№ 228
гр. Ловеч, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500422 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от „Вивус БГ“ ЕООД против решение
№ 270/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2287/2021 г. на РС – Ловеч, с
което е прието за установеновено, че М. Ц. А. не дължи на „Вивус БГ“ ЕООД
сумата от 226,94 лв. – такса за бързо разглеждане по договор за кредит №
**********/26.07.2021 г.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и
необоснованост, в следените аспекти: липса на поддържаното нарушение на
чл. 26, ал. 1, ЗЗД и чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, доколкото
районният съд неправилно квалифицирал таксата като такава, свързана с
усвояване и управление на кредита, вместо да съобрази, че тя се дължала за
услуга, предхождаща сключване на договора (за експресното разглеждане на
кредита); несъобразяване от районния съд, че таксата за експресно
разглеждане на кредита нямала задължителен характер, за разлика от общите
разходи по кредита, в т.ч. възнаградителната лихва, визирани по чл. 19, ал. 1
ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК; несъобрязване от районния съд, че ищцата се
възползвала от услугата за експресно разглеждане на кредита (в рамките на
1
15 минути) и че с оглед на този неин избор е възникнало задължението да
заплати на дружеството възнаграждение за ползването й. Въз въззивната
жалба е направено искане за отмяна на ожалваното решение, за уважаване на
предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба. В писмения отговор се дава становище за неоснователност
на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение. От
въззиваемия се оспорват оплакванията на въззивника, като се дават подробни
доводи по всяко от тях, аргументирани и чрез позоваване на съдебна практика
на Върховния касационен съд, вкл. тълкувателна такава, както и на актове на
долустоящи съдилища по конкретни дела. В писмения отговор се прави
искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.
Въззивникът „Вивус БГ“ ЕООД не взема участие в съдебното заседание
- чрез представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник.
Въззиваемият М. Ц. А. не взема участие в съдебното заседание - лично
или чрез пълномощник.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Ц.
А. против Вивус БГ“ ЕООД отрицателен установителен иск за вземане в
размер на 226,94 лв., като в исковата молба се поддържа, че ищецът М. Ц. А. е
страна по договор за кредит № **********/26.07.2021 г., сключен с
ответника, че по този договор е установена уговорка, според която М. Ц. А.
трябва да заплати на насрещната страна такса за бързо разглеждане на
кредита в размер на 226,94 лв., че тази сума не е дължима, поради нищожност
на уговорката, от която произтича задължението за заплащането й.
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника е
направено възражение за неоснователност на иска, основано на правни
доводи за действителност на уговорката, от която произтича отричаното
вземане.
С оглед противоположността в позициите страните за дължимост на
отричаната сума, съдът приема, че е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за вземане в размер на 226,94 лв. Предвид
извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да
провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната
2
жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а и това се установява от приетите писмени доказателства,
че между страните е налице договор за кредит № **********/26.07.2021 г. със
съдържание, включващо уговорка за заплащане на такса за бързо разглеждане
на кредита в размер на 226,94 лв. Не се спори и за установения алгоритъм
относно кандидатстване за кредита, за формиране на волеизявленията,
достигането им до насрещната страна и постигане на съвпадение. Страните не
спорят, че съвпадението на техните воли в случая е постигнато по електронен
път, чрез посещение на сайта на кредитодателя, и следване на предварително
определени алгоритми за регистриране като потребител, за заявяване на
исканата сума и въвеждане на съответните данни от кредитополучателя при
попълване на зададените реквизити.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Законосъобразен е крайният извод на районния съд за недължимост на
сумата от 226,94 лв., означена като такса за бързо разглеждане на кредита.
Уговорката, с която се обосновава възникването на същото вземане,
противоречи на означените от първоинстанционния съд императивни
разпоредби, като въззивният съд споделя доводите, обосноваващи наличното
противоречие. В допълнение към съображенията на районния съд следва да
се добави и че заявеното основание на вземането разкрива последното не като
цена на насрещна претенция за предоставена услуга, изразяваща се в
приоритет и бързина при разглеждане на документите, а като предварително
фиксиран размер на печалбата на кредитора, различен от договорената лихва.
Събирането на такси за действия, предхождащи сключване на договора е в
противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, защото те не са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, каквото е изискването на същата
разпоредба. Неоснователно разбирането на въззивника, според което таксата
съставлявала възнаграждение за услуга, предхождаща сключването на
договора. Експресното разглеждане не съставлява услуга, предхождаща
сключването на договора, а дейност по оценка кредитоспособността на
потребителя, извършвана от кредитора именно за да прецени дали да сключи
3
договора или да откаже сключването му (чл. 16-18 ЗПК). Разглеждането на
документите за отпускане на кредит по необходимост и закономерно
предхожда договора, т.е. то се явява се предпоставка за сключването му.
Реализирането му в относително кратки срокове (до няколко минути) не е
основание да се квалифицира като услуга, за която се дължи заплащане,
защото и при по-бързото разглеждане на документите, кредиторът упражнява
своето право да оцени кредитоспособността на потребителя, с оглед
преценката да сключи договора или да откаже сключването му, без да се
стига до предоставя благо, различно от сключване на договора (отпускане на
кредита) или до услуга, свързана с договора за потребителски кредит (чл. 10а,
ал. 1 ЗПК).
По тези съображения съдът приема, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен. Предвид гореизложеното, въззивната жалба
се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а
решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по
основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния
съд.
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално
представителство на въззиваемия-ищец от адв. Д. М., в полза за последния
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
размер на 300 лв., определен според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв не е обусловено от
допълнително изявление до съда за наличие на предпоставките в цитираната
разпоредба, защото е достатъчно означаването им в договора за правна
защита и съдействие, каквото в случая е налице. С оглед неоснователност на
въззивната жалба на въззивника не следва да се присъждат разноски за
настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270/24.06.2022 г., постановено по гр.д. №
4
2287/2021 г. на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на
адв. Д. В. М. от АК Пловдив сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5