Мотиви към  Присъда № 150 от 13.06.2013 година, постановена по НОХД № 275/2013 година по описа на РС-Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против подсъдимият Д.Т.Й. е повдигнато обвинение по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, а против подсъдимият И.С.А. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че в периода от 03.12.2012 година до 04.12.2012 година в с. ххх, обл.
Ямбол, действайки в съучастие, като извършители, при условията но продължавано престъпление, отнели чужди движими
вещи на обща стойност 1350.00 лева, от владението на различни собственици,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, вещите са
били оставени без постоянен надзор, като деянието е извършено от Д.Т.Й. при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК, а деянието е извършено от И.С.А. при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и случаят не е маловажен, както следва:

-       в периода от 03.12.2012 година до 04.12.2012 година в село ххх, на ул. „ххх” №21, действайки в съучастие като извършители, отнели чужда движима вещ – 1 брой конска каруца на стойност 180.00 лева от владението на собствениците им Д.А.И. и Т.Т.Г., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвоят;

- в периода от 03.12.2012 година до 04.12.2012 година в местност,  находяща се в близост до стопанския двор на село ххх, област Ямбол, действайки в съучастие, като извършители, отнели чужда движима вещ - 1 брой кон на стойност 620.00 лева от владението на собственика й П.А.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като вещта е била оставен без постоянен надзор;

- в периода от 03.12.2012 година до 04.12.2012 година в местност, находяща се в близост до село ххх, област Ямбол, действайки в съучастие, като извършители, отнели чужда движима вещ - 1 брой кобила на стойност 550.00 лева от владението на собственика й Д.С.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като вещта е била оставен без постоянен надзор.

Производството е протекло по реда на гл.27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебното заседание представителят на ЕРП поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като предлага наказанието на подсъдимите да бъде определено при условията на чл.58А, ал.1 от НК, като на всеки от подсъдимите бъзе наложено наказание лишаване от свобода в предвидения в закона минимален размер – а именно три години лишаване от свобода за деянието, извършено от подсъдимият Д.Й. и една година лишаване от свобода за деянието, извършено от подсъдимият И.А., които наказания да бъдат намалени с 1/3. Предлага наказанията лишаване от свобода да бъдат изтърпени от подсъдимите при първоначален строг режим в затвор с оглед разпоредбите на ЗИНЗД. Прокурорът предлага също така при изпълнение на наложеното на подсъдимият А. наказание лишаване от свобода, съдът да приспадне времето, през което този подсъдим е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета с Определение № 29 от 18.01.2013 година по ЧНД № 42/2013 година по описа на РС – Елхово, както и времето на задържането му по реда на чл.64, ал.4 от НПК от 16.01.2013 година.

Подсъдимите участват лично и със защитници в хода на съдебното производство – подс. Й. с упълномощеният си защитник адв. Б., а подсъдимият А. с назначеният му в хода на ДП служебен защитник адв. С.. Двамата подсъдими се признават за виновни по повдигнатото против тях обвинение. Признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в особеното производство по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съжаляват за извършеното. Желаят налагане на минимално предвиденото в закона наказание.

Защитниците на подсъдимите пледират наказанията на двамата подсъдими да бъдат определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК  - при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива по отношение на подсъдимият Й. се сочат направеното от него самопризнание, способствало за установяване на обективната истина по делото, самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК, довело до бързото приключване на наказателното производство, съдействието му за разкриване на обективната истина по делото, тежкото семейно положение на подсъдимия, който е родител, има дете на седем години, на което следва да осигурява средства за издръжка, тъй като майката на детето не работи и семейството през периода, през който подсъдимият търпи наказание лишаване от свобода е без средства за издръжка. По отношение на подсъдимият А. като многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК защитникът адв. С. сочи направеното от подсъдимия пълно самопризнание, чрез което е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, критичното му отношение към извършеното, тежкото семейно и финансово положение, в което се намира семейството му – подсъдимият е баща на двегодишно дете, на което дължи грижи и следва да осигурява средства за препитание.

От фактическа страна с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Подсъдимите Д.Т.Й. и И.С.А. ***. Подсъдимите били безработни и поради липса на средства решили да извършат кражба на животни, оставени на свободна паша.

На 03.12.2012 година около 14.00 часа свидетелят Д.С.И. от с. ххх пуснал на свободна паша собствената си кобила със следните индивидуализиращи белези - тъмночервена на цвят с бяла ивица на единия крак и бяло задно копито, с тегло от около 400 кг., осемгодишна. Кобилата отишла на паша в местност, намираща се извън с. ххх. Св. И. около 16.30 часа на 03.12.2012 година проверил животното и след като установил, че то е там, се прибрал в дома си.

На 03.12.2012 година около 07.00 часа свидетелят П.А.И. *** село ххх, в близост до стопанския двор на селото собственият си кон. Вързал коня, който бил със следните индивидуализиращи белези – тринадесет годишен, мъжки, червен на цвят, с къса опашка, с белег на лявата буза от ухапване от вълк, с бели задни крака и бяла точка на челото. Около 16.00 часа св. И. преместил коня на друго място в същия район и се прибрал в дома си.

 За времето от 16.30.2012 година до 07.00 часа на 04.12.2012 година двамата подсъдими отишли в местността, находяща се в близост до с. ххх, където се намирала кобилата на св. И.. Видели кобилата и се приближили до нея. Животното побягнало, но двамата подсъдими успели да го хванат, вързали го и тръгнали в посока с. ххх. Достигайки до местността, находяща се в близост до стопанския двор на с. ххх, двамата подсъдими видели оставеният от св. И. на паша кон. Подсъдимите развързали коня, завързан преди това от св. И. и повели и него към селото. Й. и А. оставили двете животни в края на село ххх, след което отишли до дома на свидетелите Д.А.И. и Т.Т.Г.. Същите притежавали каруца – без номер, с желязна долна част и дъски в горната част. След като приключил работа на 03.12.2012 година, около 16.00 часа, св. Т.Г. оставил каруцата пред дома си на ул. „ххх” в с. ххх. Подсъдимите Й. и Г. видели каруцата и решили да извършат кражба на същата. Издърпали каруцата от тротоара, като я преместили на улицата, след което продължили да я дърпат и по този начин  преместила каруцата в края на с. ххх, до мястото, където оставили преди това двата коня. След това подсъдимите откарали двата коня в гр. Елхово и оставили същите в дома на св. Т.Г. – баща на подсъдимия Д.Й.. Каруцата оставили пред дома на св. И. ***. Подсъдимите чрез лице на име Шабан от с. Срем, общ. Тополовград, се свързали по телефона със св. Г.И., за който знаели, че изкупува животни и договорили продажбата на двата коня. На следващият ден в гр. Елхово, с цел да закупят животните пристигнали с бус свидетелите Г.И., Т.А. и И.И.. Последните били посрещнати в началото на гр. Елхово от подс. Й. и отведени до дома на баща му в гр. Елхово – св. Т.Г., където се намирали конете. Двете животните били закупени от св. Г.И. за сумата от 650.00 лв. След като заплатил договорената сума, св. И. натоварил двата коня в буса и ги отвел в с. Чинтулово, община Сливен. След това св. И. се обадил по телефона на свой познат – св. И.Д., на който предложил за продажба двата коня. Св. Д. отишъл в с. Чинтулово, видял животните и ги закупил от св. Г.  И. за сумата от 1000. 00 лв. Д. натоварил двата коня в буса, с който отишъл в с. Чинтулово и ги отвел в собствената си вила, находяща се в близост до гр. Сливен. Няколко дни след това заклал двете животни и продал месото на свои познати.

Около 07.12.2012 година подсъдимият Д.Й. посетил дома на св. И.А., на когото заявил, че му подарява каруцата, спряна на улицата пред жилището на А. от няколко дни. Още същия ден свидетелят извадил дъските от каруцата, впрегнал собствения си кон в каруцата и я откарал на пункт за изкупуване на метали в гр. Елхово, където продал металните й части. След разкриване на кражбите от органите на полицията, св. А. предал с протокол за доброволно предаване от 16.01.2013 година намиращите се в дома му части от каруца – дъно на каруца от дъски и две странични канати, приложени като веществени доказателства по делото.

От заключението на вещото лице М.Д. по назначената в хода на ДП съдебно – стокова оценителна експертиза, която не е оспорена от страните по делото и е възприета от съда като обективна и компетентна, се установява, че стойността на вещите, предмет на кражбата е както следва: 1 брой кобила, собственост на Д.С.И. възлиза на стойност  550.00 лева; 1 брой кон, собственост на П.А.И. възлиза на стойност 620.00 лева и 1 брой каруца, собственост на Д.А.И. и Т.Т.Г. възлиза на стойност 180.00 лева. Общата стойност на всички вещи, предмет на кражбата е 1350 лв.

От приложените по делото справки за съдимост на подсъдимите се установява, че същите са осъждани.

Подсъдимият Д.Т.Й. е осъждан многократно с общо 23 броя влезли в сила присъди/определения. Осъждан е за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок не по – малко от една година, чието изтърпяване не е било отложено на основание чл.66 от НК и е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода да умишлени престъпления, като поне по една от присъдите изтърпяването на наказанието не е отложено на основание чл.66 от НК. Влезлите в сила присъди, определящи правната квалификация на деянието по настоящата присъда, извършено като такова при условията на чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, са следните: С Определение №28/18.01.2007 година по НОХД № 203/2006 година по описа на ЕРС, влязло в сила на 18.01.2007 година за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,ал.1, т.З, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б."А" и „Б" от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален „Строг" режим; С Присъда № 42/04.04.2007 година по НОХД №72/2007 г., влязла в законна сила от 16.07.2007г. на ЕРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр, чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."А" и „Б" от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален „Строг" режим; С Присъда № 124/18.12.2007 година по НОХД № 234/2006г., влязла в законна сила от 03.01.2008г. на Районен съд гр. Елхово за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."А" и „Б" от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „Строг" режим; С Присъда №4/31.01.2008 година по НОХД № 371/2007 година, влязла в законна сила от 18.02.2008г. на Районен съд гр.Елхово за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б "А" и „Б" от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначален „Строг" режим; С Определение № 64 от 10.042008 година по ЧНД № 32/2008 година, влязло в законна сила от 29.04.2008г. на Районен съд гр. Елхово на Д.Т.Й. е определено общо наказание между наказанията наложени с Определение № 28/18.01.2007 година по НОХД № 203/2006г. по описа на ЕРС; Присъда № 42/04.04.2007 година по НОХД № 72/2007г. по описа на ЕРС; Присъда № 124/18.12.2007 година по НОХД № 234/2006г. по описа на ЕРС и Присъда № 4/31.01.2008 година по НОХД № 371/2007г. по описа на ЕРС в размер на най - тежкото от тях, а именно три години лишаване от свобода при първоначален „строг" режим, което на основание чл.24 от НК увеличено с шест месеца; С Определение № 11/21.01.2009г. по НОХД № 21/2009г. на Районен съд гр. Несебър, влязло в законна сила от 21.01.2009г. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.297, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца при първоначален „строг" режим; с Определение №123/17.04.2012 година на РС – Елхово по НОХД №80/2012 година по описа на ЕРС, влязло в законна сила на 17.04.2012 година за престъпление по чл.325, ал.4, вр. чл.29, ал.1, б."А" и „Б" от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим; С Присъда № 83/21.06.2012 година по НОХД №144/2012 година на ЕРС, влязла в законна сила на 09.07.2012 година, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода. По цитираните две последни присъди е определено общо наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода ефективно при първоначален „строг” режим; С присъда № 146/30.07.2012х година по НОХД № 103/2012 година по описа на РС – Раднево, влязла в законна сила на 28.11.2012 година, е осъден на две години лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода по Присъда №146/2012 година по описа на РС – Раднево и Определение № 123/2012 година по НОХД №80/2012 година по описа на РС – Елхово, като е постановено ефективното му изтърпяване при първоначален „строг” режим.

По ДП /л.81/ е приложена справка от РП – Елхово относно изтърпените от подс. Й. наказания лишаване от свобода, наложени му с влезли в сила присъди. От същата се установява, че определеното на Й. с Определение № 64 от 10.042008 година по ЧНД № 32/2008 година по описа на РС – Елхово от три години и шест месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 02.09.2010 година. Наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено с Определение № 11/21.01.2009г. по НОХД № 21/2009г. на Районен съд гр. Несебър, е изтърпяно от Й. на 02.02.2011 година. Общото наказание от девет месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №80/2012 година  и по НОХД №144/2012 година, и двете по описа на РС – Елхово, Й. е изтърпял на 15.11.2012 година.

Подсъдимият И.С.А. е осъждан с общо пет влезли в сила присъди, като тези, влияещи върху правната квалификация на деянието са следните: Присъда №98/14.12.2011 година, постановена по НОХД №462/2011 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на 30.12.2011 година, с която А. е осъден за престъпление по чл.194, ал., вр. чл.26, ал.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода ефективно и Присъда №12/03.02.2012 година по НОХД №24/2012 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на 21.02.2013 година, с която е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. По посочените две присъди на А. е определено едно общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода ефективно, при първоначален „строг” режим, което наказание, видно от материалите по делото е изтърпяно на 29.06.2012 година.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимите самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в хода досъдебното производство доказателства- показанията на свидетелите Т.Г., И.Д., И.А., Д.И., Т.Г., П.И., Д.И., Т.А., Г.И., И.И., М.И. и И.С., дадени в хода на ДП. Съдът кредитира гласните доказателства по делото изцяло, тъй като същите са обективни, правдиви и непротиворечиви, логични и последователни. Показанията на разпитаните по делото свидетели установяват по безспорен начин изложената по- горе фактическа обстановка. Между същите съдът не констатира противоречия, които да дадат основание на съда да не ги кредитира. В подкрепа на изложената по- горе фактическа обстановка са и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК- протокол за доброволно предаване от 16.01.2013 година, справки за съдимост на двамата подсъдими, справка за изтърпените от подс. Й. наказания лишаване от свобода.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Д.Т.Й. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК, а подсъдимият И.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 195, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в периода от 03.12.2012 година до 04.12.2012 година в с. ххх, обл.
Ямбол, действайки в съучастие, като извършители, при условията но продължавано престъпление, отнели чужди движими
вещи на обща стойност 1350.00 лева, от владението на различни собственици,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, вещите са
били оставени без постоянен надзор, като деянието е извършено от Д.Т.Й. при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК, а деянието е извършено от И.С.А. при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и случаят не е маловажен, както следва:

-       в периода от 03.12.2012 година до 04.12.2012 година в село ххх, на ул. „ххх” №21, действайки в съучастие като извършители, отнели чужда движима вещ – 1 брой конска каруца на стойност 180.00 лева от владението на собствениците им Д.А.И. и Т.Т.Г., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвоят;

- в периода от 03.12.2012 година до 04.12.2012 година в местност,  находяща се в близост до стопанския двор на село ххх, област Ямбол, действайки в съучастие, като извършители, отнели чужда движима вещ - 1 брой кон на стойност 620.00 лева от владението на собственика й П.А.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като вещта е била оставен без постоянен надзор;

- в периода от 03.12.2012 година до 04.12.2012 година в местност, находяща се в близост до село ххх, област Ямбол, действайки в съучастие, като извършители, отнели чужда движима вещ - 1 брой кобила на стойност 550.00 лева от владението на собственика й Д.С.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като вещта е била оставен без постоянен надзор.

Налице е извършено съставомерно деяние от подсъдимите Й. и А. по посочените текстове от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимите отнели вещи – чужди, движими такива, от владението на различни собственици – свидетелите Д.И., Т.Г., П.И. и Д.И., като с факта на вземането на вещите от мястото, на което са били оставени от техните собственици, е било прекратено владението на последните и вещите са били поставени във владение на двамата подсъдими. Безспорно установено е по делото и намерението за своене от страна на подсъдимите, предвид извършването на разпоредителни действия с вещите, които продали на св. Г.И. и подарили на св. И.А.. Безспорно е установена липсата на  съгласие  от страна на собствениците, съобразно заявеното.

 Деянието е извършено в съучастие от двамата подсъдими по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като и двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на престъплението.

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като деянията в съвкупността осъществяват поотделно един и същи състав на престъплението кражба, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

Налице е квалифициращият признак на чл.195, ал.1, т.2 от НК – вещите предмет на кражбата, собственост на свидетелите П.И. и Д.И., са били оставени без постоянен надзор. Съгласно Постановление №6 от 1971 г. на Пленума на ВС, задължително за съдилищата, предмет на кражбата по чл.195, ал.1, т.2 от НК могат да бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи. Оставянето на животните от свидетеля П.А. и Д.И. на свободна паша, изключва възможността собствениците на тези животни да упражняват постоянен надзор върху тях. Ето защо следва да се приеме, че тези вещи са били оставени без постоянен надзор, т.е. налице е квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.2 от НК.

Деянието е извършено от подсъдимият Д.Т.Й. при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК, която правна квалификация е обусловена от предходните му осъждания – за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по  - малко от една година, изпълнението на които не е отложено по чл.66, ал.1 от НК, както и е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода не е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. От изтърпяването на предходни наказания лишаване от свобода не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ приложението на разпоредбата на чл.29 от НК.

Деянието е извършено от подсъдимият И.С.А. при условията на „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, която правна квалификация е обусловена от предходните му осъждания – осъждан на с две влезли в сила присъди за други такива престъпления, за които му е определено общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода ефективно. Извършеното от подс. А. деяние не може да бъде определено като „маловажен” случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.

От изтърпяването на предходното наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ приложението на разпоредбата на чл.28 от НК.

Деянието е осъществено от подсъдимите умишлено, тъй като са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Налице е съзнание у подсъдимите относно всички елементи – обективни и субективни от фактически състав на престъплението, в което са признати за виновни.

Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимите, незачитането на установения в страната правов ред, стремежът им към противоправно облагодетелстване, изградените у тях престъпни навици.

При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на подсъдимият, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимият Д.Т.Й. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК, законът предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. За извършеното от подсъдимият И.С.А. престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХVІІ от НПК -съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Според чл. 58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК дава възможност на съда, в случай, че прецени, че са налице многобройни, смекчаващи вината обстоятелства, да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. В настоящия случай, съдът прецени, че по отношение и на двамата подсъдими са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които е възможно наказанието да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Приложението на тази разпоредба при определяне на наказанието съдът прецени като по – благоприятна за двамата подсъдими, тъй като в случай, че бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, дори и при налагане на подсъдимите на предвиденото в закона минимално наказание на всеки от тях, след намаляването му с 1/3, на подс. Й. следва да бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода, а на подс. А. от девет месеца лишаване от свобода. Съдът прецени направените от подсъдимите пълни самопризнания, способствали за установяване на обективната истина по делото, критичното им отношение към извършеното деяние, младата им възраст, тежкото им семейно и материално положение, като многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които наказанията от две години за подс. Й. и девет месеца за подс. А. биха се оказали несъразмерно тежки. Ето защо съдът индивидуализира наказанията на двамата подсъдими при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като им наложи наказание под предвидения в закона минимален размер, а именно от една година и шест месеца лишаване от свобода на подсъдимия Д.Й. и седем месеца лишаване от свобода на подсъдимия А.. На основание чл. 41, ал.6 от НК, вр. чл.57, ал.1, вр. чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода съдът постанови да бъдат изтърпени ефективно в затвор при първоначален „строг” режим.

На основание чл. 59, ал.1 и ал.2  от НК при изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И.А., съдът приспадна времето, през което същият е бил задържан на основание чл.64, ал.2 от НПК с Постановление от 16.01.2013 година за задържане на обвиняемо лице за срок от 72 часа по досъдебно производство на прокурор от ЕРП и времето, през което е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, взета с Определение № 29 от 18.01.2013 година по ЧНД № 42/2013 година по описа на ЕРС, считано от 16.01.2013 година до привеждане на присъдата в изпълнение.

По отношение на приложените по делото веществени доказателства- части от каруца, намиращи се на съхранение в РУП – Елхово, съдът постанови след влизане на присъдата в сила, да се върнат на собствениците им Д.А.И. и Т.Т.Г.,***.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Д.Т.Й. и И.С.А. да заплатят направените по делото разноски както следва: по 25.00 лв. по сметка на Областна Дирекция на МВР – Ямбол и по 12.50 лв. по сметка на РС – Елхово, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи, вносими по сметка на РС – Елхово.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.

Районен съдия: