№ 10295
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря П.ЦВ.СЛ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110161814
по описа за 2022 година
Срещу ответника СО ищцата Т. е предявила по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцата на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3600 лв. за обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово
възнаграждение за четири месеца, ведно със законната лихва върху тази сума
от 11.05.2021 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение от 20.02.2022 г. по ч.гр.д. № 26030-2021 г. /148 състав/ по описа
на СРС. Ищцата претендира и разноски в производство. Твърди, че между нея
и СО са съществували трудови правоотношения през периода 03.11.2009 г. -
01.02.2021 г., като последното трудово правоотношение било прекратено
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от 01.02.2021 г.. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение е имала осигурителен стаж при същия работодател през
последните години в размер на повече от 10 години, поради което й се дължи
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но й били изплатени само 1040 лв.,
представляващи част от дължимия размер. Твърди, че поканила СО да й
заплати остатъка от претендираното обезщетение, но плащане не последвало.
Ответникът - СО оспорва предявения иск изцяло. Твърди, че между
ищцата и СО не е съществувало трудово правоотношение в продължение на
повече от 10 години преди прекратяване на последното правоотношение на
ищцата поради придобито право на пенсия.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск от Танушевя
срещу Защитено жилище за лица с умствена изостаналост, гр. София, с
1
правно основание на иска по чл. 222, ал. 3 КТ, като се твърди, че този
ответник е последен работодател на ищцата, същият бил субект на бюджетна
издръжка и представлявал част от една и съща група с други работодатели на
ищцата през процесния период. Претендира се осъждането на Защитено
жилище за лица с умствена изостаналост, гр. София, за сумата от 3600 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на този иск до
окончателното изплащане на задължението.
В срока за отговор ответникът по евентуалния осъдителен е подал
отговор, с който го оспорва изцяло.
По иск с правно основание по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: 1. прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника след придобиване на правото му на
пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2. придобитият, в качеството му на
служител при работодателя – ответник и свързаните с него дружества,
представляващи "група от предприятия", десетгодишен трудов стаж през
последните двадесет години; 3. стойността на дължимото обезщетение.
Съдът намира следното:
Не се спори между страните, а и от представения препис от трудова
книжка се установява, че от 03.11.2009 г. ищцата е заемала длъжността
„организатор социални дейности“ в Дневен център за възрастни хора с
увреждания - Седмична грижа, въз основа на трудов договор, сключен с кмета
на СО.
Към момента на сключване на този трудов договор дневен център е
регламентиран в чл. 36 ППЗСП като социална услуга в общността.
Съгласно пар. 37 от ПЗР към ЗИД на ЗСП /ДВ бр. 120/29.12.2002 г. в
сила от 01.01.2003 г./ на кмета на съответната община са възложени
функциите по управление на заведенията за социални услуги на
общинска/бюджетна издръжка, като изрично е предвидено, че той е
работодател на персонала в тях. Съобразно посочената нормативна
регламентация, действаща към момента на сключване на трудовия договор от
03.11.2009 г., последният е сключен между служителя Т. Т. и работодателя
СО, представлявана от кмета.
След приемане на чл. 18а ЗСП /отм./, обн. ДВ бр. 15/23.02.2010 г.
кметът на общината управлява социалните услуги на територията на
съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни
дейности, и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на
случаите на възлагане на управлението по ал. 3, а представител на
работодателя спрямо персонала на съответната социална услуга вече е
ръководителят на последната, а не кметът.
При това положение от влизане в сила на чл. 18а ЗСП /отм./ - 01.03.2010
г. Дневен център за възрастни хора с увреждания – Седмична грижа
придобива качеството "работодател" по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ в
правоотноението с Т.. Дневният център е организационно и икономически
обособен, характерът на дейност го определя като обществена институция за
задоволяване на обществени потребности в социалната сфера, създадена по
2
силата на закон, която осъществява своите функции в предоставена за
стопанисване общинска сграда, с нает персонал по утвърдено щатно
разписание и назначен управител – ръководител на институцията, както и с
бюджет като вторичен разпоредител със средства, включително и
предоставена със закон работодателска власт по чл. 18 а, ал. 2 ЗСП.
От представен договор за възлагане на социални услуги се установява,
че считано от 01.07.2014 г. СО е възложила на сдружение „Информация и
консултации“ управлението на социалната услуга ДЦВУ съсседмична грижа
в гр. „София“, ж.к. „Сердика“, ул. „Гюешево“ – ул. „Хайдут Велко“. В
разпоредбата на чл. 18, ал. ЗСП /отм./ е уредено, че кметът на съответната
община управлява социалните услуги на територията й, които са делегирани
от държавата дейности и местни дейности, в която хипотеза е работодател на
ръководителите на съответните услуги, с изключение на случаите на
възлагане на управлението по ал. 3 от същата разпоредба. Възлагането на
управлението на социалната услуга се извършва след конкурс или договаряне
с единствен кандидат, като съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 39а от
ППЗСП, с лицето, спечелило конкурса /респ. единствен кандидат/, се сключва
договор за възлагане на управлението на социална услуга. Съгласно
разпоредбата на чл. 39а ППЗСП договорът за възлагане на управлението на
социална услуга съдържа предметът на договора - вид и обем на предлаганите
социални услуги; цената на договора; гаранциите за използването на
предоставените бюджетни средства; правата и задълженията на страните;
срокът на договора; санкции при неизпълнение. След влизане в сила на
договора за възлагане на социална услуга, сключен между СО и сдружение
„Информация и консултации“, последното е станало работодател на ищцата
Т.. Трудовото правоотношение между Т. и сдружение „Информация и
консултации“, възникнало на 01.07.2014 г. за длъжността „специалист
социални услуги“, е прекратено на 05.01.2015 г. на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 КТ.
Видно от Трудов договор № ЧР-ТД-02/22.03.2011 г., сключен между
Защитено жилище за лица с умствени затруднения, ул. „Ц“ № 33, като
работодател, и Т. Т., като служител, както и от препис от трудова книжка,
ищцата заема длъжността „трудотерапевт“ 0,5 щ.бр. в ЗЖЛУЗ от 23.03.2011
г.
Съгласно Допълнително споразумение от 30.12.2014 г към Трудов
договор № ЧР-ТД-02/22.03.2011 г. е изменено ТПО на Т. Т. със ЗЖЛУЗ, като
считано от 05.01.2015 г. Т. заема длъжността „трудотерапевт“ на пълно
работно време – 8 часа, при 40-часова работна седмица.
Видно от заповед № 03/22.01.2021 г. ТПО между Т. и ЗЖЛУЗ е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – при придобиване право на
пенсия за ОСВ , считано от 01.02.2021 г.
Видно от разпореждане № **********/08.01.2021 г. на ТП на НОИ -
София град на Т. Т. е отпусната лична пенсия за ОСВ от 16.10.2020 г.
пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО вр. пар. 22ц, ал. 1 ПЗР КСО.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав приема за установено от
3
фактическа страна, че ищцата е положила трудов стаж по смисъла на чл. 351,
ал. 1 КТ, при изчисляване по реда на чл. 355 КТ и използване на онлайн
калкулатор, при следните работодатели както следва:
СО – 0 г., 3 м. и 25 дни
ДЦВХУ – СГ – 4 г., 3 м. и 29 дни
Сдружение „Информация и консултации“ - 0 г., 6 м. и 4 дни
ЗЖЛУИ – 9 г., 10 м. и 8 дни
Между страните не се спори, а и от заключението по ССчЕ, неоспорено
от страните и прието от съда, което настоящият състав кредитира като
компетентно изготвено, пълно и обективно, се установява, че брутното
месечно възнаграждение, получено от Т. за месеца, предхождащ месеца, в
който е прекратено ТПО – м. януари 2021 г., е в размер на 686,40 лева. От
заключението се установява още, че на Т. е изплатено обезщетение по чл. 222,
ал. 3 КТ в размер на две заплати – 1372,80 лева, на 25.01.2021 г.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 15 от
2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2015 г., III г. о., ГК, и в цитираните в
това решение предходни актове на ВКС, служителят може да реализира
правото си на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ спрямо този работодател и то
по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото на
пенсия.
По главния иск срещу СО:
Настоящия състав намира, че този иск е неоснователен, поради което
следва да се отхвърли.
Както беше посочено, след приемане на чл. 18а от Закона за социалното
подпомагане, обн. ДВ бр. 15/23.02.2010 г. представител на работодателя
спрямо персонала на съответната социална услуга вече е ръководителят на
последната, а не кметът. При това положение ЗЖЛУИ притежава качеството
"работодател" по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ / Определение № 725 от
25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2068/2020 г., IV г. о., ГК/ спрямо Т..
Трудовото правоотношение на Т. със ЗЖЛУИ е възникнало след
приемането на цитираната норма на ЗСП, т.е. от самото начало СО не е била
работодател на ищцата за длъжността „трудотерапевт“.
Между Т. и СО действително е възникнало по-рано друго ТПО – от
03.11.2009 г. за длъжността „организатор социални дейности“ в Дневен
център, но това ТПО след двукратни изменения по чл. 123 КТ е окончателно
прекратено на 05.01.2015 г.
СО не е била работодател на ищцата към момента на придобиване право
на пенсия, поради което този ответник не дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ.
С оглед реализирането на вътрешнопроцесуалното условие, под което е
предявен евентуалния осъдителен иск срещу ЗЖЛУИ, следва да се разгледа
искът срещу този ответник.
По иска срещу ЗЖЛУИ, гр. София, ул.“Ц“ № 33.
Първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 222, ал.
4
3 КТ е безспорно установен в процеса – ТПО на Т. с ответника ЗЖЛУИ е
прекратено след придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от страна на ищцата.
Основният спорен между страните въпрос е този дали ищцата е
отработила при един работодател или „група от предприятия“ 10 години през
последните 20 години, предхождащи прекратяването на ТПО, след като Т. е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От изложеното по-горе се установява, че Т. не е работила при нито един
от работодателите си 10 години през последните 20 години, предхождащи
прекратяването на ТПО, поради което е необходимо да се изследва дали е
налице втората хипотеза – положен трудов стаж в „група предприятия“.
Понятието „група предприятия“ има легална дефиниция – пар. 1, т. 2а
ДР на КТ препраща към дефиницията, дадена в пар. 1, т. 5 ДР на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, съгласно която „Група от
предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното
предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко
притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие;
контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто
предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от
половината членове на административния, управителния или надзорния орган
на второто предприятие, или предприятията се намират под единното
управление на предприятието майка.
При съобразяване на законоустановената дефиниция за „група
предприятия“ и нормите на пар. 37 от ПЗР към ЗИД на ЗСП /отм./, чл. 18а
ЗСП /отм./ и чл. 25, ал. 2 ЗСУ настоящият състав намира, че СО, ДЦВХУ – СГ
и ЗЖЛУИ формират „група от предприятия“.
Това е така, защото от дефиницията на ЗТМТМ следва, че наличието на
„група предприятия“ се свързва с установяването на контрол от едно
предприятие върху други едно или няколко.
До 01.03.2010 г. на кмета на Столична са възложени функциите по
управление на заведенията за социални услуги на общинска/бюджетна
издръжка, като изрично е предвидено, че той е работодател на персонала в тях
/ пар. 37 от ПЗР към ЗИД на ЗСП, ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003
г./. При действието но чл. 18а ЗСП /отм./ между 01.03.2010 г. и 30.06.2020 г.
кметът на общината продължава да управлява социалните услуги на
територията на съответната община, които са делегирани от държавата
дейности и местни дейности, и е работодател на ръководителите на тези
услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3. След
01.07.2020 г. ЗСУ предвижда, че отново кметът на общината управлява
предоставянето на социалните услуги на територията на общината, които се
финансират със средства от държавния и общинския бюджет.
При действието на цитираната правна уредба, регламентираща
предоставянето на социални услуги през процесния период, се установява
наличието на такива отношения на контрол и подчинение между кмета на
общината и работодателите на ищцата, различни от СО - ДЦВХУ – СГ и
5
ЗЖБУИ, които обосновават извод за принадлежност на СО, ДЦВХУ – СГ и
ЗЖБУИ към една група предприятия.
Трудовият стаж на Т. в тази група за последните двадесет години преди
прекратяването на ТПО поради пенсиониране възлиза на 14 години, 6 месеца
и 20 дни.
С оглед на този извод първите две предпоставки, обусловяващи
основателност на иска, се явяват установени в настоящия процес.
За размера на дължимото обезщетение е изслушано и прието
заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните. Съдът кредитира
заключението като правилно.
Вещото лице посочва, че следващото се на ищцата обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ е в размер на 4118,40 лева. От ответника е изплатено
обезщетение в размер на 1372,80 лева, поради което дължима остава сумата
от 2745,60 лева.
До този размер следва да се уважи евентуалният иск, а за разликата над
2745,60 лева до предявения размер от 3600 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да се присъди и лихва за забава за периода от 31.12.2022 г. –
датата на предявяване на евентуалния иск, до окончателното изплащане на
вземането на основание чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
По главния иск разноски се дължат единствено на ответника. СО
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева.
По евентуалния иск разноски се дължат на ищеца и ответника,
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
От представения от ищеца договор за ПЗС е видно, че е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева за процесуално
представителство в исковото производство. Не е уточнено дали сумата се
претендира за главния или за евентуалния иск, поради което съдът намира, че
за всеки от двата иска ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение от 450
лева.
От ответника е направено възражение за прекомерност, което е
основателно, поради което възнаграждението за един адвокат по евентуалния
иск следва да се изчисли при база от 400 лева. Тази сума следва да се
редуцира пропорционално на отхвърлената част, като на ищцата се присъдят
разноски в размер на 304 лева.
Ответникът ЗЖЛУИ не претендира разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
Ответникът ЗЖЛУИ следва да бъде осъден да заплати разноски в полза
на СРС, пропорционално на уважената част от исковете – 109,84 лева за ДТ,
както и 144 лева – възнаграждение за ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. Т. с ЕГН: **********, срещу СО с
БУЛСТАТ: ********, по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание по чл.
222, ал. 3 КТ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3600 лева, представляваща гратификационно обезщетение при
пенсиониране, ведно със законна лихва за период от 11.05.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
20.02.2022 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 26030/2021 г. по описа на СРС, 148
състав.
ОСЪЖДА Защитено жилище за лица с умствена изостаналост - ул. „Ц”
№ 33, с адрес: гр. София, ул. „Ц” № 33, представлявано от директора А.К., да
заплати на Т. Д. Т. с ЕГН: **********, на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата
от 2745,60 лева, представляваща гратификационно обезщетение при
пенсиониране, ведно със законна лихва за период от 31.12.2022 г. /датата на
предявяване на този иск/ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 2745,60 лева до предявения размер от 3600 лева.
ОСЪЖДА Т. Д. Т. с ЕГН: **********, да заплати на СО с БУЛСТАТ:
********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева.
ОСЪЖДА Защитено жилище за лица с умствена изостаналост - ул. „Ц”
№ 33, с адрес: гр. София, ул. „Ц” № 33, представлявано от директора А.К., да
заплати на Т. Д. Т. с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 304 лева – разноски в производството по гр.д. № 61814/2022 г. по описа на
СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА Защитено жилище за лица с умствена изостаналост - ул. „Ц”
№ 33, с адрес: гр. София, ул. „Ц” № 33, представлявано от директора А.К., да
заплати по сметка на СРС сумата от 253,84 лева – разноски в производството
по гр.д. № 61814/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението по иска на Т. Д. Т. срещу СО е постановено при участието на
Защитено жилище за лица с умствена изостаналост - ул. „Ц” № 33, с адрес: гр.
София, ул. „Ц” № 33, представлявано от директора А.К., като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7