Решение по дело №2038/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1639
Дата: 6 ноември 2020 г.
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20207050702038
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…/…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                          СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2038/2020 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по жалба от Б.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на ЕТ „Веселина- Б.М.“ с ЕИК*********, против Решение № 1160/04.08.2020 година, постановено по АНД № 1851/2020 година по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0013455 на ОДМВР-Варна, с който на Б.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на ЕТ „Веселина-Б.М.“ с ЕИК********* в търговския регистър при Агенция по вписванията е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, за извършено нарушение по смисъла чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

 Касаторът твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че образецът на електронния фиш, одобрен от Министъра на вътрешните работи, следва да съдържа – териториалната структура на МВР, територията на която е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочва, че съгласно цитираната разпоредба, е предвидено с ЕФ да се налага административно наказание "глоба", но не и "имуществена санкция". Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП.

Ответникът чрез депозирани писмени бележки, оспорва жалбата и моли решението да бъда потвърдено.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С обжалваното решение ВРС е потвърдил Електронен фиш серия Г № 0013455 на ОДМВР-Варна, с който на Б.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на ЕТ „Веселина-Б.М.“ с ЕИК********* в търговския регистър при Агенция по вписванията е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, за извършено нарушение по смисъла чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Затова, че на 12.12.2019г. в 12:50 часа в гр. Варна, на бул. „ Цар Освободител“ на място с GPS координати: 43.233444,27.862629 е установено управление на МПС, марка „Пежо“ модел „Бимпер“ с peг. № В **** НХ, заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0013, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска Отговорност на автомобилистите.

При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на "Гаранционен фонд" е било установено, че към дата 12.12.2019 г. за моторно превозно средство с № В **** НХ няма активна застраховка "Гражданска отговорност". При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е собственост на ЕТ „Веселина-Б.М.“ с ЕИК*********. ЕФ бил издаден на собственика на МПС – Едноличен търговец.

За да потвърди ЕФ съдът е приел от фактическа страна, че нарушението е установено по нормативно установения по ЗДвП ред - с техническо средство, като на собственика на МПС-то е съставен обжалвания ЕФ, в който мястото на деянието, деня и часа, и квалификацията на деянието са описани ясно и точно. Налице е снимка от техническо средство, което е преминало съответния метрологичен контрол.

От правна страна съдът е приел, че възможността за налагане на наказанието с ЕФ, а не с НП е предвидена в чл. 647, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Счел е, че при съставянето и издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно процесуалните правила. Изложил е мотиви, че в ЕФ е посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация и правилно е отнесена същата към санкционната норма по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като законосъобразно е определен и размерът на глобата. Нарушението безспорно е установено чрез заснемане с надлежно техническо средство, като същото не се и оспорва.

Обсъдил е наведените от въззивника възражения за нарушение на принципа да не се налагат две наказания за едно и също нарушение, като е приел същите за неоснователни, във връзка с което е изложил подробни мотиви.

Така постановеното решение е правилно.

Районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореният ЕФ, като е извел правилни и обосновани изводи. Аргументирано и правилно при кредитиране на събраните доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че нарушението е доказано.

Не се констатира нарушение на материални и процесуални норми. В електронния фиш се съдържа точно и пълно описание на обстоятелствата, от които е направен извод за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, а именно, че касаторът - едноличен търговец, който притежава МПС с ДК№ В **** НХ, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърдения за различна фактическа обстановка не са направени и не са ангажирани доказателства, оборващи тези констатации. Издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по чл. 647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4 от Кодекса на застраховането, в която с АТСС е предвидено установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото § 1, т. ЗЗ от КЗ легално определение за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 461, ал. 1 КЗ, Гражданската отговорност е задължителна застраховка, която е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение - чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 638, ал. 1 КЗ - с глоба от 250 лв. за физическите лица и с имуществена санкция от 2000 лв. за юридическите лица и еднолични търговци. Съгласно чл. 638, ал. 4 КЗ в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

В случая не е налице спор по делото, че именно ЕТ ВЕСЕЛИНА-Б.М. е собственик на МПС с ДК№ В **** НХ, което не е спряно от движение и по отношение на което не е имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и тези обстоятелства не се оспорват от него. Ето защо правилно за извършеното административно нарушение е бил санкциониран на основанието посочено в ЕФ.

Не се поделят наведените от касатора възражения, че в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено налагането само на административно наказание "глоба", а не и на "имуществена санкция", поради което издаденият електронен фиш е незаконосъобразен. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Именно в чл. 638, ал. 1 КЗ е предвидено на собственика на автомобила да се наложи глоба или имуществената санкция, според това дали е физическо или юридическо лице. Дори и факта, че в чл. 13 ЗАНН не е предвидено, като административно наказание – "имуществена санкция", то е уредено с нормата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което "глоба" по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приравнена на имуществена санкция в случаите, когато превозното средство е собственост на юридическо лице. Предвид изложеното, твърденията в тази насока в касационната жалба са неоснователни.

При това положение обоснован е и извода, че касаторът - едноличен търговец носи отговорност по осъществения състав на административно нарушение именно по чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ. Наложеното административно наказание е съответно по вид и в предвидения в КЗ абсолютен размер, с което е съобразен и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, при неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН и липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното не се установяват основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора. Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 1160/04.08.2020 г., постановено по НАХД № 1851/2020 г. по описа на Варненски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.