№ 13708
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110117340
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците В. С. В. и В. С. Х. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, р-...., с аб. № ..., като те не са изпълнили насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който е доставена, което ответниците не са сторили, поради което те са останали задължени
за заплащане при условията на разделност на по 1/3 от сумите, както следва: 971,01 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.;
244,99 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 14.09.2019 г. до 14.02.2022 г.; 19,24 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г., както и 5,24 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 14.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до
окончателното плащане, или по отношение на всеки от тях за сумите, както следва: 323,67
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.;
1
81,66 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 14.09.2019 г. до 14.02.2022 г.; 6,41 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г., както и 1,74 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 14.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. С. Х. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че не се явява легитимирана да отговаря за
процесните вземания, тъй като не разполага изцяло или отчасти с права върху процесния
имот на каквото и да било основание. Сочи, че от средата на 1986 г. същият е собственост
на трето за спора лице. Представя 9 броя платежни нареждания и споразумение между „.... и
трето за спора лице, отнасящи се друго дело и имот, различен от процесния.
Ответникът В. С. В. също е подал отговор на исковата молба,с който оспорва
исковете при твърдението, че не се явява легитимиран да отговаря за процесните вземания,
тъй като не разполага изцяло или отчасти с права върху процесния имот на каквото и да
било основание. Сочи, че от средата на 1986 г. същият е собственост на трето за спора лице.
Навежда довод за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За процесуална яснота съдът намира за необходимо да отбележи, че с определение №
11.../03.05.2022 г. исковата молба е била върната по отношение на ответницата С. С.
Сивирева (с предишно наименование Сидерова), а производството по делото в тази част е
било прекратено, като същото е влязло в законна сила на 19.05.2022 г., поради което
предмет на разглеждане по настоящото дело са останали единствено предявените срещу В.
С. В. и В. С. Х. искове за посочените по-горе суми и квоти.
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
Следователно, първият измежду юридическите факти, включени във фактическия
състав на процесните главни вземания за цена на топлинна енергия за битови нужди и цена
на услуга за дялово разпределение, подлежащи на пълно и главно доказване от ищеца, е
наличието на облигационно правоотношение с твърдяния предмет между него и
ответниците.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
2
а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до
17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да
бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.
Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество. В случая, от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на обстоятелството, че ответниците В. С. В. и В. С. Х. са били носители на право
на собственост или ограничено вещно право на ползване върху процесния имот в рамките
на исковия период. Точно обратното, от тяхна страна е проведено насрещно доказване, че
собственик на апартамент № ..., находящ се в ..., с аб. № ..., в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. е бил едно трето за спора лице – ..... Това е така, тъй като от представения в
заверен препис нотариален акт за дарение на недвижим имот по права низходяща линия /л.
100 от делото/ се установява, че на посочената в него дата – 07.05.1987 г. Стефан Х.... са
надарили внучка си ...., действаща чрез баща си В. С. В., с придобития от тях по време на
брака им и представляващ съпружеска имуществена общност апартамент № ..., находящ се
гр. София, ...., заедно с избено помещение № 8 и 1,848 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж. По делото не се твърди, а и не се доказва, че след
осъществяване на придобивната сделка от 07.05.1987 г. са се осъществили други
юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния имот, поради което
следва да се приеме, че включително и по време на исковия период като негов изключителен
собственик се легитимира именно третото за спора лице – ...., а не който и да е от двамата
ответници. Нещо повече, в подкрепа на този извод са и данните, удостоверени в
постъпилото писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“ /л. 90 от делото/, в
което е отразено, че качеството си на собственик В. е декларирала и пред данъчната служба
на общината, като липсата на вписани обстоятелства в различен смисъл показва, че няма
данни впоследствие – след 07.05.1987 г. да са се реализирали и други юридически факти,
довели до промяна в правата върху него. Ето защо, по делото не може да се направи извод,
че в рамките на исковия период двамата ответници са били носители на каквито и да е права
по отношение на апартамента, за който се отнася исковата претенция за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение. От страна на ищеца не са ангажирани
други доказателства, обосноваващи извод, че въз основа на последващо придобивно
основание те са станали носители на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване по отношение на него, още повече, че няма и твърдения от него в тази насока.
Недоказването на качеството потребител на топлинна енергия обуславя извод, че
посочените лица - В. С. В. и В. С. Х. не се явяват материалноправно легитимирани да
отговарят по предявените срещу тях искове за заплащане на цена на топлинна енергия и
цена на услуга дялово разпределение, поради което същите са неоснователни и подлежат на
отхвърляне само на това основание.
3
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава по отношение на всеки един от
ответниците поотделно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците, които обаче не
претендират и не доказват извършването на такива, поради което не следва да им се
присъждат с настоящия съдебен акт. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски
следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., със седалище и адрес на управление: ...., срещу В. С.
В., ЕГН **********, с адрес: ...., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 323,67 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, р-...., с аб. № ..., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 81,66 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 14.09.2019 г. до 14.02.2022 г.; 6,41 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г., както и 1,74 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.01.2019 г. до 14.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., със седалище и адрес на управление: ...., срещу В. С.
Х., ЕГН **********, с адрес: ...., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 323,67 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, р-...., с аб. № ..., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 81,66 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 14.09.2019 г. до 14.02.2022 г.; 6,41 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г., както и 1,74 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.01.2019 г. до 14.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4