РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Враца, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420104076 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Дружество за касови
услуги“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район ******, ул.
„***“ № *** срещу Т. Е. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № **, ет. **, ап. **.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество сключило Трудов договор № ***-
**/**.**.** г. с ответника с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ и място на работа: гр.**,
ул. „*** **“ № **. Страните договорили срокът на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение да бъде в размер на три месеца. Основното трудово
възнаграждение на работника било определено в размер на 1 500,00 лв. Със Заповед № 020-
376/02.12.2024 г. трудовото правоотношение с ответника било прекратено поради налагане
на наказание „дисциплинарно уволнение“ поради неявяване на работа на 07.11.224 г.,
08.11.2024 г. и 11.11.2024 г. Заповедта била връчена лично на ответника на 04.12.2024 г. с
писмо с обратна разписка. Преди налагане на наказанието от ответника били поискани
обяснения с изх. № 020-485/13.11.2024 г., като поканата била получена лично от него с писмо
с обратна разписка на 14.11.2024 г. В предоставения срок от два работни дни ответникът не
дал обяснения за неявяването си на работа.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово
правоотношение, какъвто случаят. Сочи се, че страните по трудовото правоотношение са
уговорили предизвестие в размер на три месеца, с което се определял размерът на
обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на три брутни работни заплати. Посочва се, че
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение основната работна заплата на
ответника била в размер на 1 500,00 лв., като три брутни работни били в размер на 4 500,00
лв.
По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
1
от 4 500,00 лв., представляваща обезщетение за дисциплинарно уволнение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Излагат се съображения, че действително между страните е
било налице трудово правоотношение. Твърди се, че ответникът е провел предварителни
разговори с представители на дружеството-ищец, касаещи предмета на дейност, който той
ще осъществява след сключване на трудов договор, като е заявил, че има здравословни
проблеми, изразяващи се в болки в кръста и долните крайници, като причината за болката
било увреждане на междупрешленни дискове. Сочи се, че заявил, че поради това му
състояние за него няма да е възможно да вдига тежки предмети и да натоварва кръста си,
като тогава му било обяснено, че длъжността за която кандидатства, не налага действия, с
които да се натовари и/или увреди. Изтъква се, че няколко дни след като започнал работа на
ответника били възложени действия по вдигане и преместване на тежки предмети,
вследствие на което той почувствал силни болки в областта на кръста и краката. Провел
разговор с прекия си началник обяснявайки му, че такива дейности не съответстват на
здравословното му състояние и че това не било обяснено при провеждане на интервюто за
работа, като в отговор му било заявено, че има трудов договор и трябва да го изпълнява,
като ответникът казал, че ако в това ще се изразява работата му в дружеството, то тогава ще
напусне работа.
Поддържа се, че работодателят не е осигурил необходимите реквизити, необходими
на ответника за осъществяване на дейността му по смисъла на трудовия договор, а именно
служебно оръжие и бронежилетка, като тези реквизити са необходими за опазване живота и
здравето на служителите и в трудовия договор е вписано, че работодателят е длъжен да ги
осигури при започване на работа.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и
разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 4 500,00 лв.,
представляваща дължимо от работника обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
За да възникне субективното притезателно право на работодателя за обезщетение при
дисциплинарно уволнение на работник или служител следва в обективната действителност
да са проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. съществуващото
безсрочно трудово правоотношение да е прекратено едностранно от работодателя с налагане
на дисциплинарно наказание – уволнение и 2. това уволнение да не е признато за незаконно
и отменено от съда или от самия работодател. В тежест на ищеца е да докаже
осъществяването на първата материална предпоставка, а ответникът следва да докаже
положителния факт, че уволнението е отменено от работодателя или от съда.
В производството не е спорно, като се установява и от приетия като доказателство
Трудов договор № ***-**/**.**.** г., че страните в процеса са били в трудово
правоотношение, по силата на което Т. Е. Е. е изпълнявал длъжността „Охранител –
производствени дейности“ при ответното дружество, считано от 01.11.2024 г. Установява се,
че сключеният трудов договор е за неопределено време по чл. 67, ал.1, т.1 КТ със срок за
изпитване шест месеца в полза на работодателя. Договореното между страните месечно
трудово възнаграждение на работника е 1 500,00 лв., а срокът на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение е три месеца.
2
По повод подадена докладна записка от П. М. – ръководител ТП на ДКУ Плевен с вх.
№ 030-287/11.11.2024 г. и констативни протоколи за установяване на извършено
дисциплинарно нарушение от 07.11.2024 г., 08.11.2024 г. и 11.11.2024 г. е образувано
дисциплинарно производство против ответника Т. Е. Е. поради неявяване на работа в
продължение на два последователни дни – 07.11.2024 г. и 08.11.2024 г. Изискани са писмени
обяснения от работника с писмо с изх. № 020-485/13.11.2024 г., което му е връчено лично на
14.11.2024 г., видно от обратна разписка на л. 5 от делото. С последваща заповед на
работодателя № 020-376/02.12.2024 г. на Т. Е. Е. е наложено дисциплинарно наказание
дисциплинарно уволнение поради извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т.
2 КТ – неявяване на работа без основателни причини в продължение на два и повече
последователни работни дни в периода от 07.11.2024 г. до 11.11.2024 г. Заповедта за
дисциплинарно уволнение е изпратена на работника, като същата му е връчена лично на
04.12.2024 г., видно от обратна разписка на л. 16 от делото. В производството не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства същата да е обжалвана в срока по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ.
При така приетата фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 221,
ал. 2 КТ, с която норма е предвидено, че при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
От събрания по делото доказателствен материал бе установено, че между страните е
съществувало трудово правоотношение за неопределено време. В теорията и константната
съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: Решение
№ 10/25.02.2011 г. по гр.д.№ 1476/2009 г. на ВКС, ІV ГО, № 376/26.10.2011 г. по гр.д.№
1405/2010 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 95/18.04.2012 г. по гр.д.№ 1 604/2010 г. на ВКС, ІV
ГО, Решение № 11/27. 01.2014 г. по гр.д.№ 4 911/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., е прието, че
трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, че наличието на клаузата за
изпитване не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е уговорен, да
го прекрати с едностранно предизвестие в рамките на срока за изпитване, както и че срок за
изпитване може да се уговори както при трудов договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни трудови договори. В дадената хипотеза клаузата за изпитване е
уговорена при трудов договор, сключен за неопределено време.
Установява се на следващо място,че по силата на съществуващото между страните
трудово правоотношение ответникът в качеството си на работник е получавал месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 1 500,00 лв., както и че това правоотношение е
било прекратено поради наложено на работника наказание „дисциплинарно уволнение“ със
Заповед № 020-376/02.12.2024 г. на изпълнителните директори на „Дружество за касови
услуги“ АД. Съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ изявлението на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на същото до адресата. Заповедта
за уволнение е редовно връчена на ответника на 04.12.2024 г. От този момент същата е
породила правно действие. По делото липсват доказателства наложеното дисциплинарно
уволнение да е обжалвано от страна на служителя по реда и сроковете на КТ.
От друга страна е установено и че договореният между страните срок за
предизвестие за прекратяване на сключения между тях трудов договор е 3 месеца.
В своята съвкупност горните обстоятелства обосновават наличието на кумулативната
даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ и
основателността на предявения иск на това основание за сумата 4 500,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква за ищеца. На основание чл. 78,
3
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 080,00 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски /180,00 лв. държавна такса и 900,00 лв.
адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Е. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № **, ет. **, ап. **,
да заплати на „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район ***, ул. „****“ № **, на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от
4 500,00 лв., представляваща дължимо от работника обезщетение при дисциплинарно
уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение по Трудов договор № ***-
**/**.**.** г. за срока на предизвестието.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Е. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
ж.к. „***“ № ***, ет. **, ап. **, да заплати на „Дружество за касови услуги“ АД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. **, район ***, ул. „***“ № **, сумата от 1 080,00
лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4