№ 130
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно
дело за възобновяване № 20215000600345 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Осъденият ВЛ. ИВ. СЛ. се явява лично с адв. Х.Х., редовно
упълномощен за настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл.274 НПК.
АДВ. Х.: Подкрепям искането. Нямам основания за отводи и не правя
такива.
1
ОСЪДЕНИЯТ С.: Поддържам искането за възобновяване. Нямам отводи
към състава на съда, секретаря и прокурора.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, сезирани сте с искане за
възобновяване на НОХД № 518/2020 г. на Районен съд – П., образувано
срещу С. за вмененото му във вина престъпление, което е очертало
хипотезиса на чл. 343б, ал. 1 от НК. Основанието за възобновяване легално е
определено в нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от процесуалния закон, във връзка
с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От образуването на бързото производство току до
приключване на наказателното, нито за миг не се е спорело, че С. е кормувал
моторно превозно средство, след като е бил алкохол повлиян. Проблемите на
казуса са стояли на друга плоскост, така и неизследвана от двата различни по
степен съдилища в П.. Вместо творческа интерпретация на доказателствата и
доказателствените средства, съдилищата са подходили емоционално, поради
което не са стигнали до обективната истина. От какво всъщност е пронизан
казуса - от следното: На лист 24 от бързото производство под № 492 от 2019
г. се намира амбулаторен лист, издаден на името на С. Г. – девойката, с която
С. е живял и до момента на задържането му е живял на брачни начала. В този
лист, амбулаторен, е отбелязан един смущаващ факт, цитирам го: „***“. От
26.09.2019г. до момента, това е вече декември 2019г., кърви“. От анализа на
показанията на свидетелката Ц. С.А е видно, че на 15.12.2019 г. близо около
полунощ към 23.30 ч С. Г. е получила остри коремни болки, което е довело
до спешното транспортиране на същата в здравно заведение в Б.. Там обаче са
констатирали, че нямат специалист-гинеколог, който да окаже съответната
помощ, поради което е следвало тя да бъде превозена от Б. до гр. П., става
въпрос за през нощта. Здравното заведение не е осигурило моторно преводно
средство и сестрата на подсъдимия, която от селото до Б. е кормувала, е
изпаднала в паника, след като е видяла какво е състоянието на С. Г., поради
което зад волана е застанал подзащитният ми В.С.. Той не е имал никаква
друга възможност, освен да рискува и разбира се е заплатил със свобода си.
2
Аз твърдя, че от обективния анализ на показанията, гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства е налице хипотезата на чл. 13 ал.1
от НК, поради което аз ще се позова на две доктринерски схващания – от една
страна на проф. И. Н. и от другата – на Н. Д.
Чуйте какво казва в „Наказателното право“ проф. И. Н. в общата част:
„крайната необходимост е състояние на непосредствена опасност, която
опасност е конкретно фактическо положение, при което в следствие на
действието на определени сили се създава висока степен на вероятност за
предстоящо близко по време засягане на интереси“. Професорът обаче не
спира до тук, а продължава: „Такава опасност може да се създаде по различни
причини, едната от които са внезапни остри болестни състояния, изискващи
извънредни мерки за обезпечаване на съответната лечебна интервенция. И
накрая казва той: „деянието при крайна необходимост е насочено към
отклоняване на непосредствената опасност и създаване на обективни
предпоставки за спасяване на застрашени интереси“.
Когато се подготвях по казуса, аз се докоснах и до учебника на Н. Д.
Той, твърдя, по брилянтен начин е изследвал проблематиката, свързана с
крайната необходимост. Ето какво казва той: „Крайната необходимост е
колизия, стълкновение на два или повече правни интереси. Тя е борба на
право срещу право. Професорът продължава: крайната необходимост може да
бъде стълкновение на правни задължения. Отблъскването на опасността при
крайната необходимост се допуска, когато се касае за защита на живота и
здравето на трети лица“, както е в конкретния случай. Това не е само
доктринерско схващане, уважаеми съдии. Има едно принципно решение ,
което сте поставя на вашето внимание и то е под № 556 от 17.09.1992 г. по н.
дело № 553/1992 г. на първо н.о. на ВКС. В това решение покрай всички
останало е застъпена следната теза: „За да се намира деецът в положението на
крайна необходимост, който институт се урежда с чл. 13 НК, се изисква като
съществен реквизит да съществува непосредствена опасност, която деецът не
е могъл да избегне по друг начин, освен като наруши друго защитено от
закона благо или интерес при условие, че причинените вреди от деянието да
са по-маловажни от тези, които са щели да бъдат предотвратени“ при
нарушаване на конкретни правила, а в конкретния казус въобще не са
настъпили каквито и да било вредни последици. И имайки предвид
3
прерогативите, които вие обладавате като инстанция, свързани с
възобновяване на наказателни дела, то при строгото съблюдаване
разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК ви моля да отмените
първоинстанционната присъда и решението на втората инстанция и С. да бъде
оправдан в рамките на фактическите положения на влязлата в законна сила
присъда. Честно казано, ровейки се из практиката на Върховния съд, стигам
до извода, че чл. 13, ал. 1 от НК отдавна е мъртъв текст. Съживете го с
Вашето решение!
ОСЪДЕНИЯТ ВЛ. ИВ. СЛ. (за лична защита): Съгласен съм с адвоката
ми. Вярвам във вашата справедливост.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, иска се възобновяване на
основание нарушение на материалния закон, с оглед неприлагане от
съдилищата по същество на разпоредбата на чл. 13, ал.1 НК. Считам искането
за неоснователно. Материалният закон, по който е квалифицирано
извършеното деяние, съответства в пълен обем на безспорно приетите за
установени фактически положения, с оглед на които приложението на чл. 13,
ал. 1 от НК – „крайна необходимост“, е недопустимо. Крайна необходимост
по смисъла на чл. 13, ал.1 е налице само, когато съществува непосредствена
опасност, която осъденият не е могъл да избегне по друг начин, освен като
наруши друго защитено от закона право или интерес при условие, че
причинените вреди от деянието са по-малко значителни от предотвратените.
В конкретния случай приятелката на осъдения не се е намирала в такава
непосредствена опасност, която да оправдава поведението му, тъй като, както
и двете съдебни инстанции са посочили, налице са били много други
възможности за предприемане на мерки, за посещение при лекар и
евентуално лечение и хоспитализация, което на практика не се е случило.
Документите, приложени по делото, установяват, че състоянието на Г. не е
представлявало непосредствена опасност както за живота, така и за здравето
й. Защитата акцентира на поставената й диагноза в амбулаторния лист от
личния лекар, но не сочи, че ултразвуковата диагностика отчита нормален
генитален статус, сиреч не е налице състояние, застрашаващо здравето й.
Между другото, за да не бъда голословна, идентичен казус има - ще цитирам
само решението на ВКС, който е бил сезиран с искане за възобновяване – това
е решение № 305/22.06.2009 г. по нак. дело № 302/2009 г. на III-то н.о., като
4
разликите в конкретиката на нашия случай и този, предмет на разглеждане на
ВКС е на първо място деянието, че е по чл.343в, а не по чл.343б от НК и
здравословното състояние на лицето е свързано с рязко повишаване и то, в
голяма степен, на кръвното налягане, а не със скъсания тампон. Съдът е
приел, че е на практика абсолютно недопустимо да се приложи разпоредбата
на чл. 13, ал.1 НК тогава, когато има многобройни други възможности, както
между другото и съдилищата по същество, чиито актове се иска отмяна с
настоящото искане на осъдения са посочили, това е спешна помощ и тя в Б.
не е осигурена, защото е нямало защо. Това е възможност друго лице да
управлява извън сестрата, която изпада в шок, ама от П. тя е шофирала. Има и
много съседи, това е и възможността да се извика линейка на място, а не да се
предприема пътуване до Б. - хиляди възможности, с които поведението на
осъдения да бъде правомерно, а не същият да извърши престъпление. В този
смисъл ще ви моля за вашето решение.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 09:14 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5