Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №5217/2019г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно предявени
искове при условията на евентуалност с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането и чл.49 от ЗЗД
ИЩЕЦЪТ-С.Г. Й., ЕГН **********, твърди, че на
28.01.2018 г., около 23:50 часа, в гр. Павликени, на ул. **********, е
настъпило ПТП, при което, управлявайки МПС марка „БМВ", модел „525
ТДС", с per. № *****ВН, поради
непочистено от сняг и лед пътно платно, губи контрол и се удря в неправилно
паркиралия л.а. „Сеат Ибиза", с per. № *****като се
обръща в дясно от пътя. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с per. №
311р1480/08.02.2018 г., а по случая са образувани ДП № 47/29.01.2018 г., по
описа на РУ на МВР-Павликени и съотв. пр.пр. № 111/2018 г., по описа на РП- Павликени. Непосредствено
след пътния инцидент е откаран по спешност и приет в отделението по съдова
хирургия на МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК" ЕАД - гр. Плевен, където е приет със
смазване
на лява предмишница, без сетивност и движения в пръстите на лява ръка.
Извършена му е ампутация на лява ръка на ниво лакьтна става. Престоят му в МБАЛ „Сърце и мозък" ЕАД продължил
до 09.02.2018 г., когато е бил изписан с направление за повторна
хоспитализация в друго болнично заведение. На 12.02.2018 г. отново е
хоспитализиран в УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ" ЕАД - гр. Плевен. В болничното
заведение бил подложен на повторна оперативна интервенция, при която му е
извършено отстраняване на некротирали тъкани и ревизия на ампутационен чукан. След изписването му от
болницата е продължил лечението си в домашни условия. Налагало се за него да се
грижат близките му, тъй като изпитвал затруднение при хранене, къпане,
обличане, грижа за дневен тоалет. Поради силните болки, които изпитвал, му
налагало редовно да приема седетативни и обезболяващи медикаменти. Лечебният
и възстановителен му период продължава и към настоящия момент. В следствие на процесната
злополука е загубил лявата си ръка. Той е пожизнено инвалидизиран, обречен на
живот в нищета, тъй като е лишен от възможност да работи. Трудно се
самообслужва, продължава да търпи болки в областта на ампутирания крайник, според
лекарите това е синдрома на т.нар. „фантомни болки" - изпитва чувство на
болка в части на ръката, които са ампутирани. Този феномен се обяснява на
нервна почва. В резултат на преживяното ПТП здравословното му състояние
се влошило, което дава отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок
се оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за случилото
се, изпитва нарушения на съня и вниманието. Допълнително се тревожи за това, че
ще е зависим от близките си до края на дните си. Твърди, че в случая
л.а. „Сеат Ибиза", с per. № *****е бил
паркиран неправилно. Неговото местоположение е предпоставило настъпването на
процесното ПТП. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. №
311р1480/08.02.2018 г., същият автомобил е разполагал със застраховка „Гражданска
отговорност", сключена със „ЗД Е." АД - застрахователна полица № BG/07/517000967883,
сключена на 28.03.2017г., валидна от 31.03.2017 г. до 30.03.2018 г.. Предвид
гореизложеното поискал изплащане по доброволен ред на застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП пряко от „З.Д.Е." АД - заведена била щета № **********. С
писмо с изх. № 10645/1/04.07.2018 г. застрахователят отказал плащане. Процесната
пътна отсечка, в която е настъпило ПТП, е собственост на О.П.. ПТП-то е
настъпило, тъй като пътното платно е било заледено и заснежено - не е било
почистено и пригодно за нормално движение на МПС-та. Пътната отсечка не е била
надлежно сигнализирана, като непочистена такава. Поради това сочи, че собственикът на пътя - О.П., отговаря
за вреди произлезли от процесното ПТП.
Предвид това моли съда да осъди „З.Д.Е."
АД, да му плати
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 28.01.2018г. в размер на 100 000 лв.
- частичен иск от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 04.07.2018 г. - датата на която застрахователят е постановил отказ
по щета до окончателното плащане. В случай, че съдът отхвърли иска срещу
„Зсатрахователно дружество Е." АД, то моли да осъди О.П., да му обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 28.01.2018 г., в размер на в
размер на 100 000 лв. - частичен иск от 300 000 лв., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от датата на ПТП - 28.01.2018 г., до окончателното
плащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.Д.Е."
АД, ЕИК ********, чрез
упълномощен процесуален представител - юрисконсулт М.В.С., не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към
момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по
основание и размер. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване
на процесното ПТП, вида и характера на твърдените неимуществени вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка между евентуални такива и противоправно
поведение на водача на застрахованото при него МПС. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като се сочи, че
ищецът е управлявал МПС, въпреки че е бил неправоспособен водач. Сочи, че с
поведението си ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентиращи управление на МПС със съобразена и превишена скорост, per без да
притежава без предпазен колан. Претендира разноски за производството.
ЕВЕНТУАЛНИЯТ
ОТВЕТНИК- О.П., ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, чрез законния представител инж. Е.А.М.- Кмет на Община,
оспорва иска. Релевира се доводи, че ПТП се дължи изцяло на поведението на
ищеца, който е управлявал МПС, въпреки че бил неправоспособен водач и без
предпазен колан, управлавал е автомобила с несъобразена скорост. Сочи, че е
изпълнил задължението си да поддържа пътната мрежа, като е платила за
снегопочистване и опесъчаване на пътищата. Навежда довод, че съгласно
информационния бюлетин на Агенция „Пътна инфраструктура" на процесната
дата не е имало заснежено и заледено пътно платно.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение- писмо с
изх. № 11-00-515/21.06.2018 г. - заверен препис; молба за образуване на щета с
вх. № 10645/20.06.2018 г. – заверен препис; писмо с отказ по щета с изх. № 10645/04.07,2018 г. - -се
установява, че ищецът е сезирал ответника-З.Д.за изплащане на обезщетение от
процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта
са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания-конквасация
(размачкване на меки тъкани) на ниво предмишница и лакът с открито, множествено
счупване на лъчевата и лакътна кости на лява предмишницата. Поради
обстоятелството, че ръката в травмираната област е била девитализирана и не е
подлежала на реконструктивно възстановяване е извършено ампутирането й на ниво
средна трета на лява мишница (раменница). Направена е щателна хемостаза.
Оперативната раната е оставена отворена и е проведено обезболяващо и
антибиотично лечение и лечение с асептична превръзка с Браунол. На 02.02.2018г.
при повторна операция е извършена некректомия на видимо променени меки тъкани.
На 09.02.18г. пациентът е изписан с подобрение с дадени препоръки за ХДР -
насочен за продължаване на амб. лечение от съдов хирург и протезиране. На
12.02. 18 г. Й. отново е постъпил в болница за продължаване на лечението.
Проведена е нова операция на 19.02.18 г., като е направена ревизия, отстранени
са некротични тъкани от ампутационния чукан и е извършено пришиване ан
триглавия мускул към флексорната група мускули. Провеждано е антибиотично и
аналгетично лечение. Изписан е с подобрение. От полученото увреждания
пострадалият е изпитвал силни болки, страдал е и като последица е инвалидизиран
за цял живот поради дефинитивна липса на основната функция на лява ръка -
хватателната - от травмата са реализирани критериите на медико-биологичния
признак ЗАГУБА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК (по смисъла на чл. 128 НК). При
пострадалия е изявен и фантомен синдром на ампутирания крайник. Това е свързано
с болка и усещане, че ампутиран крайник е все още прикрепен към тялото и дори
чувство, че се движи по нормален начин с други части на тялото. Фантомни усещания са налице при около 80 % от
пациентите с ампутация, като по-голямата част от усещанията са болезнени.
Понякога състоянието може да се влоши от стрес, тревожност и промени в
метеорологичните условия. Фантомната болка обикновено е периодична. Честотата и
интензивността на атаките намалява с времето. Усещанията се появяват, когато нервите,
които обикновено инервират липсващия крайник, причиняват болка. Тя често е
описана като парене или подобно странно усещане и може да бъде изключително
мъчителна за някои хора, но точното усещане е много различно за различните
пациенти. Синдром на крайник с болка може да има сериозни отрицателни
последици, включително трудности при заспиване, затруднения в обучението и
използването на протези, недоволство, загуба на интерес към социални дейности,
симптоми на депресия и отчаяние, ниско качество на живот и др.
От приетато пред СРС заключение на АТЕ се установява
следният вероятен механизъм на процесното
ПТП: на 28.01.2018 г., около 23:50 часа, лек автомобил „БМВ 525
ТДС", с per. №*******се движи по ул. „А.Х.", с
посока към центъра на гр. Павликени и до магазин „Строймаркет" водачът
губи контрол над превозното средство, като се отклонява в лентата за насрещно
движение, след това рязко се връща в собствената пътна лента, като се удря в
паркираният лек автомобил „Сеат Ибиза", с per. № *******.
Вещото лице сочи, че от техническа
гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП съгласно представените по
делото доказателства е загубата на страничната устойчивост от водача на лек
автомобил „БМВ 525 ТДС", вследствие на което автомобилът се е отклонил
наляво. След това водачът е предприел рязко връщане в собствената пътна
лента, където е настъпил удар в паркираният лек автомобил „Сеат Ибиза". Произшествието е било предотвратимо за
водача на лек автомобил „БМВ 525 ТДС", ако същият е управлявал превозното
средство със скорост, при която не би настъпило занасяне и отклоняване
е лентата за насрещно движение.
Пред СГС е прието заключението на комплексна съдебна
автотехническа и токсикологична експертиза, според което механизмът на
процесното ПТП е следният: Л.а.
БМВ 525 се е движел по ул. А.Х. в гр. Павликени от юг към север. По време на
преодоляване на ляв завой автомобилът преминава в движение на странично
приплъзване към бордюра отдясно. При това движение автомобилът се завърта по
посока на часовниковата стрелка и достига до бордюра, като се удря в него с
предно дясно колело. Вследствие на това променя посоката си на движение наляво.
След което, връщайки се в дясното платно, достига с лявата се част(преден калник и предна лява
врата) до паркирания в началото на уширението л.а. Сеат Ибиза. Вследствие на
удара л.а. Сеат Ибиса се измества, като се завърта по посока обратна на
часовниковата стрелка, в посока север. Л.а. БМВ 525 ротира по надлъната си ос и
се спира на известно разстояние (око лом 11 метра),обърнат на лявата си страна. Основната причина за ПТП от техническа гледна точка е движението на л.а. БМВ 525 със скорост по-висока от критичната скорост на
приплъзване в левия за автомобила завой. Към момента на
ПТП състоянието на ищеца Й. се отнася към лека степен на алкохолна
интоксикация. При тази степен е характерно приповдигнато настроение, намалена
критичност и надценяване на собствените способности, понижено активно внимание,
забавени реакции, погрешна преценка на разстояние и скорост, недооценяване на
обстановката и риска. Въздействието на алкохола е намалило възможностите за
предотвратяване на инцидента от страна на пострадалия. При посочената
концентрация простото време на реакция се удължава с над 30%, а по-съществетото
при шофиране - реакция, свързана с избор на възможности - над 3 пъти.
Тъй като експертизата е оспорена в автотехническата
част, съдът е допуснал повторна АТЕ, според заключението на която от направения анализ на материалите по
делото е видно, че причина за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лек
автомобил „БМВ", който е управлявал същия със скорост над критичната за
преодоляване на завоя, в следствие на което е загубил управление. Водачът на
лек автомобил „БМВ 525", per. № *****ВН е имал възможност да предотврати произшествието при положение, че в
района на произшествието се е движил със скорост по-ниска от определената
критичната скорост за преодоляване на завоя.
По делото са представени писмени доказателства от евентуалния
ответник, а именно:
Протокол за химическо изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта 55/30.01.2018г, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и /или наркотични
средства, талон за мед. изследване, от които е видно, че ищецът към момента на
процесното ПТП е употребил алкохол.
Представена е справка от КАТ, от която е видно, че
ищецът е извършил преди процесното ПТП множество нарушения на правилата за движение по пътищата.
От представеното постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.02.2019г., образувано по процесното ПТП, е видно, че РП- гр.
Павликени е прекратила същото, като е приела, че ищецът Й. е виновен за процесното ПТП, тъй като
е управлявал ПТС
над разрешената за този участък скорост, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда-1.10 промила.
Представен е информационен бюлетин за 28.01.2018 г. на
Агенция „Пътна инфраструктура", от който е видно, че към датата на
процесното ПТП не е налице заснежено и заледено пътно платно.
Относно метереологичните условия на 28.01.2018 г. от
НИМХ в писмо от 18.03.2019г. с изх.№ 30 е предоставена следната информация: на
27.28.29 януари 2018г. в климатичната станция в гр. Павликени не са
регистрирани валежи от дъжд и сняг. Температурите на 28.01.2018 г. са: 28.01 -
14.00 4. - 3.8° 28.01 -21.00 4. - 4.0° 29.01 - 07.00ч. - 6.2°.
По делото са събрани гласни доказателства относно
механизма на ПТП, чийто показания са взети при изготвяне на АТЕ-зи.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Тъй като исковете
за обезщетяване на неимуществени вреди са предявени при условията на евентуално
съединяване, следва да се разгледа на пръво място претенцията срещу
предпочитания ответник, защото от евентуалното й уважаване или отхвърляне
зависи произнасянето срещу евентуалния ответник.
Искът с
правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането срещу „З.Д.Е."
АД е неоснователен.
Кодексът за застраховането дава възможност на увредения при
пътно-транспортно произшествие да предяви пряк иск срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените вреди, когато между деликвента и застрахователя е
сключен договор, по силата на който последният е поел да покрива риска от
ангажиране на гражданската отговорност на първия. Поради това само фактът на
установяване на съществуването на застрахователното правоотношение не е
достатъчен, за да се обоснове отговорността на ответника. При договор за
застраховка гражданска отговорност застрахователят отговаря само дотолкова,
доколкото за деликвента е възникнало задължение за поправяне на вреди. Тъй като
ищецът претендира наличието на граждански деликт, по правилото на чл.154, ал.1
от ГПК негова е и тежестта да докаже елементите на фактическия състав по чл.45
ал.1 от ЗЗД.
По делото не се
събраха доказателства отосно твърденията в исковата молба за виновно и
противоправно деяние на претендирания причинител на вредите. И трите допуснати
съдебни експертизи по категоричен начин доказват, че причина
за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лек
автомобил „БМВ", който е управлявал същия със скорост над критичната за
преодоляване на завоя, вследствие на което е загубил управление. Водачът на
лек автомобил „БМВ 525", per. № *****ВН е имал възможност да предотврати произшествието при положение, че в
района на произшествието се е движил със скорост по-ниска от определената
критичната скорост за преодоляване на завоя. Към момента на ПТП
състоянието на ищеца Й. се отнася към лека степен на алкохолна интоксикация.
При тази степен е характерно приповдигнато настроение, намалена критичност и
надценяване на собствените способности, понижено активно внимание, забавени
реакции, погрешна преценка на разстояние и скорост, недооценяване на
обстановката и риска. Въздействието на алкохола е намалило възможностите за
предотвратяване на инцидента от страна на пострадалия. При посочената
концентрация простото време на реакция се удължава с над 30%, а по-съществетото
при шофиране - реакция, свързана с избор на възможности - над 3 пъти , според
вещите лица.
След задълбочен
анализ на доказателствения материал се стига до обоснования извод, че единствено
виновен за реализиране на процесното ПТП е ищецът С.Г.Й., който при управление
на л.а. "БМВ 525" е навлязъл в крива /ляв завой за ППС/ със скорост
около 92-93 км/ч., при разрешена скорост от 20 км/ч., бил е без поставен
обезопасителен колан, бил е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда - около 1.10 промила, поради което е нарушил императивните разпоредби на
ЗДвП и ППЗДвП, като от последвалото ПТП сам е причинил установените телесни
повреди на себе си. Не се събраха доказателства относно твърденията на ищеца за
неправилно паркиране на л.а. "Сеат Ибиза", нито наличие на причинна
връзка с поведението на водача на паркиралия автомобил и настъпилите болки и
страдания за Й.. Напротив, безспорно се установи, че л.а. "Сеат
Ибиза" е паркиран в съответствие с императивните разпоредби на ЗДвП и
ППЗДвП на уширение, като л.а. "БМВ 525" първо е ударен в бордюра и
вследствие се е изместил и се е ударил в паркираното МПС, на което са причинени
щети от настъпилия сблъсък. От заключенията на АТЕ се установи, че причина за
сблъсъка между л.а. "БМВ 525" и л.а. "Сеат Ибиза" е
навлизането на водача на л.а. "БМВ 525" в кривата с превишена
скорост, което е довело до загуба на странична устойчивост, започнало движение
с едновременно търкаляне и плъзгане на колелата на автомобила към бордюра в
дясно. При това движение и опита на водача да овладее автомобила същият е
ротирал около масовия си център по посока на часовниковата стрелка, достигнал е
до бордюра и се е ударил в него с предно дясно колело. Вследствие на това е
променил посоката си на движение наляво, след което, връщайки се, е достигнал с
предната си лява част до паркирания в началото на уширението лек автомобил
"Сеат Ибиса".
Предвид изложеното
следва да се приеме, че не е доказано противоправно поведение на претендирания
делквент. Щом не е установено прекият причинтел на вредата да е отговорен за
поправяне на вредите, то не може да възникне и отговорност за застрахователя.
Предявенят иск следва да се отхвърли изцяло.
Щом няма парично
задължение за ответника, не може да има и задължение за обезщетяване на
забавено изпълнение. Вземането за лихва е акцесорно и възниква само там, където
съществува главен паричен дълг. Ето защо и претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД
също следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на
делото право на разноски има само ответникът – чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е
представил списък за разноските, според който размерът на разноските е 1025лв.
При това положение съдът е длъжен да разгледа евентуалния иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу О.П..
И този иск е неоснователен.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се
установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически
състав: ответникът да е възложил работа на негов служител, респ. служители;
извършването на противоправно деяние от това лице, респ. лица при изпълнението
на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните
в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка
между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което
ищецът не следва да установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе
главно и пълно доказване на обстоятелствата, които съставляват фактически
основания на претенцията му.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявената искова претенция се явява недоказана и подлежи на
отхвърляне, тъй като в хода на производството не бе проведено пълно и главно доказване, че вредите са настъпили по причина
на работа, за чието изпълнение ответната община отговаря. В хипотезата, когато
доказателствената тежест за установяване на определени предпоставки е възложена
на някоя от страните в процеса, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно
доказване за настъпването на съответните обстоятелства. По
делото липсват доказателства за твърденията на ищеца, че процесното ПТП е възникнало, тъй като процесната пътна отсечка, в която е настъпило ПТП, собственост на О.П.,
е била заледена и
заснежена - не е била
почистена и пригодна
за нормално движение на МПС-та, пътната отсечка не е
била надлежно сигнализирана, като непочистена такава.
Напротив –събраха
се доказателства, че метериологичните условия били добри, представен
е информационен бюлетин за 28.01.2018 г. на Агенция „Пътна инфраструктура",
от който е видно, че към датата на процесното ПТП не е налице заснежено и
заледено пътно платно. Относно метереологичните условия на 28.01.2018 г. от
НИМХ в писмо от 18.03.2019г. с изх.№ 30 е предоставена следната информация: на
27.28.29 януари 2018г. в климатичната станция в гр. Павликени не са
регистрирани валежи от дъжд и сняг. Температурите на 28.01.2018 г. са: 28.01 -
14.00 4. - 3.8° 28.01 -21.00 4. - 4.0° 29.01 - 07.00ч. - 6.2°.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че не е доказано противоправно поведение на претендирания
делквент. Предявенят иск срещу О.П. следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на
делото право на разноски има само ответникът – чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е
представил списък за разноските, според който размерът на разноските е 5000лв.
С оглед фактическата и правно сложност на делото, както и цената на иска, съдът счита, че размерът на
адв. възнаграждение не е прекомерен.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.432 от КЗ, предявен от С.Г. Й., ЕГН **********,***3А, срещу „З.Д.Е." АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Е.И.и Р.Б.- изпълнителни директори, чрез упълномощен процесуален представител -
юрисконсулт М.В.С., за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП на 28.01.2018 г., в размер на в размер на 100 000 лв. - частичен
иск от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на ПТП - 28.01.2018 г., до окончателното плащане, като недоказан и
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от С.Г. Й., ЕГН **********,***, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез законния представител инж. Е.А.М.-
Кмет на Общината, за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 28.01.2018 г., в
размер на в размер на 100 000 лв. - частичен иск от 300 000 лв., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на ПТП - 28.01.2018 г.,
до окончателното плащане, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г. Й., ЕГН **********,***3А, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на „З.Д.Е." АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Е.И.и Р.Б.- изпълнителни
директори, чрез упълномощен
процесуален представител - юрисконсулт М.В.С.,
направените по делото разноски в размер на 1025лв.
ОСЪЖДА С.Г. Й., ЕГН **********,***3А, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на
О.П., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез
законния представител инж. Е.А.М.- кмет на Общината, направените разноски по
делото в размер на 5 000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: