Р Е Ш Е Н И
Е № 63
гр. Сливен, 10.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение,
пети наказателен състав, в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. Д.
при съдебен секретар ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА като разгледа
докладваното от председателя АНД № 1722
по описа за 2019 год. за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Р.М.В. против
НП № 20-002751 от 19.11.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Сливен, с което на дружеството е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200,00 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 415в, ал. 1
от КТ за нарушение на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за
защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при
работа.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. административно – наказващия орган, издал
обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който моли издаденото НП да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.10.2019 г. била извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство в обект на контрол: животновъдна ферма, находящ се
в с. Сборище, общ. Твърдица, стопански двор. По време на самата проверка проверяващите са
установили жена, която почиствала обора.
В момента на проверката жалбоподателят отсъствал, поради което
проверяващите помолили жената да им предостави телефонен номер, за да се свържат
с него и да му предадат, че следва да се яви в ИТ и да представи документите на
обекта. По телефона го уведомили, че ще извършат проверка за биологичната
опасност на този обект. При тази проверка служителите на ИТ установили, че в
обекта няма поставен знак за биологична опасност. На 23.10.2019 г. жалбоподателят
се явил в Дирекцията и представил трудов договор с лицето, което са заварили при
проверката. На място попълнил декларация, че няма извършени измервания и няма
поставен знак за биоопасност. За констатираната липса на такъв знак актосъставителят
Костантинов в присъствието на свидетелите Ж. и С. и на жалбоподателя, му
съставила АУАН за нарушение на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г.
за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти
при работа.
След съставяне на акта, жалбоподателят поставил
изискуемия знак, за което уведомил ИТ, поради което в издаденото Наказателно постановление № 20-002751 е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева на основание
чл.416, ал.5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ, за това че нарушението е било
отстранено.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима –
подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но
разгледана по същество е неоснователна.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в обекта,
стопанисван от жалбоподателя - животновъдна ферма, не е имало поставен знак за
биоопасност.
Административното наказание е
наложено за нарушение на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за
защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при
работа.
Съгласно тази разпоредба в случаите, в които резултатите
от оценяването на риска показват риск за здравето и безопасността на
работещите, работодателят е задължен да предотврати експонирането им на
биологични агенти. Когато обаче това
е технически
невъзможно, работодателят намалява риска от експониране чрез: употреба на знак
за биоопасност. В конкретния случай работодателят не е изпълнил
задължението си да постави в обекта знак за биоопасност.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя. По време на проверката е установено лице, което е почиствало обора. Независимо как се уредени взаимоотношенията с това лице - дали чрез трудов договор, чрез граждански или просто лицето е помагало на жалбоподателя в почистването, то към момента на проверката това лице е извършвало някаква работа. По време на тази работа съществува риск и за този риск доколкото не може да бъде предотвратен единствения вариант е да бъде намален чрез поставяне на знак. Правно ирелевантно е обстоятелството дали е констатиран риск по време на проверката. Съгласно приложение № 2 от Наредбата при работа, при която има контакт с животни и/или продукти от животински произход винаги е възможен контакт с биологични агенти, поради което задължително се изиска поставянето на такъв знак, независимо дали е констатиран риск или не.
При съставяне на АУАН и издаване на НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за
отмяна на НП. И съставения АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, не е
налице разминаване, нито между фактическата обстановка, нито между правната
квалификация на нарушението, като АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал.
4 от ЗАНН и след проверка на всички доказателства, е преценил, че следва да се
издаде НП.
Размерът на наложеното наказание е в
рамките на законоустановения и съответства на степента на обществена опасност
на нарушението и на нарушителя. Наказанието е определено на осн. чл. 415 в от КТ, доколкото жалбоподателят след отправено предупреждение го е отстранил и е
поставил знак. Същото е определено в средния предвиден в закона размер, като
съдът с оглед всички обстоятелства по делото не намира основание да измени този
размер и да го намали до предвидения в закона минимум от 100 лв.
Ето защо, съдът намира, че следва да потвърди
атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-002751 от 19.11.2019 год., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на ЗП Р.М.В., ЕИК *********, е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200,00 лева на основание чл. 414,
ал. 3, вр.чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 4
от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на
биологични агенти при работа, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: