Р Е Ш Е Н И Е
№1796
гр.Перник, 06.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти
състав, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на осми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3713 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена
От П.А.С. с ЕГН: ********** чрез адв. Д.М.-Пернишка
адвокатска колегия, с адрес: ***
СРЕЩУ: Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация ЕООДЕИК: ********* с адрес: гр.Перник, ул. „Протожерица”
№ 10202
с искане
да бъде осъден ответника по делото „Специализирана болница за продължително
лечение и рехабилитация” ЕООД да заплати на П.А.С. на основание чл. 222, ал. 3
от Кодекса на труда обезщетение в размер на 4000,00 лв. /четири хиляди лева/,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че повече от 10 години упражнявал трудова
заетост в „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация”
ЕООД, като кинезитерапевт. Със Заповед № 001 от 30.08.2018г на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ трудовото ми правоотношение бе прекратено, считано от
01.09.2018г. Причините за прекратяване на трудовият му договор били -
навършване на необходимия трудов стаж и възраст за пенсиониране. В самата
заповед е посочено, че при прекратяване на трудовият му договор, му се дължи
обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение в размер на 6 /шест месеца/.
Към 30.08.2018 г. бил работил непрекъсвано повече от 10
години при ответника, следователно обезщетението се равнявало на 6 БТВ
изчислено на база последния пълен отработен месец, предхождащ прекратяване на
правоотношението.
Последният пълен отработен месец е м. 07. 2018г , за който
брутното му трудово възнаграждение е в размер на 736, 88 лева, т.е. дължимото
ми обезщетение по чл. 222, ал.З от КТ е в размер на 4421,28 лв.
Ответникът доброволно започна изплащане на дължимите суми
като ми изплати сумите за неплатен годишен отпуск и малка част от обезщетението
по чл. 222, ал. 3 КТ. Остана незаплатена сума в размер на 4000 лева, но въпреки
дължимостта и ответника
Ответникът, в
законноустановения срок от един месец от
връчването му на съобщението по установените в ГПК способи не е депозирал отговор.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си подържа иска и на основание
чл.224 от ГПК, прави увеличение на иска, като същия се счита предявен за сумата
от 433,00 лв., което съдът с нарочно определение е допуснал.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че
признава иска, включително и направеното увеличение за до сумата от 433,00 лв.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно наведените в молбата твърдения и събраните по делото
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото се установява, че П.А.С. е работел на длъжност ”кинезитерапевт” в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация ЕООД С
основно месечно трудово възнаграждение 510,00 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 37,00% върху
основното месечно възнаграждение. Със заповед № 001 / 30.08.2018г. считано от 01.09.2018г. за прекратяване на трудов договор на основание
чл.328 ал.1 т.10 от КТ е бил прекратен трудовия договор поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е
записано на работника да се изплати обезщетение по чл.222 ал. 3 от КТ в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца.
От назначената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че последното начислено на
ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на сумата в размер на 736,88
лева. П.А.С. е работел на длъжност кинезитерапевт в Специализирана болница за
продължително лечение и рехабилитация ЕООД от 16.11.1987г. до 01.09.2018г.
Размера на брутно трудово възнаграждение за срок от шест месеца, е равен на
сумата от 6 месеца х 736,88 лв. = 4421,28
лева.
От извършената проверка по ведомостите за заплати в ответното дружество
експерта е установил, че на ищеца е начислено обезщетение по чл.222 ал. 3 от КТ
в размер на сумата 4421,28 лева., като от начисленото обезщетение на ищеца е
изплатена сума 421,28 лева със заплатата за м август 2018г. Неплатения остатък
от сумата за начислено обезщетение по чл. 222 от КТ е в размер на сума в размер на 4000,00 лева.
Съдът, кредитира изцяло заключението на вещото лице като непротиворечиво и
обективно дадено, поради което основава фактическите си изводи въз основа на
него.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По делото е безспорно
установено, че към настоящия момент дължимото от ответника обезщетение на ищеца
по чл. 222 от КТ не е получено от него.
Относно иска по чл. 222
ал.1 от КТ, съдът приема за установено следното:
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК постановява - при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като
обезщетението може да се изплаща само веднъж.
От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който
поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл. 222, ал.
3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение
и придобито право на пенсия за осигурител стаж и възраст и един негативен -
плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да
не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е
обусловено от един допълнителен критерии - работникът или служителят да е
придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
Видно от представената Заповед №001
/ 30.08.2018 год. на Управителя на „Специализирана болница за продължително
лечение и рехабилитация“ - ЕООД – Перник работодателя се е задължил да плати и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Видно от заключението на вещото лице неплатения остатък от сумата за
начислено обезщетение по чл. 222 от КТ е в размер на сума в размер на 4000,00 лева.
Поради изложеното исковата претенция се явява доказана и основателна и
следва да бъде уважена изцяло.
По разноските и
държавната такса:
На основание чл. 359 от КТ ищеца не дължи заплащане на държавна такса. С
оглед изхода от спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ПРС на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл.
71, ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, сумата в размер на 160,00 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на предявения иск.
В хода на настоящото производство ищеца е направил деловодни разноски в
размер 300.00 лева - платен адвокатски хонорар на адв. М. /вж. договора за
правна защита и съдействие – приложен
по делото № 1026188/18.05.2019г./. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от исковете направените от същата деловодни разноски в пълен размер
на 300.00 лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и не е представил списък на разноските .
Воден от изложеното, Пернишки районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТЕЦИЯ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********,
представлявано от Управителя с адрес на управление гр.Перник, пл.“Протожерица“ № 102, ДА
ЗАПЛАТИ на П.А.С. с ЕГН: ********** със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. ***, сумата в размер на 4
000.00 лв. /четири хиляди лева /, представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция 12.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТЕЦИЯ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, представлявано от
Управителя с адрес на управление гр.Перник, пл.“Протожерица“
№ 102, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.С. с ЕГН: ********** със съдебен адрес и адрес за призоваване ***,, представляваща
направените от ищеца разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТЕЦИЯ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********,
представлявано от Управителя с адрес на управление гр.Перник, пл.“Протожерица“ № 102, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Пернишки районен съд сумата в размер на 50.00
лв. /петдесет лева/ - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: