Определение по дело №217/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 113
Дата: 27 септември 2021 г.
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20214150200217
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. Свищов, 24.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Частно наказателно дело
№ 20214150200217 по описа за 2021 година
Съдът, като взема предвид становището на страните и съобрази
събраните по делото доказателства намира следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК за вземане мярка на
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия СТ. ИВ.
Й. – обвиняем по ДП № 354/2021 година по описа на РУ Свищов.
В съдебно заседание предложението се поддържа.
Защитникът на обвиняемия моли да бъде съобразено при произнасянето
на съда, обстоятелството, че обвиняемия от дълги години живее на адреса в
гр. Свищов, който адрес не е в същия вход, в който живее малолетната И..
Счита, че мярка за неотклонение „Домашен арест“ се явява подходяща с
оглед и на възрастта на обвиняемия и желанието за съкратена процедура.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение
„Задържане под стража” се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
Лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност същият да се укрие или да
извърши престъпление. В чл. 57 от НПК са посочени целите, които се
преследват с вземане на мярката за неотклонение, а именно: да се пречи на
обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление, или да осуети
привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.
При изпълнение на тези задължения настоящият състав на съда се
ограничава до първоначален преглед и анализ на наличните доказателства,
като единствено преценява дали от тях може разумно да се предположи, че е
възможно обвиняемият да е ангажиран в престъпната дейност. Задачата на
това произнасяне не е да се установи вината на обвиняемия, а само дали
съществува подозрение против него. Това произнасяне има значение само и
единствено за нуждите на производството по задържането и няма отношение
1
към евентуален краен съдебен акт.
На обв. Й. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 149, ал. 1 от
НК. От събраните материали в частта, която подлежи на горепосочената
преценка, съдът намира, че такова подозрение е налице.
Следва да се посочи, че съдът в това производство не е компетентен да
изрази становище нито по реда на събиране на доказателствата, нито по 7
достоверността им. По досъдебното производство са извършени разпити на
свидетели, събрани са писмени доказателства, извършен е оглед на лице, с
фотоалбум за освидетелстването, назначена е дактилоскопна експертиза,
привлечен е обвиняем. По делото от така събраните до този момент
доказателства е налице „състояние на подозрение” за евентуална възможност
обвиняемият да е извършил деянието.
Съдът анализира фактите по делото с оглед вероятността да е налице
опасност от укриване на обвиняемия, респективно опасност от извършване на
престъпление. Не са налице хипотезите на чл. 63, ал. 2 от НПК за наличие на
реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Видно от свидетелството за съдимост обвиняемият Й. е реабилитиран, като от
изтърпяване на последното наказание Лишаване от свобода са изминали
повече от 10 години. Същият има постоянен адрес в гр. Свищов, установено и
от показанията на свидетелката Д., който и адрес е заявен в приложена по
делото декларация от обвиняемия.
Ето защо съдът намира, че следва да се отчете в приложената
характеристична справка отново е посочен този постоянен и настоящ адрес на
обвиняемия, който заявява и в дадените обяснения. Видно от показанията му
входа, в който живее пострадалата, е „отзад – крайния вход”... „входът се пада
зад блока” или обвиняемият се установи, че живее в различен вход от
малолетното момиче.
Ето защо съдът намира, че с оглед горното, както и отчитайки възрастта
на обвиняемия, подходяща мярка за неотклонение спрямо обвиняемия се
явява „Домашен арест” по смисъла на чл. 62 от НПК, която следва да бъде
изпълнявана в ********, като спазването на забраната за напускане на
жилището без разрешение на съответния орган следва да бъде контролирана и
чрез средство за електронно наблюдение по смисъла на чл. 262 и сл. от
ЗИНЗС.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТО Свищов към РП – Велико
2
Търново за вземане по отношение на обвиняемия СТ. ИВ. Й. с ЕГН
********** мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия СТ. ИВ. Й. с ЕГН **********
мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”, която да се изпълнява на
адреса в ********, като спазването на забраната за напускане жилището без
разрешение на съответния орган да се контролира и чрез средство за
електронно наблюдение по смисъла на чл. 262 и сл. от ЗИНЗС.
Определението подлежи на жалба или протест в 3-дневен срок от днес
пред Окръжен съд Велико Търново.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред Окръжен съд
Велико Търново за 30.09.2021 година от 14:00 часа, за която дата страните
уведомени от днешно съдебно заседание, като явяването на обвиняемия пред
Окръжен съд Велико Търново следва да бъде подсигурено от РУ – Свищов
към ОД на МВР Велико Търново.
Препис от определението да се изпрати на РД Охрана гр. Велико
Търново и на РУ – Свищов към ОД на МВР Велико Търново за изпълнение.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
3