МОТИВИ:Тъжителката Р.С.Г. *** подсъдимия В.И.Д. *** престъпление
по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 и т.2 във връзка с чл.147 ал.1 предложение 2 от НК.
В тъжбата се излага, че през 2017 година подсъдимият предявил иск за развод в
Районен съд гр.Тетевен срещу дъщеря и-свид.Н.Й.Д.. Твърди, че тя и други
свидетели били разпитани от съдебния състав, а на 10.01.2018 година била
допусната до разпит и свид.Н.М.С., като по време на разпита на С. били задавани
въпроси и подсъдимият без основателна причина в съдебната зала я наклеветил, че
е извършила престъпление по чл.155 ал.2 от НК, като е предоставяла дома си на
различни хора за полови сношения с думите „тя правеше публични домове“. Твърди,
че свидетели при приписването на престъплението били-свид.Н.С., секретаря на
съдебния състав-свид.В.М. и съдия М.С . Твърди, че след приписване на
престъплението подсъдимият бил предупреден от съдия С . Твърди, че цяла нощ не
могла да заспи от факта, че и било приписано престъпление, че сама си е
отгледала децата, тъй като е разведена и никога не е извършвала такива
действия, които разгласил подсъдимия. Твърди, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.2 във връзка с
ал.1 т.1 и т.2 във връзка с чл.147 ал.1
предложение 2 от НК.
Моли да бъде признат подсъдимият Д.
за виновен за посоченото по-горе престъпление и да му бъде наложено справедливо
наказание, както и да бъде приет за съвместно разглеждане и предявения
граждански иск и да бъде осъден да и заплати сумата от 5000 лева за причинените
и неимуществени вреди от деянието.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимият В.Д. се явява в съдебно
заседание, дава обяснения, като твърди, че се е развеждал със съпругата си, че
се е борил за децата си, че е бил нападан, обиждан и ако е казал нещо не било с
цел да обиди някого, както и че не бил казвал нищо за тази жена и не бил
споменал името и. Твърди, че няма проблем с тъжителката, а по-скоро с нейната
дъщеря, с която се развеждал и моли да бъде оправдан. Чрез своя адвокат-защитник
моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй
като същото не било доказано и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.
От събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия Д., показанията на разпитаните по делото
свидетели-В.Й.М., Н.М.С., Н.Й.Д., И С Д , приетите и приложени по делото писмени
доказателства, приетия и приложен по делото звукозапис на диск от гр.дело
№907/2017 година по описа на Районен съд гр.Тетевен от съдебното заседание
проведено на 10.01.2018 година, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката Р.Г. е тъща на
подсъдимия Д., майка на свид.Н.Д. и дъщеря на свидетелката Н.С.. През 2017
година подсъдимият Д. предявил в Районен съд гр.Тетевен иск за развод против
свид.Н.Д. и било образувано гр.дело №907/2017 година по описа на съда. На
10.01.2018 година по посоченото гражданско дело било проведено съдебно
заседание в сградата на Районен съд гр.Тетевен, на което били разпитани свидетели,
включително и свид.Н.С., на което съдебно заседание тъжителката не присъствала.
Именно по време на разпита на свид.С., същата заявила, което е и вписано в
съдебния протокол-л.28 от протокола, л.33 от настоящото дело „моята дъщеря си е
имала приятели, тя е останала сама на 30 години“ и тогава подсъдимият заявил,
което е вписано в съдебния протокол „тя правеше публични домове“, на което
свид.С. реагирала, като заявила „как не те е срам бе….. моята дъщеря и баба на
децата….“. Свидетели на изречените думи били свидетелите по делото-В.М., Н.С., Н.Д.,
както и съдия Стоянов, адвокатите на двете страни. Безспорно се установява по
делото, че изречените думи са станали достояние на тъжителката, която е била
разбрала както от своята дъщеря, така и от адвоката, а и от протокола от
съдебно заседание. Освен това безспорно се установява, че отправените думи от
подсъдимия „тя правеше публични домове“ са били отправени по адрес на
тъжителката, което се твърди в съдебно заседание, както от свид.Д., така и от
свид.С., която в случая, говорела за собствената си дъщеря и което е вписано в
съдебния протокол, както е вписана и нейната реакция, веднага след като
подсъдимият изрекъл думите по адрес на тъжителката. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от приетия по делото звукозапис на
диск от гр.дело №907/2017 година по описа на Районен съд гр.Тетевен от
съдебното заседание проведено на 10.01.2018 година, който беше изслушан от
страните по делото и от състава на съда и от него ясно се установява, че думите
са отправени по адрес на тъжителката.
Предвид изложеното, съдът приема за
обективни показанията на свид.М., която твърди в съдебно заседание, че именно
тя е съставила протокола от съдебното заседание на 10.01.2018 година по гр.дело
№907/2017 година, под диктовката на съдия С , както и приема за обективни
показанията на свидетелите Д. и С., макар и близки роднини на тъжителката, по
отношение на изречените думи от подсъдимия, както и затова, че са били изречени
по адрес именно на тъжителката, тъй като показанията и на двете свидетелки се
потвърждават от приложения по делото съдебен протокол, а и от приетия по делото
звукозапис на диск от съдебното заседание на 10.01.2018 година.
Предвид изложеното, съдът приема, че с думите изречени
от подсъдимия по адрес на тъжителката в съдебно заседание „тя правеше публични
домове“ на публично място е разгласил позорно обстоятелство за тъжителката,
което обстоятелство не е истинско и не може да бъде прието за такова с оглед
събраните по делото доказателства. Безспорно след като е била уведомена от
дъщеря си-свид.Д. за казаното от подсъдимия по неин адрес, а и след като се е
запознала с протокола от съдебното заседание тъжителката се е почувствала
засегната и е потърсила правата си. В същото време, съдът приема, че не е
налице приписване на престъпление по чл.155 ал.2 предложение 1 от НК, тъй като от
доказателствата по делото, а и от изречените думи не може да се приеме, а и не
следва да се тълкува разширително, че тъжителката е предоставяла систематически
помещения на различни лица за полови сношения или блудствени действия, каквито
доказателства не са събрани и липсват по делото.
С
оглед изложеното, съдът приема, че подсъдимият Д. на дата 10.01.2018 година в гр.Тетевен,
Ловешка област в съдебна зала в сградата на Районен съд гр.Тетевен в съдебно
заседание по гр.дело №907/2017 година, на публично място, устно е разгласил
позорно обстоятелство за другиго-Р.С.Г. *** с думите „тя правеше публични
домове“ и по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 във връзка с чл.147 ал.1
от НК, по който текст, съдът следва да го признае за виновен, както и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение да е приписал на тъжителката престъпление
по чл.155 ал.2 предложение 1 от НК.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 във
връзка с чл.147 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от
подсъдимия В.Д., като от обективна страна на дата 10.01.2018 година в
гр.Тетевен, Ловешка област в съдебна зала в сградата на Районен съд гр.Тетевен
в съдебно заседание по гр.дело №907/2017 година, на публично място, устно е
разгласил позорно обстоятелство за другиго-Р.С.Г. *** с думите „тя правеше
публични домове“, а от субективна страна е извършил деянието умишлено, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване.
По
този начин подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 във връзка с чл.147 ал.1
от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст от НК, но тъй като за това деяние, законодателят е предвидил
наказание глоба от 5000 до 15000 лева и обществено порицание, подсъдимият не е осъждан
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и от деянието му няма причинени имуществени
вреди, съдът намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване
на Д. от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание,
като прие, че едно наказание глоба в минималния размер предвиден в закона от
1000 лева в полза на държавата, предвид чистото му съдебно минало, напълно
съответства на извършеното и ще изиграе своята възпиращо-предупредителна и
възпитателна роля, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите граждани.
По отношение на гражданския иск, в
случая тъжителката претендира причинени и неимуществени вреди, нанесени и от
подсъдимия с разгласяването на позорно обстоятелство, поради което съдът
приема, че е налице вредоносен резултат, който е нанесен с думите „тя правеше
публични домове“, което не отговаря на истината и цели да злепостави и оклевети
тъжителката и по този начин са засегнати нейните чувства и чест т.е. налице са
елементите на деликтната отговорност-деец, деяние, вредоносен резултат,
причинно следствена връзка между деянието и резултата. В случая, касаещ
неимуществени вреди обезщетението и неговия размер се определят по
справедливост според конкретните обстоятелства и съобразно установената за
подобни случаи съдебна практика. Разбира се термина справедливост има конкретни
измерения и се състои от няколко съставни части, като в конкретният случай
съдът счита, че за разгласеното позорно обстоятелство тъжителката следва да
бъде обезщетена със сумата от 1000 лева за причинените и неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането, като в останалата част
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.
С оглед на изложените съображения
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: