Р Е Ш Е Н И Е №260256
12.04.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12159/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на „Йетел
България“ ЕАД, (старо наименование „Теленор България„ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6,
против Б.О.П., ЕГН **********,***, и иск да се установи вземане на ищеца за суми за реално изпълнение
е неустойка по договори за мобилни услуги, за които заявителят, сега ищец,
разполага със заповед за плащане № 2157/13.05.2020г., издадена по частното дело
№ 4882 по описа на ПРС за 2020г.
Според изложените в молбата факти, между
страните имало подписан договор за доставка на телекомуникационна услуга чрез
мобилен номер ***************** от дата 06.07.2015г.
и по него на ответника били предоставени телекомуникационни услуги, а от своя
страна П. се задължила да плаща месечна абонаментна такса.
С договор за мобилни услуги под номер ********** от дата
24.12.2016г. на абоната били
предоставени мобилни услуги чрез номер *************, при уговорена промоционална месечна абонаментна такса от
19.99 лева с ДДС; с договор за лизинг от
същата дата , на П. било предоставено за
ползване крайно устройство - таблет LENOVO YOGA 3 10 4G X50M , срещу
заплащане на цена за собствеността му в размер на 289.57 лева, разсрочени като част от последните 23 месечни
вноски за ползваните мобилни услуги , по 12.59 лева към всяка от тях.
Между страните било подписано и допълнително
споразумение под № *********** от дата 17.06.2017г, по силата на което за номер
************** страните се съгласили да се заплаща друг размер на абонаментната
такса – 24.99 лева с ДДС.
За всичките си вземания по договорите, оператора-
ищец издавал обща фактура под номера на абоната (*********), като във всяка от
тях се посочвали дължимите по всеки договор поотделно суми.
Тъй като ответникът изпаднал в забава да
плати, ищецът развалил договора и начислил в тежест на насрещната страна по
договора неустойки, предвидени при предсрочно прекратяване на договора за телекомуникационни
услуги / в размер на сумата на три от вноските по всеки договор, без ДДС /,
както и стойността на оставащите до изплащането на крайното устройство вноски,
а по договора за предоставяне на крайно устройство – и неустойка в размер
на разликата между пълната пазарна
стойност на крайното устройство по тарифа на оператора и тази, действително
платена от ответника.
Неустойките също не били платени; за вземанията си , ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена за общата сума от 529.61 лева по ч. гр. дело №
1882/2020 год.; която обаче била връчена
на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Затова оператора иска
установяване на вземането си, както следва:
общо 529.61 лева, от които:
89 лева- начислени такси и ползвани услуги по
договор за мобилни услуги от дата 06.07.2015г.;
62.46 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната;
68.43 лева - начислени такси и ползвани
услуги по договор за мобилни услуги № ***************
196.41 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № ************ по
вина на боната;
37.77 лева - дължими вноски по договор за
лизинг от дата 24.12.2016г. ( с настъпил
падеж)
75.54 лева- дължими вноски с ненастъпил
падеж, за които са твърди да са предсрочно изискуеми.
Ищецът иска и законната лихва върху цялата
претендирана сума от датата на подаването на заявлението в съда – 08.05.2020г.
до окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.
131 от ГПК . В първото открито по делото съдебно заседание оспорва иска като
неоснователен и моли той да се отхвърли.
Възразява, че за кредиторото вземане е изтекла погасителната давност.
Вещото лице по проведената счетоводна
експретиза дава заключение, че съгласно
договорите, остават за плащане общо
529.61 лева, от които 89 лева- начислени такси и ползвани услуги по
договор за мобилни услуги от дата 06.07.2015г., 62.46 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, 68.43 лева - начислени
такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги № ***************, 196.41
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ************** по вина на абоната, 37.77 лева - дължими вноски по договор за
лизинг от дата 24.12.2016г. ( с настъпил
падеж) и 75.54 лева- дължими вноски с ненастъпил падеж.
