№ 849
гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120203058 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „М.П. ЕООД, представлявано от законния
си представител Н.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ******** против Електронен фиш серия
***** на към ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.01.2023г. в 14,33 часа в гр.Бургас, ПП I-6 км.494+910 до магазин „Егло
България“ в посока от кв.Пети км. към кв.Ветрен автоматизирано техническо
средство/система TFR1-M 644 заснела движението на лек автомобил ******* с рег. №
*********. МПС-то било собственост на „М.П. ЕООД, представлявано от законния си
представител Н.Г.Р., ЕГН: **********.
АНО е приел, че към процесната дата МПС - лек автомобил ******* с рег. №
********* не било спряно от движение, но за него нямало сключен действащ договор –
1
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което е нарушена разпоредбата на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка бил издаден обжалвания понастоящем електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Не се спори по делото, а се установява и от всички събрани доказателства, че към
процесната дата - 17.01.2023г. лек автомобил „*******“ с рег. № ********* не е бил спрян от
движение, но въпреки това е нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това е видно от наличната към
административно – наказателната преписка справка /л.12/. Не се спори по делото също така,
че собственик на процесния автомобил е именно дружеството жалбоподател - „М.П. ЕООД
Основният спорен между страните въпрос е дали АНО е посочил достатъчно ясно и
недвусмислено субекта на адмництративно – наказателна отговорност в лицето на
жалбоподателя. БРС намира в тази връзка от една странна, че електронният фиш правилно е
издаден по отношение на дружеството М.П. ЕООД в качеството му на собственик на
процесното МПС. Отговорността на собственика на МПС е за това, че е допуснал МПС да се
управлява без да е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. В случая се касае за ангажиране на
отговорността на юридическо лице, която е безвиновна и следва да се понесе заради това, че
е допуснато управлението на МПС без наличието на сключена застраховка гражданска
отговорност. От друга страна, съдът намира, че посочването на нарушителя е направено по
достатъчно недвусмислен начин, такъв че да не буди съмнения относно действителната воля
на АНО и да не нарушава правото на защита на наказания субект.
Съгласно чл.638, ал.4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал.1, като съгласно ал.1, т.2 имуществената санкция е 2000 лв. -
за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН в предвидените
в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския
съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
2
тяхната дейност. Именно в чл.638, ал.1 от КЗ е предвидено на собственика на автомобила да
се наложи глоба или имуществената санкция, според това дали е физическо или юридическо
лице.
Предвид обстоятелството, че моторното превозно средство, по отношение на което не
е изпълнено задължението по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, е собственост на ЮЛ, правилно е
определен видът на отговорността – „имуществена санкция“, която е наложена в изрично
посочения в санкционната норма фиксиран размер, поради което и същата не може да бъде
изменяна от съда по размер.
Актът, с който може да се търси отговорност в случая е електронен фиш, тъй като е
установено управление на МПС с АТСС. В този смисъл разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ е
процесуална и урежда процедурата по издаване на електронния фиш и посочва, че ЕФ се
изпраща на собственика на МПС без значение дали е физическо или юридическо лице. Ясна
е волята на законодателя да не се прилага чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата,
тъй като правно задължения субект да сключи застраховка гражданска отговорност на
автомобилите е собственикът на автомобила, това е и лицето, което е предоставило своето
МПС да се управлява по пътищата на страната без да е налице валидна застраховка
гражданска отговорност.
Субектът на нарушението за това, че не е сключена гражданска отговорност на
автомобилистите, тълкувайки нормите на чл.638, ал.4 КЗ вр. чл.638, ал.1, т.2 и чл.647, ал.3
КЗ не се обвързва с водача на автомобила или лицето на което то е предоставено, а с това
кой е негов собственик. Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ е категорична, че при установено
управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговорността се понася от
собственика на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената санкция, т. е.
изричното посочване на имуществената санкция като наказание за нарушение по тази
разпоредба, ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите на нарушението и
юридическите лица, независимо от факта кое физическо лице е управлявало автомобила.
Разпоредбата на чл.647, ал.3, изр. последно от КЗ също подкрепя правния извод за
правилно ангажиране с електронен фиш отговорност на собственика на МПС, независимо от
вида на субекта - физическо или юридическо лице. Съдържащата се в тази разпоредба
изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП при издаден ЕФ за
нарушение по КЗ е показателна, че законодателят при установяване субекта на нарушението
по чл.638, ал.4 от КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в
конкретния момент, а определя като субект на това нарушение собственика на това МПС.
Именно определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл.638, ал.4 и
ал.6 от КЗ позволява тези нарушения да бъдат установявани с автоматизирано техническо
средство или система (в този смисъл Решение №1268/08.10.2020г. по к.адм.н.д.
№1207/2020г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение №348/04.03.2021г.
по к.адм.н.д. №188/2021г. на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение
№78/27.01.2020г. по к.адм.н.д. №3420/2019г. на XVI състав на Административен съд –
3
Варна; Решение №1344/23.09.2020г. по к.адм.н.д. №1725/2020г. на II състав на
Административен съд – Варна и др.).
Както беше посочено по – горе съдът не споделя и доводът на жалбоподателя, че не е
посочено достатъчно ясно, кой субект е възприет от АНО като нарушител. Тъкмо напротив,
в текста на ЕФ недвусмислено е посочено при описание на изпълнителното деяние, че
„собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност“. В
същото време, по – надолу в текста на ЕФ като собственик е посочено именно „М.П. ЕООД.
В този смисъл и няма как да се приеме, че е налице неяснота дали се наказва дружеството
или законният му представител. Упоменаването, че ЮЛ се представлява от законния си
представител Н.Г.Р., ЕГН: **********, не може да се приеме като противоречие. Още
повече, че в практиката е възприето ЮЛ да се индивидуализират посредством посочване на
наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление и управител/представител на
дружеството. В този смисъл и посочването на имената на управителя на процесното ЕООД
касае единствено пълната му индивидуализация и не може да се приеме, че създава
съмнения касателно това, чия административно – наказателна отговорност се ангажира. В
този смисъл следва да се изтъкне също така, че представената от процесуалния представител
на жалбоподателя съдебна практика се явява неотносима към настоящия случай, доколкото
касае съвсем различно описани на нарушението, дадено от АНО /в този случай е било
посочено, че законният представител на ЮЛ не е сключил задължителна застраховка
Гражданска отговорност, докато в настоящият казус като такова лице е посочен
собственикът, а не неговият представител/. В тази насока е и най – актуалната и
константна практика на БАС по идентични казуси - Решение №694 от 30.06.2023г. на АдмС
- Бургас по к.а.н.д. № 768/2023г., Решение №795 от 25.07.2023г. на АдмС - Бургас по
к.а.н.д. № 1115/2023г. и др.
От систематичното тълкуване на нормите на чл.638, ал.4 от КЗ и чл.638, ал.1 от КЗ
следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения
административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от
фактическия състав: 1/ наказаният субект да е собственик на МПС; 2/ за конкретното МПС
да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3/
да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо
кой е бил неговият водач и 4/ управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в
ЗДвП (в този смисъл са аргументите от актуалната съдебна практика Решение №
1258/07.11.2022 г. по КНАХД № 1416/2022 г. на БАС; Решение № 374 от 28.06.2021 г. по к.
адм. н. д. № 422/2021 г. на II състав на Административен съд – Плевен; Решение № 583 от
15.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 534/2021 г. на XI състав на Административен съд –
Пазарджик; Решение № 113 от 06.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 91/2022 г. на
Административен съд – Шумен; Решение № 46 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 21/2022 г.
на Административен съд – Шумен; Решение № 46 от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. №
359/2019 г. на Административен съд – Шумен и др.).
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е собственик на процесното
4
МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението по
чл.638, ал.1 от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, предвидено в разпоредбата на
чл.483, ал.1 от КЗ и същото се изразява в бездействие.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно е
посочена приложимата санкционна норма - разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ и правилно е
направена привръзка с ал.1, т.2 на нормата, касаещи санкцията за това нарушение,
предвидена за юридическите лица. Именно в хипотезата на чл.638, ал.4 от КЗ може да бъде
издаден електронен фиш и в процесния фиш тази норма е вписана ведно със санкционните
разпоредби на чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, ясно е посочена правната квалификация
на нарушението, нарушените разпоредби и на какво основание се налага санкцията. Ето
защо, обжалваният ЕФ като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28
от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай, тъй като не се констатираха
никакви обстоятелства, които да отличават нарушението от други такива от същия вид.
Действително, сочи се оказване на медицинска помощ посредством управлението на
процесния автомобил, в която връзка обаче не се ангажират никакви обстоятелства, поради
което и това обстоятелство остана недоказано по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има
само АНО, който не претендира такива, поради което и съдът не следва да се произнася в
тази насока.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия ***** на ОДМВР-Бургас, с което на
жалбоподателя - „М.П. ЕООД, представлявано от законния си представител - Н.Г.Р., ЕГН:
**********, с адрес: ******** за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638,
ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6