№ 283
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100111519 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. С. И. от
гр. Белене против „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******. Ищецът излага, че по силата
на договор за покупко-продажба от 25.01.1993г., сключен между него, като
купувач, и „Х.“ ЕООД, в качеството му на продавач, е придобил
собствеността на 720 000 кубични метра пясък, намиращ се в намивното поле
на площадката на спрения от строителство национален обект ХТК „Н. –
Т.М.“, находящо се в поземлен имот с идентификатор 0336.2.915 по
кадастралната карта на землището на гр. Белене, община Белене. За
процесния пясък на същата дата е подписан и приемо-предавателен протокол,
а цената била заплатена чрез Споразумение за погасяване на вземането на
ищеца като кредитор.
Във връзка с проявен интерес за закупуване на пясъка от трето лице,
през 2016г. ищецът отправил до НЕК ЕАД, в качеството й на правоприемник
на активите на Генерална инвеститорска дирекция Хидротехнически
комплекс /ГИД – ХТК/ „Н. Т.М.“ писмо, с което предложил да направи за
своя сметка временни пътища за осигуряване на свободен достъп до имота, в
който се намира собствения му пясък.
В отговор, ответникът му заявил, че е единствен и пълноправен
собственик на имот с идентификатор 03366.2.915, за което притежава
констативен нотариален акт, в качеството си на правоприемник на активите и
пасивите на /ГИД – ХТК/ „Н. Т.М.“, поради което счита себе си и за
собственик на складираните върху земята инертни материали, и отказал
достъп на ищеца до имота.
Ето защо, ищецът моли съда да го признае за собственик на процесното
количество пясък.
1
В депозирания по делото писмен отговор ответникът НЕК ЕАД оспорва
иска изцяло. Поддържа, че от представените от ищеца с исковата молба
доказателства не се установява процесният пясък да е конкретизиран и
отделен, като от приложения приемо-предавателен протокол, въпреки
наименованието му, не се установява и същият да е бил предаден на купувача.
От сключването на договора, от който ищецът извежда правото си на
собственост, са изминали 28 години. Не се установява, че вещите, предмет на
процесния договор и тези, понастоящем намиращи се в имота, собствен на
ответника, са едни и същи. Счита, че бездействието на ищеца да установи
фактическа власт върху процесния пясък в продължение на почти три
десетилетия е индиция за липсата на собственост. Оспорва да е била
извършена индивидуализация на престацията по процесния договор, поради
което и същият не е прехвърлил право на собственост. Ищецът не упражнява
фактическата власт над процесните вещи и не сочи на какво основание
неговата собственост се намира в имота на ответника. Поддържа, че
ответникът през цялото време е упражнявал фактическа власт върху своя
имот и намиращите се в него вещи чрез явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение, с намерението вещите да се своят.
Сочи, че съгласно констативен нотариален акт №2, том 11, рег.№6838,
дело 1276 от 14.07.2008г. на нотариус Х.К., имот с идентификатор
03366.2.915 е собствен на ответника в качеството му на правоприемник на
Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ – Белене, което от своя
страна е поело активите и пасивите на Генералната инвеститорска дирекция
за изграждане на ХТК „Н. – Т.М.“, съгласно решение на МС на РБ от
06.12.1990г. С решение по т.13.1 от Протокол №7/19.02.2008г., СД на НЕК
ЕАД е бракувал част от активите, свързани с изграждането на ХТК „Н. –
Т.М.“. Бракуваните активи са незавършено и временно строителство, като
голяма част от тях са от естество, което не позволява фактическо бракуване,
последвано от ликвидиране – рекултивирани площи, отбиване на строителни
води, драгажни дейности по карбоплавателния канал на р.Дунав и др. От
първоначално предложените за брак активи е приспаднат подобект „Намивни
полета 2 и 3“, като същият е заведен в активите на НЕК ЕАД с цел
използването му от Трошачно-миячна смесителна инсталация. Към 2021г. в
активите на НЕК ЕАД е включен актив 202000000004 „Подобрения върху
земи и терени – намивни полета ХТК“ с отчетна стойност 410 385,03лв.,
натрупани амортизации 34 198,75 лв. и балансова стойност към 30.06.2021г. в
размер на 376 186,28 лв. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл.124 от ГПК за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на договор за
покупко-продажба, сключен на 25.01.1993г. с „Х.“ ЕООД на 720 000 кубични
метра пясък, намиращ се в намивното поле на площадката на спрения от
строителство национален обект ХТК „Н. – Т.М.“, находящо се в поземлен
имот с идентификатор 033366.2.915 по кадастралната карта на землището на
гр. Белене.
2
Съдът приема, че предявеният иск е допустим, доколкото съдебната
практика трайно приема, че при ревандикация /а следователно и при
установителен иск за собственост/ на движими вещи е допустимо те да бъдат
индивидуализирани и чрез посочване на местонахождението им. Следва да се
има предвид обаче, че и в този случай предмет на иска, съответно - на
решението, са конкретните индивидуално определени вещи, а не такива от
определен вид и род. Ищецът следва да опише претендираните движими
вещи чрез посочване на основните и индивизуализиращи белези, които макар
и да са в зависимост от вида на конкретната вещ, следва да са достатъчни за
отграничаването на претендираната вещ от всяка друга такава от същия вид.
В конкретния случай, претендира се право на собственост върху движими
вещи, описани по рода си - пясък, в конкретизираното количество - 720 000
кубични метра и индивидуализирани чрез местоположението си – въпросното
намивно поле, като с оглед твърдението на ищеца, че в това поле към момента
няма други количества пясък, а там се намира само собствения му, съдът
приема, че вещите са конкретизирани в достатъчна степен и предявеният иск
е допустим.
По отношение на правния интерес – такъв е налице, доколкото дори в
случаите, когато ищецът не владее вещта и има възможността да предяви
ревандикационен иск, той е в правото си сам да определи обема на търсената
защита и да предяви установителен, вместо осъдителен иск /в т.см. т.2 на ТР
№ 8/2012, ОСГТК на ВКС/.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже фактите, от които
извежда правото си на собственост, в случая – сключен договор за покупко-
продажба на процесното количество инертен материал, намиращо се в
посоченото намивно поле, като с оглед факта, че предмет на договора за
покупко-продажба са родово определени заместими вещи, в тежест на ищеца
е да докаже и че вещите са били определени по съгласие между страните по
договора или предадени по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗЗД. Това е така, защото
продажбата на вещи, определени само по рода си, изисква концентрация на
престацията, за да настъпи вещно-транслативния ефект на договора. В
противен случай продажбата не може да породи действието си що се касае до
прехвърлянето на собствеността. Договорът е действителен, но не поражда
вещно действие.
Съгласно твърденията на ищеца, предметът на договора е бил
индивидуализиран от една страна – чрез посочването на местоположението на
процесния пясък – намивното поле на площадката на спрения от строителство
национален обект ХТК „Н. – Т.М.“, в което намивно поле пясъкът се е
намирал, като в това намивно поле не е имало други количества пясък, а от
друга страна – чрез предаване на същия с приемо-предавателен протокол.
От представените по делото писмени доказателства /като съдът обсъжда
само тези от тях, които са относими към предмета на спора и не обсъжда
представените от ищеца многобройни неотносими към спора писмени
доказателства/ се установява следното:
От декларация от 12.10.1992г., подписана от Р. З. – посочен като
управител на „Хидретехкомплекс“ , се установява, че на същата дата лицето е
получило сумата от 2 160 000лв. за оборотни средства, които се е задължило
да възстанови в тримесечен срок на Г. С. И.. В случай на невъзможност за
3
връщане, е предвидено сумата да бъде обезпечена от налични материали,
собственост на дружеството.
На 20.01.1993г. е било сключено споразумение между ищеца и Р. З. -
директора на „Х.“ ЕООД, гр. Белене, съгласно което дружеството се е
задължило в 30-дневен срок да предаде 720 хиляди куб. м. пясък, находящ се
в западната част на площадката на ХТК „Н. – Т. Мъгуреле“ в местността
„Въбленска рампа“ с граници: запад – Горски фонд, юг - дига на „Напоителни
системи“, север и изток – р. Дунав. В споразумението е посочено, че цената
на пясъка е 3 лв. за куб.м. или общо 2 160 000 лв., дължими на кредитора Г. С.
И..
Представен е договор за покупко-продажба от 25.01.1993г., сключен
между „Х.“ ЕООД, гр. Белене, представлявано от управителя Р. З. – като
продавач и ищеца – като купувач, с предмет на договора – продажба на
720 000 куб.м. пясък – собственост на продавача, на основание посочените
по-горе декларация от 12.10.1992г. и споразумение от 20.01.1993г.
Съгласно посоченото в договора цената на процесния пясък е 3 лв. за
куб.м. франко намивно поле по площадката на спрения от строителство обект
ХТК Н. – Т.М.. Страните са посочили, че собствеността върху пясъка
преминава от продавача върху купувача от датата на подписване на договора,
а всички рискове преминават от продавача върху купувача от момента на
прехвърляне на собствеността. Продавачът се е задължил да прехвърли на
купувача собствеността върху посоченото количество пясък, а купувачът – да
поеме рисковете, свързани със съхранението и стопанисването на същия от
момента на прехвърляне на собствеността.
На същата дата е подписан приемо-предавателен протокол, в който е
посочено, че със същия се прехвърля собствеността на Г. С. И. на 720 000 куб.
м. пясък, находящи се на площадката на спрения от строителство национален
обект ХТК „Н. – Т.М.“, при граници, както е упоменато в подписаното между
страните споразумение от 20.01.1993г.
От писмо изх.№94-1153-1/03.01.2017г. на Изп. директор на НЕК ЕАД се
установява, че във връзка с писмо на ищеца от 28.12.2016г. с искане за
осигуряване на свободен достъп до поземлен имот с идентификатор
03366.2.915 с площ 657 417 кв.м., находящ се в землището на гр. Белене с
оглед извозването на инертен материал – пясък, е постановен отказ.
Дружеството се е аргументирало с това, че по силата на цитирани в писмото
документи за собственост, същото притежава процесния недвижим имот, като
представените от ищеца документи - декларация от 12.10.1992г.,
споразумение от 20.01.1993г., договор за покупко-продажба от 25.01.1993г. и
приемо-предавателен протокол от 25.01.1993г. не обвързват НЕК ЕАД
относно принадлежността на правото на собственост върху намиращ се в
имота инертен материал /пясък/, поради което и няма правно основание за
предоставяне на искания достъп до имота и направа на временни пътища за
извозване на наличния инертен материал.
Прието е по делото Постановление на прокурор при СГП за отказ да се
образува наказателно производство по пр.пр. №12642/2015г. по описа на СГП,
образувана по повод доклад от зам. – министър на енергетиката А. П., свързан
с инвестиционно предложение от „А.С.И.“ ЕООД за закупуване на инертни
4
материали, намиращи се в землището на гр. Белене и наемане на недвижим
имот от активите на НЕК ЕАД.
Представен е разходен касов ордер от 15.07.2015г. за сумата от 14 200
лв., платена от Г. С. И. на Петко Александров Петков за „почистване на пясък
от дървета и храсти на ХТК“.
Ответникът се легитимира като собственик на недвижим имот с
идентификатор 0336.2.915 по кадастралната карта на землището на гр. Белене,
община Белене, находящо се в м. Калмиша с площ от 657 415 кв.м. с
нотариален акт №2, том 11, рег. №6838, дело №1276/2008г. на нотариус Х.К.,
с район на действие РС – Левски.
Прието е по делото Разпореждане №46 на Министерския съвет от
07.11.1991г. за образуване на еднолично търговско дружество с държавно
имущество „Н.Е.К.“ АД. Съгласно представеното по делото Решение на СГС
от 28.12.1991г. за регистрация на дружеството, същото поема всички пасиви и
активи на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ - Белене.
Представено е и Решение №237 на МС от 06.12.1990г., с което е прекратена
Генералната инвеститорска дирекция за Хидротехническия комплекс „Н. –
Т.М.“, чиито активи и пасиви по баланса към 30.11.1990г. се поемат от
Инвестиционното предприятие „Атомна енергетика“- Белене.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, което е компетентно изготвено и пълно, поради което съдът го
кредитира изцяло. От същото се установява, че съгласно представената на
вещото лице инвентарна книга към 30.08.2022г. в активите на дружеството –
ответник е включен актив с номер 202000000004 „Подобрения върху земи и
терени – намивни полета ХТК“ с отчетна стойност 392 245,95 лв., натрупана
амортизация 8 716,57 и балансова стойност към 30.08.2022г. в размер на
383 529,38 лв. Към 30.08.2022г. активът се отчита по сметка 202 Подобрения
върху земи и терени, а от Бележка към отчета за финансовото състояние на
ответника към 30.08.2022г. се установява, че активът е включен в групата
„имоти, машини, съоръжения, оборудване“. Относно придобиването на
актива, вещото лице сочи, че от счетоводството на ответника са представени
документи относно правоприемството от Инвестиционно предприятие
„Атомна енергетика“, придобило преди това въз основа на Решение №273 от
06.12.1990г. на Министерски съвет активите и пасивите на Генералната
инвеститорска дирекция за Хидротехническия комплекс „Н. – Т.М.“, в т.ч.
земята, върху която са извършени въпросните подобрения. Съгласно списък
на активите от сметка 676 Разходи за продобиване на ДМА, прехвърлени в
ЦУ на НЕК, под номер 4 е посочен обект 20000111010700 Намивни полета 2 и
3, ХТК, с отчетна стойност 307 790,09 лв. При изслушването в съдено
заседание вещото лице пояснява, че впоследствие, при прехвърлянето на
актива от Разходи за придобиване в сметка за Подобрения върху земи и
терени, наименованието е общо „намивни полета ХТК“ – без да е посочена
номерация по отношение на полетата. Понастоящем в счетоводството на
дружеството намивните полета се водят като „намивни полета ХТК“, без
номер на полетата.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване фактите, от които извежда правото си
на собственост и които са в негова доказателствена тежест, както му е било
5
указано с доклада по делото.
Представеният договор за покупко-продажба от 25.01.1993г. на 720 000
куб.м. пясък, находящ се в западната част на площадката на ХТК „Н. – Т.
Мъгуреле“ в местността „Въбленска рампа“ с граници: запад – Горски фонд,
юг -дига на „Напоителни системи“, север и изток – р. Дунав, по правната си
същност представлява договор за покупко-продажба на родово определени
вещи – инертен материал - пясък. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД при договори за
прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род,
собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Ето защо, с оглед
установяването по делото настъпването на вещно-транслативния ефект на
процесния договор за покупко-продажба, ищецът е следвало да докаже чрез
пълно и главно доказване, че е извършена индивидуализация на вещта или че
същата му е била предадена – тоест, че е настъпила концентрация на
престацията по някой от предвидените в закона начини. Нито едно от двете
обстоятелства не беше доказано по делото.
За да се приеме, че още в договора вещта е индивидуализирана по
начин, който да я отграничи от други вещи от същия род, чрез посочването на
нейното местоположение, с оглед вида на вещта – пясък, по делото е следвало
да се установи, че във въпросното намивно поле към момента на продажбата
се е намирал само процесният пясък в посоченото количество, поради което
посочването му по този начин в договора за покупко-продажба е достатъчно с
оглед концентрацията на престацията. За това обстоятелство по делото не са
ангажирани никакви конкретни доказателства. Остава недоказано по делото и
това, че към настоящия момент в процесното намивно поле продължава да се
намира само процесният пясък и това е същият пясък, който се е намирал там
през 1993г. към датата на покупко-продажбата, в количество и вид,
непроменени вследствие на естествени процеси или въздействия на трети
лица. Тоест - ищецът не доказва идентичност между пясъка, която твърди да е
закупил през 1993 г. и намиращия се към момента пясък в имота на
ответника, като дори само това обстоятелство е достатъчно за отхвърлянето
на иска.
На следващо място, съдът намира, че концентрация на престацията в
случая не може да се приеме за осъществена и чрез предаване, защото
подписването на представения от ищеца двустранен приемо-предавателен
протокол не представлява действие, съответстващо по съдържание на
понятието „предаване“ по чл.24, ал.2 от ЗЗД. Съгласно трайната съдебна
практика, законът има предвид такова предаване, което дава възможност да
премине върху купувача владението, правото на ползване и разпореждане - т.
е. купувачът да може да прави валидни разпореждания с вещите. Тези права
купувачът придобива от момента на фактическото предаване на родово
определените вещи, от който се приема, че е сключено съглашение и е
настъпило индивидуализирането на вещите, и са преминали собствеността и
рискът от продавача на купувача.
Независимо от формалното подписване на приемо-предавателен
протокол с продавача, купувачът-ищец не е получил фактическата власт над
процесния пясък. Явно е, че в продължение на значителен период от време –
около 28 години – не е извършвал действия със същия, няма и фактически
6
достъп до него, доколкото ответникът отказва такъв. Противно на субективно
възприетото от ищеца и заявено от него с молба по делото от 07.07.2021г.,
заплащането от негова страна на услугата „почистване на пясък от дървета и
храсти“ не установява факта на владението и правото му на собственост върху
процесния пясък.
За изясняване на релевантни по делото въпроси, със свое определение от
о.с.з, проведено на 28.06.2022г., съдът по свой почин е допуснал
изслушването на комплексна съдено-техническа и икономическа експертиза
със състав двама специалисти-геолози и един икономист. С определение от
о.с.з., проведено на 21.10.2022г. съдът е заличил допуснатата експертиза, след
като ищецът изрично е заявил отказ от заплащане на определения депозит за
вещи лица и е направил искане делото да бъде решено само въз основа на
представените от него писмени доказателства. Като вече съдът отбеляза по-
горе, същите не установяват при условията на пълно доказване фактите, от
които ищецът извежда правото си. Недоказано по делото остава, че в
договора, от който ищецът черпи правата си, престацията е била
индивидуализирана /концентрирана/ по съгласие на страните или чрез
предаване. Следователно, ищецът не установява чрез пълно и главно
доказване, че процесният договор е породил вещно-транслативен ефект. Ето
защо, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски, които
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК възлизат на сума в размер на
400 лв., от които 300 лв. депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. И., ЕГН ********** от гр. Белене, общ.
Белене, ул. „******* срещу „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“******* иск за установяване по
отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на договор за
покупко-продажба, сключен на 25.01.1993г. с „Х.“ ЕООД на 720 000 кубични
метра пясък, намиращ се в намивното поле на площадката на спрения от
строителство национален обект ХТК „Н. – Т.М.“, находящо се в поземлен
имот с идентификатор 033366.2.915 по кадастралната карта на землището на
гр. Белене.
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН ********** от гр. Белене, общ. Белене, ул.
„******* да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“******* сумата от 400 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8