О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,…..........…2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VIII въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2. ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия Костадинова ВНЧД № 5313 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 НПК.
Образувано
по протест на СРП срещу Определение на СРС от 10.10.2019 г. постановено по НЧД
№ 14130/2019 г. по описа на СРС, НО, 111 с-в, с което е отменено постановление
на СРП от 12.08.2019 г. за
прекратяване на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на наказателно производство по № 15293/2017 г. по
описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 32977/2017 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора със задължителни
указания, относно прилагането на закона.
В
протеста се твърди, че определението на СРС неправилно. Прокурорът изразява
становище, че изводите за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК са законосъобразни,
тъй като стойността на инкриминираните вещи не е в такива големи размери, които
да не позволяват ангажирането на административнонаказателната отговорност по
чл. 81, ал. 1 от ЗМГО. Твърди се, че липсва коментар на изложените в
постановлението за прекратяване подробни мотиви за наличието на административно
нарушение, а не на престъпление. Сочи се, че именно предвиденият в ЗМГО размер
на административното наказание съответства на степента на обществена опасност
на извършеното нарушение, а реализирането на наказателната отговорност се явява
неоправдано висока и несъразмерна на осъщественото деяние мярка. Направено е
предложение съдът да отмени протестираното определение, с което е отменено постановлението
на СРП от 12.08.2019 г. за
прекратяване на наказателно производство по № 15293/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №
32977/2017 г. по описа на СРП,
и да потвърди постановлението на СРП.
В
становище на повереника на притежателите на търговски марки се излага позиция
за правилност на обжалваното определение и липса на основания за приложение на
чл. 9, ал. 2 от НК. Твърди се, че при преценката за малозначителност на
деянието не е направена комплексна оценка на наличните доказателства и не е съобразена
задължителната съдебна практика за този вид престъпления. Повереникът счита, че
стойността на процесните вещи не само не е ниска, но и далеч надхвърля
установеният в съдебната практика критерий за малозначителност, поради което
моли съда да потвърди определението на СРС.
Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.
Разгледан
по същество, същият е неоснователен.
Наказателното производство е образувано на 12.09.2017 г. и е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
С постановление от 25.01.2019 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С определение от 27.03.2019 г. по НЧД 3488/2019 г. на СРС, НО, 10 с-в прекратителното постановление е отменено и делото е върнато на СРП с указания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.
След изготвяне на допълнителна съдебно-оценителна експертиза, отговаряща на въпроса за равностойността на стоките по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни с инкриминираните стоки, с постановление от 12.08.2019 г. на прокурор от СРП, наказателното производство за втори пореден път е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да постанови решаващия си акт, представителят на СРП е приел, че в случая липсва необходимия интензитет на обществена опасност на деянието, за да бъде престъпно с преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност и налагане на имуществена санкция по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО.
Производството пред СРС е било образувано по жалба на пълномощника на притежателите на търговски марки срещу постановлението на Софийска районна прокуратура СРП от 12.08.2019 г. по № 15293/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 32977/2017 г. по описа на СРП.
За да отмени обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че представителят на държавното обвинение е установил правилно фактическите положения, направил е верен правен извод, че е осъществен състав на чл. 172б, ал. 1 от НК, но изводите за явно незначителна опасност на деянието, обуславяща приложение на чл. 9, ал. 2 от НК противоречат на закона.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния
съд относно обстоятелството, че установената от заключението на
съдебно-оценителната експертиза стойност на инкриминираните вещи – 3974,00 лв., надвишаваща над 8 пъти минималната за
страната работна заплата, количеството на иззетите вещи и неправомерното
използване на знаците на различни маркопритежатели засягат съществено
защитените обществените отношения, свързани
с правомерното упражняване на правото на интелектуална собственост.
Освен изложеното
от СРС, прави впечатление, че в мотивите на постановлението прокурорът не е
обсъдил конкретно установени по делото обстоятелства, обосноваващи приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно трайната съдебна практика, когато се
обсъжда въпросът дали едно
деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна и затова не е престъпно,
следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението. Освен стойността на предмета на престъплението,
следва да се вземат предвид всички елементи от състава му, отнасящи се до
начина на извършване на самото деяние, вредните последици, а и данните за
личността на дееца, които имат значение за степента на обществена опасност на
извършеното, при наличие на привлечено към наказателна отговорност лице. В тази
връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, според което за правилната квалификация на
деянието, включително за обсъждането му в контекста на чл. 9, ал. 2 от НК или
на предпоставките за административнонаказателна отговорност, е важно да се
определят размерът на вредите и обемът на значителните вредни последици. В
случая това не е сторено.
Въпреки изричните указания на съда в определението от 27.03.2019 г. по НЧД 3488/2019 г. на СРС, НО, 10 с-в, заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза е декларативно посочено при извеждане на релевантната фактическа обстановка в прокурорския акт от 12.08.2019 г. и не е съобразено при преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Мотивната част на настоящото постановление дословно преповтаря съдържанието на отмененото от съда предходно такова, като отново липсва обосновка за начина на определяне на вредите като ориентир за правната квалификация на деянието и разграничението на престъплението от административното нарушение. Водещ критерий на прокурора за прекратяване на производството продължава да бъде броят на предлаганите за продажба стоки, в какъвто смисъл е и цялата цитирана от него практика. Не са коментирани нито броя на засегнатите от деянието притежатели на изключителното право върху марките, нито стойността настъпилите за тях неблагоприятни изменения. Същевременно, са обсъждани обстоятелства, относими към обществената опасност на дадено лице, притежаващо единствено качеството на свидетел в наказателното производство, което буди недоумение при положение, че същият не е привлечен като обвиняем.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че прокурорът е направил своите фактически и правни изводи без да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства и събрани доказателства, поради което счита, че така постановеният прокурорски акт е необоснован и противоречи на основния принцип на наказателния процес, обективиран в разпоредбата на чл. 14 НПК, а именно, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона.
Предвид
изложеното дотук въззивният съд споделя крайния извод на СРС, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
отменено. Същото е незаконосъобразно и необосновано, доколкото формираните в
него фактически и правни изводи са прибързани, необосновани и при непълна
оценка на доказателствата.
В заключение СГС намира, че първоинстанционният съд
е изпълнил задължението си предвидено в чл. 243, ал. 5 от НПК да се произнесе
по обосноваността и законосъобразността на постановлението на съответния
прокурор за прекратяване на наказателното производство. Поради това въззивният
съд намира, че атакуваното определение е законосъобразно, обосновано и правилно
и следва да бъде потвърдено, а СРП следва да изпълни задължителните указания,
които са ѝ дадени с определението на СРС и в настоящото определение.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение на
СРС от 10.10.2019 г. постановено по НЧД № 14130/2019 г. по описа на СРС, НО,
111 с-в, с което е отменено постановление на СРП от 12.08.2019 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК на наказателно производство по № 15293/2017 г. по
описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 32977/2017 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора със задължителни
указания, относно прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.