№ 13938
гр. С, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110136901 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Софийският районен съд е сезиран с предявен от Р. Р. Х., ЕГН: ********** срещу
П. Г. Д., ЕГН: ********** и Х. П К., ЕГН: ********** положителен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на ищеца
върху следният недвижим имот: апартамент № 94, находящ се в бл. 15-23, вход „Д“,
етаж 6, в кв. „Ц З Б, ул. „Л К“ № 15-23 в гр. С, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 65,27 кв.метра, ведно с 0,667% идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, заедно с принадлежащото избено помещение № 14, при съседи на жилището:
стълбище, ул. „Л К“, двор, на избеното помещение: коридор, П. П., А П, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.305.73.3.94, придобито на основание
давностно владение, продължило повече от десет години.
Ищецът твърди, че на 30.05.2012 г. е придобил владението върху гореописания
недвижим имот, въз основата на сключен с ответника П. Г. Д. предварителен договор
за покупко-продажба от същата дата. Сочи се, че праводателят му е придобил
собствеността върху същия по наследство от Г П. Д., придобил го от своя страна въз
основата на договор за покупко-продажба, сключен с Б М С на 03.07.1986 г. и
обективиран в нотариален акт № 134, том VI, нот.дело № 1432/03.07.1986г., по описа
на П П, нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд.
Заявява, че на 23.12.2011 г. нотариус С П, с рег.№ 045 в регистъра на Нотариалната
камара е издала констативен нотариален акт № 182, том Ш, рег.№ 3097, нот.дело №
168/23.12,2011г., с който е признала Х. П К. за собственик по наследство на процесния
1
недвижим имот. Обосновава правния си интерес за предявяване на иска с твърденията,
че въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 28.01.2022 г. ответникът
Х. К. е образувал изпълнително дело № 20228410401172 по описа на ЧСИ Н М за
предаване на владението на имота от ответника П. Д.. При тези твърдения иска да бъде
признато за установено, че е собственик на процесния имот на оригинерно правно
основание – изтекла в негова полза на 01.06.2022 г. десетгодишна придобивна давност.
Ответникът П. Г. Д. е подал отговор на исковата молба в срок, с който не оспорва
предявения иск. Не оспорва, че през 2012 г. е сключил с ищеца предварителен договор
за покупко-продажба на имота, като продажната цена била заплатена от последния в
деня на сключване на договора. Заявява, че на 30.05.2012 г. предал на ищеца
владението на имота.
Ответникът Х. П. оспорва предявения иск в срока за отговор. Излага
съображения за недопустимост на претенцията с доводи, че спорът за правото на
собственост по отношение на процесния имот е решен с влязло в сила на 06.12.2021г.
решение № 261121 от 18.02.2021г., постановено по в.гр.д. № 11925/2013г. на СГС, IV-Д
състав, с което съдът е признал за установено по отношение на П. Д. и М Х, че Х. К. е
собственик на процесния недвижим имот Апартамент № 94, като същите са осъдени на
основание чл. 108 ЗС да предадат владението на имота на Х. К.. Не спори, че именно
по силата на това решение е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20228410401172 по описа на ЧСИ Н М. Твърди се,
че Г П. Д. не е придобил собствеността върху процесния имот, тъй като с влязло в сила
на 06.12.2021 г. решение от 08.07.2019г. по гр.д. № 2815/2019г. на СГС, ГО е признато
за установено, че нотариален акт № 134, том VI, нот. дело № 1432 от 03.07.1986г. на
нотариус П П е нищожен, като сключен при липса на съгласие и липса на изискуема
форма. Поддържа, че представеният с исковата молба предварителен договор е с
неистинско съдържание и не е сключен на посочената дата, както и че П. Д. не е бил
собственик на същия. Оспорва ищецът да е упражнявал владение върху имота в
посочения период, а ако такова бъде установено, то давността е спряла да тече с
предявяването на иска по чл. 108 ЗС. Обобщава, че по отношение на имота са се
водили различни съдебни производства от различни лица, с цел ответникът да бъде
лишен от правото му на собственост върху имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира следното:
От страна на ищеца по делото е Представен предварителен договор за покупко-
продажба от 30.05.2012 г., сключен между П. Г. Д., като продавач и Р. Р. Х., като
купувач, по силата на който продавачът продава на купувача апартамент № 94,
находящ се в бл. 15-23, вход „Д“, етаж 6, в кв. „Ц З Б, ул. „Л К“ № 15-23, в гр.С, заедно
с принадлежащото избено помещение №14, за сумата от 47000лв., като е записано, че
2
продавача е получил сумата изцяло от продавача в брой, като договора служи за
разписка. В т.2 на договора е записано, че П. Г. Д. незабавно, в дена на подписване на
договора предава фактическата власт върху имота в полза на Р. Р. Х., който започва
незабавно да упражнява фактическа власт като владелец единствено за себе си, като
договора служи за разписка за полученото от купувача владение. В т.5 е записано, че
прехвърлянето на собствеността по нотариален ред следва да се извърши най-късно до
29.06.2012г.
От ответника е направено изрично оспорване на съдържанието и датата на
представения предварителен договор. Съгласно чл.193, ал.3 ГПК когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва,
тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
Следователно ищецът следва да установи истинността на съдържанието му, т.е. да
установи предаването на владението на имота, доколкото това е единствения изгоден
за него факт, който обективира договора, с оглед на обстоятелствата, които подлежат
на установяване при типа на подадения иск.
За установяване на обстоятелството, че П. Г. Д. е можел да предаде владението
на имота на Р. Р. Х. на дата 30.05.2012 г. се представя Изпълнителен лист от
03.01.2012г., издаден въз основа на решение от 30.12.2011г. по ч.гр.д.№14774/2011г. по
описа на СГС, съгласно който Х. П К. е осъден да предаде на П. Г. Д. владението
върху апартамент № 94, находящ се в бл. 15-23, вход „Д“, етаж 6, в кв. „Ц З Б, ул. „Л К“
№ 15-23, г.С. Представен е Протокол за въвод във владение от 29.05.2012г. по изп.д.
№957/2012г. по описа на ЧСИ М П., в който е записано, че адвокатът на длъжника е
предоставила ключове от апартамента и входната врата на блока и взискателя е
въведен във владение.
Това, че П. Г. Д. е получил владението на 29.05.2012г. и е побързал да сключи
предварителен договор и да предаде същото на трето лице, на следващия ден, след
въвода по изп.дело, е будещо съмнения. За да установи, че въвода на Р. Р. Х. във
владение действително се е осъществил на 30.05.2012 г., същия следваше да представи
доказателства за преддоговорните отношения с продавача. Да представи доказателства
за това как и кога е постигнато съгласие за сключване на предварителния договор,
както и за това, че точната дата на сключването му е била поставена в зависимост от
това кога ще се извърши въвода по изп.д.№957/2012г. по описа на ЧСИ М П.. Такива
доказателства не са представени по делото.
Депозирани са свидетелски показания от свидетеля П Л Б, който посочва, че
познава ищеца от 1997г. поради това, че родителите им са били познати – родителите
на ищеца идвали на събор в селото на свидетеля, а те са ходили на гости на родителите
на ищеца 1995-1997г. Посочва, че знае за апартамента доколкото е взел Р. Х. в дена на
съдебното заседание – 23.03.2023г. от там. Заявява, че лятото на 2012г, са били заедно
на море в гр.Б и Р. Х. му казал, че си е купил жилище в „Зона б-5, на 6-тия етаж, бл.15,
вх.Д“, показал му един договор, че го е купил от „някакъв П.“. Посочва, че за първи
път в „това жилище“ отишъл лятото на 2012г. след като се върнали от морето. Не
описва обаче състоянието на имота към този първи момент, нито посочва как Р. Х. е
започнал да владее имота – ремонт ли е правил, веднага ли се е нанесъл и др.
Показанията на свидетеля са много общи и не само не установяват точната дата на
соченото в предварителния договор предаване на владение, но дори не посочват
номера на апартамента. Свидетеля не посочва никакви характерни белези, които да
сочат, че говори именно за ап.94 – не посочва колко имота има на ет.6, за кой от тях
говори.
3
При оспорване на съдържание и дата на частен документ, доказване за
истинността следва да се извърши пълно и главно, при използване на всякакви
доказателствени средства. В случая са депозирани единствено свидетелски показания,
в които обаче необходимата информация не се съдържа – свидетеля изобщо не посочва
кога и как е предадено владението на имота, не посочва дори за кой конкретен имот
депозира свидетелски показания. Последните са общи, дори нелогични на моменти,
предоставя се информация, която е твърде обща, без нито един конкретен момент, като
единствената подробност, която свидетеля сочи, е че с Р. Х. били на почивка в Б лятото
на 2012г. и точно там му е показан договора за закупуване на имота, т.е. ищеца, който е
юрист, носи със себе си на почивка предварителен договор. Доколкото не са
депозирани каквито и да е доказателства, че именно на 30.05.2012 г. в полза на Р. Х. е
предадено владението на ап.94, то и представения Предварителен договор не
установява обстоятелството, доколкото няма противопоставима дата за трети лица.
При липса на установено безспорно предаване на владението въз основа на
предварителен договор за покупко-продажба от 30.05.2012 г., ищецът следва да
установи отново при условията на пълно и главно доказване осъществява ли
фактическа власт върху имота, от кога и по какъв начин.
Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Следователно
материалноправната легитимация на ищеца по предявената от него установителна
собственическа претенция на поддържаното основание се обуславя от положителното
установяване, че е осъществявал фактическа власт върху процесния имот в
продължение на 10 години с намерение да го свои, като това е било несъмнено, явно,
непрекъснато и по такъв начин, че да може да се противопостави на лица със
самостоятелни претенции по отношение на имота.
Съгласно мотивите на Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012
г., I г. о., ГК, които настоящия състав напълно приема - без да се установи, че
владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от
такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки
момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита
за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на
владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото
по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът
трябва да осъществява владението непрекъснато. В чл. 83 ЗС е установена оборимата
презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е
владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е
необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да
4
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във
времето периоди. Само при владение с постоянен характер, владелецът може на
основание чл. 82 ЗС да присъедини към своето владение и владението на праводателя
си и след изтичане на предвидения в чл. 79 ЗС срок, да придобие собствеността по
давност.
От представените по делото множество съдебни актове, се установява, че П. Г.
Д. не е бил собственик на ап.94 към момента на сключване на предварителен договор
за покупко-продажба от 30.05.2012 г., доколкото договора, сключен от негов
праводател за придобиване правото на собственост е прогласен за нищожен. По делото
е представен и друг Предварителен договор за покупко-продажба от 18.12.2006г. за
продажба както на ап.94, така и на ап.96 на същия адрес, сключен между П. Г. Д. и Ма
Г.а Х, като продавачи и Н А Н, като купувач, в който отново е вписано, че владението
се предава в момента на подписване на договора. При това положение възниква
съмнение дали П. Г. Д., който не е бил собственик, дори не е упражнявал и фактическа
власт е могъл да предаде такава в полза на Р. Х.. При положение, че Р. Р. Х. не може да
присъедини свое владение към такова на праводател, то същия следва да установи
кога, по какъв начин е започнал да упражнява фактическа власт и действителния
собственик на имота – ответника Х. П К., разбрал ли е за така упражняваната
фактическа власт.
Настоящия състав намира, че показанията на св.Б не установяват подлежащите
на доказване обстоятелства. Както бе посочено по-горе, от показанията не може дори
да се установи за кой конкретен имот се отнасят. Показанията са изнесени по такъв
начин, че будят съмнение дали представляват лични впечатления или предават
опосредена информация, доколкото в края на показанията П Б заявява, че Р. Х. му е
казал, че „трябва да дойда и да кажа, че апартамента е негов“. Същия независимо, че
твърди, че е посещавал ищеца „стотици пъти“, не знае кой заплаща консумативите за
имота. Посочва, че посещава жилището два-три пъти в месеца, но не посочва кое
жилище, нито къде се намира на стълбищната площадка на ет.6, не посочва нито един
детайл или подробност за обзавеждането. Описва имота по начин, че описанието може
да се отнася за който и да е друг имот. Не посочва нито една конкретна случка или кога
точно е посещавал имота. Не сочи да е бил на гости или и други лица да са се намирали
в имота. Заявява даже, че често чака ищеца пред блока и той слиза. Общите показания
не са в състояние да установят всичките обстоятелства, изложени по-горе. Не са
представени и никакви доказателства, които да установят, че собственика на имота Х.
П К. изобщо е знаел, че именно Р. Р. Х. упражнява фактическа власт.
От показанията на св.Т Ж С се установява, че е ходила до апартамента, но е бил
заключен, не знае дали изобщо някой го обитава и не познава лицата, които го
обитават ако има такива. Брокер е и е ходила до имота с Х. К., който е искал да й го
покаже, но е нямал достъп, защото е бил заключен. Посочва, че за имота се трупат
сметки, без да се извършва реален отчет, като е виждала документи от топлинния
счетоводител за неосигурен достъп в имота.
Ищецът можеше да докаже извършването на фактическа власт като поне
предоставя достъп за отчитане на уредите за използване на комунални услуги или чрез
представяне на каквито и да е доказателства, че някой познаващ и ответника К. е
виждал Р. Х. в имота, за да установи, че по някакъв начин Х. К. знае за упражнявана
фактическа власт.
От събраните по делото се установява, че само св.Б знае, че Р. Х. владее имота,
доколкото живее в него сам, но не е ясно това живеене постоянно ли се извършва,
имота е данъчно регистриран на ответника К., който заплаща таксите за консумативи за
5
имота, в имота не се извършва отчет от доставчиците на комунални услуги поради
неосигурен достъп, Р. Х. не представя доказателства да заплаща сметки за имота, както
и изобщо някой, различен от св.Б изобщо да го е виждал в този имот.
От доказателствата не може да се установи, че Р. Р. Х. упражнява фактическа
власт именно по отношение на ап.94, че я упражнява явно, несъмнително и постоянно
/напротив само свидетеля Б знае за евентуално упражнявана фактическа власт/ и
противопоставимо на действителния собственик /от показанията на св.Сотирова се
установява, че Х. К. изобщо не знае за съществуването на Р. Х./, поради което и
предявения иск следва да се отхвърли.
По отношение на ответник П. Г. Д. не е обоснован правен интерес от
провеждане на установителна защита доколкото същия не е собственик на имота и не
оспорва предаване на фактическата власт, но същия следва да бъде обвързан от
решението доколкото претендира, че именно в следствие на негови действия е
започнало отричаното от другия ответник упражняване на фактическа власт.
По претендираните разноски:
При този изход на спора право на разноски има ответника Х. П К., като на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му се присъдят такива в размер на 45лв. – депозит
за призоваване на свидетел и такса за издаване на съдебно удостоверение. Претендира
се и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2460лв. с ДДС, като от
ищеца е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, което
следва да се разгледа. Видно от представено по делото Удостоверение за данъчна
оценка, цената на иска е 46327,10лв. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определен съгласно условията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
преди изменение с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., доколкото Договор за правна защита и
съдействие е сключен на 10.10.2022г.- преди изменението, е 2303,77лв. с ДДС. Делото
се характеризира с известна правна и фактическа сложност, поради което
възнаграждението от 2460лв., като близко по размер до минималния такъв, не се явява
прекомерно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС,
предявен от Р. Р. Х., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ж.к.“Х. С“, бл.1, вх.А, ет.3, ап.8
за признаване за установено по отношение на П. Г. Д., ЕГН: ********** и адрес: гр.С,
ж.к.С, бл.107, вх.А, ет.3, ап.8 и Х. П К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П, ул. „Г К”,
бл.13, вх.А, ет.1, ап.1 , че Р. Р. Х. е собственик на основание давностно владение,
продължило повече от десет години, считано от 30.05.2012 г. на следният недвижим
имот: апартамент № 94, находящ се в бл. 15-23, вход „Д“, етаж 6, в кв. „Ц З Б, ул. „Л К“
№ 15-23 в гр. С, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
6
застроена площ от 65,27 кв.метра, ведно с 0,667% идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, заедно с
принадлежащото избено помещение № 14, при съседи на жилището: стълбище, ул. „Л
К“, двор, на избеното помещение: коридор, П. П., А П, съставляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 68134.305.73.3.94.
ОСЪЖДА Р. Р. Х., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ж.к.“Х. С“, бл.1, вх.А, ет.3,
ап.8 да заплати на Х. П К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П, ул. „Г К”, бл.13, вх.А,
ет.1, ап.1 на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 2505лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7