Определение по дело №629/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 561
Дата: 2 юли 2019 г.
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20193100600629
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                    Година  2019                      Град Варна

 

Варненският окръжен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и четвърти юни         две хиляди и деветнадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ

   СТАНЧО САВОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

ВЧНД № 629 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на гл. ХХII-ра от НПК и е образувано по депозиран частен протест от Районна прокуратура Варна срещу постановено определение в разпоредително заседание от 09.05.2019г. на ВРС първи състав по НОХД № 1811/2019г., с което по реда на чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК производството по делото е било прекратено и делото върнато на прокурора поради констатирано допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение.

            По делото в срок е било представено и становище на адв. Янев, като защитник на подс. Х..

            В депозирания протест се навеждат теоретични разсъждения, че пострадал от деянието е владелецът, а не собственикът на вещта, тъй като правото на собственост не е елемент от престъпния състав, вещта се отнемала от фактическото владеене на лицето у което се намира. В тази връзка, според прокурора било достатъчно, че в ОА ясно било посочено кое е лицето осъществявало фактическата власт върху инкриминираната вещ, поради което и неустановяването на собственика и неговия разпит не били сществено процесуално нарушение.

            В подаденато становище се излагат доводи за това, че протеста е неоснователен.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

Протестът на ВРП и становището на защитата са  процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество, настоящата инстанция намира протеста за неоснователен, поради следното:

 

Производството по делото пред ВРС е образувано, след внесен ОА срещу Б.Х., за извършено престъпление наказуемо по чл. 195 ал. 1 т. 2 и 4 вр. чл. 194 ал. 1 от НК, за това, че на 19.05.2018г отнел чужда движима вещ- товарен автомобил, от владението сс, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била без постоянен надзор.

С атакуваното определение ВРС в разпоредително заседание е приел, че в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед обстоятелството, че не е бил установен и разпитан собственика на отнетата вещ – кс. С това са били нарушени процесуални права, както на подсъдимия, така и на пострадалия.

Този извод на първата инстанция е правилен и законосъобразен.

Без да се коментират дълбоките познания на теорията и практиката от страна на прокурора, за настоящата инстанция е безспорно, че собственост се отнема от собственик, / без значение кой и на какво основание владее вещта / който в наказателното производство има право да бъде конституиран, като пострадал от престъплението кражба.

Без неговото установяване, разпит и разясняване на права, се засягат, както негови законови правомощия, така и правата на обвиняемия, респективно подсъдимия, което е съществено нарушения на процесуални права, в случая и отстранимо.

  Правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в наказателното производство и да разбере в какво точно е обвинен е един от основните елементи от правото на справедлив и законосъобразен процес. В пълна степен това касае и правата на пострадалия. При престъплението кражба това обичайно е собственика на отнетата вещ.

Предвид изложеното и константната практика съставът на ВОС намира, че крайния извод на първостепенния съд по отношение на въпросите по чл.248, ал.1,т.3 от НПК е правилен и е в съответствие, както с практиката на ВКС, така и тази на ВОС.

С оглед гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС следва да бъде потвърден, поради което, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в разпоредително заседание от 09.05.2019г. на ВРС първи състав по НОХД №1811/2019г.

 

Определението е окончателно.

                                              

                         

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                                                            

                                                                                           2.