Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на В. К. С., [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх. А, ет. 2, чрез адв. С. С., ВАК срещу Решение № 7/ 16.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 241-00-1761-3/15.12.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението и потвърденото с него разпореждане поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на материалноправните разпоредби и противоречие с целта на закона.

Твърди се, че е налице неточно приложение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 от административния орган и неправилно тълкуване от административният орган на понятието „пребиваване“, който е от съществено значение за определяне на компетентната институция по исканото обезщетение за безработица. Излага се, че Директорът на ТП на НОИ – Добрич неправилно е определил центъра на жизнените интереси на оспорващия, държавата на престоя и държавата на пребиваването. Заявява се, че пребиваването на жалбоподателя на територията на Германия е обусловено единствено по икономически причини, от съществуващото тогава трудово правоотношение. Всички договори на оспорващия в Германия са срочни и не характеризират с устойчивост престоя му в тази страна, а по – скоро нуждата му да има работа, за да издържа семейството си. В чужбина жалбоподателят е живеел под наем, работата му не е свързана с професията му. Лицето няма статут на постоянно пребиваващ в Германия. Навежда се, че от ответника по жалбата не е събрана относимата информация по преписката относно пребиваването, вкл. и от чужбина. Добавя се, че осигуреният е с постоянен адрес в Република България и през време на престоя му в Германия не са прекъсвани връзките му със семейството, близките и приятелите в страната, има съсобствено жилище в България, придобито през 1992 г. Придобитите парични средства от работата в чужбина са използвани и за ремонт и обзавеждане на дома на семейството. В процесния период са правени подобрения от В. С. на семейното жилище. Близките му никога не са го посещавали в Германия, не са правени и планове за преместването им в чужбина. Редовно са заплащани от В. С. дължимите за този недвижим имот данъци и такси. През процесния период оспорващият е полагал редовно грижи за сина си К. В. С., който е инвалидизиран с 92% ТЕЛК. Сам е ползвал здравни услуги само в България, където има личен лекар и стоматолог. Лицето има основна банкова сметка за основни операции в България за периода на трудовата му заетост в чужбина. През 2019 г. оспорващият подменя шофьорската си книжка в България. Заявява се, че осигуреният пребивава физически преимуществено в страната. След прекратяване на последното трудово правоотношение е прекъсната всяка връзка с Германия и осигуреният трайно се установява в България, регистрира се като безработно лице тук, защото преимуществено центърът на интересите му е тук. Счита се, че мястото на пребиваване на жалбоподателя е в Република България, поради което именно ТП на НОИ – Добрич е компетентната институция, която да се произнесе по искането за отпускане на парично обезщетение за безработица по реда и при условията на действащото българско законодателство. Навежда се, че осигуреният е в обективна законова невъзможност да предяви претенция пред властите в Германия за отпускане на обезщетение поради изтичане на „разумния срок“ по смисъла на регламент 883/2014 г., и прекратяване на трудовото правоотношение в чужбина на 31.12.2023 г.

При изложените аргументи се иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при отчитане на всички относими факти и обстоятелства от значение за случая.

Претендира се присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма и съдържат всички фактически и правни основания за постановяването им. При издаването им са спазени административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон и е съобразена неговата цел.

Твърди, че в административната преписка са събрани всички необходими и относими документи, обуславящи изводите на длъжностните лица, че компетентна институция за отпускане на обезщетение за безработица е държавата на пребиваване - Германия, която съобразно Регламент 883/2014 г. е правилно определена към момента на последната заетост. Петгодишната продължителност на последния трудов ангажимент в Германия и мотивите към Решение на СЕС по С - 76/76 предпоставят заключението за наличието на достатъчен срок, след изтичане на който лицето може да придобие статут на продължително пребиваващ, поради дълготрайната и стабилна връзка с Германия. Представителят на ответника определя България като държава на престой между трудовите заетости на лицето в чужбина. Обоснова, че наличието на постоянен адрес в България, както и личен лекар не са фактори, който имат отношение към определяне на държавата на пребиваване по смисъла на европейските регламенти. При изложените съображения иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд-Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежат на съдебно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Със Заявление с вх. № 313-3666/03.11.2023 г. до ТП на НОИ – Добрич е поискано от В. К. С. отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Заявителят декларира , че в периода от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, е упражнявал трудова дейност в Германия за времето от м. 06.2017 г. до 31.10.2023 г. Към заявлението са приложени: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от 13.11.2023 г., където е посочена трудова заетост в периодите 01.03.2015 г. до 30.06.2015 г. и 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г.; а семейството му, преобладаващата част от роднините му и навършилите пълнолетие деца, че живеят в България, обстоятелството, че разполага с постоянно жилище в България, че е живял под наем в чужбина, посещавал е България няколко пъти в годината по време на празниците и платен годишен отпуск; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС от същата дата; документи доказващи работа в Германия на чужд език.

В хода на производството е направена проверка за трудовата активност на жалбоподателя в НОИ-Добрич и е изпратено запитване до компетентната институция в Германия – искане за осигурително досие на трансграничен работник (СЕД U001СВ – док. 796329) и искане за информация за заплатата (СЕД U003 – док. 808830).

Според информацията в СЕД U17(документ 817446-осигурително досие) периодите на осигурената заетост на жалбоподателя в Германия са: 01.03.2015 г. до 30.06.2015 г. и от 01.03.2015 г. до 31.10.2023 г.

С Разпореждане № 241-00-1761-3/15.12.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (EО) № 883/2004 г., на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Като фактическо основание за отказа е посочено, че е получен СЕД U017 от компетентната институция на Германия, в който са потвърдени осигурителните периоди от 01.03.2015 г. до 30.06.2015 г. и от 17.07.2017 г. до 31.10.2023 г. Съгласно практиката на СЕС, т. 19 от дело С-76/76, след изтичане на 5-годишен срок за осигурения е породено право на постоянно пребиваване в Германия, поради което държавата по пребиваване съвпада с държавата на последната заетост и съобразно разпоредбите на регламент № 883/2004 г. България не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, което обуславя извода, че няма основание да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред. С Решение № 7/16.02.2024 г. по-горестоящият административен орган отхвърля жалбата срещу разпореждането, споделяйки изцяло мотивите на ръководителя на осигуряването за безработица. В оспорения акт се приема, че поради продължителната и стабилна връзка на лицето с държавата, в която се реализира трудовата активност, времето през което лицето е получавало парично обезщетение за безработица, не прекъсва пребиваването му в държавата. Същевременно е отчетено, че последното трудово правоотношение в България е прекратено на 07.05.2012 г. При тези данни е признато, че държавата на пребиваване е Германия, поради което и на основание чл. 61 и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не е компетентната институция за преценка и предоставяне на парично обезщетение за безработица.

От събраните в хода на съдебното производство заверени копия Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 943/22.11.1986 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при община Добрич; 3 бр. амбулаторни листи – л. 40-42 от делото, ведно с резултати от изследвания на В. К. С. от ДКЦ1 - Добрич; Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, вписан в СВ при Районен съд-Добрич под акт № 168, т. IX, д. № 1681/ 14.05.2021 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 90, т. II, д. № 479/1992 г. по описа на нотариално деловодство при Районен съд-Добрич; Експертно решение № 90542/26.04.2021 г. на ТЕЛК Добрич, Експертно решение № 91623/09.04.2024 г. на ТЕЛК Добрич; удостоверение за настоящ и постоянен адрес от 12.03.2024 г.; Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №371/16.04.1963 г. на ГОНС, гр. Толбухин; Договор за електронно банкиране от 04.06.2018 г.; извлечения от сметка на жалбоподателя л. 17-23, вкл.; удостоверения, издавани в ЕС/ЕП от чуждестранен данъчен орган за целите на данъчната регистрация от 10.01.2018 г., 22.05.2020 г. , 12.02.2021 г., 01.04.2022 г., от 13.02.2023 г. ; Фактура от „ВиК Добрич“АД; Фактура № 53076/15.05.2019 г. на „С. и син“ ООД, Договор от 04.09.2019 г . – л. 31 от делото, ведно с фактура и приемо-предавателен протокол от 21.04.2022 г., гаранционна карта и касова бележка за покупка на хладилник от 30.05.2021 г.; Ревизионен акт № 11/ 0.06.2019 г. и № 12/ 03.11.2020 г. на „Даго-Даниела Петрова“ и Удостоверение, рег. №357000-2028/28.02.2024 г. на МВР, ОД на МВР Добрич, се установява, че жалбоподателят е роден в България, в гр. Толбухин, има настоящ адрес(без отбелязване на начална дата) и постоянен адрес от 30.03.2000 г. в гр. Добрич, женен е за П. П. К. през 1986 г. През времетраене на брака му се ражда детето К. В. С., което към момента е навършило пълнолетие, но е инвалидизиран с 92 % трайно нетрудоспособност. В периода от 06.10.2014 г. до 09.09.2022 г. има отбелязани 23 излизания и 17 влизания в страната през Аерогара Варна, Аерогара София и ГКПП Русе. Предвид обстоятелството, че от 01.01.2007 г. България е членка на ЕС, отчетените данни за влизания и излизания от страна са непълни. В периода на сочената по делото трудова заетост в Германия лицето има сметка в българска банка, в която има данни, че оперира редовно с парични средства. Ежегодно е искано издаване на удостоверения от данъчния орган, закупувани са недвижими и движими вещи: имоти, хладилник и обезвлажнител, сключвани са договори за извършване на проектиране и монтаж на дограма, за извършване на технически преглед от „Даго-Даниела Петрова“ЕООД. Лицето има семеен стоматолог, използвани са от него здравни услуги в български лечебни заведения.

В. С. е регистриран като безработен в Бюрото по труда – Добрич, по твърдения на страните.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. А. Я. – съсед на жалбоподателя, и Ц. К. К. – негова дългогодишна приятелка, се установява, че жалбоподателят е работил в Германия, но много често – по празниците и поне веднъж в месеца, се е прибирал в България, в град Добрич, при семейството си – съпругата и болния си син, който е инвалидизиран с ТЕЛК, за да полага грижи за тях. Съпругата и детето му не са го посещавали в Германия.

Показанията на двамата свидетели са еднопосочни, убедителни и последователни, отразяват личните им възприятия и съответстват на писмените доказателства по делото, поради което съдът намира, че следва да ги кредитира като обективни и достоверни.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни административни органи, в кръга на предоставените им по закон правомощия съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 54ж, ал. 1 от КСО, в необходимата писмена форма и са фактически и правно мотивирани. При издаването им са събрани всички относими и необходими доказателства от административния орган, поради което съдът приема, че решението и потвърденото от него разпореждане са издадени при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл направеното възражение е неоснователно и недоказано.

При издаването на актовете съдът намира, че е допуснато нарушение на материалноправните норми.

За да откаже отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, респ. за да отхвърли жалбата срещу разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на паричното обезщетение, е прието, че държавата по последна заетост е и държавата по пребиваване на жалбоподателя, поради което тя е компетентна да отпусне исканото обезщетение за безработица.

Контроверсният въпрос в това производство е коя е компетентната държава по отпускането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателя е била на територията на държава – членка на ЕС, която е различна от държавата – членка, пред която е подадено искането за изплащане на парично обезщетение за безработица.

Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

В. К. С. е гражданин на Република България. В този смисъл е представената лична карта. За него са приложими европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на съюза са приложими спрямо него по силата чл. 2, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

В чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 определя, че лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент.

Основното правило при определяне на приложимото законодателство съгласно чл. 11, § 3, б. „а“ Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че наетите лица са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Според разпоредбата на чл. 65, § 2 от този регламент напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се завърне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Нормата на чл. 65, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 въвежда регламентацията, че безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетение в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за определянето му се извеждат от разпоредбите на чл. 11, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Тези разпоредби уреждат случаите, при които има разногласия в становищата на институциите на две или повече държави – членки относно определяне на пребиваването на заинтересованото лице, но те следва да намерят приложение във всички случаи, в които съществува някакъв спор или съмнение относно действителното място на пребиваване на това лице. От съдържанието им е видно, че мястото на пребиваване се определя с оглед на центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват, както следва: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане; причините, които са принудили лицето да се премести в държавата по заетост и намеренията му, които са видни от всички тези обстоятелства.

В изготвения от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност Практически наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС, ЕИП и Швейцария, е посочено, че тези критерии или елементи не са изчерпателно изброени, невинаги имат еднаква тежест и значимост и между тях няма установена йерархия. Всеки отделен случай трябва да се разглежда според индивидуалните си характеристики въз основа на цялостна оценка на всички релевантни факти и обстоятелства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.

От анализа на цитираната нормативна уредба следва извода, че под понятието „държава по постоянно пребиваване“ трябва да се разбира държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава – членка от ЕС, обичайно пребивава и където се намира обичайният център на неговите интереси. Обичайният център на интересите трябва да се определя въз основа на фактите, указващи държавата, която лицето действително е избрало като своя държава по пребиваване. Обстоятелствата, които следва да се вземат предвид, са от различен характер, като в тежест на заявителя е да докаже постоянното си местопребиваване в държавата, в която е подал искането си.

Тези принципни положения са залегнали в мотивите към обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, но са погрешно тълкувани.

Неправилно и незаконосъобразно при определяне на мястото на пребиваване административният орган се е ръководел главно от продължилата повече от пет години трудова заетост на осигурения в Германия, а не са взети под внимание положението на лицето - естеството на упражняваната дейност, семейното положение, жилищното състояние, намерението на засегнатото лице, причините за преместване и др., от които да може да се направи извод, че е извършена преценка относно центъра на интересите на жалбоподателя съобразно правилата по чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 . В такива случаи административният орган следва да извърши цялостна преценка на наличната информация относно релевантните факти и обстоятелства съобразно начините и критериите, посочени в Регламент (ЕО) № 987/2009 и в Наръчника.

Жалбоподателят има постоянен и настоящ адрес в България. В страната са установени и живеят в собственият си дом той и членовете на неговото семейство. Неправилно и необосновано административният орган е приел, че продължителността на трудовоправната му връзка в Германия, повече от пет години, е ясен показател за трайното му пребиваване в тази държава, без да изследва нейната тежест и значимост съобразно всички останали обстоятелства, обуславящи центъра му на жизнени интереси. Определянето на мястото на интереси на едно лице изисква наличието на определена социална интеграция чрез лични и професионални отношения, от която да произтичат трайни връзки на лицето със съответното място, като превес имат личните връзки. В. С. е бил трудово зает в Германия повече от пет години, но това е свързано основно с финансови причини, с цел придобиване на парични средства за задоволяване на нуждите на семейството му. Той е нямал намерение да се установи трайно в чужбина. Не говори немски език. В България има изградена среда от семейство, приятели и близки, с които той никога не е прекъсвал контактите си. Детето му, поради заболяването си има нужда от грижи, за което той често се връщал в страната, за да помага на него и съпругата си. Грижел се за издръжката на семейството, за дома си. В България е ползвал здравни услуги, посещавал е личен лекар и стоматолог, правил е изследвания. Личните му контакти са били трайни и стабилни и са обусловили обичайния център на неговите жизнени интереси в България, а не в Германия. Не без значение е и обстоятелството, че след прекратяване на последното му трудово правоотношение жалбоподателят се е прибрал в България, регистрирал се е в Бюрото по труда и повече не се е връщал в Германия, което също говори, че намерението му е да живее в Република България, а причината за неговото оставане в Германия през последните години е била единствено поради трудовата му заетост.

При цялостна преценка на всички факти и доказателства в тяхната логическа съвкупност и последователност се налага заключението, че към момента на последната трудова заетост на В. К. С. действителното място на пребиваване на лицето е било в България, където е постоянния център на неговите интереси, свързани с основните му лични връзки и контакти, с грижите за семейството му и дома им.

С тези аргументи съдът намира, че административният орган е тълкувал превратно приложимите разпоредби, с което неправилно е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица поради недоказано място на пребиваване в България. С оглед на това оспорените актове се явяват необосновани и незаконосъобразни, издадени в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което следва да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно мотивите към настоящото решение.

Жалбоподателят претендира сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, който в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат присъдени.

В представения договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че правната помощ се оказва при условията на чл. 38, ал. 1 , т. 2 от Закона за адвокатурата – на материално затруднени лица. При съобразяване с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съдът намира, че следва да присъди на процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение в размер на 1000 лева.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7/ 16.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 241-00-1761-3/15.12.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по Заявление с вх. № 313-3666/03.11.2023 г. до ТП на НОИ – Добрич на В. К. С. съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на адв. С. С. – АК-Варна, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща сторени разноски по делото.

Решението е окончателно.