Решение по дело №568/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от „Холидейс и ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „България“ № 39, ет. 2, ап. 4 срещу Решение № 225/15.05.2024 г. по НАХД № 130/2024 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е изменено Наказателно постановление № 749188-F741682/11.01.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“. Касаторът оспорва решението като издадено в нарушение на материалния закон. Счита, че е налице неяснота относно местонахождението и произхода на описаните парични средства. Излага съображения, че не било установено разликата в касовата наличност на какво се дължи и дали е собственост на дружеството. Сочи, че няма настъпили вредни последици за фиска. Твърди, че не било ясно кога е извършено нарушението, тъй като била посочена единствено дата на установяването му. Претендира приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на ВТРС и отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез юриск. [населено място] оспорва жалбата в представено писмено становище. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 225/15.05.2024 г. по НАХД № 130/2024 г. на Районен съд-гр. В. Търново е изменено Наказателно постановление № 749188-F741682/11.01.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Холидейс и ко“ ЕООД за неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н - 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и на основание чл.185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, като за същото административно нарушение и на същото основание съдът е определил имуществена санкция в размер на 500 лева.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че при извършена проверка на 14.10.2023г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - механа Чифлика 2, находящ се в гр. Велико Търново, площад „Майка България" № 2, стопанисван от ХОЛИДЕЙС И КО ЕООД с ЕИК ********* е установено, че след легитимация на проверяващия екип от наличното и работещо в обекта фискално устройство модел ELTRADE A3 KL с регистрационен номер в НАП 4087336 от 18.03.2019 г., е разпечатен X - отчет № 0028729/14.10.2023г. в 01:44:09 часа, от който е разчетена касова наличност от 6313,35 лв., без „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. Съставен е опис на паричните средства в касата от И. И. Г. - сервитьор със сума от 7896 лв. Установена била положителна разлика между разчетената и фактическата касова наличност в размер на + 1582,65лв., която не е отразена чрез фискалното устройство, чийто параметри притежават необходимите функции като „служебно въведени" суми в касата. За извършеното нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства бил съставен АУАН F741682/27.10.2023 г., а въз основа на него било издадено оспореното НП, в което е посочено, че установеното нарушение не води до неотразяване на приходи.

Въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Посочил е, че е доказано несъответствието в касовата наличност от 1582,65 лв., които не са отразени чрез ФУ като „служебно въведени“, а това е нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ. Според ВТРС е без значение на какво се дължи това несъответствие, тъй като дори и да са лични средствата на сервитьорите, бакшиши, респ. да са платени стоки от други продажби или предплатени стоки и услуги, то постъпването на тези средства в касата е следвало да бъде отразено чрез ФУ като продажба/изцяло заплатена стока/; "служебно изведени суми" при продажба на стоки с отложено плащане или пък "служебно въведени" в касата суми като авансово предплатени стоки. В случая датата на извършване на нарушението съвпадала с датата на проверката.

На следващо място съдът е изложил мотиви, че санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е приложена правилно, тъй като правилно било отчетено от наказващия орган, че не се касае за извършване на продажби, поради което нарушението не води до неотразяване на приходи. Според съда по същество в НП липсват мотиви за определяне на санкция над минималния размер и не са представени доказателства за извършени други нарушения от търговеца. Предвид това съдът е преценил, че неправилно е наложена санкция в размер над минималния от 500 лв., поради което НП следва да бъде изменено.

На последно място съдът е посочил, че не са налице обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 9, ал. 2 НК и нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, а ниската степен на обществена опасност има значение единствено за определяне размера на наказанието.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Всички възражения в касационната жалба са били изложени пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и на всички тях е дал законосъобразен и съобразен с доказателствата по делото отговор. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ следва да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. В началото на деня се отбелязва сумата, с която се започва работа в обекта за деня, без значение как тя е формирана и за какво ще се използва през работния ден. При безспорно установено разминаване между фактическата касова наличност и дадената според показанията на фискалното устройство е налице нарушение на цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. във връзка с препращащата разпоредба на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от ответника по касация деяние от нормалната за този вид нарушения, поради което не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че в случая става въпрос за формално нарушение, без вредоносния резултат да е елемент от състава на нарушението.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/15.05.2024 г. по НАХД № 130/2024 г. на Районен съд-гр. В. Търново.

 

ОСЪЖДА „Холидейс и ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „България“ № 39, ет. 2, ап. 4 да заплати на Национална агенция за приходите-гр. София сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.