Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 02.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9405 по описа за 2015 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Т.В.Г. против „З.А.Д.А.” АД иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищцата твърди, че на 13.12.2014 по четвъртокласен път Габрене – с.П., общ.”Петрич” настъпило ПТП, при което починало детето Б.Д.К..
Виновен за ПТП бил водачът на л.а ”Опел Астра” с рег. № *******- Д.А.К., чиято
отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от
ответното дружество. С присъда по НОХД №126/2015г. на Окръжен съд – Благоевград била установена вината на Д.А.К.. Ищцата
преживяла изключително тежко загубата на детето си – психическото й и
здравословно състояние силно се влошили, не изпитвала радост от живота, след
катастрофата забременяла, но преждевременно загубила плода, поради силния
стрес, изживян в следствие смъртта на детето Б., проявили се и други здравословни
проблеми на ищцата, които тя лекувала. Стойността на претърпените от Г. неимуществени
вреди възлизала на 350 000лв. В настоящото производство моли съда да осъди
ответника да й заплати част от тази сума в размер на 250 000лв., ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане. Наред с това
претендира обезщетение за имуществени вреди - 255.20лв. – разходи за
погребението на сина й, ведно със законната лихва от 13.12.2014г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: детето допринесло за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като пътувало в превозното средство, без да е използвана системата
за обезопасяване; ищцата също допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като в нарушение на чл.137в от ЗДвП допуснала детето да бъде
превозвано с автомобил, който не е оборудван със система за обезопасяване; оспорва
размера на иска за неимуществени вреди; оспорва иска за имуществени вреди, като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за неимуществени вреди в размер на 250 000лв.,
представляващи част от 350 000лв.:
За да бъде уважен този иск, ищецът следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/ за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че за л.а ”Опел Астра” с рег. № *******е имало сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Видно от влязла в сила присъда по НОХД № 126/2015г. на ОС-Благоевград съдът
е признал за виновен Д.А.К. в това, че на 13.12.2014г. по четвъртокласен път
с.Габрене –с.П., общ Петрич, на около 400 метра преди автобусната спирка на с.Камена,
като правоспособен водач на МПС, категория „М,М,АМ”, при управление на МПС- л.а „Опел”, модел „Астра” с рег.№*******,
собственост на С.Д.К. ***, е нарушил правилата за движение, установени в Закона
за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.137в, ал.3 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е
съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и управлянато МПС не е било оборудвано със система за обезопасяване на деца,
като при движение със скорост от около 52-53 км./час, която е била по-висока от
критичната скорост за преминаване на завоя при конкретните условия, е изпуснал
управлението на автомобила, в резултат на което автобилът е започнал да се
движи със задната си част напред и леко косо, а след 60-70м. паднал в нива, намираща се в отляво
на пътя, в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на возещото
се отзад в автомобила дете – Б.Д.К. – на 1 година и 10 месеца, което не е било
осигурено от система за обезопасяване,
като смъртта е настъпила в резултат на травма вътре в купето на автомобила –
напречно счупване на черепа, многофрагментно счупване ва черепния покрив,
контузия на мозъка и кръвонасядане на меките черепни покривки, като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия, с което е осъществил състава на престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б”,
вр чл.343, ал.1, б.”в”, вр чл.342, ал.1 от НК, вр чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.137в,
ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд-Благоевград съдът
приема, че е установен механизмът на настъпване на ПТП: водачът на
застрахования от ищеца автомобил е нарушил чл. 20 , ал.2 от ЗДВР, съгласно
който водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Водачът на застрахования от ищеца
автомобил е нарушил и чл.237в, ал.3 от ЗДвП, съгласно който в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и
N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска
превозването на деца под тригодишна възраст.
В резултат на противоправното и
виновно поведение на водача Д.А.К. по непредпазливост е причинена смъртта на
возещото се в автомобила дете Б.Д.К..
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници №101/17.07.2015г. ищцата е майка на починалото дете.
От показанита на св.Х. се установява, че ищцата тежко е преживяла
смъртта на детето. Връзката между майката и детето е била изключително силна.
Детето било емоционално привързано към ищцата, постоянно било в нейните ръце.
След инцидента Г. сякаш не съзнавала какво се случва, на погребението стояла „вторачена
в една точка”. В следащите дни, когато започнала да се съвзема и осъзнава какво
се е случило – плачела постоянно, връщала се към миналото – какви дрешки и кога
е носило детето, с какви играчки обичало да си играе, постоянно говорела за
него. Преди инцидента била общителен и лъчезарен човек, постоянно излизала навън
с децата. След катастрофата се затворила и не искала да излиза, почти не
разговаряла, на въпроси отговаряла кратко. Според свидетелката, ищцата не се е
възстановила напълно. Отключило се и заболяване – „бучка на гърдата”, което лекувала.
Емоционалното й състояние не било добро, отново успяла да забременее, но
постояно се връщала назад към бремеността с детето Б., сравнявала двете бременности
и си спомняла непрестанно предходната бременност. След катастрофата, около шест
месеца по-късно, забременяла, но в
третия месец претърпяла спонтанен аборт. Посещавала често гроба и
местопроизшествието. Непосредствено след катастрофата всяка седмица носела цветя
и играчки на гроба на детето, първоначално ходела по 1-2 пъти на ден, в
последствие ходела веднъж седмично, защото семейството се преместило в
гр.Петрич. Установили се в гр.Петрич, защото ищцата страхувала да пътува. Когато
се върнала на работа се налагало да пътува край мястото на катастрофата, а това
допълнително я натоварвало и стресирало. Отношенията със съпруга й били
нормални, като между съпрузи.
Заключенията на назначените по делото писихатрична и акушеро-гинекологична
експертизи също са в подкрепа на извода, че ищцата е преживяла изключително
тежко смъртта на детето.
Според вещото лице-писихатър, непосредствено след смъртта
на детето, ищцата е проявила „свръхтежка остра стресова реакция”. Емоционалните
й преживявания били много интензивни с
дълбока дезорганизираност, съчетани с нарушена фиксационна памет, лоша и
емоционално деформирана регистрация на събитията,неадекватна свърхактивност с елементи
на обърканост. При ищцата се проявил суициден импулс, който успяла да овладее. Болестните
преживявания се трансформирали в постравматично стресово разстройство с много
симптоми – отслабнала значително, получила
тремор, проявили се тематично свързани сънища, отбягвала дейности,
свързани с пътуване, постоянно била емоционално потисната и необщителна. Според
вещото лице, към датата на прегледа, ищцата е в хронична фаза на постравматично
разстройство - емоционално депримирана, с трудно удържими реакции при навлизане
в травматичната територия, въпреки настъпването на позитивни житейски промени в
личния й живот. Периодът на преодоляване на това заболяване е различен при
различните пациенти - от няколко месеца до няколко години.
От заключението на вещото
лице – акушер-гинеколог се установява, че тежкият травматичен стрес е причина
за дълготрайно нарушаване на хормоналното равновесие на ищцата и репродуктивните й
функции. Според вещото лице, поради травматичния стрес в течение на повече от
година ищцата не могла да забременее, преживяла и спонтанен аборт на
12.06.2015г. и едва през м.декември 2015г. забременяла отново, но бременността
била много тежка, с неколкократни лечения в болница, поставена била диагноза „заплашващ
аборт”, а през м.02.2016г. при лечение в гр.София бил установен и субамниален
хематом с размери 64мм/12мм. Благодарение на своевременното лечение бремеността
е била запазена. През по-голямата част от бремеността ищцата имала болки ниско
долу в корема и генитално кървене с различна продъжителност, а през м.юни
2016г. в 33-та гестационна седмица била на ръба на преждевременно раждане. Бременността
е завършила благополучно на 13.08.2016г. с раждане на жизнеспособно дете. Всички
проблеми през бременността на ищцата, според вещото лице, са непосредствена
последица от постравматичното стресово разстройство. Освен проблемите със
забременяването и усложнената бременност, през м.февруари 2015г., ищцата е
претърпяла и операция на нарастваща бучка на гърдата – фиброаденомектомия, която
също е последица от нарушеното
хормонално равновесие в организма на Г., което е в причинно следствена връзка с
посттравматичния синдром.
С оглед на гореобсъдените
показания на св.Х. и заключенията на психиатричната и акушеро-гинекологнича
експертизи, съдът приема за доказани по делото претърпените от ищцата
неимуществени вреди, както и наличието на причинно–следствена връзка между тях
и смъртта на детето, настъпила при ПТП..
Осъществен е ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът
е доказан по основание.
По възраженията за съпричиняване:
Ответникът направи възражение, че детето е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като пътувало в превозното средство, без да използва
системата за обезопасяване на деца.
