Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр.Б., 11.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав,
в публичното заседание на единадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №166 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.Н.Д.
с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***.,
издадено от Началник група
към ОДМВР - София, РУ
– гр.Б., упълномощен
със
заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179,
ал.2 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200.00лева, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б. б от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1месец и за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 10.00лева. В жалбата си Дрганов излага съображения за незаконосъобразност на НП и
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, твърди се, че не е
осъществил вменените му нарушения.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява
от адв.Ив. Ж. от САК, който поддържа жалбата.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №***/***.; възражение; заповед
№ ***г, писмо, с вх. № ***г. от Началника на РУ-Б.
и приложените към него писмени доказателства: НП № ***/***.;АУАН № ***/***.;протокол
за ПТП № ***/***г.; декларация от М.Д.; докладна записка от В.В.; докладна
записка от А.И.; докладна записка от П.П.К.; сведение от И.Д.; сведение от М.Д.;
сведение от Н.Н.; сведение от П.Д. и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите В.К.В. – актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – Б., М.Н.З., Н.С.Н. и М.П.Д., се установява
следната фактическа обстановка:
На ***. около 19.00ч.
свидетелите Н.С.Н. и М.П.Д. ***,
когато забелязали, че лек автомобил
марка „Мерцедес“ се удря в задната част на ползвания от последната лек автомобил
м.“Нисан Микра“ с рег.№***, който бил паркиран. След удара автомобила
м.“Мерцедес“ се оттеглил в посока към ул.“***“, при което св.Н. го
последвал с управлявания от него от него автомобил, а св.Д. останала на място
и съобщила за случилото се по телефона в РУ – Б.. Няколко минути след това,
следвайки автомобила м.“Мерцедес“ св.Н.
видял, че същият е спрян на ул.“Батенберг“, за което съобщил на изпратените
по-късно полицейски служители – св. В.К.В. и св. М.Н.З.. Свидетелите В. и З. посетили мястото, където
бил спрял автомобила м.“Мерцедес“ и след
като установили, че същият е с рег. №***, разбрали, че същият по принцип се
ползва от жалбоподателят – И.Н.Д., който е техен колега и живее в
непосредствена близост. След като го извикали от дома му Д. заявил, пред
свидетелите В. и З., че не е управлявал автомобила и не е участвал в ПТрП, но
същият бил заведен в сградата на РУ – Б.. На 23.01.21г. св.В., в присъствието
на св.З. съставил АУАН № ***/*** срещу И.Н.Д., за
това че същия ден в гр.Б. в жк.“***“ пред бл №*, като водач на лек автомобил м.“Мерцедес“ с рег. №***, движейки се с несъобразена
скорост е реализирал ПТрП с паркиран лек автомобил м.“Нисан Микра“ с рег.№*** и
напуска местопроизшествието, както и че не носи свидетелство за управление на
МПС и контролен талон. Актът бил
съставен в присъствието на Д., който го подписал. Св.В. квалифицирал деянията
на Д. като нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2 б. б от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По
случая бил изготвен протокол за ПТП от св.В.. Въз основа на съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***.., издадено
от Началника на група при РУ – Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
писмените доказателства по делото.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице,
което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши
нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е
посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на
превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е
отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите, с които водачът е
следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС
представлява нарушение на правото му на защита,
доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си
(дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг
от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила посочени по- горе, водещи до
незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление в пункт 1.
Съдът намира, че
събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушението по
пункт 1 на НП, а именно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В АУАН и НП е вменено на жалбподателя, че с управлявания от
него автомобил на 23.01.21г. в гр.Б. в жк.“***“ пред бл. №*, като водач
на лек автомобил м.“Мерцедес“ с рег. №***,
движейки се с несъобразена скорост е реализирал ПТрП с паркиран лек автомобил
м.“Нисан Микра“ с рег.№***. В случая не са налице доказателства, които по
безспорен начин да сочат, че на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал цитирания автомобил и че именно той е реализирал описаното по горе
ПТрП. Отразеното в АУАН, респ. твърдяното в НП
не се подкрепя от никакви доказателства, като разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели – Д. и Н. заявяват, че при възникването на ПТрП не са видели кой е
управлявал лекия автомобил м.“Мерцедес“. Съдът намира показанията на св.Н. за
непоследователни и некатегорични и счита, че със същите не могат да се установи
по безспорен начин, че на процесната дата и място именно жалбподателят е
управлявал лекия автомобил м.“Мерцедес“ с който е предизвикано и ПТрП. В тази
насока показанията на св.Н. не се подкрепят от други доказателства и съдът не счита същите за достатъчни, за да
се направи извод, че именно Д. е бил
водач на процесния автомобил м.“Мерцедес“ по време и на мястото на възникването
на ПТрП. В показанията си св.Н. сочи, че не си спомня какво е говорил с мъжа,
който е слязъл от автомобил м.“Мерцедес“, както и не си спомня да е присъствал
при съставянето на акта срещу Д., въпреки, че е вписан в същия като свидетел. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че И.Д. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, и следва НП да бъде отменено в частта му на пункт 1, като неправилно.
В този смисъл, съдът счете и като недоказано вмененото на
Д. нарушение в пункт 2 от обжалваното НП. От друга страна, съдът констатира, и че
в пункт втори от обжалваното НП при
фактическото описание на нарушението е посочено, че Д. като участник в ПТрП не е уведомил органите
на МВР, но това задължение за
участниците в ПТрП се вменява, единствено при такова с пострадали хора, което в
случая не е налице – същото е било само с материални щети. Допуснатото в случая процесуално нарушение е съществено и
опорочава издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му
и по пункт 2.
Съдът
намира, че по делото не се събраха безспорни доказателства, че на процесната
дата и място жалбоподателят е осъществил нарушения по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
За да бъде извършено нарушение на по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП,
нарушителят следва при управление от негова страна на МПС да не
носи съответните документи – СУМПС и контролния талон, както и СРМПС. В
случая от разпитаните по делото свидетели категорично се доказа, че на ***. в
гр.Б., обл.Софийска, непосредствено след
управлението на МПС на Д. не са му изисквани от полицейски орган да представи
горецитираните документи, а това е било направено в един по-късен момент, а
именно в сградата на РУ – Б., при
съставянето на АУАН от св.В., когато вече за жалбоподателят не е имало
задължение да носи тези СУМПС и
контролен талон.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжаленваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***от ***.., издадено от Началник
група към ОДМВР - София, РУ – гр.Б., упълномощен със
заповед № ***г. на МВР против И.Н.Д. с ЕГН**********,***, като неправилно и незаконосъбразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: