№ 61
гр. Б., 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Д.
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20231200900048 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Ищец в процеса е В. М. К., ЕГН **********, адрес с. Г., общ. Г., обл. Б., ул.
И.р.*.
Претенциите са насочени срещу ЗАД Д.Б.Ж.З., ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ *, представлявано от Б.Г.
И. и Т.Д.Т..
Трето лице-помагач на застрахователя е Р. А. А., ЕГН **********, адрес с. Х.,
общ. Г., обл. Б..
В исковата молба се твърди, че ищецът е отглеждал като своя родна дъщеря
В.З.О., на *** години, загинала в резултат на ПТП. На 29.01.2022 г., около
20:35 ч., на път III-1972, км 2,8, между с. Х., общ. Г., обл. Б., и с. Д., общ. Г.,
обл. Б., лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № ***, собственост на Р. А. А. и
управляван от същия, не спазил правилата за движение по пътищата и
реализирал ПТП с пострадал. Вследствие на настъпилия инцидент загинала
В.З.О.. По случая бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествието от
30.01.2022 г. Образувано било ДП № 38 от 2022 г. на РУМВР Г.Д.,
производството по което към момента не било приключило с влязъл в сила
акт. Причина за настъпване на процесното ПТП били допуснатите от
1
неизвестния водач на лекия автомобил нарушения на правилата за движение
по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени,
фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по
пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществувала пряка причинна
връзка между деянието на неизвестния водач и настъпилите
общественоопасни последици - причинената смърт на пострадалата В.З.О.. За
увреждащия лек автомобил, управляван от неизвестен водач, имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, със срок на покритие от
27.10.2021 г. до 26.10.2022 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 29.01.2022 г. По силата на този договор,
застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ, в
размер на 10 420 000 лева, която сума представлявала минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. В конкретния случай ищецът
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение и изпратил на
застрахователя всички документи на 14.04.2022 г. По случая била заведена
щета № 0801-002300/2022-01, по която застрахователят, в
законовоустановения срок, не заплатил обезщетение. С оглед на изложеното,
в случая били налице предпоставките за ангажиране отговорността му за
причинените неимуществени вреди на ищеца в резултат на настъпилата смърт
на отглежданото от него дете В.З.О.. Той отглеждал като своя родна дъщеря
загиналата от момента на нейното раждане до момента на настъпването на
смъртта й. Несвоевременната и неочаквана кончина на В. причинила
неописуема мъка, душевни болки и страдания на ищеца. В. приемал
починалата като свое дете, като от своя страна и В. приемала ищеца като свой
роден баща и се обръщала към него с думите „тате“, „татко“. Към датата на
ПТП пострадалата била само на *** години, младо момиче, здраво, жизнено,
била отговорна и амбициозна, помагала във всичко на семейството на
отглеждащия ищец. Между двамата съществувало особено силно чувство на
обич, уважение, взаимно подкрепа и всеотдайност. Ищецът не можел да
приеме и преодолее случилото се, мъката му била огромна. Покосен бил един
човешки жИ.т в самото му начало, прекършени били всички мечти и надежди
на отглеждащия баща, свързани с отглежданото от него дете, изчезнал
2
смисълът на жИ.та му. В. загубил своето най-мило и свидно - детето си.
Моралните страдания на ищеца и претърпяната скръб от невъзвратимата
загуба били огромни и неописуеми и щели да го съпътстват през целия му
жИ.т. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на най-
скъпото - детето, щели да останат за цял жИ.т и с времето щели да се
увеличават, защото било безспорно, че загубата на дете, за което са полагани
грижи още от момента на неговото раждане, била най-тежката загуба и най-
голямата трагедия, която можела да се случи на отглеждащия родител. Всеки
родител знаел, че няма по-тежка и непреодолима загуба от смъртта на дете.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на дете била особено
трагично обстоятелство, което завинаги променило жИ.та му, това била
възможно най-голямата трагедия, която преобърнала жИ.та на ищеца, лишила
го завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции в жИ.та, изпразнила
жИ.та му от съдържание, направила оставащото съществуване особено
трагично, отдадено на постоянна скръб и страдание. Тази болка не можела да
бъде компенсирана с нищо. Към настоящия момент била налице трайна
промяна в психологическото и емоционалното състояние на ищеца - същият
станал напрегнат, изнервен, депресиран, с честа смяна на настроенията,
ограничил социалните си контакти, като често плачел за пострадалата и с
мъка си спомнял за всички моменти, преживени с В.. Загубата й причинила на
ищеца огромен психически стрес, неописуема мъка, душевни болки и
страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на
най-близкия до него човек била непрежалима. Независимо от изминалото
време, болката от загубата не утихвала, в резултат на което ищецът
продължавал да страда и скърби. Причинените му болки, страдания и
психически стрес следвало да бъдат компенсирани. Неимуществените вреди
имали по-голямо значение и се оценявали по-високо. Паричното
обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира, в
относително пълен обем, психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление. Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на
3
водача на лекия автомобил „Форд Фокус“, а за причинените от него вреди
отговарял ответникът по делото. Съгласно чл. 432 от КЗ, увреденият имал
право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за
ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив
размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди.
Претендираната сума била съобразена, от една страна, с принципа на
справедлИ.ст, с оглед на претърпените мъка и страдание от причинената
смърт, както и причинените неудобства, болки и страдания, а от друга страна
- с лимита на отговорност на застрахователната компания и съдебната
практика по компенсиране на вреди от този вид. Моли се за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 180 000 лева, частичен иск от 250
000 лева, за причинените му неимуществени вреди от смъртта на В.З.О. в
резултат на процесното ПТП, настъпило на 29.01.2022 г. Претендира се и
законна лихва върху сумата, считано от 05.02.2022 г. - датата, на която изтича
срокът по чл. 429, ал. 3 вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане
на главницата. Иска се и присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В отговора на ответника се посочва, че исковете са допустими и няма пречки
за разглеждането им по същество. Признава се съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на лекия автомобил „Форд Фокус“, по силата на застрахователна полица №
BG/30/121003082210, сключена с ответника и валидна към процесното
произшествие. Претендираният от ищеца размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен и
несъответстващ на принципа на справедлИ.стта. Съгласно съдебната
практика, понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не било
абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението и обезщетението не можело да бъде
източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение били и редица
други обстоятелства, които следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната
комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст
да се присъди за неимуществените вреди. В тази връзка исканият размер на
обезщетението от ищеца бил прекалено завишен. Съгласно Постановление №
4
4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се присъждало само и единствено след като се
установи, че действително са претърпели такива вреди. Напълно недоказано и
необосновано било твърдението за претърпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие смъртта на В.З.О.. Същите твърдения били субективни
възприятия и подлежали на доказване, поради което почитаемият съд не
следвало да ги кредитира като абсолютна истина. Двамата живеели в отделни
домакинства и близката връзка между тях подлежала на доказване. Ищецът не
бил кръвен роднина на починалата. Същият по никакъв начин не полагал
дължимата по закон и морал грижа към нея. Липсвала каквато и да било
връзка между тях, камо ли дълбока емоционална такава. Съгласно чл. 51, ал. 2
от ЗЗДог, за вреди, причинени от непозволено увреждане, обезщетение се
дължало за всички вреди, които били пряка и непосредствена последица от
увреждането. Тези вреди обаче трябвало да са действителни, реално
причинени и да съществуват обективно. От значение било естеството на
отношенията приживе между загиналата и ищеца, като същите подлежали на
доказване от него при условията на пълно и главно доказване. Обезщетение
за неимуществени вреди се присъждало само на лица, които били в близки
отношения със загиналия и неговата смърт породила болки и страдания,
негативни емоционални изживявания, които следвало да бъдат обезщетени.
Прави се възражение за съпричиняване на пътния инцидент и вредоносния
резултат от него от страна на починалата В.З.О.. Същата, преди настъпилия
пътен инцидент, се намирала на пътното платно в легнало положение на
тялото, на осевата линия, в тъмната част от денонощието, облечена с тъмни
дрехи. Починалата сама се поставила в критична рискова ситуация в така
създалата се пътна обстановка. Нарушенията от нейна страна се намирали в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните
последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата
претенция, определеното от съда обезщетение следвало да бъде намалено
наполовина заради наличието на принос. Оспорва се механизмът на
процесното произшествие, описан в исковата молба. Оспорва се и
протИ.правният характер на пътното поведение на сочения за делинквент
водач, респ. неговата изключителна вина за настъпилия пътен инцидент.
Оспорва се и обстоятелството, че леталният изход при пешеходката е в пряка
причинност с получените вследствие на процесното произшествие
5
наранявания. Моли се за отхвърляне на предявените искове или за
уважаването им в намален размер.
В допълнителната искова молба, с оглед на обстоятелството, че ответното
дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение,
се моли това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване. Оспорват се всички възражения на застрахователното дружество
като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Ответникът
неоснователно оспорвал механизма на настъпване на ПТП, вината на водача
на увреждащия лек автомобил и извършеното от него протИ.правно деяние.
Приложеният към исковата молба протокол за оглед на местопроизшествието
представлявал официален свидетелстващ документ и се ползвал с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател
за това, че е настъпило ПТП, мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила и т. н. Следвало да се отбележи, че механизмът не е част от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а предвид и факта, че
вината се предполага до доказване на противното, с оглед на установената
презумпция за вина, не било в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от
механизма. Освен това, следвало да се посочи, че в гражданското право, за да
се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗДог, не се изисквало същата
да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази
презумпция била въведена в гражданското право за ефективната и бърза
защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключело
с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство можела
да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата имала действие
само относно конкретни текстове по ЗДвП, вр. чл. 343 от НК, и те можели да
са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от
гражданския съд. Ответникът неоснователно възразявал, че предявеният иск
за неимуществени вреди е в завишен размер. Същият бил съобразен, от една
страна, с принципа за справедлИ.ст, с оглед на причинените неимуществени
вреди на ищеца, а от друга страна - с лимита на отговорност на ответника за
2022 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Оспорването от страна на ответника на търпяните от ищеца болки и
страдания вследствие смъртта на В. О.а, както и на настъпилите за него
неимуществени вреди, било неоснователно. Ответникът неоснователно
навеждал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
6
пострадалата. От представените писмени доказателства не можел да се
направи извод, че тя е извършила нарушения, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Неоснователно се
оспорвала причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилата смърт на В. О.а. Такава връзка несъмнено имало.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се поддържат
всички твърдения, възражения и искания, направени с първоначалния
отговор.
Ищецът оспори, като напълно неоснователно, твърдението на ответника, че
пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, като се намирала на
пътното платно в легнало положение на тялото, на осевата линия, в тъмната
част на денонощието, облечена с тъмни дрехи.
Претенциите са редовни и допустими. Техните правни основания се съдържат
в нормите на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а тези на
възраженията - в разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се
заключения на вещи лица.
Предявена е главна осъдителна претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ водач. Съгласно посочената
материалноправна норма, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска пряко от застрахователя обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Успешното провеждане
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента изисква
установяване на две групи юридически факти: от една страна, наличие на
застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на
застраховател, и прекия причинител на увреждането, в качеството на
застрахован, а от друга - всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, включващ протИ.правно поведение /действие или
бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.
Съществувало е валидно застрахователно правоотношение. Несъмнен е и
фактът на настъпилото ПТП. Той се установява от показанията на
7
свидетелите Е. Е. М. и А. Т. Р., разпитани по настоящото дело. Същият е
доказан и от данните, отразени в протокола за извършения оглед на
местопроизшествието. Той е официален свидетелстващ документ и се ползва
с материална доказателствена сила, която не е оборена. Вещото лице Р. А. С. е
категорично, че причината за инцидента е от субективен характер и се
изразява в неправомерни действия от страна на водача на лекия автомобил
„Форд Фокус“, който го е управлявал с несъобразена скорост спрямо пътните
условия, които са нощни условия, движение на светлини, и скоростта, с която
се е движил, е била значително по-висока от технически безопасната, която
би му позволила да спре в рамките на осветеното пространство от фаровете
до мястото на удара с пострадалата. Вредите и причинната им връзка с
протИ.правното деяние се установиха по безспорен начин от показанията на
свидетелите С.Б.И., П.П.О. и Л.Е.А., както и от заключението на вещото лице
Г. В. С.. Презумпцията за вина на шофьора на колата, закрепена в нормата на
чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, не беше оборена. Налице са всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество.
Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е
абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането,
начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено,
допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинени морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., като обезщетението за
неимуществени вреди следва в най-пълна степен да овъзмезди увреденото
лице.
От неоспореното, необорено и компетентно заключение на експерта Г. В. С.
стана ясно, че смъртта на В. се е отразила негативно върху психическото и
емоционално състояние на ищеца. През изминалите 2 години от загубата на
детето, в емоционално-когнитивната сфера на В. преобладава силна и
нестихваща болка, тъга, мъка и съжаление, чувство за безсилие, за
изоставеност, съпроводени с чести спомени и мисли за В., неспособност да се
наслади на обективно приятни неща, както и субективно усещане за
самотност. Налице е обективно значима и актуална психологическа травма от
загубата на значим и близък човек, която действа интензивно на нИ.то на
8
неговите чувства и преживявания. Очертават се емоционално-волеви
колебания. Вътрешно все едно липсва част от ищеца и той често плаче, когато
е сам. Все още са налице преживявания от сблъсъка със загубата на
отглеждащата от него като родна дъщеря В.. Травматичното състояние все
още не е преработено и е част от жизнения опит на личността, което
резултира върху цялостното социално адаптиране и личностно
функциониране на ищеца. Болезнените му чувства и спомени се отключват и
асоциативно „изваждат“ отново травматичното съдържание при определен
стимул от средата. Преодоляването на скръбта от загубата при ищеца може
да продължи и до кР. на жИ.та му, като затихва и се усилва в различни
моменти. В. е бил значима фигура в жИ.та на В.. Те са имали силна
доверителна връзка и трагичното събитие му се е отразило крайно негативно.
Ищецът ще я носи цял жИ.т в сърцето си, в преживяванията си, и при него ще
продължава да има страдание.
Братът на В. сподели пред съда, че той не е биологичен баща на В., но много я
обичал, обръщал й много внимание още от бебе, като дори й сменял
пелените. В. приемал В. като свое дете, а тя го възприемала като истински
баща, чувствала го като роден баща, обръщала се към него с „татко“. В. много
й угаждал, винаги й давал пари да си купи дрехи, купувал й необходимите
неща за училище. 2-3 месеца след катастрофата с В., В. не можел да се
осъзнае. Всяка събота ходел на гроба й, бил нещастен и страдал.
Свидетелят П.П.О. разказа пред съда, че В. приел В. като своя дъщеря, правел
всичко за нея, отгледал я много хубаво, карал я на училище всеки път,
купувал й дрехи, водел я на панаира в гр. Г.Д., на В. нищо не й липсвало,
всичко си имала. В. обичал В. дори повече от собствените си деца. Тя се
обръщала към него с „татко“. В. бил отчаян от смъртта й, плачел, страдал,
стопил се, бил напълно покрусен и не знаел къде се намира. Често ходел на
гроба й. Мъката още го държала и не празнувал никакви празници, не бил
щастлив и не се радвал на нищо, тъй като не можел да забрави смъртта на В..
Свидетелят Л.Е.А. даде показания, че В. казвала на В. „татко“ и много се
обичали. В. винаги водел В. на пазара, като й купувал дрехи, обувки, всичко й
купувал. Когато тя починала, В. бил тъжен, все плачел, бил шокиран. В. не
празнувал никакви празници, защото бил тъжен за В., станал по-затворен, не
излизал в махалата. Гробът на В. бил много хубав, В. й направил голям
9
паметник със снимка, често ходел на гроба и чистел. В. обичал В. повече от
собствените си деца.
Показанията на И., О. и А. следва да бъдат кредитирани. По принцип
гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда
по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост
или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. ***2 от ГПК и
съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и
всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти:
обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на
свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение,
слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При протИ.речие в
показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на
всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на
релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са
подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.
При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/ степента му на
съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност
/„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Ц.Ц., „Сиела“, С.,
1997 г., стр. 48/. Законодателят е създал едно предположение относно
посочените в хипотезата на чл. ***2 от ГПК лица за възможна тяхна
заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да
извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла
на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.20*** г. на ВКС
по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б./. В настоящия
казус свидетелските показания на И., О. и А. не са протИ.речиви, а и не са
оборени. Нормата на чл. ***2 от ГПК не забранява кредитирането на
подобни показания, а предвижда преценката им да става в съответствие с
останалите доказателства по делото, като от тях в случая показанията не са
10
опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Не могат да се
игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък или
роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц.,
роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по
себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., и Решение
№ 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. *269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М.Ф./. В случая съобщеното от въпросните трима свидетели следва
да се приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото
не протИ.речи на никой от останалите елементи на доказателствената
съвкупност. Разказаното от тях е и вътрешно хармонично, последователно и
изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според
„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Ц.Ц., „Сиела“, С.,
1997 г., стр. 55/. Показанията им не оставят съмнение, че те са били очевидци
на това, което обрисуват, и имат необходимите пълни, преки и
непосредствени впечатления от него. Не са налице основания за
некредитиране на разказаното от тези свидетели.
С оглед на информацията, съобщена от И., О. и А., ищецът е материално
легитимиран да получи обезщетение за неимуществените вреди от
причинената смърт на доведената му дъщеря. Доказана е особено близката
връзка между тях. В. е създал трайни и дълбоки емоционални отношения с
починалата В. и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедлИ. да бъдат обезщетени. Налице са
предпоставките, визирани в Тълкувателно решение * от 21.06.2018 г. на ВКС
по т. д. */2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В.Р..
Трябва да се съобрази и отчете негативното отражение на случилото се върху
емоционалната стабилност на ищеца, който се е сринал психически.
Настъпила е трайна отрицателна промяна на жИ.та му. Той напълно се е
изолирал от външния свят, станал мълчалив, угрижен, безрадостен, самотен,
11
депресиран, плачел. При него се отчита негативно-протестна реакция,
напрегнатост, непреодолян стрес, песимистичен поглед към света, пасивно
протИ.действие на обстоятелствата, ограничаване на контактите, липса на
енергия и емоционална неустойчИ.ст. Баща и дъщеря са живеели в едно
домакинство. В. е починала на много млада възраст. Между нея и В. е имало
изключително близки отношения. Те са си били взаимна опора и са разчитали
един на друг за всичко. Мъката, отчаянието и скръбта на ищеца от
претърпяната невъзвратима загуба са безмерни и определят висок интензитет
на търпените от него болки и страдания, поради което следва да им бъде
определена парична компенсация в горните граници, установени в съдебните
решения по сходни казуси, съобразно лимитите на застрахователно покритие
и икономическите условия в страната към датата на деликта, а именно -
150 000 лева.
Основателно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалата. За да бъде намалено, на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя и да бъде
доказан по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, от
същия. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗДог следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване, без значение дали е действал виновно, или не. Дали
поведението на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП, като
правно значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо самия пострадал,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като от значение е
наличието на каузална връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем. За да приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, съдът трябва да се
аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на
пострадалия и каква е конкретната степен на съпричиняване. Определянето й
изисква съпоставяне на поведението и действията на всички участници в
съответното ПТП и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
12
довели до настъпване на вредоносния резултат /Решение № 239 от 19.04.2024
г. на ВКС по гр. д. *952/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана
Петкова/. В такава насока разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение за
неимуществени /морални/ вреди в България“ от С.С., „Сиела“, С., 2020 г., стр.
149-150. В конкретния случай, според вещото лице К. Д. А., в момента на
удара тялото на пострадалата е било успоредно на пътното платно, като тя е
била или клекнала, или на четири крака, и безспорно е установено, че главата
й се е намирала на височина между 48 и 52 см от платното. С присъствието си
в конкретната част на пътното платно, В. не е спазила разпоредбите на чл. 108
от ЗДвП, съгласно които пешеходците са длъжни да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно, а ако няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани, следва да се движат по платното за
движение, протИ.положно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В казуса момичето
се е намирало близо до средата на пътното платно, с което обективно е
допринесло за настъпването на катастрофата. Не се доказа това нейно
поведение да се дължи на някакви външни фактори, които да изключват
отговорността й за случилото се. Същевременно трябва да се вземе предвид
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „Форд Фокус“ е имал
възможност да види девойката от достатъчно разстояние, да намали
скоростта, да спре и да предотврати удара, или да предприеме друга маневра
/да отклони автомобила и да заобиколи момичето/, ако е бил предприел
своевременно действия, независимо от допуснатото от пешеходката
нарушение на правилата на движение. Няма спирачни следи, оставени от
процесния автомобил при удара. Виновният водач не е управлявал
автомобила с изискващата се пълна концентрация на вниманието. Това налага
извод, че приносът на пострадалата за настъпването на произшествието е 20
%, изразяващ в допуснато нарушение на чл. 108 от ЗДвП, а приносът на
водача е 80 %, изразяващ се в това, че при управление на автомобила е
допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /подобен казус е разгледан и
обсъден и в Решение № 50028 от 01.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 200/2022 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията В.Н./. С оглед на това, паричното обезщетение,
което следва да се присъди на ищеца, в крайна сметка възлиза на 120 000 лева
/150 000 – 30 000 = 120 000/.
Претенцията за законна лихва върху обезщетението е основателна, но не от
13
сочената дата. В казуса лихва се дължи от деня, следващ изтичането на
тримесечния срок, предвиден в нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1
от КЗ, а именно - 27.07.2022 г.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, ответникът трябва да заплати
на адвокат К. съответно възнаграждение с включен ДДС. Самият
застраховател има право на част от направените разноски, по силата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Приложение следва да намери и нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от изложените аргументи, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.З., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ *, представлявано от Б.Г. И. и Т.Д.Т., да
заплати на В. М. К., ЕГН **********, адрес с. Г., общ. Г., обл. Б., ул. И.р.*, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева,
претендирана като частичен иск от 250 000 лева, съставляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на смъртта на доведената му дъщеря В.З.О., ЕГН **********,
настъпила при ПТП на 29.01.2022 г., около 20:35 ч., на път III-1972, км 2,8,
между с. Х., общ. Г., обл. Б., и с. Д., общ. Г., обл. Б., заедно със законната
лихва, считано от 27.07.2022 г. до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ
претенцията за главница - за разликата между присъдените 120 000 лева и
претендираните 180 000 лева, и претенцията за законна лихва - за периода от
05.02.2022 г. до 26.07.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.З., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ *, представлявано от Б.Г. И. и Т.Д.Т., да
заплати на адвокат П. Д. К. от Адвокатска колегия С., личен **********,
кантора гр. С., ул. Л. *, *, възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от ЗАдв, за осъщественото от нея по делото процесуално
представителство на В. М. К., ЕГН **********, адрес с. Г., общ. Г., обл. Б., ул.
И.р.*, в размер на 11 340 /единадесет хиляди триста и четиридесет/ лева, с
включен ДДС, изчислено съобразно уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, адрес с. Г., общ. Г., обл. Б., ул. И.р.*, да
заплати на ЗАД Д.Б.Ж.З., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
14
район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ *, представлявано от Б.Г. И. и Т.Д.Т., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по делото, в размер на 510
/петстотин и десет/ лева, пресметнати съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.З., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ *, представлявано от Б.Г. И. и Т.Д.Т., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да преведе по съответната банкова сметка на
Окръжен съд Б., в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса от
4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева и възнаграждения на експерти от
1333,33 лв. /хиляда триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
Решението е постановено при участието на Р. А. А., ЕГН **********, адрес с.
Х., общ. Г., обл. Б., като трето лице-помагач на ЗАД Д.Б.Ж.З., ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ *,
представлявано от Б.Г. И. и Т.Д.Т..
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен
съд С., с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Б..
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
15