Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на седми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
Членове: 1.ИВАЙЛО Г.
2.ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Славчева
гр.дело № 347 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 20 от 25.02.2020 год. по гр. д. № 1251/2018 год. Самоковският районен
съд осъдил О.С. да заплати на С.В.Г. от гр. София сумата 4 910,20 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за ремонт на товарен автомобил „Форд
Галакси“ с ДК № СВ *** АН, собственост на ищеца, от непозволено увреждане –
реализирано ПТП на 16.09.2016 год. на път между с. Г. и гр. Д.б., вследствие
попадане в необезопасена дупка на пътното платно; сумата 1055,07 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода 20.09.2016 год. – 31.10.2018 год, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане и сумата 946,45 лв. разноски.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от О.С. с твърдения, че
същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Сочи, че ищецът
сам е допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като не се е съобразил с
условията на пътя и не е преценил правилно пътната обстановка, като съзнателно
е предприел риск и е причинил повредата на автомобила - могъл е да избегне
опасността на пътя. Твърди също така, че не са доказани претендираните вреди и
техния размер. Моли съда да отмени решението в осъдителната част ии вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Ответникът
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, а и от представеното свидетелство за регистрация на МПС се
установява, че ищецът е собственик на товарен автомобил „Форд Галакси“ с ДК №
СВ *** АН.
Видно
от фактура № 9825/19.09.2016 год. ищецът е заплатил на „А.-2000“ ООД, гр. К.
сумата 4 910,20 лв. за основен ремонт на автомобила. Според предавателен
протокол № 11 от 19.09.2016 год. „А.-2000“ ООД е предало на ищеца ремонтирания
автомобил „Форд Галакси“ с ДК № СВ *** АН. Посочени са извършените работии
тяхната стойност, а именно: амортисьор преден – 148 лв., шенкел – 794,20 лв.,
носач – 257 лв., накрайник външен – 43 лв., биалета – 49 лв., 2 броя джанти –
970 лв., 2 броя гуми – 430 лв., заден амортисьор – 117 лв. и заден носач – 1752
лв.
Не се
спори, а и видно от Списък на общинските пътища на л. 35-87 по делото,
процесният път №
SF02574
между с. Г. и гр. Д.б., където е настъпило произшествието, е собственост на о.С.
/№ 584 на л. 71/.
Според
показанията на свидетеля Л., през месец септември 2016 год. ищецът – негов
роднина, му се обадил по телефона и му казал за ПТП, което претърпял поради
попадане на автомобила му в голяма дупка на пътя. Свидетелят отишъл на мястото
на произшествието и видял, че са нанесени щети по гумите, като ищецът сменил
предната лява гума с резервна; едната джанта била спукана. Дупката на пътя била
дълбока и широка около 1,50 м. На място нямало знак, който да сигнализира за
дупката на пътя. Автомобилът не можел да бъде откаран на собствен ход, поради
което се наложило свидетелят да извика пътна помощ, която откарала автомобила
на сервиз в с. К.. В деня на ПТП времето било нормално, но на платното имало
много дупки, поради което според свидетеля автомобилите не могат да се движат с
повече от 40-50 км./ч.
Свидетелят
М. твърди, че бил дневна смяна с колегата си Е. Г., когато оплучил сигнал от
дежурния за ПТП, възникнало на общински път, обслужващ о.С. близо до с. Г..
Пристигнал на място и водачът, който свидетелят познавал по физиономия, му
обяснил, че идвайки от с. Г. в посока към гр. Д.б. навлязъл в дупка на пътното
платно. Свидетелят заснел дупката и съставил на водача акт и протокол за ПТП.
Произшествието настъпило в светлата част на денонощието, като времето било
добро. Дупката на място била необезопасена и необозначена. Всички щети били
описани в протокола, където било посочено също така, че водачът е управлявал
МПС с несъобразена с пътната обстановка скорост. Процесният път е натоварен, но
се получават малко сигнали за инциденти там. Пътят на места е поддържан, на
други – не, поради което водачът е следвало от самото начало да се съобразява
със състоянието на пътя при избора на скоростта.
По
делото е приложен протокол за ПТП от 16.09.2016 год., съставен иподписан от А. М. и подписан от ищеца като
участник в произшествието. Като причини за ПТП в протокола е посочено, че
водачът е управлявал с несъобразена със състоянието на пътното платно скорост,
поради което попаднал в необезопасена дупка. Произшествието е настъпило на път № SF02574 между с. Г. и
гр. Д.б., при ясно време, в светлата част на денонощието преди завой на пътя,
видно от обективираната в протокола схема на ПТП.
На С.Г.
е съставен акт за установяване на административно нарушение от 16.09.2016 год.,
който е подписан от ищеца без възражения. Издадено е наказателно постановление
№ 16-1184-000364/18.10.2016 год., с което на ищеца е наложена глоба в размер на
100 лв. за това, че на посочената дата и място управлявал МПС с несъобразена
със състоянието на пътя скорост, като е навлязъл в необезопасена дупка на
пътното платно и реализирал ПТП с материални щети – нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
Според
приетото във въззивното производство заключение на авто-техническата експертиза
на в.л. Е. стойността на необходимия ремонт за възстановяване на автомобила на
ищеца след претърпяното ПТП възлиза общо на 4201 лева с ДДС, като в табличен
вид в експертизата е посочена поотделно стойността на всяка част, описана във
фактура № 9825/19.09.2016 год. и в приемо-предавателния протокол №
11/19.09.2016 год. Общата стойност на сменените части възлиза на 3 364,83 лв.
Посочена е и стойността на труда по демонтаж-монтаж и
ремонтно-възстановителните операции – 136 лева /8,50 часа по 16 лв./. Според
вещото лице тази сума представлява реалната средна пазарна стойност на ремонта
на автомобила, като вложените в ремонта части са в причинно-следствена връзка с
произшествието, описано в приложения по делото протокол за ПТП. Повечето
повредени части са свързани със сигурността при управление на автомобила и е
било необходимо да бъдат заменени с нови.
При
така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето,
което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя
е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже
наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което
ответникът е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както
и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно
поведение. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на
противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени в своята съвкупност, са достатъчни, за да се
приеме за установено противоправно поведение /бездействие/ на ответника. О.С. в качеството й на
собственик на общинските пътища има задължение да осигурява цялата дейност по
ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 31 от Закона за пътищата/, включително
чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване; охрана и защита на
пътищата и водене на техническата им отчетност /§1, т. 14 от ДР на Закона за
пътищата/. Наличието на необезопасена дупка на пътя, с широчина около 1,50 м. е
резултат от неизпълнение на това задължение на общината, от което бездействие са
причинени и вредите на ищеца.
Съдът
намира за установено от приетите по делото писмени доказателства и свидетелските показания, че в случая са
доказани всички елементи на фактическия състав, необходими за уважаване на
предявения иск, а именно: противоправното поведение на длъжностни лица при ответника; настъпването на
злополуката; причинени вреди на ищеца, както и причинна връзка между
злополуката /причинените вреди/ и противоправното бездействие на ответника /неизпълнението
на задължението
на общината да ремонтира и поддържа общинските пътища/. Видът на вредите е установен от приетите по
делото фактура, приемо-предавателен протокол и заключението на
авто-техническата експертиза. При определяне реалния размер на вредите съдът
взе предвид заключението на в.л. Е., според което стойността на необходимия
ремонт за възстановяване на автомобила на ищеца след претърпяното ПТП възлиза
общо на 4201 лева. По тези съображения съдът намира, че по делото са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 от от ЗЗД за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца
имуществени вреди.
Основателно
е обаче възражението на ответника за съпричиняването на вредоносния резултат от
ищеца, който в момента на произшествието се е движел с несъобразена с пътната
обстановка скорост.
Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени в присъствието на съответното
длъжностно лице, а именно – за констатираното и възпроизведено в документа
положение на участвалото в ПТП моторно превозно средство и претърпените
вреди. В случая протоколът за ПТП е подписан от ищеца по делото, поради което се ползва с материална доказателствена сила
за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страната, т.е. и за
описания механизъм на ПТП. Посоченият в
исковата молба механизъм на произшествието
е установен и в АУАН № 514515/16.09.2016 год., подписан от ищеца без
възражения, като на същия е наложено административно наказание с влязлото в
сила наказателно постановление именно за това, че на
посочената дата и място управлявал МПС с несъобразена със състоянието на пътя
скорост, като е навлязъл в необезопасена дупка на пътното платно и реализирал
ПТП – нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Видно от показанията на актосъставителя св. М. целият път бил на места
поддържан, а в други участъци – неподдържан, като водачът от самото начало е
следвало да съобрази скоростта със състоянието на пътя. Ако ищецът беше
съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, би могъл да въприеме
опасността на пътя по-рано и да предотврати произшествието или да намали
размера на вредите. Неизпълнението от страна на общината на задължението да
поддържа пътя в изправно състояние по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП не освобождава
водача, респ. ищеца по делото от задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, които
имат постоянен характер и по никакъв
начин не зависят от това дали е налице съответен знак, маркировка или
сигнализиране за опасност в даден участък от пътя. Задължението на водача по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е винаги да се съобразява при избор на скоростта с пътната
обстановка в момента на движение, а не само със сигнализацията на пътния
участък. Последната би могла единствено да е в помощ на водача, но не е условие
за възникване и спазване на задължението за избиране на подходяща скорост на
движение, както правилно сочи общината във въззивната жалба.
По тези
съображения съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който с
противоправното си поведение е допринесъл наполовина за възникване на
произшествието, управлявайки автомобила с несъобразена с пътната обстановка
скорост.
С оглед това съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
причинените имуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 2100,50
лева, и ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За периода до датата на подаване
на исковата молба мораторната лихва върху присъдената сума е в размер на 527,54
лв. В останалата част искът се явява неоснователен.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплати главница за разликата над 2100,50 лв. и мораторна лихва за
разликата над 527,54 лв. и вместо него съдът следва да постанови друго, с което
да отхвърли исковете в тези части. При този изход на спора решението следва да
бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва: разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над 350 лв. и разноски за държавна такса за
разликата над 123,23 лева. В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора въззиваемият има право на разноски в размер на 350 лева,
съобразно отхвърлената част от жалбата, а въззивникът има право на разноски в
размер на 286 лева, съобразно уважената част от жалбата, като след направена от
съда компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 64
лева разноски.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 20 от 25.02.2020 год. по гр. д. №
1251/2018 год. на Самоковския районен съд в ЧАСТТА, с която О.С. е осъдена да
заплати на С.В.Г. от гр. София обезщетение за имуществени вреди - разходи за ремонт на товарен автомобил
„Форд Галакси“ с ДК № СВ *** АН, собственост на ищеца, от непозволено увреждане
– реализирано ПТП на 16.09.2016 год. на път между с. Г. и гр. Д.б., вследствие
попадане в необезопасена дупка на пътното платно за разликата над 2100,50 лв.
до пълния присъден размер от 4 910,20 лева, както и лихва за забава върху
главницата за периода 20.09.2016 год. – 31.10.2018 год. за разликата над 527,54
лв. до 1055,07 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 350 лв. и разноски
за държавна такса за разликата над
123,23 лева, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.В.Г.
от гр. София срещу О.С. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - разходи за ремонт на товарен автомобил
„Форд Галакси“ с ДК № СВ *** АН, собственост на ищеца, от непозволено увреждане
– реализирано ПТП на 16.09.2016 год. на път между с. Г. и гр. Д.б., вследствие
попадане в необезопасена дупка на пътното платно за разликата над 2100,50 лв.
до пълния предявен размер от 4 910,20 лева, както и лихва за забава върху
главницата за периода 20.09.2016 год. – 31.10.2018 год. за разликата над 527,54
лв. до 1055,07 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА О.С.
да заплати на С.В.Г. от гр. София сумата 64 лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.