№ 6164
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. А.
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. А. Гражданско дело №
20221110149905 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за сумата от 994,20 лева, за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода м.05.2018г.- м.02.2019г., ведно
със законна лихва за периода от 19.01.2022г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 226,75 лева за периода от 15.09.2019г. до
11.01.2020г., сумата 6,12 лева за дялово разпределение за периода
м.12.2018г.- м.02.2019г., ведно със законна лихва за периода от 19.01.2022г.
до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 1,80 лева за периода
от 31.01.2019г. до 11.01.2022г., които суми касаят топлоснабден имот,
находящ се в гр. С.. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ . по описа на СРС, 67 състав. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Съгласно приложимите общи условия той дължи и обезщетение за забавено
плащане.
Ответникът Б. А. Стаменов, представляван от особен представител адв.
И., е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който се
оспорват исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Счита, че
няма данни за наличието на облигационни отношения с ищеца. Оспорва да е
1
клиент на топлинна енергия за процесния период. Оспорва доказателствената
сила на представените от ищеца съобщения към фактури и извлечение от
сметки. Твърди, че липсват доказателства коя е фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата през процесния период, както
и ответника да е бил уведомяван за издаваните изравнителни сметки. Счита,
че от представените писмени доказателства не се доказва основателността на
претенциите.
Третите лица помагачи „Д.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД не изразяват
становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
2
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Изключение от това
правило е хипотезата, при която е налице сключен договор с друго лице по
отношение на топлоснабдения имот, каквато в случая не се установява да е
налице.
В случая от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ..,
том . рег. ... се установява, че ответникът на 17.09.2004 г. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот - а.., находящ се в гр. С...
Представен е и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека .., том ..,
рег. .., от който се установява, че на 30.05.2005 г. ответникът е учредил
договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Видно от Постановление
за възлагане на недвижим имот от 20.12.2018 г., по изп.д. № .., съгласно
което процесния недвижим имот е възложен на трето лице. На
постановлението е отбелязано, че е влязло в законна сила на 19.01.2019 г. Ето
защо съдът намира за установено, че ответникът е бил собственик на
процесния имот през част от исковия период – от 01.05.2018 г. до 18.01.2019
г. Следва да се посочи, че ирелевантен се явява моментът, в който е
предадено владението по изп.д. № .., доколкото страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие е лицето притежаващо правото на
собственост, а не лицето ползващо имота, поради което за задължението
отговоря собственикът, като същият няма пречка впоследствие да претендира
заплатените суми от лицето ползващо имота с оглед на вътрешните им
правоотношения. В разглеждания случай, по делото се установява, че
ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния имот за
периода от 01.05.2018 г. до 18.01.2019 г., което налага приемането на извод,
че през периода от 01.05.2018 г. до 18.01.2019 г. ответникът е имал качеството
на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово
разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно
3
производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните
загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е
изразходвана енергия за отопление и загряване на топла вода, като е имало
монтирани 3 бр. отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 бр. водомери за
топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на
топлоенергията е извършено на база реален отчет. Експертът е посочил, че
техническото средство за търговско измерване, монтирано в абонатната
станция е преминало метрологични проверки и съответства на одобрения тип.
От заключението се изяснява още, че дължимата от ответника сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно
приложимата методика е общо 994,14 лева. Съдът намира, че заключението
на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло
кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични
отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се
намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
Предвид изложеното, след като по делото е установено наличието на
валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия през част от исковия период, както и действителното доставяне на
такава, то искът за нейната цена се явява доказан по основание. Доколкото
ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря само за
задълженията за периода, в който той е бил собственик на имота – от
01.05.2018 г. до 18.01.2019 г., съдът приема, че предявеният иск се явява
основателен за сумата от 738,60 лева, представляваща топлинна енергия
доставена за периода от 01.05.2018 г. до 18.01.2019 г. изчислена по реда на чл.
162 ГПК, като в останалата си част до пълния предявен размер от 994,20 лева,
както и за периода от 19.01.2019 г. до 28.02.2019 г. искът следва да се
отхвърли.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № .. на КЕВР, които са
влезли в сила на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от 15.09.2019 г.,
ответникът е изпаднал в забава, като дължимото обезщетение за забава на
4
основание чл. 162 ГПК съдът изчислява на 174,41 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.01.2022 г. Предвид това,
акцесорният иск се явява основателен за сумата от 174,41 лева, като в
останалата част до пълния претендиран размер от 226,75 лева следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
периода, в който той е бил собственик на имота – от 01.12.2018 г. до
18.01.2019 г., като на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че задължението
възлиза на сумата от 3,30 лева, а за разликата до пълния предявен размер от
6,12 лева и за периода 19.01.2019 г. – 28.02.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
Следва да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение за забавено
плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че
той е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата сума в определен
срок, респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за
исковия процес следва да бъде присъдена сумата 615,16 лева за разноски за
държавна такса, депозит за експертиза, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение и сумата 55,92 лева за разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Б. А. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ДЪЛЖИ НА „Т.” ЕАД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление гр. С.., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ сумата 738,60 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 18.01.2019 г. ведно със
законната лихва от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 174,41
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница
за периода от 15.09.2019 г. до 11.01.2022 г. и сумата 3,30 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 18.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане,
които суми касаят топлоснабден имот – а.., находящ се в гр. С.. и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2439/2022 г. по описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността
5
на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от
994,20 лева и за периода от 19.01.2019 г. до 28.02.2019 г., иска за обезщетение
за забавено плащане до пълния предявен размер от 226,75 лева, иска за
стойността на дължимата главница за доставена услуга дялово разпределение
до пълния предявен размер от 6,12 лева и за периода 19.01.2019 г. –
28.02.2019 г. и иска за сумата 1,80 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2019 г. до 11.01.2022 г.
ОСЪЖДА Б. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С.., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 55,92 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 2439/2022 г. по описа на СРС, 67 състав и
сумата 615,16 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД
като трети лица помагачи на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6