Установителен
иск с правно основание в чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Искът
е допустим – има идентичност между описаното в заявлението и издадената по
частното дело 4882/20 заповед вземане, и това , предмет на исковата молба. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество:
Копия
от договорите за телекомуникационни услуги и получаване на крайно устройство са
представени по делото и съдът не отрича
сключването им и частичното изпълнение по тях от страна на ответника. Представени
са копия от фактурите , издадени за вземанията на ищеца, съдът кредитира тези
документи, макар да са частни и да
изхождат от ищеца като техен автор, тъй като съдържанието им кореспондира със
заключението на вещото лице. С оглед казаното, има договори между страните като
източник на облигационното задължение на ответника да плати цената на
доставените телекомуникационни услуги ( абонамент) и цената на крайното
лизингово устройство.В тази връзка, съдът следва да отбележи, че в хода на
производството е настъпила изискуемостта на всички вноски по договора за
лизинг, факт, който следва да бъде отчетен по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК при
постановяване на решението по спора.
За да
възникне обаче правото на оператора да получи неустойки за прекратяване на
договорите, каквито иначе са уговорени, то следва договорите да са
прекратени. Отсъства по делото такова изявление на някоя от страните. С оглед
изложеното , че действието на договора е прекратено поради неплащане , няма и
покана до длъжника да плати с предупреждение за развалянето на договора по реда
на чл. 87 от ЗЗД, което следва да е
писмено – договорите са в писмена форма. Прекратяването на договорите остана
недоказано като факт по смисъла на чл. 153 от ГПК.
На следващо място , в договора между страните
от дата дата 06.07.2015г. и този под № ************ е договорено , че „ в
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и
да е СИМ карта, посочена в него , по вина или инициатива на потребителя, ,
последният дължи неустойка в размер от сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти такси за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок. Така формулирани
обаче, клаузите са неравноправни по
смисъла на чл. 143 ал. 2 т . 5 от Закона за защита на потребителите във връзка
с чл. 146 от с. з, тъй като позволяват
на търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за
вреди, тъй като този размер е
еквивавалент на точното изпълнение от страна на потребителя, без обаче
търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за неустойка,
като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.Тъй
като е изначално нищожна, тези клаузи не могат да бъдат санирани и да произведат действие, включително
заради факта, че търговеца претендира само размер на неустойката , еквивалентен
на три от вноските.
По възражението за изтекла погасителна
давност:
Заявлението за издаване на заповед за
плащане е подадено в съда на дата 08.05.2020г., от която дата давността за
вземането е прекъсната. Оператора е издавал фактурите за вземанията си
ежемесечно , веднага след изтичане на периодите на доставката на услугите, и
първата от тези фактури е с падеж началото на април месец 2018г.Тъй като
вземанията на кредитора са за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква
„в „ от ЗЗД и Тълкувателно решение № 3 /2011г , ВКС , съдът не отрича
приложимостта на кратката погасителна давност, но и тя не е изтекла , не са
минали повече от три години, в които кредиторът да е бездействал. Възражението
е неоснователно.
Предвид
изложеното, исковете за реално изпълнение следва да бъдат уважени , а
неустоечните такива – да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат в полза на ищеца , но пропорционално на
уважената част от претенцията. Ответната страна
е била представлявана от особен представител, назначен от съда, и
собствени разноски не е направила. Общият
размер на направените от ищеца разноски по двете производства е 1320 лева ,
дължат се пропорционално 674.79 лева. ( 1320/529.61*270.74).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Б.О.П.,
ЕГН **********,***, че дължи на ищеца
„Йетел България„ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, плащане на следните суми, за
които е издадена заповед за плащане № 2157/13.05.2020г., издадена по частното
дело № 4882 по описа на ПРС за 2020г., ПРС: общо 270.74 лева , от които:
89 лева- начислени такси и ползвани услуги по
договор за мобилни услуги от дата 06.07.2015г.,
68.43 лева - начислени такси и ползвани
услуги по договор за мобилни услуги № ************
37.77 лева - дължими вноски по договор за
лизинг от дата 24.12.2016г. ( с настъпил
падеж)
75.54 лева- дължими вноски с ненастъпил падеж
по същия договор , както и законната лихва върху 270.74 лева от датата на
подаването на заявлението в съда – 08.05.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ЧАСТТА
над този размер до пълния претендирана такъв от 529.61 лева (или в
частта , представляваща 62.46 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната на договор за мобилни услуги от дата
06.07.2015г. и 196.41 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ********** по вина на абоната), като неоснователен.
Осъжда Б.О.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Йетел България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 674.79 лева разноски по двете
производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