РЕШЕНИЕ
№ 7409
гр. С., 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110156601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск от Я. Д. Я. против (име) за заплащане на
сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и
произвол, и уронване на доброто име в резултат на незаконно повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, производството по което е прекратено с
постановление за прекратяване на досъдебно производство от 24.08.2023г. по ДП №
1645/2023 г. по описа на Районна прокуратура Ви задържането му във връзка с образуваното
наказателно производство, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на
13.10.2023 г. до погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни
разноски в настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца било образувано
наказателно производство за това, че на 07.03.2023г. около 11.25 часа в гр. (адрес) лицето Я.
Д. Я. е управлявал лек автомобил марка (марка) след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство “Drug Test 5000” с
фабричен номер ARMS – 0094, което техническо средство е реагирало на амфетамин. В хода
на образуваното досъдебно производство била назначена съдебно-химико-токсилогична
експертиза с предмет изследване на проби взети от Я. в деня на инкриминираното деяние, от
която било установено, че лицето не е управлявало моторно превозно средство под
въздействието на наркотични вещества. Образуваното срещу ищеца наказателно
производство било прекратено с постановление от 24.08.2023г. В исковата молба са
изложени твърдения, че към момента на задържането му ищецът бил личен асистент на
своята тежко болна майка, като грижите за нея налагали Я. да се пренесе да живее от гр. С. в
с. В., Община В В деня на задържането му Я. бил в гр. В. тъй като трябвало да закупи за
своята майка лекарства от аптека в града. Ищецът поддържа, че вследствие на задържането
му и воденото срещу него наказателно производство изпитвал срам, чувство на унижение,
несправедливост и произвол, а доброто му име в обществото било уронено, като в
1
населеното място, в което живеел за разчуло за повдигнатото му обвинение и воденото
срещу него наказателно производство. По изложените доводи е направено искане
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава и сторените по делото съдебни
разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор са изложени доводи за недопустимост на
производството, тъй като изложените в исковата молба обстоятелства не попадат в
хипотезите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОДОВ доколкото се претендират вреди настъпили в
наказателно производство, по което ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем и в
хода, на което по отношение на лицето не е била взета мярка за неотклонение. По същество
на спора предявеният иск е оспорен като неоснователен доколкото процесното досъдебно
производство не е било образувано от прокурор, нито със санкцията или по указание на
прокурор, а от разследващ орган от състава на МВР, като задържането на лицето е взето със
заповед на полицейски служител. Реализирането на сочените действия представлява част от
оперативната самостоятелност на полицейския орган, поради което Прокуратурата не носи
отговорност за причинени на ищеца вреди. С подадения отговор е оспорен и размера на
предявения иск. По изложените доводи е направено искане предявената искова претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
От изисканото в цялост производство по ДП № 1645/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Все установява, че същото е образувано във връзка с уведомление от
разследващ орган при Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на МВР –
В, за образуване на БП № 253/2023 г. за това, че на 07.03.2023г. около 11.25 часа в гр.
(адрес) лицето Я. Д. Я. е управлявал лек автомобил марка (марка) след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо
средство “Drug Test 5000” с фабричен номер ARMS – 0094, което техническо средство е
реагирало на амфетамин. Съгласно уведомлението по повод събраните достатъчно данни за
извършено престъпление разследващият орган е извършил първи акт по разследването –
разпит на свидетел на 07.03.2023 г. и в РУ на МВР – Ве започнало БП № 253/2023 г. срещу
Я. Д. Я. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С постановление от 09.03.2023 г. е назначена
химическа експертиза с предмет взети от ищеца кръвна проба и урина за установяване на
наличието на наркотични вещества. По искане на разследващ полицай до Районна
прокуратура – гр. Вс постановление от 13.03.2023 г. на прокурор при ВРП е прието, че
разследването за процесното деяние следва да се води по общия ред и да се образува под ДП
№ 1645/2023 г. С постановление на прокурор от 05.05.2023 г. срокът на разследване по
досъдебното производство е продължен с два месеца, считано от 05.05.2023 г. С
постановление от 30.06.2023 г. срокът на разследване по досъдебното производство е
продължен с два месеца, считано от 07.07.2023 г. В хода на воденото разследване е
изготвена съдебна-химикотоксикологична експертиза от 10.08.2023 г., от която се
установява, че от извършените изследвания на предоставени от лицето Я. Д. Я. проби не се
установява наличие на наркотични вещества. С постановление от 24.08.2023 г. образуваното
и водено срещу ищеца досъдебно производство е прекратено.
Като писмено доказателство ведно с исковата молба е представена Заповед за
задържане на ищеца от 07.03.2023 г. във връзка с процесното деяние на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР.
Представени са епикризи и Експертно решение на ТЕЛК № 91095/100/30.05.2022г., от
които се установява, че майката на ищеца - Параскева Иванова Я.а е във влошено общо
здравословно състояние с оценка 95 % нетрудоспособност. Видно от Трудов договор №
328/23.08.2022 г. ищецът е личен асистент на своята майка.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Ц.К.А и М.Т.Н. – приятели на ищеца. Свидетелят А разкрива, че малко преди обед на
07.03.2023 г. получил обаждане от Я. Я., който му съобщил, че е задържан от полицията в
2
гр. В. като когато отишъл на мястото на задържане узнал от полицейските служители, че
ищецът бил дал положителна проба за наркотици. Ц А разкрива, че при задържането му Я.
Я. му споделил причините, поради които бил в гр. В– трябвало да закупи за болната си
майка лекарства и храна. Свидетелят сочи, че в същия ден около 18.30 часа получил
обаждане от ищеца, който бил освободен от ареста. Свидетелят взел с автомобила си Я. Я.,
отишли до аптека, откъдето ищецът взел лекарства за майка си и заедно отпътували към
селото на ищеца. Свидетелят разкрива, че присъствал лично на разговора, който ищецът
провел с майка си непосредство след задържането, като възрастната жена се просълзила и се
била много притеснена от случилото се. Ц А сочи, че живеещите в селото на ищеца бързо
узнали за повдигнатото му обвинение и започнали да му се подиграват, наричайки го
„С.неца-наркоман“. Свидетелят Н разкрива, че към 10.03.2023 г. узнал от ищеца за
задържането му и лично възприел емоциалналното му състояние към този момент, като Я.
Я. бил изключително сломен от случилото се, изпитвал силно чувство на притеснение и
дори се разплакал. Свидетелят сочи, че ищецът му споделил обстоятелства относно
задържането му, а именно, че същото било извършено на публично място пред
преминаващи граждани, като Я. Я. му споделил, че се чувствал като „мечка на булевард“.
Свидетелят сочи, че тъй като ищецът живее с майка си в малко населено място хората от
селото бързо узнали за случилото се и започнали да се подиграват на Я. Я., наричайки го с
насмешка „софийски наркоман“. М Н разкрива, че в резултат на случилото се ищецът се
затворил в себе си и трудно понесъл обидите и подигравките по негов адрес във връзка със
задържането му. Независимо, че свидетелите са близки приятели на ищеца съдът цени
техните показания като логични, последователни и достоверно пресъздаващи
непосредствено възприети от лицата обстоятелства свързани с задържането му и
емоционалното състояние на лицето в резултат на случилото се. Изнесената от свидетелите
информация относно задържането на лицето, продължителнсотта на разследването и
влошеното здравословно състояние на майката на ищеца съответства на ангажираните по
делото писмени доказателства.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за
извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с
оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че е
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно
неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е
основание за възникване на гаранционната отговорност на Прокуратурата. Поради това
ответникът не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че
неговите служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя
законосъобразността или не на обвинението поначало е влязлата в сила оправдателна
присъда, като ответникът носи отговорност и за вредите причинени по повод образувано
наказателно производството прекратено в досъдебната фаза поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
3
прекратяване на наказателното производство. Постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които
влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК - постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия
или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано,
определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 подлежат на проверка по реда на Глава
тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ /чл. 419, ал. 1 НПК/. От цитираните
разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление,
не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК,
защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано.
Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за
възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с оправдателна присъда – така решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. №
7127/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 1211/2010 г., III
г. о. на ВКС, решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на IV г. о. на ВКС и др.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът
на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършено
престъпление от общ характер като с постановление на прокурор наказателното
производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Няма спор между
страните, че постановлението е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и ищецът не е поискал наказателното производство да продължи
и да завърши с оправдателна присъда. Следователно настъпил е необходимия стабилитет на
постановлението в прекратителната част за ангажиране отговорността на ответника.
Без значение за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗОДОВ
е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали
при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и
това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното
действие или дали същите са действали правомерно.
Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът не може да претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образуване на процесното
досъдебно производство, тъй като не е привлечен в качеството на обвиняем с нарочно
постановление. Безспорно образуваното досъдебно производство е водено именно срещу Я.
Я. за управление на моторно превозно средство под въздейстие на наркотично вещество, в
който случай съгласно Решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г., на ВКС, IV
ГО, липсата на привличане по чл. 219 НПК не е пречка за лицето да търси вреди по
посочения по-горе фактически състав на ЗОДОВ.
Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че
според съда на обезщетяване в настоящия процес подлежат и неимуществените вреди,
причинени от задържането на ищеца по реда на чл. 72 ЗМВР. Това е така, защото
съгласно чл. 31, ал. 1 от Конституцията за всяко задържане се уведомява прокурор, коийто
следва да извърши преценката по чл. 31, ал. 4 от Конституцията – дали извършеното
задържане съответства на необходимостите на наказателното производство, макар и то да не
е започнало. Поради това Прокуратурата носи и вредите за всяко задържане, при което при
данни за престъпление прокурор не е разпоредил освобождаване на задържания, ако не е
имало необходимост от налагането на сочената принуда.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
4
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно релевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан/наказателното производство
прекратено по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и др. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички
претърпени неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – така решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015 г. по гр. д.
№ 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда
само от формалните, външни доказателства - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о.
на ВКС, решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В
останалите случай, на търсене и съответно установяване на увреждания над обичайното
като интензитет и вид, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца. В случаите когато се търсят и съответно установяват
увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и
пълно доказване на вредите и причинната връзка - виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. №
1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г.
о. на ВКС.
Безспорно от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че
задържането на ищеца и воденето на наказателно производство срещу него за извършване
на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК се е отразило негативно на психика му и
емоционалното му състояние. Свидетелите разкриват, че ищецът изпивал срам,
притеснение, чувство на неудобство от случилото си и се затворил в себе си. Вследствие на
случилото се доброто му име в обществото било уронено, като станал обект на редица
подигравки и обиди от страна на хората от селото, в което живеел. Не на последно място
следва да бъде отбелязано, че към момента на задържането му ищецът е бил личен асистент
на своята тежко болна и неподвижна майка, поради което макар продължителността на
времето, за което свободното му предвижване е било ограничено / около седем часа/ да е
относително кратко, то се е отразило изключително негативно на психиката му. Вследствие
5
на задържането ищецът не е могъл да занесе на майка си лекарствата, за закупуване на
които бил отишъл в гр. В. нито да бъде на нейно разположение, за да я обгрижва предвид
обстоятелството, че същата е с призната неработоспособност от 95 %. Следва да бъде
отбелязано, че продължителността на досъдебното производство е несъответна на
извършените действия по разследване, тъй като след провеждане на разпита на свидетели –
полицейските служители задържали ищеца на 07.03.2023 г. до 10.08.2023 г. / изготвяне на
назначената съдебно-химикотоксилогична експертиза/ по същество не са извършвани
никакви процесуални действия. В посочения период ищецът неоснователно е търпял
описаните по-горе негативни изживявания без наказателното производство да се е
характеризирало с правна или фактическа сложност. В тежест именно на ответника е да
организира процесуалните действия по начин, по който релевантните за престъплението, за
което е образувано наказателното производство, факти да бъдат своевременно изяснени – в
случая своевременно да бъде изготвена експертиза, установяваща наличие на наркотични
вещества в кръвта на водача на моторно превозно средство. По изложените доводи съдът
намира, че предявеният иск е изцяло основателен.
С оглед изхода на спора съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът дължи направените
по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско
възнаграждение. При определяне на дължимите от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъде взето предвид своевременно заявеното от представителя на
Прокуратурата възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че
уговореният и заплатен в брой адвокатски хонорар съгласно представен на лист 20 от
делото Договор за правна защита и съдействие в размер на 1000 лева се явява прекомерен
спрямо правната и фактическа сложност на производството, неговата продължителност и
извършените от процуалния представител на страната действия ( подготвяне на искова
молба и явяване в едно открито съдебно заседание) съотнесени към цената на исковата
претенция. Предвид изложеното съдът намира, че възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде намалено до сумата в размер на 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (име) с административен адрес в гр. С., бул. *****, да заплати на Я. Д. Я.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к.******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение,
несправедливост и произвол, и уронване на доброто име в резултат на незаконно повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, производството по
което е прекратено с постановление за прекратяване на досъдебно производство от
24.08.2023г. по ДП № 1645/2023 г. по описа на Районна прокуратура Ви задържането му във
връзка с образуваното наказателно производство, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба на 13.10.2023 г. до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА (име) с административен адрес в гр. С., бул.*****, да заплати на Я. Д. Я.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к.*****, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
сумата в размер общо на 510 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6