Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.06.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и седми
април през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2008 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 109908 от 09.05.2019 г. СРС, 47 с-в, по
гр.д.№ 47015/2018 г. е приел за установено по предявените от на „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Ф.Д. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД,
че Б.Ф.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 131,80
лв.-стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2017 г., както и за реално потребена топлинна енергия, отразена в обща
фактура от 31.07.2015 г.; 11,24 лв.-лихва за забава за периода от 16.09.2015 г.
до 22.02.2018 г.; 43,75 лв.-сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и 8,19 лв.-лихва за забава за периода
от 16.09.2015 г. до 22.02.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-08.03.2018 г. до окончателното
им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
15619/2018 г. по описа на СРС, 47 с-в.Решението е постановено при участието на
„ПМУ София“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
С решение № 279127/19.11.2019 г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№
47015/2018 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от
09.05.2019 в., като наименованието на третото лице-помагач се чете „Б.“ ООД.
Срещу решението от 09.05.2019 г. е постъпила въззивна
жалба от ответницата Б.Ф.Д. с оплаквания, че същото е постановено в нарушение
на материалния закон и на съществени процесуални правила.Въззивницата твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението, че сумите са погасени
по давност.Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбите на
ЗЗП, който е специален закон спрямо ЗЕ, като поддържа, че ищецът не е доказал
тя да е поръчала енергията, за чието заплащане претендира.Не е доказано и
наличието на облигационно правоотношение с ищеца по смисъла на ЗЕ, нито
количеството изразходена топлинна енергия.Излага оплаквания, че по делото не е
доказано узаконяването и въвеждането на абонатната станция в експлоатация, нито
за изправността на уредите за измерване на топлинната енергия за процесния
период.Твърди, че ищецът не е доказал основанието за заплащане на сумите за
дялово разпределение.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди решението.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
08.03.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Б.Ф.Д. за сумата 131,80 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2017 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г.; 11,24 лв.-
законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 22.08.2018 г.; 43,75
лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2014
г.-м.04.2017 г. и 8,19 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.09.2015 г.-22.02.2018 г. със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.Длъжникът е
подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 15619/2018 г. на СРС, 47 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния
топлоснабден имот-гараж № 4 в гр.София, жк „Банишора II“, бл.38А, абонатен № 008555.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се
одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата
не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.С приетите ОУ с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се
намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия с „Б.” ООД.Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи
сумата 131,80 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2015 г.; 11,24 лв.- законна лихва за забава за периода от 16.09.2015
г. до 22.08.2018 г.; 43,75 лв.-главница, представляваща суми за дялово
разпределение за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. и 8,19 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г.-22.02.2018 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата
е оспорила наличието на облигационни отношение с ответника и размера на
претендираните суми, изложил е доводи за нарушение на чл.62 ЗЗП, направила е и
възражение за погасителна давност.По отношение на исковете за мораторна лихва е
възразила, че не е установено изпадането й в забава.
Със заявление вх.№ 3022695/08.03.2018
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Б.Ф.Д. за процесните суми.На 29.03.2018 г. е издадена
заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
получено от ищеца на 18.06.2018 г.Исковата молба е подадена на 17.07.2018 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 15.09.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „******е взело решение за
сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
На 23.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на
адрес-гр.София, жк „******и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е и протокол от 18.10.2012
г. от ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „******за
избор на фирма „Б.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение.
С нотариален акт № 142 по н.д.№ 511/2002
г. е оформен договор, по силата на който В.Т.А.е продала на Б.Ф.Д. гараж № 4,
находящ се в жилищната сграда-блок № 38А в жк „Банишора“, гр.София заедно с
1,071% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя.
С молба-декларация с вх.№ ТО11652 от
21.11.2002 г. Б.Ф.Д. е поискала от ищеца откриване на партида за процесния имот.
Представени са документи за дялово
разпределение за процесния период и формуляри за отчет, подписани от
ответницата, както и свидетелства за проверка на общия топломер.
От заключението на техническата
експертиза на вещото лице И.У.е установено, че технологичните разходи в АС за
процесния период са приспадани за сметка на топлопреносното дружество и
разликата се разпределя между всички потребители.В имота на ответницата през
процесния период е осигуряван достъп за отчет.Отчетните формуляри са с подпис
на потребител, като в тях няма отбелязани отоплителни тела, поради което няма
начислена топлинна енергия за отопление на имот.Не е начислявана топлинна
енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са
демонтирани на 14.10.1996 г.Изравнителните сметки, изчислени от ФДР, са в съответствие
с действащите нормативни актове.Общият топломер в АС е преминал на технологична
проверка през 26 месеца за периода м.08.2014 г.-м.10.2016 г. вместо през 24
месеца, но топломерът не е сменен през процесния период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.Размерът на потребената
топлинна енергия за процесния период възлиза на 130,61 лв.В посочената сума не
са включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице Е.Георгиева е установено, че няма данни за извършени
плащания на суми за топлинна енергия за процесния период.Размерът на главницата
за дялово разпределене възлиза на 43,75 лв., а на мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение-на 8,19 лв.Общият размерът на мораторната
лихва върху главницата от 130,19 лв. от датата на изпадане на ответника в
забава до 22.02.2018 г. възлиза на 19,43 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Настоящият съдебен състав счита, че представеният
по делото нотариален акт установява, че ответницата е придобила собствеността
върху процесния имот на основание договор за покупко-продажба.Същата е подала и
молба-декларация за откриване на партида за имота.Липсват данни същата да е
възразила срещу Общите условия в предвидения в закона срок.
От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от
съдебно-счетоводната експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията
за дялово разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на
показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на
изравнителните сметки.Представените документи за главен отчет подписани от
ответницата и липсват данни за подадена рекламация от него.
За топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост не се
изисква съгласието на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата
към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на ОС на етажната
собственост.В ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП, и че двата
закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.Поради изложеното неоснователно е оплакването на
въззивника, че е налице непоискана доставка.
Задължението за
плащане на ползваната топлинна енергия е периодично, тъй като касае повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1,
б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.В този смисъл е налице и ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.За вземанията на ищеца за
стойността на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.07.2016 г. са
приложими ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./.Съгласно клаузата на чл.33,
ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача, каквито доказателства по
делото не са представени.При липса на договорен падеж и изискуемост на
вземането след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е
представена/, погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване
на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е
осъществена доставката на топлинната енергия.
За месец 02.2015 г. тригодишната погасителна давност е
започнала да тече на 01.03.2015 г. и е изтекла на 01.03.2018 г.-преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.03.2018 г.Поради
изложените съображения вземанията за главница за топлинна енергия за м.05.2014
г.-м.02.2015 г. вкл. са погасени по давност.От 11.08.2016 г. са влезли в сила ОУ от 2016 г., одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор" от
11.07.2016 г. и с оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от цитираните ОУ срокът за
заплащане на сумата, отразена в общата фактура от 31.07.2017 г., изтича на
14.09.2017 г. и от 15.09.2017 г. ответницата е в забава
за изпълнение на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./.Задължението е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането
на срока.За периода м.03.2015 г.-м.04.2017 г. размерът на главницата за
топлинна енергия, изчислен на основание чл.162 ГПК въз основа на заключението
на приетата техническа експертиза, което е изготвено при съобразяване на
изравнителните сметки, възлиза на 98,91 лв.Размерът на главницата за дялово
разпределение за същия периода възлиза на 28,75 лв.Съдът не кредитира заключението на ССчЕ относно размера на вземанията,
погасени по давност, тъй като вещото лице е посочило неправилно периода,
обхваната от погасителна давност.
Поради изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за отопление е
основателен за сумата 98,91
лв. за периода м.03.2015
г.-м.04.2017 г., а искът за главница за дялово разпределение за същия период-за
сумата от 28,75 лв.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./ и чл.36 от ОУ
от 2016 г. Условие за заплащане на цената за дялово
разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата
техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
За вземанията за главница за периода м.03.2015
г.-м.07.2016 г. са приложими ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./, за които ответницата не е изпаднала в забава, тъй като по
делото не са представени доказателства за публикуване на фактурите на сайта на
ищеца, нито за отправена покана за изпълнение на задълженията за топлинна
енергия.
С оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от
цитираните ОУ от 2016 г. срокът за заплащане на сумата, отразена в общата фактура
от 31.07.2017 г., изтича на 14.09.2017 г. и от 15.09.2017 г. ответницата е в забава
за изпълнение на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./.
За периода от 16.09.2017 г. до 22.02.2018
г. размерът на мораторната лихва, изчислен по реда на чл.162 ГПК с помощта на
компютърна програма и въз основа на заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, възлиза на 8,22 лв.,
поради което искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия е основателен за посочения период и
размер.
Ответницата не дължи мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена, поради което искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8,19 лв. за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение следва да се отхвърли като неоснователен.
Оплакването на въззивницата, че
първоинстанционният съд не е съобразил направено от нея възражение за липса на
доказателства за узаконяване на абонатната станция, е ирелевантно към предмета
на спора.
Други мотивирани оплаквания не са изложени
във въззивната жалба а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК
въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е уважен иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за
отопление за сумата над 98,91
лв. до 131,80 и за периода
м.05.2014 г.-м.02.2015 г.; в частта, с която е уважен иска за главница за
дялово разпределение за същия период за сумата над 28,75 лв. до 43,75 лв.; в
частта, с която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 8,22 лв. до 11,24 лв. и за периода 16.09.2015 г.-15.09.2017 г.; в
частта, с която е уважен изцяло иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8,19 лв. за периода от
16.09.2015 г. до 22.02.2018 г., както и в частта, с която ответницата е осъдена
да заплати на ищеца разноски по делото над 435,56 лв. за исковото производство
и над 52,27 лв. за заповедното производство, като вместо това се постанови
решение, с което исковете в посочената част се отхвърлят като неоснователни, а
в частта за периода.05.2014
г.-м.02.2015 г. искът за главница за топлинна енергия-като погасен по давност.В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 7,58 лв.-разноски за държавна
такса по въззивната жалба.
Разноски в полза на въззиваемия не
следва да се присъждат, тъй като същият не е депозирал отговор на въззивната
жалба, нито е изпратил процесуален представител в съдебно заседание, а е
депозирал бланкетна молба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноски.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 109908 от 09.05.2019 г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№
47015/2018 г., поправено с решение № 279127/19.11.2019 г. СРС, 47 с-в, по
гр.д.№ 47015/2018 г. в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу
Б.Ф.Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
за главница за топлинна енергия за отопление за сумата над 98,91 лв. до 131,80 и за периода м.05.2014 г.-м.02.2015 г.; в
частта, с която е уважен иска за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2014 г.-м.02.2015 г. за сумата над 28,75 лв. до 43,75 лв.; в частта, с
която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над
8,22 лв. до 11,24 лв. и за периода 16.09.2015 г.-15.09.2017 г.; в частта, с
която е уважен изцяло иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 8,19 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.02.2018
г., както и в частта, с която Б.Ф.Д. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по
делото над 435,56 лв. за исковото производство и над 52,27 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** срещу Б.Ф.Д. с ЕГН **********
и с адрес: *** за признаване за установено, че Б.Ф.Д. с ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за отопление за сумата над 98,91 лв. до 131,80 и за периода м.05.2014 г.-м.02.2015 г., като
погасен по давност; иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за главница за дялово
разпределение за сумата над 28,75 лв. до 43,75 лв. за периода м.05.2014
г.-м.02.2015 г.; исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия сумата над 8,22 лв. до 11,24 лв. и за
периода 16.09.2015 г.-15.09.2017 г. и за сумата
от 8,19 лв.-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Б.Ф.Д. с ЕГН **********
и с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 7,58 лв.-разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.