РЕШЕНИЕ
№ 4640
Пловдив, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20247180700526 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на И. К. И., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ бл. 76, вх. „Г“, ет. 1, ап. 2, против заповед № 253 от 18.02.2024 г., издадена от С. П., мл. инспектор в 05-то РУ гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година и са отнети Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ № ********* и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].
Жалбоподателят И. К. И. моли да се отмени заповедта, като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения. Посочва, че липсват мотиви и конкретизация относно срока за който е наложена мярката. Възразява и, че е нарушено правото на ползване на съсобствена вещ по отношение на съпругата, тъй като автомобилът е съпружеска имуществена общност. Претендира разноски.
Ответникът – младши инспектор в 05-то РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, се явява лично, а с писмено становище се поддържа неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че на 18.02.2024 г., около 21:46 часа в гр. Пловдив, бул. Освобождение, при извършена от полицейски служители проверка било установено, че жалбоподателят управлява лек автомобил марка Мерцедес, с регистрационен номер [рег. номер], лична собственост, след употреба на алкохол, изпробван с дрегер № ARDM – 0248, който е отчел 1,69 промила.
Прието е наличието на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съставен е АУАН от мл. инспектор С. П., № 980406 от 18.02.2024 г. и е издаден талон за медицинско изследване № 0146532 от 18.02.2024 г.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, отразени в АУАН, младшия инспектор е издал Заповед № 253/18.02.2024 г., с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя – собственик на провереното ППС принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година“.
По делото е представена Заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив с оглед компетентността на издателя на оспорваната заповед.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5 буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган с оглед на представените доказателства.
Приложената мярка е съответна на констатираното нарушение, което е квалифицирано правилно.
Въпреки това, оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за форма. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, трябва да съдържа разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнение. Оспореният акт съдържа разпоредителна част, в която е посочено прилагането на конкретната, предвидена в закона мярка, но не е определен конкретен срок за изпълнение на мярката – посочени са само предвидените от законодателя граници за прилагане на мярката, съответно не се съдържат и мотиви относно срока за прилагането ѝ.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година, т. е. административния орган, при определяне срока на санкцията, действа в условията на оперативна самостоятелност. Издателят на акта е длъжен да посочи срока, а тъй като в случая упражнява дискреционна власт, следва и да мотивира своето решение. Следва да съобрази продължителността на мярката, с оглед и съответно на всички установени пред него факти и обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, за което за изложи и конкретни мотиви. Тези мотиви на свой ред позволяват и на съда да извърши проверка, дали органът е упражнил тази предоставена му от закона възможност в съответствие с целта, която обслужва прилагането на мярката.
С процесната заповед е приложена ПАМ за срок „от шест месеца до една година“, тоест не е определен срок, а само е възпроизведена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП и липсват конкретни съображения, мотивиращи продължителността на срока, за който се налага принудителната административна мярка. Административният орган би могъл да прецени с оглед конкретния случай дали определеният срок, в рамките на предвидения от закона срок, отговаря на принципа на пропорционалност.
Поради изложеното и само на това основание следва да се приеме, че е налице съществен порок на формата на акта, който съставлява самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК.
Това налага извод за основателност на жалбата и отмяна на обжалваната заповед, без да е необходимо произнасяне и по останалите, наведени от жалбоподателя възражения.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за заплащане на разноски по делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски в общ размер на 1010 лева, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса за образуване на делото.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 253/18.02.2024 г., издадена от младши инспектор в 05-то РУ гр. Пловдив, с която на И. К. И., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на И. К. И., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ бл. 76, вх. „Г“, ет. 1, ап. 2, сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |