№ 129
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка И. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110201325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на П. Л. Н. против Наказателно Постановление № 43/09.03.2021г. на
зам. Кмета на Община-Варна, с което и е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 50 лв. на основание чл. 13 ал.1 вр. чл.67
ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община-Варна.
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, като сочи че не е
нарушавал обществения ред и нощната тишина. Иска се отмяна на
постановлението, като необосновано и неправилно.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се явява и се представлява от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата..
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 18/19.02.2021г. вечерта възз.Н. организирал битово тържество в
жилището, в което живеел, находящо се в гр.варна, ул.“Поп Харитон“ №37,
1
ет.16. Жилището се намирало в жилищна сграда с множество апартаменти.
Малко преди 02.00 часа на 19.02.2021г. в дежурната на 1 РПУ варна бил
получен сигнал за нарушение на нощната тишина на горепосочения адрес.
Поради това на адреса били изпратени полицейските служители свид. Х. и Ц..
След като влезли във входа на кооперацията те чули силна музика още от
първия етаж на сградата. След като се качили на третия етаж откъдето се
чувала музиката позвънили на врата на жилището. Там установили
собственика на имота – въз. Недков. При разговор с тях въззивника им
обяснил, че празнуват 8-ми декември с негови приятели. След като
установили, че музиката е силна и в достатъчна степен нарушава нощната
тишина. Поради това и той съставил против възз.Н. акт за установяване на
административно нарушение, в който описал констатациите си и
квалифицирал действията му като нарушение на чл.13 ал.1 от Наредбата. При
личното предявяване на акта възз.Н. не посочил възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН, той не депозирал възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта. За констатираното нарушение, на
основание чл. 13 ал.1 във връзка с чл.67 ал.3 от Наредбата, административно-
наказващият орган е наложил на възз.Н. административно наказание „Глоба”
в размер на 50 лева.
В хода на съдебното производство бе разпитан св.Х. и Ц., които си
спомнят за случая с необходимата конкретика. Съдът кредитира показанията
на свидетелите като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях
безспорно се установява, че към момента на проверката в жилищния блок се е
чувала силна музика и то още от първия етаж, докато въззивника обитава
трети жилищен етаж.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
2
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от зам.
Кмета на Община –Варна, съгласно заповед № 0505/ 07.02.2020г. на Кмета на
Община Варна.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не
е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Съдът не
констатира нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията
на съществените, както при съставяне на акта, така и при издаване на
наказателното постановление. Административно-наказателното производство
е започнало с редовно съставен акт за установяване на административно
нарушение и именно въз основа на него наказващият орган е издал и
наказателнтото постановление. Съдът намира за нужно да отбележи, че сред
нормативната уредба не се съдържа задължение на полицейските служители,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред първо да
предупреждават нарушителите, а едва след това, при повторно нарушение да
им бъде съставян акт. При наличие на обективните признаци на едно деяние,
което е обявено за административно нарушение, съответните длъжностни
лица са длъжни, в изпълнение на задълженията си, да съставят и съответния
акт в тази насока.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
3
констатирал нарушение по чл.13 ал.1 от Наредбата за обществения ред на
Община Варна като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Безспорно бе установено, че възз.Недев нарушавал нощната тишина, като
след определените за това часове се е създавал силен шум, смущаващ
спокойствието на останалите живеещи в блока, с което е осъществила състава
на нарушението по чл.13 ал.1 от Наредбата. Именно в тази норма е
предвидено, че се забранява провеждането на празненства или други битови
мероприятия, създаващи силен шум, смущаващ обитателите на други жилища
извън интервала от 08.00 ч. до 14.00 ч. и от 16.00 ч. до 22.00, каквото виновно
поведение от страна на възз.Н. в случая е било налице. Поради това съдът
намира за неоснователни възраженията в жалбата, свързани с авторството на
нарушението. Силният шум е бил възприет и от пристигналия на място
полицейски служители изпратени там по сигнал на граждани. От показанията
на разпитаните свидетелите стана ясно, че шумът създаван от въззивникът е
притеснявал обитателите на жилища в блока поради което и е бил подаден
сигнал в дежурната на 1 РПУ Варна. В тази връзка съдът намира, че е
следвало жалбоподателят да съобрази поведението си с наредбата на Община
Варна за обществения ред. Съдът намира, че в НП е коректно изписано името
на нарушената правна норма и въззивника не е имал затруднения да установи
осъщественото от него нарушение. В този смисъл, в съдебната практика
трайно е застъпено становището, че нарушителят се защитава срещу факти,
поради което и неправилното квалифициране на деянието не води до
ограничаване правото на защита на същия. Липсва обаче неправилно
прилагане на закона в настоящия случай, доколкото правилно е посочена
правната норма, която въззивникът е нарушил с осъщественото от него
деяние. Същевременно в обстоятелствената част на НП и АУАН е изложена
констатацията на съответния орган относно всички факти на деянието и
правната му квалификация.
В конкретния случай съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от въззивника административно
нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
административнонаказващия орган правилно е приел, че възз.Н. е осъществил
4
състава на нарушение по чл.13 ал.1 от Наредбата. В същият този текст е
посочено и предвиденото наказание за такова нарушение, а именно „Глоба”
от 50 лв. до 500лв. Съдът намира обаче, че при индивидуализация на
наложеното наказание, административно-наказващият като е определил глоба
в размер на 50лв., се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27
ал.2 от ЗАНН. Така определеното като вид и размер наказание е адекватно на
извършеното от него нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100
/сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 43/09.03.2021г. на
зам. Кмета на Община-Варна, с което на П. Л. Н., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 лева на
основание чл.13 ал.1, вр. чл.67 ал.3 от Наредбата за обществения ред на
Община-Варна.
ОСЪЖДА П. Л. Н., ЕГН ********** да заплати на Община Варна,
разноски по производството в размер на 100.00 лева за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-
5
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6