Разпореждане по дело №165/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Постъпила е допустима въззивна жалба от С. К. Д. против Решение № 9/22.01.2010 г. по Г.дело № 129/2009 г. на Чепеларски районен съд, в осъдителната му част, като се иска неговата отмяна и отхвърляне предявените срещу С. Д. искове.

От въззиваемия „. Е. – Г.Н. е подаден отговор по чл.263 ГПК против въззивната жалба.

Съдът установява следното:

С решението в обжалваната част Чепеларски районен съд осъжда С. Д. да заплати на „. Е.-Г.Н. сумата от 3 989,27 лв., представляващи извършени, но незаплатени строително-монтажни работи, по сключен на 07.09.2006 г. в Г.Ч. договор за строителство с предмет строително-монтажни работи на обект”*****” със застроена площ от 140,76 кв.м., с място на изпълнение на договора-Г.Ч., У.”В. Д. 1. УПИ ****, кв.***, по плана на същия Г.; сумата от 383,43 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 24.11.2008 г. до 04.08.2009 г., законната лихва върху главницата от 04.08.2009 г. до окончателното и изплащане; както и разноски в размер на 603 лв.

Решението в описаната част следва да се потвърди.

”Т. Р. - Алекс” - Г.Н., чийто правоприемник е дружеството-ищец „. Е.-Н., сключва с ответницата-жалбоподателка съглашение от 07.09.2006 г., представляващо договор за изработка по см. на чл.258 ЗЗД, като Д. е инвеститор, а търговецът-изпълнител. По договора последният поема задължение да извърши строително-монтажни работи на обект ”Жилищна сграда с търговска част” със застроена площ от 140,76 кв.м., посочени в представената количествено-стойностна сметка, явяваща се неразделна част от договора, като те се осъществят до груб строеж - изба и търговска част.

Според чл.2 /1/, изпълнителят трябва да завърши и предаде обекта в срок от 70 календарни дни, считано от датата на предаване на обекта на изпълнителя за извършване на СМР с протокол за предаване на строителна площадка.

Чл.4 от договора установява, че плащанията по него се извършват най-напред авансово – 30 000 лв. в деня на подписване на договора, а остатъкът от сумата за СМР в размер на 26 000 лв. се изплаща след 100 % извършена работа по СМР.

Безспорно е, а се установява и от документите, че Д. е заплатила на търговеца общо 50 000 лв., като последната сума от 20 000 лв. му е предадена на 23.11.2006 г. и това е отбелязано Ч. ръкописно оформеното отбелязване-разписка на последната страница от договора.

На 09.10.2008 г. търговецът изпраща до С. Д. покана да му заплати, в срок от 10 дни, остатъка от 6 000 лв., с които не разполагала на 23.11.2006 г. На тази покана жалбоподателката отговаря писмено, като заявява, освен друго, че му дължи 6 000 лв., но не ги е заплатила защото той не е приключил с изпълнението на обекта и на договорените между тях СМР, т.е. обектът не бил окончателно 100 % в завършен вид – не били изградени две преградни стени в магазинните помещение на първо ниво; не бил премахнат кофражът, не били изпълнени предвидените виенски дворове, неправилно били изпълнени колоните в строежа. Жалбоподателката изявява готовност да заплати 6-те хиляди лева след като извърши на 100 % договорените СМР, което го и поканва да стори.

От неоспореното от страните и прието от съда заключение по СТЕ се установява, че от договорените СМР остават неизпълнени тухлените преградни стени на партерния етаж за склад и санитарен възел, на стойност 1 310,42 лв. Т.нар. “английски дворове” са изпълнени, но не от ищеца, от ответницата-инвеститор. Стойността им възлиза на 700, 31 лв. Сборът от тези две суми е приспаднат от търсените 6 000 лв., при което жалбоподателката е осъдена на осн.чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати на въззиваемия разликата от 3 989,27 лв. главница като стойност на извършени по договора, но все още неплатени СМР.

Жалбоподателката поддържа пред съдилищата становище, че сумите по договора следвало да се заплатят само ако е налице 100 % изпълнение на уговореното. Не такава обаче е била волята на страните, включително нейната, тъй като на 23.11.2006 г. тя изплаща от остатъка от 26 000 лв. много по-голямата част в размер на 20 000 лв. Ако намеренията на страните бяха в твърдения от Д. смисъл, тя не би заплатила на изпълнителя 20-те хиляди лева. Плащането им сочи, че за нея е изпълнено задължението на търговеца да предаде обекта във вид по договора – груб строеж на изба и търговска част. Това категорично опровергава и тезата и, че плаща 20 000 лв. само заради настояването на ищеца и защото нямал финансови средства да продължи извършването на СМР и изпълнението на договора. От нея не е установено, че към 23.11.2006 г. строежът е на такъв етап, че без плащането на тази сума не би бил завършен като груб строеж на избата и търговската част.

В тази насока е несъстоятелно оплакването във въззивната жалба, че съдът се бил произнесъл с обжалваната част от решението по непредявен иск, което налагало обезсилването му. Ищецът претендира исковата сума от 6 000 лв. като оставаща стойност на осъществени съобразно договора СМР, от които обектът е получил уговорения вид – груб строеж на изба и търговска част. Ответницата-жалбоподателка оспорва извършване на четири групи работи и именно за тези, за които експертизата установява, че не са осъществени от изпълнителя, сумата е намалена Ч. присъждане на разликата от 3 989,27 лв. Правилно и в съответствие с ал.2 и ал.1, т.3 на чл.265 ЗЗД съдът приема, че се налага намаляване на възнаграждението със стойността на дворовете и преградните стени, като отклонения в смисъл на неизпълнения, а иначе обектът съответства на договорното му предназначение.

За мораторната лихва във въззивната жалба се сочи, че по делото липсват данни как и по какъв начин е изчислена. Липсва обаче оплакване, че присъденият размер на тази лихва от 383,43 лв. е погрешен и не е размерът, който се дължи, ето защо въззивният съд приема, че начинът на изчисляването и е без значение, след като не се оспорва крайният получен резултат, а и не се иска събиране на доказателства в тази насока.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените от него разноски от 400 лв. за възнаграждение на адвокат пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9/22.01.2010 г. по Г.дело №

129/2009 г. на Чепеларски районен съд в ЧАСТТА, с която С. К. Д. е осъдена да заплати на „. Е.-Г.Н. сумата от 3 989,27 лв., представляващи извършени, но незаплатени строително-монтажни работи, по сключен на 07.09.2006 г. в Г.Ч. договор за строителство с предмет строително-монтажни работи на обект”****” със застроена площ от 140,76 кв.м., с място на изпълнение на договора-Г.Ч., У.”В. Д. 1. УПИ ***, кв.***, по плана на същия Г.; сумата от 383,43 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 24.11.2008 г. до 04.08.2009 г., законната лихва върху главницата от 04.08.2009 г. до окончателното и изплащане; както и разноски в размер на 603 лв.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА С. К. Д., ЕГН *, от Г.Ч., У.”В. Д. № 1. да заплати на „. Е.- Г.Н., със седалище и адрес на управление: Г.Н., У.”. М. 2. ЕИК ****, П. от Т. А. Р., направените разноски в размер на 400 лв./четиристотин лева/ за възнаграждение на адвокат във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.