РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. , 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20211220100877 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от З. к. „Л. И.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.С. ш.№ **, представлявано от М. Ст. М. – Г. и П. В. Д.
– изпълнителни директори против Г. Д. К., ЕГН **********, от с.Б., община
Г.Д., област Б..Иска се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на Г. Д. К. ЕГН **********, че дължи на ЗК “Л. И.“
АД сумата от 1020.00 лева (хиляда и двадесет лева ) - главница
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-
1000-63-16-7677, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане и лихва за забава в размер на 330.80лева (триста и тридесет лева и
осемдесет стотинки), за периода от 26.03.2018г. до 26.03.2021 г..
Ответникът Г. Д. К. представя писмен отговор в законоустановения
срок, като излага подробни съображения за неоснователност на предявените
искове.
Правно основание на предявените искове – чл.422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.500 ал.1 т.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
1
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите са предявени с
оглед на обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено възражение от длъжника по заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, от легитимиран ищец - заявителя в заповедното
производство и срещу легитимиран да отговаря ответник - длъжника по
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, който е възразил срещу
вземането.Видно от издадената заповед за изпълнение, в същата е посочен
размер на мораторна лихва за периода от 26.03.2018 г. до 26.03.2021 г. 310.80
лева, а в предявения иск се претендира лихва за забава за същия период в
размер на 330.80 лева.
Твърди се от ищцовото дружество, че на 20.10.2016г., около 15.30часа,
в гр.Г. Д. на паркинг пред фирма „П.“, при движение на заден ход лек
автомобил марка Т. модел Я. с рег.№******* управляван от Г. Д. К. реализира
пътно-транспортно произшествие с пешеходката Б. Р. Д., при което й
причинява лека телесна увреда, след което напуска мястото на ПТП, без да
уведоми и изчака контролните органи, като се отклонява от проверка за
алкохол. Че за настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен
Констативен протокол за ПТП № 59 от 28.10.2016г. и че на виновния водач
му е съставен акт за административно нарушение № 688550/24.10.2016.Че
към датата на събитието отговорността на водача на виновния лек автомобил
марка Т. модел Я. с рег.№ ****** е застрахована по застраховка “Г. о.” в ЗК
„Л. И.” АД, обективирана в застрахователна полица № *************, със
срок на валидност от 01.02.2016г. до 31.01.2017г. Че при ЗК Л. И. АД е
образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-63-16- 7677, въз
основа на подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие и
заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди на пострадалата
Б.Д.. Че съгласно сключено на 03.11.2017г. Споразумение № 483/02.10.2017г.
между ЗК Л. И.АД и пострадалата Б. Р. Д. на същата е изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - лека телесна повреде
довела до временна нетрудоспособност, в размер на 1000 лева.Че сумата е
изплатена на 06.12.2017г с платежно нареждане № BORD 02257300 и че във
връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането с
2
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, ЗК “Л. И.“ АД придобива право на регрес срещу
виновния водач напуснал мястото на ПТП без да изчака и уведоми
контролните органи – ответника по делото до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 1020 лева с вкл. ликвидационни
разноски в размер на 20 лева по щета № 0000- 1000-63-16-7677.Че виновното
за настъпване на процесното ПТП лице, Г.К. е поканен доброволно да заплати
сумата в размер на 1020 лева, и че съобщението е получено с обратна
разписка на 15.01.2018г.
Ответникът твърди, че не дължи на ищцовото дружество
претендираните парични суми, защото няма вина за причинената лека телесна
увреда на пешеходката Б. Р. Д. и че тя сама, по своето виновно поведение, си е
причинила тази увреда, следователно и няма никакво основание да дължи на
застрахователя връщане на платеното от него обезщетение за претърпените
от Д. неимуществени вреди.
Приложени по делото са писмени документи, събрани са гласни
доказателства, назначена е съдебно-медицинска експертиза.
От същите се установява, че на 20.10.2016 г. около 15.30 часа на
паркинга пред фирма П. в Г. Д. управлявания от ответника лек автомобил е
причинил на свидетеля Д. лека телесна повреда, преминавайки със задната
лява гума през дясното и стъпало.Също така, че за управлявания от ответника
лек автомобил Т. Я. е имало валидно сключена застраховка Гражданска
отговорност.Също така, че ищцовото застрахователно дружество е заплатило
на свидетеля Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза е видно, че на 20.10.2016г., Б. Р. Д. е претърпяла ПТП като
пешеходец, при което е получила следните травматични увреждания:
Контузия на дясното ходило. Оток и кръвонасядане на дясното стъпало.
Разкъсно-контузна рана по гърба на дясното стъпало. Установените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети,
като в конкретния случай същите отговарят да са получени по механизма на
притискане между такива и е възможно да се получат по време и начин, както
сочи пострадалата. Получените травматични увреждания са реализирали
критериите на медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО
3
НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.Получените травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП на
20.10.2016г. 3. Отговор на първи въпрос: /Какво лечение е проведено, какъв е
възстановителния период, както и с каква продължителност и интензитет е
било лечението?/ По данни на пациентакта, след инцидента е посетила
Спешна помощ, където и е била назначена рентгенография на дясното
стъпало. Липсва медицинска документация от този преглед, както и няма
данни за проведените манипулации и евентуално назначено лечение. Предвид
описаната в медицинското свидетелство находка, най-вероятно е направена
първична хиругична обработка на раната /ПХД/ и е била поставена превръзка.
Непосредствено след инцидента, както и през следващите няколко дни
пострадалата най-вероятно е изпитвала болки в травмирания крайник с
умерен интензитет. Лечението в такива случаи е симптоматично, като най-
вероятно в рамките на около една седмица е приемала нестероидни
противовъзпалителни срества /НСГ1ВС/. За в бъдеще не следва да се
наблюдават оплаквания във връзкас инцидента. Обичайния възтановителен
период при този вид травми е от порядъка на около 20 дни. Експетризата
счита, че предвид характера на травматичните увреждания и изминалия
продължителен период от време след инцидента, за целите на екпертизата не
се налага извършване на личен преглед на пострадалата. При този вид
травматични увредания се очаква към настоящия момент да е настъпило
пълно възстановяване, без последици за здравето на пострадалата. В подкрепа
на този извод е и липсата на последваща и проследяваща медицинска
документация за извършени прегледи, настъпили усложнения и провеждано
лечение в тази връзка.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следното:
Претенцията на ищеца се основава на твърдението, че ответникът при
управление на посоченото по-горе МПС е предизвикал виновно пътно-
транспортно произшествие, при което е причинил на пешеходката Б. Р. Д.
лека телесна увреда, след което напуснал мястото на ПТП, без да уведоми и
изчака контролните органи, като се отклонил от проверка за алкохол.
Според съда обаче в хода на производството по делото не бе установено
водача Г.К. да е причинил виновно на Б.Д. леката телесна повреда при
управление на автомобила си на 20.10.2016г., около 15.30часа, в гр.Г. Д. на
4
паркинг пред фирма „П.“.Това обстоятелство според съда се установява по
един безспорен и категоричен начин.В тази следва да се имат предвид
показанията на свидетеля Д..Действително в съдебно заседание по настоящето
дело показанията на Д. са колебливи и самата тя твърди, че са минали доста
години и не си спомня.Според нея тя се била навела на прозореца на една кола
и разговаряла в човека в нея.След това изведнъж се обърнала и тръгнала без
да се огледа, при което автомобила управляван от ответника минал с
предната гума през крака й, но твърди, че не е много сигурна, че е била
предната гума.Съдът счита, че обективни и правдоподобни са показанията на
свидетелката, дадени по НАХД№ ****2017 г. по описа на РС Г. Д., в съдебно
заседание на 03.04.2017 г., доколкото тези й показания са по-малко от
половид година след инцидента и свидетелката си е спомняла в детайли
случилото е.В показанията й, дадени тогава, същата твърди, че „ … Бях се
навела до една кола … Изведнъж се изправил, завъртях се настрани, тръгнах
и усетих задната гума на една кола, как минава през пръстите на десния ми
крак .-.. … Аз внезапно се обърнах на пътя.Колата беше близо до мен, за да
прегази единия крак, половината кола може би е преминала.Направих само
една крачка и стана случая …“.Т.е., свидетеля Д. се е обърнала внезапно и е
направила само една крачка, при което задната гума на автомобила е
преминал през пръстите на дясния й крак.При това положение автомобила
вече е бил преминал с предната си част покрай Д., когато тя внезапно се е
обърнала и е направила една крачка без да се огледа и тогава задната гума на
антомолиба е преминал през пръстите на десния крак на свидетелката.Водача
на автомобила при това положение е нямало как да предотврати инцидента,
като дори и виждайки при преминаването покрай Д., че тя внезапно е
тръгнала, ако би спрял автомобила, то дори би имало вероятност от по-
голяма увреда на Д., при положение че гумата би останала при спрано
положение върху крака й.Ако в случая според съда следва да се търси вина,
то такава не следва да се вменява на водача на автомобила, който при
преминаването си безспорно е нямало как да прецени, че Д. няма да види
автомобила и тръгвайки ще постави крака си пред задната гума на
автомобила.Няма как да не се отбележи, че ответника е следвало да остане на
място и да окаже помощ на пострадалта, а не да напусне
местопроизшествието, но в случая това няма отношение към процесния казус,
а и видно от приложенито НАХД, ответинкът е понесъл
5
административнонаказателна отговорност за напускане на мястото на
произшествието. Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, освен в
случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.В конкретния случай обаче,
предвид събраните по делото доказателство, се установява по безспорен и
категоричен начин, че ответникът не е виновен за причинената на свидетеля
Д. лека телесна повреда.Поради което и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва
да понесе сторените от ответника разноски в настоящето исково
производство - за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,
съгласно представен списък за разноски.
Водим от изложеното до тук и основание чл.422 във вр. с чл.415 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Л.И.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.С. ш. № **,
представлявано от М. С. М. – Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори против
Г. Д. К., ЕГН **********, от с.Б., община Г. Д., област Благоевград искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.500 ал.1 т.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да се приеме за
установено по отношение на Г. Д. К. ЕГН **********, че дължи на
Застрахователна компания „Л. И.“ АД сумата от 1020.00 лева (хиляда и
двадесет лева ) - главница представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане и лихва за забава в размер на 330.80лева (триста и
6
тридесет лева и осемдесет стотинки), за периода от 26.03.2018г. до 26.03.2021
г..
Осъжда „Л. И.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.С. ш. № ****, представлявано от М. С. М. – Г. и П. В.
Д. – изпълнителни директори да заплати на Г. Д. К., ЕГН **********, от с.Б.,
община Г. Д., област Б., сторените по настоящото дело деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7