Решение по дело №2113/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2127
Дата: 23 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20237180702113
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№2127/23.11.2023г.

 

гр. Пловдив 23.11.2023год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври 2023г., в състав:

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

    ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2113  по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от ТД на НАП, гр. Пловдив против Решение № 1084 от  16.06.2023 г., постановено по АНД № 1309/2023 по описа на Районен съд –Пловдив, с  което е отменено  Наказателно постановление /НП/ № 671516- F654797/27.10.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Н.Д.Н. на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

 Ответникът - Н.Д.Н. не взема становище по жалбата.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна поради следното:

Въззивният съд правилно е преценил фактическата обстановка приемайки за установено средното:

Н.Д.Н. в качеството му на управител на АУФБАУ ПЛОВДИВ ЕООД не е заявил за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията ГФО към датата на съставяне на АУАН-а.

За да отмени обжалваното пред него НП въззивният съд е приел, че деянието следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗСч.

Според легалната дефиниция по чл. 93, т. 9 от НК, субсидиарно приложима съгласно чл. 11 ЗАНН, "маловажен случай" е "този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства съставлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид". По тези критерии, наказващият орган трябва да отграничи маловажния случай на административно нарушение от деянията, обхванати от чл. 6 ЗАНН, и с оглед спецификите му да реши, има или не по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за дадения вид нарушение.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2–4 и чл. 21. От своя страна, ал. 6 на чл. 28, алинеи 1–4 се прилагат, съответно, и за маловажен случай на неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община.

Преценката по цитирания текст следва да се прави с оглед на засегнатите обществени отношения, липсата на вредоносен резултат (когато нарушението е резултатно), изпълнителното деяние, личността на дееца, неговите мотиви и подбуди и всички останали обстоятелства, които характеризират деянието и дееца в този конкретен случай.

На база преценката на тези обстоятелства, извършеното от Н.Д.Н. нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид. Липса на данни и доказателства за извършено друго административно нарушение обуславят минимален размер на санкцията, какъвто е и определения, но не променят безспорния факт на осъществен от наказаното лице фактически състав на нарушението по чл. 38, ал. 1. т. 1 от ЗСч, нито налагат прилагането на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че няма данни, до съставяне на АУАН лицето да е подало заявление за обявяване на ГФО.

Предвид гореизложеното съдът намира касационната жалба за основателна, поради което обжалваното решение на ПРС следва да се отмени като незаконосъобразно.

Предвид изхода на правния спор на касатора следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер по 80 лв за всяка една от инстанциите или общо 160 лв.

Ето защо  Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №  1084 от  16.06.2023 г., постановено по АНД № 1309/2023 по описа на Районен съд –Пловдив и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 671516- F654797/27.10.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН ********** да заплати на НАП гр. София сумата в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева възнаграждание за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :