№ 941
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101336 по описа за 2021 година
З.И. С. заявява, че С. ЮМ. СЮЛ. е баща на децата й С. С. С. и Ю. С. С.. Пояснява, че
с ответника са съпрузи, в процес на развод.
През 2020г. молителката депозирала молба с искане да бъде издадена заповед за
защита срещу ответника и по образуваното гражданско дело №5980/2020г., Районен съд –
Русе издал такава по реда на чл.18 ЗЗДН. Междувременно С.С. оттеглил дадените на ищцата
пълномощия да придружава децата при пътуване в чужбина и издаване нужните за това
документи.
З.С. твърди, че има близки, роднини и приятели, които живеят в Република Турция и
страни от Европейския съюз. Поддържа, че с поведението си, ответникът препятства
правото на С. и Ю. да бъдат снабдени с международни паспорти и да пътуват извън
пределите на страната. По този начин ги лишавал от възможността да посещават други
държави с развлекателна, туристическа, спортна и образователна цел, което би се отразило
благоприятно върху интелектуалното и социалното им развитие.
Моли съда да постанови решение, с което да замести съгласието на бащата С. ЮМ.
СЮЛ., ЕГН ********** за издаване международни паспорти на децата С. С. С., ЕГН
********** и Ю. С. С., ЕГН ********** и разрешение децата да пътуват два пъти годишно
извън пределите на Република България, в държавите от Европейския съюз и Република
Турция, придружени от тяхната майка З.И. С., ЕГН ********** или упълномощено от нея
лице.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. ЮМ. СЮЛ. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Приема, че искането не е конкретизирано, тъй като не е посочен период от време за
1
който се иска, целта и причините за евентуалното пътуване. Изразява опасения, че при липса
на конкретика не може да се окаже контрол върху действията на родителя, комуто са
предоставени за упражняване родителските права. В тази връзка визира практика на ВКС,
според която изискването за съществуване на конкретно защитен интерес на децата при
пътуването им извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен
период от време, в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем или за
неограничен брой пътувания пред определен период от време, но до определени държави.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От приложените към исковата молба удостоверения за раждане е видно, че З.И. С. и
С. ЮМ. СЮЛ. са родители на ненавършилите пълнолетие деца: С. С. С. и Ю. С. С..
С влязло в сила Решение №260230/09.03.2021г., постановено по гражданско дело
№5922/2020г., Районен съд – Русе прекратил с развод брака между страните; предоставил на
ищцата упражняването на родителските права по отношение децата С. и Ю.; определил
режим на лични отношения между бащата и децата; осъдил ответника да заплаща 200 лева
месечна издръжка за С. и 170 лева месечна издръжка за Ю..
На 15.02.2021г. С.С. изпратил до З.С. нотариално съобщение, с което я уведомил, че
оттеглил предоставените й пълномощия във връзка с пътуване на децата Ю. и С. извън
пределите на страната.
Към настоящия момент ищцата работи в Испания, Палма Де Майорка.
С показанията на С.М.И. (майка на ищцата) и Н.Е.М. се установява, че З.С. работи на
временен трудов договор в Палма Де Майорка, Испания. Децата искали да прекарат лятната
ваканция при майка си, но пътуването не се осъществило, тъй като ответникът оттеглил
пълномощията в тази насока. Свидетелите поддържат, че близки роднини на ищцата живеят
в Турция. С. и Ю. им гостували всяка година, но тази година не могли да ги посетят.
Ф.Р.Т. (майка на ответника) твърди, че синът й не е съгласен децата „да ходят при
майка си в Испания“. В останалата част показанията на свидетелката са неотносими към
спора.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.127а СК.
В разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД е предвидено, че разрешение за напускане
страната на малолетни и непълнолетни лица се дава след писмено съгласие на родителите.
При разногласие между родителите, нормата препраща към разпоредбата на чл.127а СК.
След като от страна на бащата липсва съгласие за пътуване на децата в чужбина, т.е. по този
въпрос не е налице единно становище на родителите, съдът приема, че между тях е налице
спор по смисъла на чл.127а, ал.2 от СК. Касае се за спорна съдебна администрация в
семейните отношения, като в този смисъл решението на съда замества съгласието на
родителя.
2
Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, не
може да упражни това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите.
Когато има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да
разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави;
неограничен брой пътувания, но до определени държави и/или да определи местоживеенето
му извън страна. Предпоставка за основателността на претенцията е интереса на детето, а
обстоятелствата, които трябва да се съобразят в тази насока са визирани в §1, т.5 ДР на
ЗЗДет. В контекста на производството по чл.127а, ал.2 СК е необходимо да бъдат отчетени
физическите, психическите и емоционални потребности на детето, евентуалните
положителни или отрицателни последици, които биха настъпили за него при уважаване или
отхвърляне на иска, както и възможните опасности, свързани с пътуването в чужбина.
Релевираните в хода на производството доказателства дават основание на съда да
приеме, че децата имат желание да посещават майка си в Испания и роднините си по
майчина линия в Турция, но възможностите им в тази насока са ограничени предвид
липсващото съгласие на бащата да напускат пределите на страната.
С поведението си С.С. безпочвено ограничава С. и Ю., правото им на свободно
придвижване извън пределите на страната и препятства по-честите им контакти с майката,
която работи в Испания. Не е в интерес на децата да бъдат лишени от възможността да
посетят и опознаят живота, нравите и културата на други страни. Евентуално пътуване и
пребиваване извън пределите на Република България, несъмнено ще допринесе за
социалното и духовното им развитие и ще обогати представите им за света. Нещо повече, до
началото на 2021г. ответникът не е възпрепятствал пътуването на дъщерите си в чужбина,
но по време на бракоразводния процес немотивирано е отказал това право на децата си. При
това положение съдът приема, че при липса на съгласие от страна на бащата, следва да бъде
дадено разрешение на С. и Ю. за временно напускане на страната, придружавани от майката
или упълномощено от нея лице.
По отношение срока, за който се дава разрешението и периода на пътуването:
В практиката на ВКС се приема, че "В съвременния мобилен свят решенията за
пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер....", както и че периодите на
пътувания и броя на пътувания не следва да се ограничават (решение №295/04.12.2015г. на
ВКС по гражданско дело №3212/2015г., ІІІ г.о.; решение №403/29.02.2016г. на ВКС по
гражданско дело №6903/2014г., ІV г.о.). По аналогични съображения съдът приема, че е
необходимо разрешението за пътуване на децата извън пределите на страната, в държавите
от ЕС и Република Турция, придружавани от своята майка или упълномощено от нея лице да
бъде дадено за период до навършване на пълнолетие, два пъти годишно – през лятната и
зимна ваканции, за не повече от два месеца общо, в неучебни дни.
С оглед разпоредбата на чл.127а, ал.4 от СК, ищецът е поискал съдът да допусне
предварително изпълнение на постановеното решение. Съобразно чл.10 от Конвенцията на
ООН за правата на детето, молбите свързани с влизане или напускане на една държава,
следва да бъдат разглеждани по експедитивен начин. Европейският съд по правата на човека
приема, че в производствата, рефлектиращи върху възможността родител и дете да бъдат
3
заедно, бързината е от първостепенно значение, тъй като с течение на времето може да има
непоправими последици за отношенията между децата и родителя (Решение от 10.02.2015г.
на ЕСПЧ по делото на П. срещу България, по жалба №77818/2012г.). Базирайки се на
цитираните норми от вътрешното и международно право и съдебна практика, настоящият
състав приема, че в случая следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 350 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждение на особен представител.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на бащата С. ЮМ. СЮЛ., ЕГН ********** за издаване
международни паспорти на децата С. С. С., ЕГН ********** и Ю. С. С., ЕГН **********,
както и всички документи, необходими за напускане на страната.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на бащата С. ЮМ. СЮЛ., ЕГН **********, децата С.
С. С., ЕГН ********** и Ю. С. С., ЕГН ********** да напускат два пъти годишно – през
лятната и зимна ваканции, за не повече от два месеца общо, в неучебни дни, до навършване
на пълнолетие, пределите на Република България, да пътуват до страни - членки на
Европейския съюз и Република Турция, придружени от тяхната майка З.И. С., ЕГН
********** или упълномощено от нея лице, без да се иска предварително писмено съгласие
на бащата С. ЮМ. СЮЛ., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С. ЮМ. СЮЛ., ЕГН ********** да заплати на З.И. С., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 350 лева.
ДОПУСКА, на основание чл.127а, ал.4 от СК, предварително изпълнение на
решението относно издаване паспорт на децата и задграничните им пътувания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4