Присъда по дело №28/2024 на Апелативен съд - Варна

Мотиви към присъдата по НОХД № 28/2024 г. на Апелативен съд Варна.
Предмет на въззивното производство е присъда № 20/26.10.2023 г. по
НОХД № 268/22 г. на Окръжен съд Силистра, с която подсъдимите П. П. и Х.
С. са били оправдани по чл.330, ал.3, пр.1, вр.ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК поради недоказаност на авторството. Делото във въззивния съд е по
протест на прокурора и жалба от частните обвинители, с искане подсъдимите
да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения – за извършен
палеж на лек автомобил и сграда, собственост на И. Х., при квалифициращи
елементи – наличие на опасност пожарът да се разпростре и върху други
имоти, и последвали значителни вреди.
Във въззивното производство прокурорът поддържа частично искането,
като смята, че подсъдимите следва да отговарят за палеж само на автомобила,
при запазване на квалификациите, а повереникът счита, че по отношение на
сградата е налице опит за палеж. Защитниците на подсъдимите, както и
самите те в последната си дума, молят да се потвърди оправдателната
присъда.
Въз основа на фактите, установени на съдебното следствие, проведено
от първоинстанционния съд, и продължено във въззивната инстанция,
накратко се установява следното:
Свидетелят И. Х. притежавал няколко имота на улица “Г. С. Раковски“ в
град Русе. Той бил частен съдебен изпълнител, и кантората му била
разположена в един от тях - сградата на № 13, като както по нейната фасада,
така и на отсрещната страна на улицата, имал инсталирани общо пет
видеоохранителни камери. Такива камери имало и на жилищна кооперация,
разположена по продължение на същата улица в посока река Дунав, между
пресечките ул.“Константин Величков“ и ул.“Духовно Възраждане“.
Свидетелят притежавал също автомобил, джип „Мицубиши“, който в
нощта на 16/17.12.2020 г. се намирал срещу кантората, паркиран успоредно на
пътното платно, на разстояние от около два метра от друг лек автомобил,
„Остин Купър“, собственост на свидетеля В. Д..
Подсъдимите П. и С. живеели заедно на квартира в град Русе, с адрес
ул.“Цар Асен“ 15. Приятелка на П. била свидетелката П. Д.. Бащата на
свидетелката бил наемател на свидетеля Х., като двамата имали фактически
спорове и съдебни дела във връзка с тези си отношения, а малко преди
предметните събития неустановено лице запалило автомобила на бащата.
Между 02:00 и 02:30 часа на инкриминираната нощ, двама човека били
заснети първо от камерите, разположени по фасадата на споменатата по-горе
кооперация, как се движат по ул.“Раковски“ в посока към кантората и
автомобилите, а при приближаването им, били заснети и от камерите на
свидетеля Х.. Лицата им били закрити, и носели ръкавици. След достигане на
обектите, единият от тях останал при кантората, където извършил движения с
ръка, наподобяващи поливане, а другият се насочил към автомобила, поставил
1

нещо като плат върху предното му стъкло, полял с бутилка, хвърлил отгоре
нещо, и последвало възпламеняване. Тогава двамата се оттеглили обратно, в
посоката, от която дошли, като междувременно всеки от тях извършил и
някакви действия пред стълбите на кантората, а накрая избягали по
ул.“Константин Величков“ в посока пресечката с ул.“Райко Даскалов“.
В 02:42 часа в пожарната служба постъпил сигнал за горящ автомобил, и
в 02:49 часа на мястото пристигнал екип на ПБЗН, който го овладял и
ликвидирал до 03:05 часа. От огъня автомобилът Мицубиши бил унищожен, а
Остин Купър-а, който пожарникарите междувременно отдалечили от
огнището, имал поражения по задната част.
Относно така изброените обстоятелства, между страните по делото не
съществува спор, и те се установяват безпротиворечиво от доказателствените
материали.
С възразения акт подсъдимите били оправдани, след като съдът приел,
че от събраните доказателства по делото е безспорно, че две лица, в съучастие
като съизвършители, са запалили лекия автомобил Мицубиши, и са
последвали значителни вреди, но няма убедителни доказателства, че лицата са
именно двамата подсъдими.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя последния извод
на първостепенния съд и намира оплакванията в протеста и частната жалба за
основателни. Налице са достатъчно, макар и косвени доказателства,
обосноваващи ангажиране на наказателната отговорност на П. и С. за
извършеното именно от тях деяние. Доказателствата за авторството се
извличат от разпитите на свидетелите Ц.Д. и П. Д., от разпитите и
експертизите на вещите лица И.М., Н.Я. и И. К., от писмените доказателства –
писма и други документи, свързани със записите от видеозаснемане, и с
данни, съхранявани от мобилни оператори, от съдържанието на веществените
доказателства – технически носители на информация, които са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, с едно уточнение, касаещо
свидетеля Д..
На досъдебното производство неговите показания са снети в три
протокола. Пред окръжния съд той е заявил, че няма спомен и не може да
разкаже нищо, при което е прочетен само единият от тези протоколи – от
разпита, проведен пред съдия, при това с позоваване на неправилно основание
– чл.281, ал.4 от НПК. Независимо от последното, основания за прочитането
им са били налице, при което следва да се приеме, че тези показания са
надлежно приобщени. Свидетелят е разпитан и на въззивното съдебно
следствие, за да се отстрани допуснатото нарушение като бъдат приобщени
всички дадени от него показания /за останалите два протокола основанието е
било именно посоченото в окръжния съд/. В тях е налично и противоречието,
нуждаещо се от уточнение, както се спомена по-горе.
Наред с вече описаните безспорни факти по делото, не е спорно и
обстоятелството, че същата нощ, малко преди възникване на пожара, двамата
2

подсъдими са били в автомобила на свидетеля Ц.Д., от който са слезли
непосредствено след 02:22 часа на 17.12.2020 г., точно в началото на
ул.“Г.С.Раковски“ откъм автобусната спирка на хотел Рига – колата е заснета
как спира там в този час от системите за видеоконтрол на Община Русе, а
свидетелят и двамата подсъдими потвърждават, че са слезли.
Разпитан за първи път на 18.12.2020 г. в 16:40 часа, свидетелят Д. е
заявил, че с колата си е взел двамата подсъдими от квартирата им, возил ги е,
накарал ги е да слязат на въпросната спирка, както и че десетина минути по-
късно ги е намерил отново на улицата, където живеят, там са поговорили, и са
се разделили.
Разпитан същия ден вечерта в 20:20 минути, свидетелят е направил
някои уточнения към казаното, в т.ч., че е отишъл да ги вземе от квартирата
след 01:00 часа, когато подсъдимият П. го е повикал по Messеnger, че същият
подсъдим, който е бил облечен с дебело тъмно шушляково яке, му е казал да
кара до спирката на хотел Рига, че двамата са били с качулки, а П. е носел и
две бутилки от минерална вода, в които е имало течност, че при слизането им
П. му е казал да ги вземе 10-15 минути по-късно до заведение, находящо се в
съседство с квартирата им.
Разпитан на 27.01.2021 г. пред съдия, свидетелят е разказал, че след като
са обикаляли безцелно из града, е оставил двамата подсъдими на спирката,
после ги е намерил на фитнес площадка край споменатото заведение, те са се
качили и пак са обикаляли с колата, после са стояли в нея край квартирата им,
където са се разделили. Потвърдил е, че същата нощ са имали комуникация по
Messеnger, че подсъдимият П. е държал в ръце малка бутилка минерална вода,
казал е, че двамата са били облечени с якета.
В разпита си пред първоинстанционния съд, след като е изслушал
прочитането на предния протокол, свидетелят Д. е потвърдил чутото. В
разпита си пред настоящия съдебен състав, след изслушване на показанията,
отразени в останалите два протокола, свидетелят потвърждава изцяло
отразеното в първия, и частично съдържащото се във втория, като
единствените относими факти, които отрича, са – че подсъдимият П. му е
казал да кара към спирката на хотел Рига, и че същият е носел бутилки с
течност.
При съпоставката на всичко казано от свидетеля Ц.Д., без съществени
вътрешни противоречия, както и с останалите доказателствени източници,
остават обстоятелствата, че повикан от подсъдимия П., свидетелят го е взел и
закарал заедно с другия подсъдим в непосредствена близост до мястото на
произшествието, точно 20 минути преди да бъде подаден сигнала за горящия
автомобил. Дали подсъдимият П. е казал на свидетеля Д. да кара към спирката
на хотел Рига, няма толкова съществено значение по делото, след като е
безспорно, че слизайки от колата му, двамата подсъдими са се оказали на
самата улица “Г.С.Раковски“.
Горното се потвърждава и при прегледа на трафичните данни,
3

осъществени от всеки от телефоните с абонатни номера ********** и
**********, използвани съответно от подсъдимия П. и свидетеля Д., като е
видно, че двамата не са били едновременно в един район във времето между
00:41 и 02:04 часа, с едно изключение около 01:28 часа, преди и след който час
обаче са на различни локации. В 02:04 часа е последната интернет
комуникация на подсъдимия, а в 02:07 часа на свидетеля, като въпреки
интензивното ползване преди това от страна и на двамата, както и
твърденията им, че дълго време след този час са били активни, подсъдимият
П. повече не е ползвал телефона си, а свидетелят Д. – едва в 04:07 часа.
Маршрута на автомобила на свидетеля Д. в минутите преди да остави
двамата подсъдими на спирката на хотел Рига, се извлича без никакво
съмнение от записите на общинската служба по видеоконтрол, като от
писмото на тази служба, изискано от въззивния съд, се установява, че
идентифицирането на регистрационния номер се извършва по софтуерен път.
При прегледа на записа е видно, че в 02:19 часа автомобилът БМВ на
свидетеля идва от ул.“Панайот Хитов“ и завива надясно по ул.“Борисова“, в
02:20 часа продължава движението си по ул.“Борисова“, пресича ул.“Генерал
Скобелев“ и продължава все още напред, след което завива по ул.“Хан Крум“.
В 02:22 часа вече е на кръговото кръстовище при хотел Рига и спирката. Така
в началото на този маршрут се оказва квартирата на двамата подсъдими
/посока, установена при разпита на свидетеля Е. във въззивния съд/, а в края
му – улица „Г.С.Раковски“, на която са се намирали кантората и запаленият
автомобил.
От слизането на подсъдимите във въпросния час, до времето, в което е
подаден сигналът в пожарната служба, са изминали точно двадесет минути. В
рамките на тези двадесет минути, от същата посока по улицата, видно от
записите на камерите, разположени по продължението й, се появяват само две
лица, при това именно тези, които палят автомобила, и поливат със
запалителна течност килимчето пред кантората, без да го възпламенят.
Експертизата не е могла да идентифицира лицата, но е установила, че ръстът
на по-високото от тях е между 1.78 м и 1.82 м, а на по-ниското – между 1.61 м
и 1.65 м, при максимална техническа грешка по-малко от 2 %, с която вещото
лице Я. в заключението си е увеличил незначително обобщените граници на
ръста на двете лица, но същественото е, че съобразно установената височина
на подсъдимите – П. 163 см и С. 180 см, всеки от тях попада точно по-средата
на граничните стойности.
Описанието, дадено от свидетеля Ц.Д. относно външния вид на двамата
подсъдими при втория му разпит на 18.12.2020 г. – че са имали качулки, че П. е
бил с тъмно на цвят, дебело шушляково яке, и е държал бутилки от минерална
вода, напълно съвпада с външността на лицата, които се наблюдават на
записите, пряко възприета при възпроизвеждането им в съдебните инстанции,
и детайлно пресъздадена словесно в назначената на въззивното съдебно
следствие експертиза, изготвена от вещото лице И. К., поради което на тези
показания следва да се даде вяра. За първоинстанционния съд е факт, че никой
4

от подсъдимите не е носил синьо яке /л.391, абз.2/, единствено поради
колебливия отговор на свидетеля Д. пред него: „Мисля, че не“, даден почти
веднага след като същият категорично е заявил, че няма спомен с какво са
били облечени двамата подсъдими. Неговата неубедителност по същия факт
следва и от пояснението, което сам е дал за себе си при един от разпитите, че е
„скаран“ с цветовете. А заявеното от този свидетел, че подсъдимите не са
имали ръкавици и предпазни маски, очевидно се отнася до неговите
възприятия за тях към момента на слизането им от автомобила, което не
изключва възможността да са ги сложили, придвижвайки се по улицата към
кантората.
Изброените до тук косвени доказателства се допълват чрез установеното
с разпита на свидетелката П. Д., която към инкриминирания период, от около
пет години, е била приятелка на подсъдимия П.. В показанията си от
досъдебното производство, които са били приобщени чрез прочитане, тя е
свидетелствала за влошените отношения между пострадалия Х. и баща й, за
наскорошното запалване на автомобила на последния, за предположението на
подсъдимия П., че пострадалият може да е поръчал този палеж, и за
последващото му признание, което й направил в телефонен разговор, докато и
двамата се намирали в сградата на полицията на 18.12.2020 г., че той е запалил
колата на Х.. Пред окръжния съд свидетелката е отрекла изобщо да е
обсъждала запалването на автомобила на баща си с подсъдимия П., както и
последният да е направил такова признание, но единственото предложено от
нея обяснение - че е подписала протокола си без да го прочете, не е
убедително, като се вземе предвид, че е свидетелствала за особено близък за
нея човек, относно който няма как да й е безразлично, какво пише в
протокола. За това съдебният състав във въззивния съд кредитира показанията
на свидетелката Д. от досъдебното производство, но също така и защото в тези
показания се открива мотив за извършване на инкриминираното деяние от
страна на подсъдимия П., който е много правдоподобен както субективно,
поради личната им връзка, така и поради обективните характеристики,
разкриващи сходство и съответност на предприетите неправомерни действия
и в двата случая на опожаряване на двата автомобила.
Несъмнено, относно авторството, по делото са налице само косвени
доказателства, но настоящият състав на въззивния съд счита, че в своя обем,
съдържание и съотношение, разгледани в тяхната съвкупност, те изграждат
изискваното от съдебната теория и практика хармонично и непротиворечиво
цяло, и въз основа на тях изводът за вината на подсъдимите се явява
единственият възможен и логичен.
Въз основа на изложеното и в съответствие с доказателствата по делото,
се налага извод, че в инкриминирания случай е била налице, както
обективната, така и субективната страна на деянието по чл.330, ал.3, пр.1, вр.
ал.2, т.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което и подсъдимите П. П. и Х. С.
следва да понесат наказателна отговорност, при уточнението, че са извършили
палеж само на лекия автомобил Мицубиши Паджеро, но не и на недвижимия
5

имот, включен в обвинението им съгласно обвинителния акт. Последният дори
не е съдържал съответните и изискуеми обвинителни факти, тъй като в него е
било описано само, че обвиняемият С. полял с нафта входната врата на
кантората и макетното килимче пред нея, но не успял да произведе искра, че
обвиняемият П. опитал да му помогне, но след като двамата преценили, че
няма да имат достатъчно време, избягали, което и съответства на установените
факти, които не могат да обосноват съставомерност за палеж на сградата. Към
правилното решаване на въпроса е относим също категоричният отговор на
вещото лице Д. при разпита му в съдебно заседание на 18.05.2023 г., че от
килимчето не е било възможно да се предизвика пожар в сградата, съпоставен
с колебливите разсъждения и предположения на другите експерти по същия
въпрос, а и конструкцията на повдигнатите обвинения не позволява
действията на подсъдимите, извършени по отношение на кантората, да бъдат
обособени в отделно деяние – опит за палеж на недвижимия имот.
Налице са квалифициращите елементи съгласно първоначалното
обвинение.
Последвалите щети от опожаряването на лекия автомобил „Мицубиши
Паджеро Спорт“ с Рег.№ Р 3252 КВ, собственост на И. Х., и засегнатото му
лично имущество в него, са били оценени на 9570 лева, а тези по лекия
автомобил „Остин Купър С 1300“ с Рег.№ Р 2316 РА, собственост на В. Д. –
на 2000 лева, чрез приобщени в окръжния съд експертни становища. Така
общата парична равностойност на последвалите вреди възлиза на 11 570 лева,
и съответства на критерия значителност по смисъла на чл.330, ал.3, пр.1 от
НК.
Обратно на становището, изразено в мотивите на първоинстанционния
съд, следва да се приеме, че е съществувала опасност пожарът да се
разпростре и върху лекия автомобил Остин Купър, а погрешното отхвърляне
на този квалифициращ елемент почива на непълно и некоректно позоваване
на относимите експертни знания. В никое от трите писмени експертни
заключения от специалисти в съответната област, изготвени на досъдебното
производство, не е даден изричен отговор относно съществуването на такава
опасност. В допълнителното експертно пожаротехническо заключение на
вещото лице Д.Д., т.2, л.4 в досъдебното производство е отбелязано, че
вследствие на развилия се пожар и високата температура започват да се топят
задните светлини и бронята на лекия автомобил Остин Купър При разпита на
същото вещо лице в съдебно заседание на 18.05.2023 г., на изричния въпрос
дали вторият автомобил може да се разгори вследствие на пламъците от
пожара на първия, е даден и изричният отговор: „С течение на времето – да.
Задните му части бяха стопени. От това топене може да възникне пожар, ако е
по-продължително време. Те са разтопени и почват да пушат – това е бронята,
задните фарове.“
В протеста и жалбата от частните обвинители не се съдържат конкретни
искания във връзка с размера на наказанията, каквато е позицията на вторите
6

и пред въззивния съд, където представителят на държавното обвинение
предлага да се наложат минималните, с приложение на чл.66 от НК.
И по мнението на настоящия съдебен състав, справедливо и съответно
на извършеното от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители
престъпление, за всеки от тях ще е наказанието лишаване от свобода,
определено в размера на предвидения от закона минимум, който е специален,
и при възприетите квалификации възлиза на три години. Водещи при вземане
на такова решение за съда са две обстоятелства – факта, че към
инкриминираната дата никой от подсъдимите не е осъждан, и изминалия
период от време до реализиране на наказателната отговорност – пет години,
като забавянето в нито един момент не се е дължало на процесуалното им
поведение. На тях се основава и разбирането, че изтърпяването на наказанията
следва да се отложи, макар и при максимално допустимия законов срок.
Въпросът за веществените доказателства и разноските във въззивната
инстанция се реши съобразно процесуалните изисквания, а по отношение на
останалите разноски, направени в цялото наказателно производство, следва да
се произнесе пъроинстанционният съд с допълнително определение.
Водим от горното съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
7

Номер на акта:	6
Дата:	17 април 2025 г. (в сила от 3 май 2025 г.)
Съдия:	Румяна Панталеева

Дело:	20243000600028
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 януари 2024 г.

Присъда по дело №28/2024 на Апелативен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите