Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……….07.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА сложи
за разглеждане в. гр. дело № 2413 по
описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К. И. и да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.Т.П. – С. от гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. Д.А. ***, срещу Решение № 3520/26.07.2018 год.,
постановено по гр. дело № 15649/2017 год. по описа на РС-Варна, с което е
уважен предявен от Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** срещу въззивницата М.Т.П. – С. от гр. София ревандикационен
иск, като е прието за установено по отношение на ответницата М.Т.П. – С. от гр.
София, че ищците Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** са
собственици на поземлен
имот с идентификатор
10135.2517.2600, с площ от
406 кв. м.
по Кадастралната
карта и кадастрални регистри на район
„Приморски", гр.
Варна, одобрена
със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК- гр. София,
при граници: ПИ с идентификатори 10135.2517.2602; 10135.2517.2601; 10135.2517.9633; 10135.2517.2599 и 10135.2517.2603
по КК и КР на кв. Виница, м. „Манастирски рид“,
гр. Варна, на основание земеделска
реституция, приключила със Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета на
Р-н „Приморски“, Община Варна, издадена по реда на
§4к ал. 7 ПЗР на
ЗСПЗЗ и М.Т.П. – С. от гр. София е осъдена да предане на Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** владението върху гореописания имот.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Твърдят се и
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на доказателствата, както и в необсъждане на всички доказателства
в тяхната цялост и взаимна връзка, в резултат на което решението е и
необосновано. Неправилни са изводите на районния съд, че наследодателката
на ищците ТоД.П.У.с ЕГН ********** и лицето Т.П.К., вписано в записка № 220, том 5, дело № 131 от 1947 г. са едно
и също лице. Според жалбоподателката
подобен извод не може да бъде обоснован от събраните по делото доказателства, а
депозираната от ищеца Т.П.И. декларация
с per. № 5723 от 11.10.2017 г. по
описа на нотариус Т. М., per. № 237 за идентичност на лице с различни имена, съставлява частен
документ, който удостоверява изгодни за своя издател факти и не следва да бъде
ценен, а освен това декларираното в тази декларация обстоятелство се
опровергава от други, събрани по делото доказателства. Неправилен е и изводът
на съда за идентичност на притежавания от наследодаделката
на ищците преди кооперирането земеделски имот, с процесния,
респ., че процесният имот е част от имота, притежаван
от наследодателката на ищците преди кооперираренето му. Поради това и изводът на съда, че наследодателката на ищците е била собственик на процесния имот и че по отношение на ищците са били налице
предпоставките за реституция по чл. 10, ал. 1
ЗСПЗЗ е необоснован и не намира опора в доказателствата
по делото.
Твърди се също, че неправилно е
счетено за неоснователно наведеното от ответницата възражение за придобиване на
процесния имот по давност с начало на владението от
2002 год., установено въз основа на договора за дарение по нот.
акт № 130/2002 год. В нарушение на мателиалния закон
(чл. 70, ал. 1 ЗС) е прието, че същата няма качеството на добросъвестен
владелец. Неправилен е и изводът на съда, че заповедта № 615/31.07.2009 год. на
кмета на район „Приморски“, община Варна по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз
основа на която ищците се легитимират като собственици на процесния
имот, е влязла в сила през 2013 год., въпреки изричното отбелязване в
заповедта, от органа, който я е издал, че е влязла в сила на 22.08.2009 год.
По тези съображения въззивницата счита, че решението е неправилно и
необосновано, като се настоява за отмянана му и за
постановяване на друго, с което предявеният срещу нея ревандикационен
иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни (ищци по ревандикационния
иск) чрез процесуален представител адв. С.С. *** оспорват жалбата, считат решението за правилно и
настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения, цитират и съдебна практика.
Претендират присъждане на разноски.
В хода на процеса е починала ищцата С.М.И. и е заместена от правоприемниците си Д.А.И. и Д.А.П. – първоначални ищци по предявения ревандикационен
иск.
В съдебно заседание въззивничката М.С., чрез процесуален представител поддържа въззивната си жалба.
В съдебно заседание въззиваемите,
чрез процесуалне представител оспорват жалбата,
поддържат писмения си отговор на жалбата.
Съдът съобрази следното:
Предявен e иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
В исковата си молба, уточнена с
допълнителни молби, ищците Т.П.И., Д.А.И. и Д.А.П. са навели следните
твърдения:
Наследници
са по закон на ТоД.П.У., б. ж. на гр. Варна, починала на 28.02.2004
г.
С решение
№ 1025/14.11.2003 г. на ОС“ ЗГ“ - гр.
Варна е признато правото
на собственост на наследодателката им Т.
П.У.върху нива от
3,000 дка.,
находяща се в терен по пар.
4, Виница, в местността „Влахолу“, имот
№ 10691
по КП-1956 г. След влизане в сила на
плана на нообразуваните имоти за с. о. „Манастирски
рид, Бялата чешма и Дъбравата“, гр. Варна, със Заповед
№ 615/31.07.2009
г. на кмета
на община Варна, изд. на
основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
е възстановено правото на собственост на ищците върху новообразуван
имот № 2600 по ПНИ на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма и
Дъбравата“, гр. Варна с площ по ПНИ от 406 кв. м. Впоследствие със Заповед № 181/16.02.2010 г. на кмета на
общината,
на основание § 4в от
ПЗР ЗСПЗЗ, е одобрена оценката на
подобренията в нообразувания имот с пл. № 2600 в размер на 2010
лева. Смутата е внесена от А.
П.И. по нарочната сметка на общината с вносна бележка №80808В-АЕ-2759/01.04.2010
год. След извършеното плащане, в полза на наследниците на Т.
П.У.е издаден и протокол от 22.04.2010 год. за въвод
във владение на имот с пл. № 2600 по ПНИ на с. о. „Манастирски рид, Бялата
чешма и Дъбравата“, гр. Варна.
Въз
основа на изложеното ищците се легитимират като собственици по наследяване и
земеделска реституция на гореописания имот – новообразуван
имот № 2600 по ПНИ на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма и
Дъбравата“, гр. Варна с площ по ПНИ от 406 кв. м., съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна.
С писмо рег. №24-16322/17.08.2017
г. на СГКК-Варна ищците са уведомени
за започнато производство от страна на ответницата
М.Т.П.-С. за вписването и́ в
кадастралния регистър като собственик на поземления
имот, на
основание нотариален
акт № 13,
том 33, дело
7332, вх. peг.
№ 10695
от 12.08.2002 г., с който
Т.П. И. е дарил на дъщеря
си – ответницата М.С., недвижим
имот,
придобит по давност а именно: Поземлен имот, находящ се в землището
на гр. Варна,
м-ст Манастирски рид, старо име
„Лафоолу“, цялото
с площ от 400 кв.м., с пл. № 1600, в кв.
37 по плана
на същата местност, при описани в акта граници
и съседи. Твърдят,
че праводателят на ответницата не е бил собственик на
имота, не е могъл да го придобие по давност, тъй като имотът е подлежал на
реституция по реда и при условията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му,
поради което и договорът за дарение не
легитимира и ответницата като собственик на имота.
Навеждат още, че ответницата осъществява фактическа власт
върху имота им без основание.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане: да се приеме за
установено по отношение на ответницата М.Т.ова П. – С.
от гр. София, че ищците Т.П.И., Д.А.И. и Д.А. *** са собственици на поземлен
имот с идентификатор
10135.2517.2600, с площ от
406 кв. м.
по КК на гр. Варна, район
„Приморски", гр.
Варна, при
граници:
ПИ с идентификатори 10135.2517.2602; 10135.2517.2601; 10135.2517.9633; 10135.2517.2599 и
10135.2517.2603, на основание наследяване и земеделска
реституция, приключила със Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета
на Р-н „Приморски“, Община Варна, издадена
по реда на
§4к ал. 7 ПЗР на
ЗСПЗЗ и да се осъди ответницата М.Т.П.
– С. от гр. София да предаде на
ищците Т.П.И., Д.
А.И. и Д.А.
*** владението върху гореописания
имот. Претендират и
присъждане на сторените разноски.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата М.С. от гр. София, чрез
процесуален представител, оспорва иска.
Оспорва
материалноправната легитимация на ищците относно собствеността
върху процесния имот. Твърди, че административните
актове, с които е възстановена собствеността на ищците върху процесния имот са нищожни и материално незаконосъобразни,
поради следното: Наследодателката на ищците Т. П.У., починала
на 28.02.2004 год., не е била собственик към момента на колективизацията на възстановения
по реда на ЗСПЗЗ имот, съответно – ищците не са наследници на лицето, чийто
имот е бил коопериран и в полза на което е следвало да бъде възстановена
собствеността върху имота; възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е внасян в
ТКЗС, респ. не е бил коопериран, поради което и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ;
притежаваният преди колективизацията от наследодателката
на ищците имот не е идентичен с процесния.
Навежда също, че процесният
имот не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му,
поради изключението, предвидено в нормата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ – процесният имот е бил предмет на замяна по реда на ЗТПС
(отм.) и впоследствие е бил застроен, въз основа на разрешение за строеж от
1977 год., което изключва възстановяването на собствеността върху него по реда
на ЗСПЗЗ.
Твърди,
че тя е собственик на имота, придобила го е въз основа на договора за дарение, скл. с нот. акт № 130/12.08.2002
год. на ВнН.
В
евентуалност навежда, че е собственик на имота по давност, установила е владение върху същия на
12.08.2002 год. въз основа на договора за дарение по нот.
акт № 130/2002 год., владението и́ е добросъвестно (чл. 70, ал. 1 ЗС) и с
изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен
срок – от 22.08.2009 год. (датата на влизане в сила на заповедта по § 4к, ал. 7
ПЗР на ЗСПЗЗ) до 22.08.2014 год., респ. до предявяване на исковете против нея, е
придобила собствеността върху имота по давност.
Въз
основа на изложеното счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето
му, ведно с присъждане на сторените разноски.
В
съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска си и
настояват да бъде уважен.
В
съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
писмения си отговор, оспорва иска и настоява да бъде отхвърлен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С
решение № 1025/14.11.2003 год. на Ос „Земеделие и гори“ гр. Варна, на основание
чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, е признато правото на
собственост на Т. П.У.ЕГН
**********, жител ***, в съществуващи
стари реални граници върху имот,
находящ се в терен
по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ – нива от 3, 000 дка,
в местност „Влахолу“,
кв. Виница, гр.
Варна, представляващо имот № 10691 от КП, изработен 1956 год. В решението е отбелязано,
че правото на собственост върху имота ще се възстанови при
условията на чл. 28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия
в сила план на новообразуваните имоти по чл.
28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
От
удостоверение за наследници № 1436/11.09.2017 г., изд. от община Варна, район Приморски е видно, че ТоД.П.У.ЕГН ********** е починала на 28.02.2004 год. и призовани да я наследят са
двамата и́ сина - Т.П.И. и А. П.И.. А. П.И. е починал 01.02.014 год. и е
наследен от преживята си съпруга С.М.И. и двете си
дъщери – Д.А.И. и Д.А.П.. В хода на производството е починала и С.М.И. и нейни
наследници по закон са дъщерите и́ Д.и Д. А.ови
– настоящи ищци.
Според декларация за идентичност
на имена с нотариална заверка peг. № 5723/11.10.2017
г. от нотариус Т.М. №237
НК, на подписа на декларатора Т. П.И., името ТоД.П.У., съгласно удостоверение
за наследници изх. № 1436/11.09.2017
г. на р-н Приморски, община Варна, името
Т. П.У., съгласно стар семеен регистър и съгласно решение №1025 от 14.11.2003 г. на ОСЗГ - гр. Варна и името Т.П.К. /последното е с моминска фамилия/, съгласно записка за вписване
на нотариален акт №220, том.5, дело 131 от 1947 г. са имена
на едно и също лице.
Със Заповед № 615/31.07.2009 г. на кмета на
район Приморски община Варна, издадена
на основание §4к, ал.
7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, е възстановено
правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на Т. П.У.: А. П.И. и Т.П.И.,
върху новообразуван
имот,
представляващ имот с пл. № 2600 по ПНИ
на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, гр. Варна, с площ от 406 кв. м., при граници: имоти с № № 2603; 2599; 9633;
2601 и 2602.
Видно от
извършеното отбелязване, заповедта е влязла в сила на 22.08.2009 год.
Със
Заповед № 2317/15.11.2004 год. кметът на община Варна е делегирал права на
кмета на район Приморски да издава заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за
земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на територията на район Приморски, гр. Варна.
С нот. акт №
93/11.01.1975 год. на ВнН за собственост, даден в
замяна срещу имот, включен в блока на ДЗС, лицето П.А.Ч.от гр. Варна е бил
признат за собственик
на недвижим имот, придобит по замяна, представляващ
лозе, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Лафоолу“, състжоящо се от 400 кв.
м., при граници: Т.К.; Д.К.; асфалтов път и П. Ив. Н., дадено му от ТПС –
комисия в замяна срещу включеното в блока на ДЗС „Дим. Кондов“ негово лозе, в
землището на гр. Варна, местността „ДМЗ“. Обсъжданият нот.
акт е издаден въз основа на препис – извлечение от Протокол
на ТПС комисия гр. Варна от 05.12.1974 год.
Видно от разрешение за строеж № 532/30.08.1977
г. на П.А.Ч.е разрешено да изгради дървена барака за сезонно ползване в имота
си в местност „Лафоолу“, гр. Варна.
От писма с изх. № С-9/11.03.2019
год. и с изх. № С-13/19.04.2019 год, изд. от ДА
„Архиви“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна се установява, че след
извършени справки в Държавен архив – Варна, не са установени данни за членство
в ТКЗС „Черно море“ – с. Виница, в ТКЗС „Червена звезда“ – Владиславово,
в ОТКЗС „Черно море“ – Варна, в ДЗС „Димитър Кнодов“
на лицето П.А.Ч..
С писмен договор от 10.01.1987 год.
лицето С.П.Ч.от гр. Варна е продал на Т. П. И. от гр. София лозе от 400 кв. м.,
ведно с дървена постройка от 10 кв. м., електрифицирано, водоснабдено, с 16
плодни дръвчета, оградено, находящо се в местността
Манастирски рид (Лафаолу), при съседи: Д.К.; Т. К.; П.
И. и асфалтов път, за сумата от 5500 лева. Към договора са приложени (т. е., предадени
във фактическа власт на „купувача“ Т. И.) и нот. акт
№ 93, том І, дело № 276/1975 год. на ВнН на името на П.А.Ч.и
разрешително № 532/30.08.1977 год. за строеж.
С к. н.
а. № 72,
том I, peг. № 4480, дело
440/01.09.2000 год. Т.П. И. е признат за собственик по
давност на следния недвижим имот: лозе, находящо
се във Варненско землище, местност „Манастирски рид“ (старо
име „Лафоолу“), цялото с площ от 400 кв. м., с пл. №
1600
по проектоплана на вилна зона „Манастирски рид, ведно с
построената в него дървена барака, при граници на имота: улица и парцели
ХІІ-1601; Х-1599 и ІХ-1603.
С договор
за дарение, скл. с нот. акт
130/12.08.2002 год., том ІІІ, рег. № 5130, дело № 512/2002 год. на ВнН, Т. П. И., със съгласието на А.С.Г., е дарил на дъщеря си М.Т.П. –
С., следния недвижим имот, придобит по давност: лозе, находящо се в землището на гр. Варна, в местността
„Манастирски рид (старо име „Лафоолу“), цалото с площ от 400 кв. м., с пл. № 1600, в кв. 37 по
плана на местността „Манастирски рид“, ведно с построената дървена барака, при
граници на имота (по скица): улица и имоти с пл. № № 1601; 1599 и 1603.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза от 06.06.2018
год., изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание се установява следното:
Имотът с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна,с
площ от 406 кв. м.
попада с цялата си площ в имота, отреден
за възстановяване с решението
№ 1025/14.11.2003
г. на ОС „ЗГ“ – гр.
Варна. Същият е напълно идентичен и с имота,
описан в Заповедта № 615/31.07.2009 г. на кмета на
район Приморски, община
Варна. Новообразуваният имот № 2600 от ПНИ на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, гр.
Варна е идентичен с имот с идентификатор
10135.2517.2600, като попада
с цялата си площ в стар имот с пл. № 3373 по плана на старите имотни граници към ПНИ. При
извършения на място оглед вещото лице е установило,
че в имота е
изградена масивна жилищна сграда, външна тоалетна, навес от дървена
конструкция, стопанска сграда и барбекю. Жилищната сграда е строена на два етапа,
като по-старата част е със стени, облицовани
с дървена обшивка, а двете допълнително изградени части – от тухли или
„итонг“, външно
измазани. В кадастралния
план на м. "Бялата чешма и Манастирски рид" от 1990 г., попълнен
през 1999 год., сградата
е нанесена с площ 11 кв. м.
и обозначена със сигнатура „ПЖ" – „паянтова
жилищна“.
Според експерта, от приложената по делото заповед №
Г-1092/28.12.2004г. на кмета на район
„Приморски" за
одобряване на ПУП – ПЗ за поземлен имот с п. № 1600,
може да се направи извод, че към
датата на заповедта, в имота е съществувала постройка с площ 11 кв. м., обозначена
със сигнатура „ПЖ" – „паянтова
жилищна“.
Съгласно акт за узаконяване № 94/18.07.2005 год.,
разгърнатата застроена площ на сега съществуващата
в имота постройка
е 45, 72 кв. м. Въз основа на огледа и приложените документи за жилищната
сграда вещото
лице заключава, че сградата (в сегашния
и́ вид) е пристроявана поетапно – след
изготвяне на кадастралния план на м. "Бялата чешма и Манастирски рид" от 1990 г., попълнен през 1999 год. – в
периода от 1999 г. до
2005 г.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза от 09.01.2019 год., изслушано
във въззивната инстанция, и от изявленията на вещото
лице в съдебно заседание се установява следното:
Процесният имот – поземлен имот с идентификатор
10135.2517.2600 по КК на гр. Варна е идентичен с имота, описан в договора за
дарение по нот. акт № 130/2002 год. на ВнН – поземлен имот с пл. № 1600, кв. 37 по КП на местност
„Манастирски рид“ от 1987-1989 год., действал към момента на сключване на
договора. Идентичността е установена по четири граници: от изток – улица; от юг
– имот с пл. № 1601, записан в разписния лист към плана на П. Н.; от запад –
имот с пл. № 1603, записан на Т. Д. К. и от север – имот с пл. № 1599, записан
на Д.К.. Поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна е
идентичен с новообразуван имот с пл. № 2600 по плана на новообразуваните имоти
на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, гр. Варна, както и с имота,
получен от П.А.Ч.по замяна по реда на ЗТПС (отм.), описан в нот.
акт № 93/1975 год. на ВнН. В регистъра към ПКП (в
който са нанесени имотите на бившите ползватели), който е част от плана на
новообразуваните имоти, новообразуван имот с пл. № 2600 е записан на лицето С.Ч..
От
заключението на тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот – ПИ с идентификатор 10135.2517.2600 по КК
на гр. Варна е идентичен с ПИ с пл. № 2600 по ПНИ на с. о. „Манастирски рид,
Бялата чешма и Дъбравата“, гр. Варна, както и с имота, описан в нот. акт № 93/11.01.1975 год.
Съдът
кредитира заключенията на двете съдебно-технически експертизи – единична и
тройна – същите не си противоречат, вещите лица са изследвали детайлно и
задълбочено, както събраните по делото доказателства, така и действалите във
времето планове за територията, в която се намира процесния
имот, по делото няма ангажирани доказателства, които да опровергават изводите
на експертите или ги поставят под съмнение.
От
показанията на свидетеля П. И. Н., без родство и дела със страните, собственик
на съседен имот – имот с пл. № 1601 по КП от 1990 год., съответно, имот с пл. №
2601 по ПНИ на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, гр. Варна, се
установява следното: Процесният имот се намира в м.
Св. Св. Констатин и Елена, Манастирски рид, и е с пл.
№ 1600. Първоначално имотът бил на Ч., даден му в замяна срещу отчужден негов имот; съседи на имота са: път; Д.К.;
Т. К. и свидетеля П. Н.. Ч. продал имота на С.Ч., а през 80 –те години Ст. Ч.
продал с договор имота на Т. П. – бащата на М.. Ч. поставил в имота бунгало, по
типов проект, през онези години това било разрешено. След като получил имота от
Ч., Т. П. е бил там от април до късна есен всяка година, работел в Напоителни
системи (Варна) като общ работник, през есента се прибирал в София. Към 2000
година Т. П. дарил имота на дъщеря си М.. По–късно М. пристроила още една
стаичка към бунгалото, впоследствие построила и баня. М. идвала в имота през
лятото, идвала си всяко лято, свидетелят не знае някой да е имал претенции към М.
или към баща и́ за имота. Откакто Т. П. „купил“ имота от Ч., друг освен П.,
а след 2000 годнина и дъщеря му, не е влизал там. Имотът
на ответницата бил маломерен и за имота и́, заедно с имота на свидетеля
бил отреден общ парцел. Около 2000 год. имотът е ограден и откъм пътя, след като
ответницата пристроила баня и стаи към бунгалото.
От
показанията на свидетеля К.П.Н., син на свидетеля П. Н., се установява
следното: Свидетелят познава ответницата от около 1994-1995 год., тогава я видял
в имота за първи път. М.С. всяко лято идвала в имота, за по около 20 дни, през
отпуските. Преди нея, от около 1985-1986 год. в имота бил баща и́, от
април до късна есен, после си отивал в София. Свидетелят не е виждал някой друг
освен М. и баща и́ в имота.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна, като събораженията за това са следните:
За
да бъде уважен предявеният ревандикационен иск е
необходимо да се установи кумулативната наличност на три материалноправни
предпоставки: 1) че ищците са собственици на имота, чието ревандикиране
претендират, на заявеното основание; 2) че имотът се намира във владение или
държане на ответницата и 3) че ответницата владее или държи имота без
основание. В тежест на ищците е да установят чрез пряко и пълно доказване първите
две предпоставки, а в тежест на ответницата – че упражнява фактическа власт
върху имота на основание, което е противопоставимо на
ищците.
Ищците се
позовават
на придобиване на собствеността върху процесния имот въз основа
на земеделска реституция, приключила с издаването в тяхна полза на Заповед № 615/31.07.2009 г. на кмета на
район Приморски община Варна по §4к, ал.
7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, с която им е възстановено правото на
собственост върху новообразуван имот, представляващ ид. № 2600 по ПНИ
на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ с
площ от 406 кв. м., при граници: имоти с № № 2603; 2599; 9633; 2601 и 2602,
съставляващ понастоящем ПИ с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна, към която заповед е
приложена и скица, съобразно изискването на § 4к, ал. 7, изр. трето от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
След
измененията на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/30.07.1999 год. производството по реституцията
на земеделски земи, които попадат в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ протича в две
фази – решение на административния орган по поземлената собственост, с което се
признава правото на собственост – чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, което решение има
декларативен ефект, като самото възстановяване на собствеността се извършва със
заповед на кмета на общината – § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1
ППЗСПЗЗ, след изпълнението на процедурата, описана в § 4к, ал. 1-6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съответно – в чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В тези хипотези именно заповедта на
кмета на общината е актът, който се ползва с конститутивен
ефект и легитимира като собственици лицата, в полза на които е издадена – реституенти или правоимащи по §
4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ бивши ползватели, упражнили правото си на
изкупуване.
В случая
е налице заповед на кмета на общината, с приложена към нея скица на
възстановения в полза на ищците имот. Заповедта е валиден административен акт,
издадена е от компетентен орган (с оглед установеното, че със своя заповед №
2317/15.11.2004 год. кметът на община Варна е делегирал права на кмета на район
Приморски да издава заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ на територията на район Приморски, гр. Варна) и при спазване на
установените в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му изисквания – влязъл в сила
План на новообразуваните имоти, поради което и формално легитимира ищците като
собственици на ПИ с пл. № 2600 по ПНИ на с. о. „Манастирски
рид, Бялата чешма и Дъбравата“ с площ от 406 кв. м., съставляващ понастоящем ПИ
с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна.
Наведените възражения от ответницата относно валидността на административните
актове, с които е възстановена собствеността на ищците върху процесния имот са неоснователни. Тези възражения имат
отношение към материалната незаконосъобразност на Решението № 1025/14.11.2003
год. на Ос „Земеделие и гори“ гр. Варна, постановено на основание чл. 14, ал.
1, т. 3 ЗСПЗЗ и на Заповедта № 615/31.07.2009 г. на кмета
на район Приморски
община Варна по §4к,
ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и към валидността на цитираните административни актове.
Индивидуалният административен акт е нищожен когато е издаден от
некомпетентен (по степен, място и време) орган, както и при особено тежко
нарушение на закона, което прави нетърпимо съществуването на акта в правната
действителност. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Решението №
1025/14.11.2003 год. на Ос „Земеделие и гори“ гр. Варна, постановено на
основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ е издадено от органа по Глава Четвърта от
ЗСПЗЗ, т. е., от компетентен орган след надлежно сезиране в съответствие с
изискванията на ЗСПЗЗ. Заповедта № 615/31.07.2009 г. на кмета
на район Приморски
община Варна по §4к,
ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, с която приключва процедурата по възстановяване на собствеността върху
имоти по реда и при условията на § 4 – 4л
ПЗР на ЗСПЗЗ, също е издадена от компетентен (по степен, място и време) орган и при
спазване на установените форма и ред.
Наведените от ответницата възражения относно липсата на предпоставките
по чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на наследодателката на
ищците, а именно, че не
е била
собственик на имота към момента
на образуване на ТКЗС, (респ. че друго
лице е бил собственик на имота, а не наследодателката
на ищците) и че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, не
могат да бъдат слушани в настоящото производство.
Според Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС на РБ ответникът по иск за
собственост, основан на земеделска реституция,
който противопоставя върху имота права
по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани
с възражения за материална незаконосъобразност на решението на
общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпи
права ищецът, но само във
връзка със своите противопоставими права – че собствеността
неправилно е възстановена при наличието на
право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да
възразява, че лицето, на което
е възстановено правото на собственост, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към
момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният
имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В случая по отношение на процесния
имот ответницата дори не твърди и упражнено право на изкупуване, поради което и
тези и́ възражения не могат да бъдат слушани в настоящото производство.
По тези
съображения настоящият състав не обсъжда и доказателствата по делото, които са
ангажирани в подкрепа (а и в опровержение) на възраженията на ответницата за
липсата на предпоставките на чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на наследодателката
на ищците за възстанояване на собствеността върху процесния имот в хипотезата на § 4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ.
По отношение на възраженията на ищцата за
материалната незаконосъобразност на Заповедта № 615/31.07.2009 г. на кмета на
район Приморски община Варна по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, основани на нормата
на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, настоящият състав намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 10,
ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ имоти, предоставени в замяна на трети
лица, се връщат на собствениците, от които са били отнети. Не се запазват върху
тях правата на последващите приобретатели.
От това правило законодателят е предвидил изрично няколко изключения. Замяната
запазва действието си, т. е., първоначално притежаваният имот не се
възстановява, ако: 1) замененият имот е бил застроен или 2) е бил предмет на последващи разпореждания. В посочените две хипотези, както
застрояването на получения в замяна имот, така и последващите
замяната разпореждания с имота, трябва да са осъществени до влизане на ЗСПЗЗ в
сила. Законът не съдържа изискване застрояването да е законно, т. е., да е
извършено при спазване на всички изисквания на съответния благоустройствен закон,
действал към момента на застрояването. В хипотезата на чл. 18з, ал. 3, изр.
второ, предл. първо от ППЗСПЗЗ относно застрояването на
получен по замяна имот, е приложима нормата на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Съгласно ТР 2/2011 г.
на ВКС на РБ, ОСГК, нормата на § 1в, ал. 3
ДР ППЗСПЗЗ не изисква застрояването на сграда, като пречка за
реституцията, да отговаря на нормите на подзаконовите нормативни актове от
благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на
сградата, достатъчно е тя да е трайно прикрепена към земята и да не попада в
изключенията, изброени в цитираната разпоредба.
Установено е по делото, че процесният имот е получен по замяна по реда и при условията
на ЗТПС /отм./ от П.А.Ч., за което същият е снабден с к. н. а. за собственост №
93/1975 год. на ВнН. Впоследствие П. Ч. е предал владението върху имота на С.Ч.,
който от своя страна въз основа на договор, сключен в обикновена писмена форма
от 1987 год. (с характер на предварителен договор за покупко-продажба) го е
„продал“ на праводателя на ответницата – Т. П., който
е установил владение върху имота и през 2000 год. се е снабдил с к. н. а. за
собственост по давност.
Доводите на ищците, че решението на ТПС
комисия гр. Варна от 05.12.1974 год., с което на П.А.Ч.е бил даден процесният имот в замяна на отчужден негов имот, включен в
блок на ТКЗС, е нищожно, тъй като Ч. не е бил член на ТКЗС, настоящият състав
счита за неоснователни. Подобно ограничение или изискване ЗТПС (отм.) не
съдържа. Освен това с това с Постановление на МС от 1954 г. (обн. в "Известия", бр. 72/7.09.1954 г.) е детайлизирана
и разширена дейността по земеустрояване на земите в
кооперативното стопанство и правомощията на комисиите по чл. 4 от ЗТПС (отм.).
Поради това и замяната, извършена с имот, който вече е внесен в ТКЗС срещу имот,
отнет от частно лице и включен в ТКЗС, дори и това частно лице да не е член на
ТКЗС, е в изпълнение на предоставените правомощия на този административен орган
относно попълването на държавния поземлен фонд. С други думи замяна, извършена
с лице, което не е член на ТКЗС, срещу имот, отнет от това лице и внесен в
ТКЗС, не е нищожна.
По тези съображения настоящият
състав намира, че извършената през 1974 година замяна е валидна, при което и
легитимиращият ефект на к. н. а. № 93/1975 год. на
ВнН не е опроверган.
Анализът на доказателствата
обосновава извод, че към 1987 год. (сключването на писмения договор за продажба
между С.Ч. и Т. П.) процесният имот е бил застроен по
смисъла на чл. 18з, ал. 3, изр. второ ППЗСПЗЗ, вр. §
1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, с едноетажна постройка – бунгало, бил е електрифициран
и водоснабден. В този смисъл са показанията на свидетеля П. Н., обсъдени във
връзка със съдържанието на договора от 1987 год. и заключението на съдебно-техническатата експертиза от 06.06.2018
год., изслушано в първата инстанция, от което е установено, че в КП от 1990
год. на местност „Манастирски рид“ гр. Варна, в имот с пл. № 1600, кв. 37 е
нанесена паянтова жилищна сграда. В този
смисъл са и заключенията на СТЕ, изслушани във въззивната
инстанция (единична и тройна) от които е установено, че в КП от 1987 – 1989
год. на местността „Манастирски рид“, гр. Варна, в имот с пл. № 1600 (идентичен
с процесния) е нанесена паянтова жилищна сграда –
комбинирана скица № 2 от заключението на единичната съдебнотехническа
експертиза и комбинирана скица № 2 от заключението на тройната СТЕ.
Установено е също от показанията на
свидетеля П. Н., че след като е получил владението върху имота през 1987 год. въз
основа на писмения договор от С.Ч., Т. П. (бащата на ответницата) е живял в постройката
от април до късна есен години наред. От изложеното следва извода, че
изградената към 1987 година в получения по замяна имот (идентичен с процесния), постройка е била предназначена за целогодишно
ползване, била е електрифицирана и водоснабдена, поради което и не попада в
нито едно от изключенията, предвидени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
По тези съображения настоящият състав приема,
че по отношение на процесния имот е налице
изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18з, ал. 3, изр. второ, предл. първо от ППЗСПЗЗ – замяната е запазила действието си
и имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането
му.
Ето защо и заповедта №
615/31.07.2009 г. на кмета на район Приморски община Варна по §4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, с която на ищците е възстановена собствеността върху ПИ с пл. № 2600
по ПНИ на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ гр. Варна, е
материално незаконосъобразна, тъй като с нея е възстановена собствеността върху
имот, който не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилгането му, поради което и тази заповед не легитимира
ищците като собственици на процесния имот.
След като имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то по отношение на него не са били налице и пречки
за придобиването му по давност от праводателя на
ищцата по договора за дарение от 2002 год. – Т. П..
От това следва, че легитимиращият
ефект на к. н. а. № 72, том I, peг. № 4480, дело
440/01.09.2000 год., с който Т. П. И. е признат за собственик по давност на
описания в акта имот (идентичен с процесния) не е
опроверган, от което пък следва, че с договора за дарение, скл.
с нот. акт № 130/12.08.2002 год., том ІІІ, рег. №
5130, дело № 512/2002 год. на ВнН, дарителят Т. П. се е разпоредил в полза на
ответницата с имот, на който е бил собственик, при което и договорът за дарение
легитимира ответницата М.П. – С. като собственик на имота.
При това положение не е налице
първата материално правна предпоставка на иска по чл. 108 ЗС – ищците да са
собственици на процесния имот на заявеното от тях
основание.
Това е достатъчно искът да бъде
отхвърлен.
На следващо място, анализът на
доказателствата обосновава извод, че искът е неоснователен и по други
съображения, независими от изложените по – горе, а именно: имотът е придобит по
кратката давност от ответницата, въз основа на осъществявано от нея в периода
22.08.2009 год. – 22.08.2014 година добросъвестно владение и към момента на
предявяване на иска – 16.10.2017 год. тя е негов собственик. Съображенията за
това са следните:
Придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост (или други вещни права)
върху имоти посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези права
през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е
определено в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл. 69 ЗС е установена
презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно когато
фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер,
а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с
отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер. Владението е
несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е сигурно, че същият
упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се
каже дали действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я
упражнява дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Владението е
спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно, когато не е установено
по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае скритостта,
установеното по скрит начин владение няма действие за предишния владелец. Под
явно се има предвид владение, което не се упражнява тайно, по начин, който не
разкрива ясно намерението на вледелеца да държи вещта
като своя, а такова при което фактическата власт се упражнява от владелеца
така, че всеки заинтересуван може да научи за нея.
При придобиване на едно вещно право
по давност се прекратява правото на досегашния му носител/и за каквито към дата
22.08.2009 год. (влизането в сила на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ)
формално се легитимират ищците.
По арг. от
чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, придобивна давност в полза на
ответницата е могла да тече от окончателното възстановяване на собствеността
върху имота в полза на бившите собственици, в случая – от влизането в сила на
заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед принципа, че давност не тече
срещу този, който не може да защити правата си по исков ред – в този смисъл е и
трайно установената съдебна практика в редица решения на ВКС на РБ – Решение №
204/15.07.2011 год. по гр. дело № 99/2011 год. на Второ г. о. на ВКС; Решение №
112/05.03.2010 год. по гр. дело № 981/2009 год. на Второ г. о. на ВКС; Решение
№ 469/21.05.2009 год. по гр. дело № 905/2009 год. на Първо г. о. на ВКС;
Решение № 61/14.02.2012 год. по гр. дело № 562/2011 год
на Второ г. о. на ВКС и др.
Установено е по делото, че заповедта №
615/31.07.2009 г. на кмета на район
Приморски община Варна по §4к, ал.
7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, с която на ищците е възстановена собствеността върху ПИ с пл. № 2600 по ПНИ на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма
и Дъбравата“ гр.
Варна е влязла в сила на дата 22.08.2009 год, при което и от дата 23.08.2009 год. в полза на ответницата е започнала да тече и придобивна давност.
От анализа на събраните по делото
доказателства – договора за дарение по нот. акт №
130/12.08.2002 год., том ІІІ, рег. № 5130, дело № 512/2002 год. на ВнН, обсъдени във връзка с показанията на свидетелите П. Н.
и К. Н., както и с писмените доказателства (по изработването на ПУП – ПЗ за
поземлен имот ПИ с пл. № 1600, кв. 37 по плана „Манастирски рид“ гр. Варна и
акта на узаконяването на сградата в посочения имот – л. 67, 68, 72 и 73 от
делото на РС-Варна), следват няколко извода: 1) че ответницата е установила
владение върху процесния имот със сключването на
договора за дарение на 12.08.2002 год. Това е така защото със сключването на договора прехвърлителят
Т. П. е предал и владението върху прехвърления имот на приобретателката М.С., тъй като в този и други подобни
случаи се приема, че прехвърлителят дори и да не са
изпълнил договорното си задължение за предаване на вещта, от момента на
сключване на договор с вещен ефект (продажба, замяна, дарение и др.) той става
държател на същата и започва да държи вещта за лицето, комуто я е прехвърлил.
2) че ответницата упражнява фактическа власт върху имота и понастоящем – това
обстоятелство е прието и за безспорно установено между страните и ненуждаещо се
от доказване; 3) че ответницата е добросъвестен владелец, тъй като владее имота
на правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, годно да я направи
собственик, без да знае, че праводателят и́ не е
бил собственик.
Транслативните
правни актове, сключени в предвидената в закона форма (продажба, замяна,
дарение) са правни основания по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. В случая
презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС, която е установена в полза на ответницата, не
е опровергана.
Доводите на ищците, че дарението на
чужда вещ е нищожно, поради което и ответницата няма качеството на
добросъвестен владелец, тъй като е установила владение върху имота въз основа
на нищожен договор, настоящият състав намира за неоснователни.
Договорът за дарение на недвижима
вещ (имот), сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма, в случаите, при които
дарителят не е собственик на подарения имот, не е нищожен. Този договор не
прехвърля права и е непротивопоставим на действителния собственик на имота, но съставлява
правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС и придава на приобретателя по договора качеството на добросъвестен
владелец, включително му предоставя и правната възможност да придобие имота по
кратката давност в случай, че са осъществени всички елементи на този придобивен способ.
С оглед приетото по–горе, че ответницата е добросъвестен
владелец и при липсата на доказателства, че в периода 23.08.2009 год. –
23.08.2014 год. давността
е прекъсвана или спирана, с изтичането на
предвидения в закона петгодишен давностен срок –
23.08.2014 год. ответницата е придобила собствеността върху имота по давност. Искът
е предявен на 16.10.2017 год., т. е., след изтичане на установения в закона давностен срок.
Доводите на ищците, развити в
писмените им защити в първата и настоящата инстанция, че владението на
ответницата не било постоянно, тъй като тя идвала всяка година само за по около
20 дни в имота настоящият състав намира за неоснователни.
За да
бъде владението постоянно не е необходимо във всеки един момент да се извършват
действия, чрез които да се изразява намерението на владелеца да държи вещта
като своя. Достатъчно е когато пожелае да може да извършва тези действия, без
друг да е започнал да върши същите действия и по този начин да са го лишили от
владението му.
По
делото няма доказателства теклата в полза на ответницата в периода 23.08.2009
год. – 23.08.2014 год. придобивна давност да е била прекъсвана
или спирана, вкл. няма и доказателства придобивната
давност да е прекъсвана в хипотезата на чл. 81 ЗС – с изгубване на владението
за повече от шест месеца. Обстоятелството, че в периода 23.08.2009 год. –
23.08.2014 год. ответницата не е посещавала имота за период от шест месеца и
повече, няма за последица изгубване на владението по смисъла на чл. 81 ЗС,
което от своя страна би прекъснало придобивната
давност. Под „изгубване на владението“ по смисъла на чл. 81 ЗС се има предвид,
установяване на фактическа власт върху имота от друг правен субект и
отстраняване на досегашния владелец, или пък досегашният владелец да започне да
държи имота за друг владелец, каквито данни по делото няма.
В
обобщение предявеният от ищците ревандикационен иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Горното
налага обжалваното решение да се отмени, вкл. и в частта му за разноските, и да
се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
ответницата следва да се присъдят и разноските за двете инстанции в общ размер
на 4 309, 68 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3520/26.07.2018 год., постановено по гр. дело №
15649/2017 год. по описа на РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските, вкл. и
Определение № 1007011.09.2018 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П.И. ЕГН ********** ***; Дора А.И. ЕГН **********
*** и Д.А.П. ЕГН ********** *** срещу М.Т.П. – С. ЕГН ********** от гр. София, ж. к. „Илинден“, бл. 146, вх. Е, ет. 6, ап. 132
иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на
ответницата М.Т.П. – С. ЕГН ********** от гр. София, ж. к. „Илинден“, бл. 146,
вх. Е, ет. 6, ап. 132, че ищците Т.П.И. ЕГН ********** ***; Дора А.И. ЕГН ********** *** и Д.А.П.
ЕГН ********** *** са собственици на поземлен
имот с идентификатор
10135.2517.2600, с площ от
406 кв. м.
по Кадастралната
карта и кадастрални регистри на район
„Приморски", гр.
Варна, одобрена
със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК- гр. София,
при граници: ПИ с идентификатори 10135.2517.2602; 10135.2517.2601; 10135.2517.9633; 10135.2517.2599 и
10135.2517.2603 по КК и КР на
район „Приморски", гр. Варна, на основание наследяване и земеделска реституция, приключила със Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета
на район „Приморски“, община Варна, издадена на основание §4к ал. 7 ПЗР на
ЗСПЗЗ и за осъждането на М.Т.П. – С.
от гр. София да предаде на Т.П.И., Дора
А.И. и Д.А. ***, владението върху гореописания имот;
ОСЪЖДА Т.
П.И. ЕГН ********** ***; Дора А.И. ЕГН ********** *** и Д.А.П.
ЕГН ********** *** да заплатят на М.Т.П.а
– С.ЕГН ********** от гр. София, ж. к. „Илинден“, бл. 146, вх. Е, ет. 6, ап.
132, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4309, 68 лева (четири хиляди
триста и девет лева и 68 ст.) – разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател:
Членове:1.
2.