Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3048 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Р.К.Т.-ЕГН**********, против НП № 442639-F481770 / 14.06.2019г. на
Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на
жалбоподателката, за нарушение на
чл.125ал.5 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Глоба” в
размер на 500/ петстотин /лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
правилно в НП е отразено, че процесната
справка-декларация е подадена извън установения от закона срок, но се излагат
аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че
приетото за установено нарушение е извършено за първи път, визира се изрядност в предходните години и ниска степен на обществена
опасност и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въз. Т., редовно призована
не се явява, депозира писмено становище, с което аргументира приложимост на
нормата на чл.28 от ЗАНН, като прилага писмени доказателства, че е възложила
изпълнението на процесното задължение на друго лице, че е била изрядна до
настоящия момент при подаването на дължимите декларации, като с това задължение
е било ангажирано упълномощено лице с пълен достъп за действия по ЗДДС, доказателства,
че хартиеният вариант на декларацията е бил подготвен от счетоводител още на
09.01.2019г., а самият ДДС по декларацията
е бил внесен на 11.01.2019г., твърди, че не е получавала поканата,
изпратена на 16.01.2019г. и моли за
отмяна на НП.
Представителят на органа, издал НП,
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество излага аргументи в подкрепа на
становището си, че нарушението е установено и доказано по безспорен и несъмнен
начин, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП,
твърди се, че е безспорно установено, че жалбоподателката притежава качеството
на регистрирано по ЗДДС лице от 2007г., счита, че е достатъчно да се установи
неизпълнение на процесното задължение, без да се търси вина, признава, че се
касае за първо нарушение, но този факт би следвало да окаже влияние единствено
върху размера на наказанието, което следва да се наложи и в този смисъл моли за
потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 16.01.2019г., св.К. извършила
проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна и установила , че справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, касаеща Р.К.Т.-регистрирана по ЗДДС, за данъчен период
01.12.2018г.- 31.12.2018г.., не е подадена в законоустановения срок, визиран в
разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, изтичащ на 14.01.2019г.
На същата дата- 16.01.2019г. св.К.
изпратила съобщение до жалбоподателката да се яви за съставяне на АУАН.
Поканата- съобщение се върнала с отбелязване „Не потърсена”, като на
11.04.2019г. горепосочената свидетелка съставила АУАН срещу въз.Т., в който
било описано констатираното нарушение на
чл.125 ал.5 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя, но
на 02.05.2019г. бил връчен по надлежния ред на упълномощено от представляващата
дружеството лице, което го подписало без възражения.
Междувременно процесната
декларация била подадена и входирана на 20.01.2019г.
В последствие били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН, относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН,поради
липса на други идентични нарушения за периода от регистрацията на нарушителя и
фактът, че е упълномощен ЕТ за счетоводно обслужване, включително и за подаване
на декларации, сред които е процесната, но АНО приел
възраженията за неоснователни, приел, че не са налице предпоставките за
приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, поради което на 14.06.2019г., въз основа на материалите по
преписката издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със
същото на въз.Т. била наложена Глоба в
размер на 500 / петстотин /лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.
В с.з. се приеха писмени
доказателства, че жалбоподателката е
възложила изпълнението на процесното задължение на друго лице, че е била
изрядна до настоящия момент при подаването на дължимите декларации, като с това
задължение е било ангажирано упълномощено лице с пълен достъп за действия по
ЗДДС, доказателства, че хартиеният вариант на декларацията е бил подготвен от
счетоводител още на 09.01.2019г., а самият ДДС по декларацията е бил внесен нея 11.01.2019г. и други,
касаещи предмета на делото.
Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелката К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондират с останалите събрани и
приобщени по делото доказателства.
Съдът кредитира и писмените материали
от АНП и приложените към жалбата, приобщени към доказателствата по делото,
както и приетите в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, а и липсват
доказателства, които да ги оборват..
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите К., дадени в с.з.,
заповед, АУАН и от останалите, приетите писмени доказателства по делото,
съдържащите се в АНП и приобщените в хода на съдебното производство.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Видно от приетата в с.з. заповед, актът за установяване на нарушението, както и
издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени
лица ,издадени са в срок и формално съдържат необходимите реквизити.АУАН е бил
съставен в отсъствието на нарушителя, но доколкото е бил връчен по надлежния
ред на упълномощено лице и въз.Т. е
упражнила в срок правото си на защита, този факт не е самостоятелно основание
за отмяна на НП, тъй като не е ограничило ничие право на защита.Не посочването
на ЕГН и адрес на свидетеля също не е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Срещу АУАН са били подадени възражения ,но очевидно АНО
не е преценил в пълнота законосъобразността на АУАН, с което е нарушил разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН и това
нарушение е съществено, засягащо правото на защита на нарушителя.
От събраните гласни и писмени доказателства,
които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че въз.Т., като
регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнила задължението си да подаде
справка-декларация по чл.125ал.1 от ЗДДС за данъчен период от 01.12.2018г. до
31.12.2018г в ТД на НАП-Варна в установения срок в чл.125 ал.2 от ЗДДС до
14.01.2019г., но справката-декларация за периода е била подадена и приета на
20.01.2019г.
Безспорно по делото е
установено, че лично въз.Т. не е била ангажирана със задължението за подаване
на процесната декларация, а декларациите са били
подавани от упълномощено лице/ което безспорно е видно от приобщените по делото
доказателства- друго лице за предходни периоди, а и след това е подавало справките- декларации по смисъла
на ЗДДС и възраженията в тази насока са основателни/, справката- декларация в
писмен вид е била изготвена в срок, в срок в съответствие със справката са били
внесени и съответните суми, в конкретния случай е ангажирана личната
отговорност на ФЛ, а е било направено възражение, поради което съдът намира, че
необосновано е била ангажирана субективната отговорност на жалбоподателката,
без да са събрани доказателства за виновно поведение.
Дори и да се приеме, че в
конкретния случай да са осъществени от формална страна признаците на
административно нарушение, то съдът намира случаят е маловажен.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий
за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от
резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства/ разграничение в
тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.
Съгласно
чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи
отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН
не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и
дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Видно
от доказателствата по делото, се касае за забава от шест дни, която не би
довела до никакви вредни последици, макар нарушението да е формално, като
следва да се отбележи, че по собствени подбуди/ няма данни съобщението,
изпратено още на 16.01.2019г. да е било връчено на жалбоподателката/,
добросъвестно, макар и с минимална забава, на 20.01.2019г. е изпълнено
задължението.Липсват каквито и да било доказателства въз.Т. да е санкционирана
за други идентични нарушения, напротив, от представените писмени доказателства
се установя, че всички други справки-декларации са били подавани в срок, няма
доказателства които да оборват твърденията на жалбоподателката, че е упълномощила
друго лице, което да изпълнява процесните задължения,
дължимите суми са били внесени в срок,
като в конкретния случай съдът намира, че степента на обществена
опасност както на нарушението, така и на нарушителя е явно незначителна и
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.При
забава от шест дни не биха настъпили никакви неблагоприятни последици за фиска, като в конкретния случай наложеното административно наказание би имало по-скоро негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, предвид икономическата
обстановка в страната ни.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е
в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
Изцяло
в горния смисъл са решения на Адм. съд-Варна, както
следва: Решение от 06.02.2014г. по КНАХД
№4056/ 2013г.,Решение от
23.06.2017г. по КАД № 1506/2017г. и др.
В този смисъл съдът счита, че НП следва да
бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон, поради което и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 442639-F481770 / 14.06.2019г. на Директор на Дирекция
„Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на Р.К.Т.-ЕГН**********, за нарушение на чл.125ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 500/ петстотин
/лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на решението, АНП
да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: