№ 3723
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110148049 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. В. Д.,
ЕГН: **********, чрез адв. С. С. Н., срещу ,,,03, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ,,М,.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2024 г. около 15.00 ч. в
супермаркет ,,Ф, Ф-10, находящ се в гр. София, ж.к. Б,3, вх. Д, по време на
изпълнение на трудовите му задължения да разтоварва, премества, подрежда и
складира стоката в склада на обекта след нейното приемане, докато колегата
му Вл,нов подреждал стока, сваляйки кашон от стелажа, не съобразил, че
върху него има друг кашон с бонбони „Мерси", който паднал на главата на
ищеца, вследствие на което същият получил вътречерепна травма. Съгласно
Протокол № 48 от 16.04.2024 г. за разследване на злополуката от осигурителя
инцидентът е станал при и по повод изпълнение на служебните задължения,
като с разпореждане от НОИ злополуката е била призната за трудова. Твърди,
че бил прегледан в домашни условия, като вследствие на продължаващи
оплаквания след травмата на 23.04.2024 г. му е бил направен консултативен
преглед в МБ, ЕАД от специалист УНГ - д-р Ив,ов. Поставена му била
диагнозата ,,вътречерепна травма”. Посочва, че е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в 90,00 лeва, заплатени за консултативен преглед в
МБАЛНП ,,Св. Наум” ЕАД от специалист УНГ - д-р Ив,ов, както и 35,00 лева
за проведени клинични вестибуларни функционални тестове.
Моли съда да осъди ответника да плати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000,00 (тридесет хиляди) лева, претърпени в резултат на
трудова злополука, настъпила по време на изпълнение на трудовите
задължения на 08.04.2024 г. около 15.00 ч. в супермаркет ,,Ф, Ф-10, находящ се
в гр. София, ж.к. Б,3, вх. Д, ведно със законната лихва върху главницата,
1
считано от датата на настъпване на трудовата злополука - 08.04.2024 г., до
окончателното плащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 125,00 лева, представляващи разходи за преглед и изследвания,
ведно със законната лихва, считано от 23.04.2024 г. до окончателното плащане
на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
се оспорва предявеният иск. Ответникът посочва, че ищецът работил във
„ФА,ОД, считано от 12.11.2021 г. на длъжност „общ работник в търговски
обект" с място на работа супермаркет ,,Фа,-10, находящ се в гр. София, ж.к.
„,3, вх. Д. На 01.03.2022 г. към трудовия договор на ищеца било сключено
допълнително споразумение, с което е била изменена заеманата от него
длъжност на „служител магазин”. Сочи, че съгласно т. 16 от длъжностната
характеристика на ищеца същият е бил длъжен да спазва изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че на ищеца незабавно
след настъпване на трудовата злополука му е било оказано съдействие, като
бил повикан екип на Спешна помощ. Счита, че ищецът е можел да
предположи, че стоейки в близост до извършваните от Владислав Георгиев
работни дейности, е можело да настъпи инцидент с падане на кашон от
стелажа, на който стоката е била редена. Твърди, че трудовата злополука е
настъпила и по вина на ищеца, тъй като той е виждал и знаел, че точно в този
момент колегата му Владислав Георгиев е извършвал преместване на стоки.
Твърди, че на ищеца бил проведен инструктаж на 16.09.2022 г., както и
начален инструктаж на 12.11.2021 г. в обекта, в който работел. В допълнение
към това на 02.12.202 и на 01.12.2022 г. са му били проведени периодични
инструктажи.
Оспорва предявения иск за имуществени вреди по основание и размер,
като оспорва сторените от ищеца разходи да са във връзка с настъпилата
трудова злополука. Твърди, че на ищеца е заплатено обезщетение на обща
стойност 71,12 лева - по чл. 200, ал. 1 от КТ, което се равнявало на 10% от
брутното му трудово възнаграждение. Счита, че претендираното обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституирано трето лице помагач
на страната на ответника - ,,ДЗ,7, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ,,,, ОББ Милениум център. Третото лице помагач е депозирало
молба /л.193/, с която се присъединява към изложените в отговора на исковата
молба твърдения, възражения и оспорвания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1. Правна квалификация:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
а направеното възражение за съпричиняване в условията на евентуалност от
ответника е с правна квалификация чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ.
По предявените искове ищецът носи доказателствена тежест да докаже:
1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова
злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение
2
на задълженията му по трудово правоотношение, като увреждането следва да
е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената
работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес
на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3.
настъпване на вреди - имуществени, като докаже техните вид и размер, както
и неимуществени, изразяващи се в болки и страдания от травматичното
увреждане и интензитет на уврежданията; 4. причинно-следствена връзка
между трудовата злополука и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 201, ал. 2, т. 1
от КТ за проявена груба небрежност от страна на ищеца и степента на
съпричиняване; да докаже, че служителят е нарушил правилата за безопасност
на труда в предприятието/инструктажи/ или други правила, които твърди, че
са нарушени.
БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. Ищецът е бил служител на ответника от 12.11.2021 г. към датата на
настъпване на трудовата злополука, както и че на 08.04.2024 г. около 15:00 ч. в
супермаркет ,,Ф, вх. Д, по време на изпълнение на трудовите задължения на
ищеца е настъпила трудова злополука, изразяваща се в падане на кашон с
бонбони „Мерси" върху главата на същия.
2. С разпореждане № 35333/26.04.2024 г. на НОИ се приема, че
злополуката, станала 08.04.2024 г. с В. Д., е трудова злополука по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че злополуката е станала през
време и по повод на извършваната работа - разтоварване, преместване,
подреждане и складиране в склада на обекта. В супермаркета на дружеството
при подреждане на стока кашон пада върху главата на пострадалия, който
вследствие от удара получава вътремозъчна травма, неуточнена.
2. По основателността на исковата претенция:
По делото са представени следните доказателства: 1. Разпореждане №
35333 от 26.04.2024 г. /л.5/; 2. Декларация за трудова злополука от 22.04.2024 г.
/л.6-7/; 3. Трудов договор от 12.11.2021 г. /л.8-10/; 4.Обяснение /л.12/; 5.
Болничен лист и резултати от изследвания № Е20241632792 /л.14-15/; 6.
Амбулаторен лист № 941 от 23.04.2024 г. /л.16/; 7. Преглед и изследвания от
МБАЛ „Свети Наум" от 23.04.2024 г. /л.17-18/; 8. Амбулаторен лист №
24114902F807 от 23.04.2024 г. /л.19/; 9. Амбулаторeн лист № 24114201BC72 от
23.04.2024 г. /л.20/; 10. Лист за преглед на пациент при домашно посещение от
08.04.2024 г. /л.21/; 11. Амбулаторен лист № 2410330226ЕВ от 12.04.2024 г.
/л.22/; 12. Образна диагностика от 10.04.2024 г. /л.23-24/; 13. Болничен лист №
Е20240761417 /л.25/; 14. Болничен лист № Е20241632620 /л.26/; 15. Фактура
№ ********** от 23.04.2024 г. /л.27/; 16. Договор за правна защита и
съдействие от 02.08.2024 г. /л.28/; 17. Пълномощно за процесуален
представител на ищеца /л.29/; 18. Декларация от 02.08.2024 г. за материалното
и гражданско състояние във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК /л.30/; 18.
Пълномощно за процесуален представител на ищеца /л.31/; 19. Документ за
внесена гаранция за допуснато обезпечение /л.49/; 20. Допълнително
споразумение към Трудов договор Ф10/№ **********/12.11.2021 г., сключено
3
на 01.03.2022 /л.59/; 21. Длъжностна характеристика за длъжност „служител
магазин", /л.60-61/; 22. Протокол № 48/16.04.2024 г. за трудова злополука – 2
бр. /л.62-63 и л.165-166/; 23. Обяснение от 16.04.2024 г. от управителя на
магазина, находящ се гр. София, ж.к. „,3, вх. Д - Пе,ров – 2 бр. /л.64 и л.167/;
24. Обяснение от 17.04.2024 г. от Вла,ев, работещ на длъжност „оператор
въвеждане на данни" – 2 бр. /л.65 и л.168/; 25. Обяснение от 18.04.2024 г. от
Ми,а, работеща на длъжност „експерт здравословни условия на труд" /л.66/;
26. Извлечение от книга на „ФА,ОД, супермаркет Ф-10, за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, както и извлечение от книга за инструктаж
по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на „ЕВРОПА-ВН"
ООД /с правоприемник „ФА,ОД/ /л.67-74/; 27. Служебна бележка № 248/2021
г. от 12.11.2021 г. /л.75/; 28. Заповед № 177/01.12.2022 г. на управителя на
„ФА,ОД, /л.76-80/; 29. Програма за провеждане на начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа /л.81-83/; 30. Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на ръчна работа с
тежести и пренос на товари /л.84-87/; 31. Правила за безопасност на труда при
извършване на товаро-разтоварни работи /л.88-90/; 32. Декларация от
12.11.2021 г. /л.91-92/; 33. Оценка на риска за заеманата длъжност, в това
число за ръчна работа с тежести, както и с мерките, които се предприемат за
отстраняването, намаляването и контролирането на тези рискове, съгласно чл.
19, ал. (1) от Закон за здравословните и безопасни условия на труд /л. 93-143/;
34. Калкулация на трудовото възнаграждение на В. В. Д. за месеците 04.2024
г. и 05.2024 г. с включено обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 от КТ /л.144-
145/; 35. Преводно нареждане № 963FTPO241369299 от 15.05.2024 г. /л.146/;
36. Преводно нареждане № 963FTPO241663729 от 14.06.2024 г. /л.147/; 37.
Застрахователна полица № 212824213000035/24.01.2024 г. /л.148-149/; 38.
Общи условия на застраховка ,,Отговорност на работодателя” /л.150-161/; 39.
Допълнително споразумение към трудов договор Ф10/№
**********/12.11.2021 г. /л.162/; 40. Длъжностна характеристика за длъжност
,,служител магазин” /л.163-164/.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обосновано, компетентно и пълно. От същото се
установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът е получил
вътречерепна травма, неуточнена (повърхностна травма на окосмената част на
главата, причинила на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота). Настъпилите усложнения се изразяват в хронично
посттравматично главоболие и световъртеж от централен произход. Налице е
причинно-следствена връзка между процесния инцидент и претърпените
увреждания. В резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е бил във
временна нетрудоспособност, траеща 39 дни. Проведено е консервативно
лечение в амбулаторно-домашни условия. Първоначално по негови сведения
бил прегледан вкъщи от екип на Спешна помощ. Поради продължаващо
главоболие, замаяност, леко нарушено равновесие и нестабилност в походката
провел преглед със специалист невролог. Направена е рентгенография на
шийни прешлени и са установени дегенеративни промени на главния мозък,
4
без травматични промени. Поставена е диагноза ,,вътречерепна травма,
неуточнена”. Назначена е терапия с таблетки.
От експертизата се установява още, че на 23.04.2024 г. е извършена нова
консултация с невролог. Поставена е диагноза: ,,хронично посттравматично
главоболие и придружаващо заболяване - други нарушения на вестибуларната
функция”. В МБАЛНП ,,Св. Наум” са проведени клинични вестибуларни
тестове с диагноза: ,,световъртеж от централен произход”. Назначена e
терапия.
От заключението на вещото лице се установява също, че по делото няма
представена медицинска документация, която да сочи за остатъчни явления.
Травмата е отзвучала в рамките на посочените 39 дни временна
нетрудоспособност. Следва ищецът да продължава лечението на
заболяванията, които предшестват травмата и които в резултат на нея са били
обострени. По делото няма сведения ищецът да е имал предишни травми на
главата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Лат,ва Д. – съпруга на ищеца, за установяване на претърпените
болки и страдания в следствие на процесната трудова злополука. От разпита
на свидетеля се установява, че след настъпване на злополуката ищецът се е
прибрал в дома си, където съпругата му го е открила притеснен и уплашен и с
подутина на главата. В дните, следващи процесната злополука, ищецът е
направил многократно посещения за преглед в различни здравни заведения.
По данни на свидетеля ищецът е бил стресиран, дезориентиран и уплашен,
повтарял е, че има световъртеж и не може да остане сам. След изтичането на
периода, определен в болничния лист, ищецът е продължил извършването на
обичайната си трудова дейност, въпреки че все още не се чувствал добре.
Причината за връщането му на работа били влошеното финансово положение
на семейството му и страхът на ищеца да не загуби работата си. Свидетелят
сочи още, че от настъпването на трудовата злополука насетне ищецът е
несамостоятелен, притеснителен, неадекватен и се държи ,,като дете”.
Съдът отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на
правния спор, поради обстоятелството, че свидетелят се явява съпруга на
ищеца. Показанията на свидетеля, преценени по правилата на чл. 172 ГПК,
съдът кредитирани частично по отношение на обстоятелствата, че след
настъпването на процесния инцидент ищецът е извършил многократно
прегледи в различни здравни заведения. В тази част показанията на свидетеля
са последователни, правно и житейски логични, като кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. В частта относно влошеното
психологическо състояние на ищеца, страхът да остава сам, както и
нетипичното за възрастта му поведение от настъпването на трудовата
злополука насетне, показанията на свидетеля не се потвърждават от останалия
събран по делото доказателствен материал, не се установява нито от приетата
съдебно-медицинска експертиза, нито от документацията във връзка с
извършените медицински прегледи.
От правна страна съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.
5
1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, тР. неработоспособност с 50 и над
50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им. Фактическият състав за
възникване на отговорността на работодателя включва следните кумулативни
предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, 2) професионално заболяване или трудова злополука, установена
по съответния административен ред; 3) причинена временна
неработоспособност, тР. неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на
работника или служителя; 4) вреди – имуществени или неимуществени, и 5)
причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата
злополука и вредата, т.е. причинените болки и страдания да са закономерна,
естествена последица от злополуката/заболяването, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието.
Въз основа на събраните по делото данни настоящият съдебен състав
намира, че са налице гореописаните предпоставки за ангажиране на
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ за причинените на ищеца
имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесната трудова
злополука. Отговорността по чл. 200 от КТ е обективна - вината не е
предпоставка на задължението на работодателя за обезвреда по чл. 200 КТ.
Имуществената отговорност на работодателя възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането - арг. от чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, гаранционно-
обезпечителна.
По делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че към момента на настъпване на инцидента (08.04.2024 г.)
страните са били в трудово правоотношение, като на посочената дата в
изпълнение на трудовия договор ищецът е бил ударен по главата от кашон с
бонбони ,,Мерси”, който пада върху него, докато колегата му Вла,ев
подреждал стока на стелажа и не съобразил, че върху кашона, който свалял,
имало разположен още един кашон, който в последствие ударил ищеца по
главата.
Съгласно влязло в сила Разпореждане № 35333 от 26.04.2024 г. на ТП
на НОИ – София град /л.5/, издадено по реда на чл. 60, ал. 1 КСО,
увреждането на ищецът е признато за трудово злополука, която е осъществена
при изпълнение на възложената работа. Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1
КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Разпореждането, с което се квалифицира
увреждането на здравето като трудово злополука, е издадено по съответния
ред в предвидената форма и от длъжностното лице в кръга на неговата
компетентност (чл. 179, ал. 1 ГПК), като същото не е обжалвано от
6
работодателя, поради което е влязло в сила, т. е. обвързва съда да приеме, че е
налице трудова злополука, аргумент от чл. 60, ал. 1 КСО.
За пълнота на анализа, съдът отбелязва, че ако трудовата злополука не е
установена по специалния административен ред, предвиден в Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки,
е недопустимо констатирането, разследването и квалифицирането й в рамките
на исковото производство по обезщетяване на вредите от нея /в тази насока
решение № 109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV г.о., ГК на ВКС
;решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III г.о., ГК на ВКС
;решение № 1247/09.12.2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г., III г.о., ГК на ВКС
;решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г., IV г.о., ГК на ВКС /.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно
наличието на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение
/така Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. Като
официален удостоверителен документ, притежаващ така наречената
материална доказателствена сила, Разпореждането обвързва съда да приеме за
осъществени удостоверените в него факти - чл. 179 ал.1 от ГПК. В този
смисъл Решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г., на ВКС, III г. о.;
Решение № 374 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г., на ВКС, IV г. о.;
Решение № 31/2.02.2011 г. по гр. дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV г. о.;
Решение № 109/12.03.2012 г. по гр. дело № 622/2011 г. на ВКС, IV г. о.;
Решение № 753/28.01.2011 г. по гр. дело № 457/2010 г. на ВКС, III г.; Решение
№ 339/10.10.2011 г. по гр. дело № 859/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Съдържащите се в разпореждането за трудова злополука констатации за
наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия
служител конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към
момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка
между събитието и уврежданията на здравето на ищеца не се оспорват и не се
опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар. функционална
връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен елемент на
фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ,
поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита
установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод
на изпълняваната работа. Такъв кумулативен елемент на фактическия състав
на трудовата злополука по смисъла на цитираните по-горе норми е и
причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат –
неработоспособност, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по
дефиниция се счита установен и този елемент, т.е., че претърпените от
пострадалия вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията от
злополуката.
3.По отношение на имуществените вреди:
7
Видно от Фактура № ********** от 23.04.2024 г. /л. 27/, на ищеца са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в парични разноски в размер на
125,00 лева, от които консултативен преглед от УНГ специалист – д-р Ив,ов,
възлизащ на сумата от 90,00 лева, и клинични вестибуларни функционални
тестове на стойност 35,00 лева. Наведеното от ответника възражение за липса
на причинно-следствена връзка между извършените преглед и изследвания и
настъпилата трудова злополука се явява неоснователно, доколкото причинно-
следствената връзка се доказва от приложените по делото писмени
доказателства - Амбулаторен лист № 941 от 23.04.2024 г. /л. 16/ и Болничен
лист от 23.04.2024 г. /л. 17/. Видно от същите, разходите са направени във
връзка с прегледи и тестове във връзка с трудовата злополука.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че ищецът е провел
пълно и главно доказване на причинените имуществени вреди, техния размер
и причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
Следва да се вземе предвид извършеното от ответника плащане в размер
на 71,12 лева, представляващи обезщетение за причинените на
работника/служителя вреди в размер на 10% от брутното му трудово
възнаграждение (л.144-147). Настоящият състав намира, че исковата
претенция за обезщетение на имуществени вреди следва да бъде уважена за
сумата от 53,88 лева, изчислени като разликата между пълния размер на
обезщетението за имуществени вреди, претендиран в исковата молба, и
доброволно извършеното от ответника плащане, и да бъде отхвърлена за
горницата до 125,00 лева над уважените 53,88 лева.
4. По отношение на неимуществените вреди:
В съдържанието на понятието ,,неимуществени вреди” според
последователната практика на ВКС се включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, какъвто е и
настоящият случай /в този смисъл Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по
т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК/. Тъй като претърпените от ищеца
неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер
съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД – по справедливост.
Неимуществените (морални) вреди се изразяват в психическата болка и
страдания на увреденото лице, както и всички други негативни преживявания
в резултат на трудовата злополука. Настоящият състав намира за безспорно, че
ищецът търпи неимуществени вреди в резултат на травмата, болка причинена
от падане върху главата на тежък предмет от височина; страдания -
главоболие, световъртеж; неудобства- необходимост от множество посещения
в медицински заведения, прегледи и подлагането на различни медицински
изследвания. В обхвата на неимуществените вреди се включва и преживяната
8
мъка, свързана с общото физическо неразположение на ищеца за периода на
възстановяването.
При така установената основателност на исковата претенция за
имуществена отговорност на работодателя за увреждане здравето на
работника/служителя, настоящият състав следва да разгледа наведеното в
условия на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Оценката на увредения по
отношение на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз в
петитума на исковата молба, не е и не може да бъде ограничителен критерий
за свободното определяне на размера на справедливото обезщетение от страна
на съда. Основната функция на съда е да осигури прилагането на закона и
тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато
следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес. Пострадалият претендира справедливо
обезщетение на своите засегнати блага с неимуществено изражение, като
посочва сумата, до която би искал да бъде обезщетен. Същата не е непременно
свързана с неговото разбиране за справедливост, тъй като той съобразява
различни фактори - родова подсъдност, дължима държавна такса, евентуални
разноски и пр. (чл.71, ал.1 ГПК и чл.104 ГПК). Когато пострадалият твърди,
че е претърпял вреди в определен размер и посочва паричния им еквивалент,
съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е
възложил именно на него задължението да определи размера на
справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД). С оглед забраната за присъждане plus
petitum съдът следва да присъди обезщетение до размера на исковата
претенция. В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022 г. на
ОСГТК на ВКС.
Справедливостта като основен и законоустановен критерий при
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги конкретна преценка на установените обективно
съществуващи факти и обстоятелства. Съдът при определянето на размера на
дължимата престация следва да съобрази обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, както и негативните физически и психологически последици за
увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по
приложението на ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г.
по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о.
Други факти и обстоятелства, които в съответствие с принципа на
справедливост съдът следва да вземе предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са продължителността на лечението
и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици за здравето на увреденото лице, неговата възраст и възможността
да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и
социално положение, икономическата конюнктура и др. В практиката на ВКС
се приема още, че във всички случаи не бива да се допуска размерът на
обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз
9
на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда
на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се
съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. В този смисъл е решение
№ 139/09.10.2020 г. по гр. д. № 873/2020 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 50043
от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о., ГК.
В конкретния случай, настоящият състав съобразява изложеното
относно начина на получаване на травмата и характера на претърпените
телесни увреждания – вътречерепна травма, неуточнена, в следствие на удар
по главата с паднал отгоре кашон. Съдът отчита също и преживените от
ищеца физически болки и страдания, изразяващи се в хронично главоболие,
световъртеж, замаяност, нарушено равновесие и нестабилност при
придвижване. Лечението се е провело изцяло в домашна условия, без
необходимост от оперативна интервенция или престой в здравно заведение.
Според вещото лице в резултат на инцидента няма остатъчни последици за
здравето на ищеца, които да надхвърлят посочения времеви период от 39 дни
временна нетрудоспособност, след изтичането на които ищецът е годен да
продължи да извършва трудова дейност. Здравословните усложнения, които
ищецът продължава да изпитва и след изтичането на 39-дневния период,
съгласно заключението на СМЕ се дължат на предшестващи процесния
инцидент заболявания, които са обострени от травмата, но не са обусловени
от нея. Ударът по главата не е причинил, а само е изострил вече
съществуващи придружаващи заболявания, за които от тук нататък
увреденото лице ще трябва да приема лекарства.
Настоящият състав взема предвид също и възрастта на ищеца, който към
момента на злополуката е бил на 54 години (касае се следователно за мъж в
работоспособна възраст), липсата на трайни последици за здравето,
произтичащи пряко и непосредствено от процесния инцидент,
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента
на настъпване на вредите, стандарта на живот и средностатистическия размер
на доходите, както и създадения от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи /виж например Решение № 261688 от 12.03.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 13778/2018 г./. В цитираното съдебно решение при
аналогична фактическа обстановка (възстановителен период, траещ между 30
и 40 календарни дни; без необходимост от оперативна намеса и престой в
здравно заведение; липса на трайни остатъчни последици за здравето на
увредения, който е в работоспособна възраст) размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, е в размер от 6 000 лева.
Съдът обаче следва да съобрази също така и икономическата обстановка
в страната към края на съдебното дирене, която към датата на постановяване
на настоящето решение се е изменила съществено в сравнение с
икономическата конюнктура през 2021 г., когато е постановен съответният
съдебен акт. Размерът на минималната работна заплата за периода
01.01.2021 - 31.03.2022 съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. е в размер на 650.00
лева, докато от 01.01.2025 г. размерът на минималната работна заплата възлиза
на 1 077.00 лева съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г. Освен това
10
необходимо е и съобразяване на обстоятелството, че в страната са протекли
инфлационни процеси, поради което паричната компенсация следва да бъде
адекватно определена, тъй като законът изисква пострадалите лица да бъдат
обезщетени в пълен и справедлив размер. Изводът е, че от датата на трудовата
злополука до настоящия момент икономическата обстановка в страната се е
променила и това налага и размерът на обезщетението поетапно да се
увеличава, за да отговаря адекватно на нуждите на пострадалия.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че с
определянето на обезщетение в размер на 9 000,00 лв. ще бъде постигнат
справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. За разликата от 21 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00
лева исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
5. По отношение на възражението за съпричиняване:
При разглеждане на направеното от ответника в условия на
евентуалност възражение за съпричиняване от страна на увреденото лице,
трябва да се има предвид, че при трудова злополука съпричиняване е налице,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание
и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може само по себе си да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност – липса на елементарно старание и внимание от страна на
работника/служителя. В този смисъл Решение № 50073 от 23.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2025/2022 г., III г. о., ГК; Решение № 55 от 21.06.2023 г. на
ВКС по к. гр. д. № 3556/2022 г.
Тежестта на доказване е върху страната, която е направила
възражението за съпричиняване, т. е. същата следва да установи в условията
на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни
последици. По делото не са въведени конкретни твърдения и не са
представени от ответника доказателства, обуславящи извода за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Не се установява ищецът
да е нарушил правилата за безопасност (инструктажите) на предприятието при
липса на елементарно старание и внимание.
За пълнота настоящият състав следва да отбележи, че с Определение №
48310 от 27.11.2024 г., в съответствие с направените от ответника искания, на
същия е допуснат разпит на един свидетел по отношение на обстоятелството,
че трудовата злополука е настъпила и по вина на ищеца. В открито съдебно
заседание на 11.02.2025 г. ответникът посочва, че не поддържа искането за
свидетел във връзка с наведеното възражение по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ. Ето
защо съдът приема, че възражението за съпричиняване от страна на
увреденото лице остава недоказано.
Не са налице основания за намаляване отговорността на работодателя за
увреждането на здравето на работника/служителя, поради което ответникът
следва да носи отговорност в пълния размер, приет от съда като доказан.
11
6. По основателността на акцесорните искове:
Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорния
иск за законна лихва върху главницата.
Върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи законна лихва
от датата на злополуката, доколкото се касае за непозволено увреждане, при
което длъжникът се смята в забава и без покана (арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД), т.е.
той дължи обезщетение от момента на настъпване на увреждането.
Посоченото правило намира субсидиарно приложение и при отговорността на
работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя
вследствие на трудова злополука или професионално заболяване по силата на
препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. В този смисъл е и тР.та съдебна
практика – Решение № 221 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2019 г., IV
г. о., Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV г. о.,
Решение № 441 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 682/2009 г., IV г. о. и др.
Ето защо законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде присъдена върху целия приет за справедлив размер на обезщетението
от 6500 лв., считано от датата на трудовата злополука – 08.04.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Аналогични разсъждения се прилагат и по отношение на акцесорната
претенция за плащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 53,88 лева за заплатен преглед при специалист
УНГ – д-р Ив,ов, и проведени изследвания. Законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди следва да се начислява от деня на
трудовата злополука - 08.04.2024 г., до окончателното погасяване на
вземането, доколкото отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, макар и да
произтича от договор, е по естеството си деликтна и към тази отговорност са
приложими правилата за деликтите (Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК).
7. По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие
с направените искания на ищеца, следва да се присъдят разноските
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от внасянето на
такси и разноски по производството. Според представения от ищеца списък по
чл. 80 ГПК /л. 196/, който е приет от съда и неоспорен от ответника, ищецът се
ползва от безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
въз основа на договор за правна защита и съдействие /л. 28/. На основание чл.
38, ал. 2 ЗА съдът определя адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца в размер на 360,00 лева, водейки се от чл. 23, ал. 1, т. 1
на Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съразмерно на уважената част от иска, извършените от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение възлизат на 79,12 лева, които съдът следва да
присъди на процесуалния представител на ищеца.
От бюджета на съда са платени 450,00 лева за изготвянето на съдебно-
медицинска експертиза по въпросите на ищеца. Съразмерно на уважената част
12
от иска разноските които следва да се заплатят на СРС възлизат на 98,90 лева.
Според трайно установената съдебна практика с нормата на чл. 359 КТ
законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за
трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на
чл. 75 и чл. 76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство. Но
по силата на чл. 78, ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за
трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя
разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени,
както и когато са станали причина да се направят разноски от насрещната
страна. В този смисъл Решение № 76 от 16.02.1995г. по гр.д.№1442/94г., ВС,
ІІІгр.о., Определение №60 от 9.03.2010г. на ВКС по гр.д.№161/2010г., ІІІгр.о. и
др.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в съответствие с направените искания от
ответника, последният също има право на присъждане на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е представил списък по
чл. 80 ГПК /л. 197/, който е приет от съда и не е оспорен от ищеца.
Извършените от ответника разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК са в
размер на 500,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Настоящият състав намира посочения размер на
юрисконсултско възнаграждение прекомерно завишен и неоснователен с оглед
на фактическата и правна сложност на делото, която се определя не от цената
на исковете и от конкретния материален интерес, а с оглед спецификата на
предмета на спора и повдигнатите процесуалноправни, материалноправни и
фактически въпроси за разрешаване. В конкретния случай делото е трудово и
дължимата сума съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ е между 100,00 и 360,00 лева. В съответствие с разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед спецификата на правния спор настоящият състав
намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да възлиза на
сумата от 200,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 139,86 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ ,,,03, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ,,М,, да заплати на В. В. Д., ЕГН: **********,
следните суми: 9000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука – 08.04.2024 г., до окончателното плащане
на вземането, както и сумата от 53,88 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разноски за преглед и
изследвания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на настъпване на трудовата злополука – 08.04.2024 г., до окончателното
плащане на вземането, които вреди са претърпени поради трудова злополука,
13
настъпила при изпълнение на трудовите задължения на 08.04.2024 г. около
15:00 ч. в супермаркет ,,Ф, Ф-10, находящ се в гр. София, ж.к. ,3, вх. Д, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 9000 лв. до претендиралия размер от 30 000,00 лева, както
иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер
от 53,88 лева до претендиралия размер от 125,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ,,,03, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ,,М,, да заплати на адвокат С. Н. сумата от 79,12
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца В. В. Д..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. В. Д., ЕГН: **********, да
заплати на ,,,03, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,М,,
сумата от 139,86 лева, представляваща сторени от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ,,,03, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ,,М,, да заплати на Софийския районен съд сумата
от 98,90 лева, представляващи разноски за изготвяне на съдебно-медицинска
експертиза в производството, както и 362,16 лв. държавна такса върху
уважения размер на претенцията.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в 2-седмичен срок от датата на връчване на съобщението
(аргумент - възприетото в ТР № 12/2012 г. ВКС ОСГК, че въпреки че срокът за
обжалване на решение, обявено при условията на чл.315,ал.2 ГПК тече от
датата, на която съдът е посочил,че ще постанови решението си, връчването
по чл.7,ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока
за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с
други).
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника - ,,ДЗ,7.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и на третото лице помагач със
съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14