Наред с това ответникът направи възражение, че ищцата
също допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като в нарушение
на чл.137в от ЗДвП допуснала детето да бъде превозвано с автомобил, който не е оборудван
със система за обезопсяване.
Първото от възраженията съдът намира за неоснователно. От
постановената присъда се установява, че детето е било на възраст 1 година и 10
месеца. Пътувало е в колата със своите родители/св.К./, които са взели
решението да го качат в автомобил, в който не са поставили детско столче и не
са предприели действия, за да го обезопасят по време на пътуването, поради
което детето не е осъществило деяние, чрез което да допринесе за настъпването
на вредоносния резултат.
Съдът намира за основателно второто от възраженията за съпричиняване,
според което ищцата с поведението си е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, поради следните съображения:
Съгасно чл. 237в, ал.3 от
ЗДвП, в
моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са
оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под
тригодишна възраст. Ищцата е майка на починалото дете Б. и по време на
пътно-транспортното произшестиве е пътувала заедно с него и с другото си дете
на задната седалка на автомобила. Според показанията на св.. Д.А.К. – водач на превозното
средство, който е и баща на детето, синът му е пътувал изправен между краката на майка си на
задната седалка.
От горецитираната присъда на Окръжен съд–Благоевград се
установява, че автомобилът не е бил оборудван със система за обезопасяване,
като това обстоятелство е част от фактическия състав на престъплението,
извършено от Д.А.К., за което е признат за виновен с влязлата в сила присъда.
Не бе доказано, че вредоносният резултат би настъпил дори
и да бе използвана системата за обезопасяване на детето. Напротив от медицинската
експертиза на вещо лице Г., която съдът приема, се установява, че смъртта е
настъпила в резултат на тежка черепно мозъчна травма, изразяваща се в контузия
на теменната област на главата с напречно счупване на черепни кости от черепния
покрив и основа и контузия на мозъка. Тези травми се дължат на много силен удар
странично в ляво и отгоре в теменната обаст на главата. Черепно-мозъчната травма,
според вещото лице, е причинена от удари на главата на детето в интериора на лекия
автомобил, в гърба на предната дясна седалка и в тавана на автомобила. Вещото
лице заявява, че не е изключено и травмиране на детето, чрез притискане в
телата на останалите пасажери от
автомобила. Според вещото лице, при правилно поставено детско столче, фиксирано
от коланите на столчето, тялото на детето щеше да е ограничено при движение
нагоре и напред, т.е обезопасителната система би го предпазила, вкл.и главата му от
силни удари в интериора на автомобила, както при сблъсък, така и при последващо
обръщане, детето не би получило описаната тежка черепно-мочъна травма. В
заключението е посочено, че съвременните детски седалки разполагат със
системата „Isofix”, която стандартно се въвежда за автомобили, произведени след
2006г. При останалите модели столчета за кола може да има само система за
натягане на автомобилния колан. Най-висока защита осигуряват детските седалки,
монтирани в посока обратно на движенито – до 92%, за разлика от поставените в
посока на движението столчета , които осигурават едва 60% безопасност.
От комплексната медико-автотехническа експертиза се установява, че
процесният автомобил е оборудван с триточкова система на предпазните колани.
Столчетата на тези модели автомобили се закрепват чрез предпазни колани в
долната част, но от показанията на св.К. *** се установява, че в автомобила не
е било поставено детско столче, а детето е пътувало изправено между краката на
майка си на задната седалка.
С поведението си, като е допуснала детето да пътува в автомобил, в който не
е монтирана система за обезопасяване, ищцата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат. Вещото лице Г. е категоричен, че при обезопасяване на
детето, не би настъпила тежката черепно мозъчна травма на главата, в следствие
на която детето е починало. При така
събраните доказателства, съдът приема процент на съпричиняване на вредите от
ищцата – 70%.
При
определяне размера на обезщетението, съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на Г. към датата на ПТП – 22 години, обстоятелството, че е била
прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на майката с
нейното дете, при това във възраст, когато детето е било безпомощно и изцяло
зависимо от грижите на родителите си. Връзката между майката и детето е била
изключително силна, двамата са били неразделни, което се установи от
показанията на св.Х., поради което ищцата е преживяла изключително тежко
загубата на детето – според психиатричната експертиза и към настоящия момент е в
хронична фаза на постравматично разстройство, което е продължение на
първоначалния тежък травматичен стрес от смъртта на детето; непосредствено след
катастрофата е отслабнала значително, проявил се е тремор, сънувала сънища,
свързани с катастрофата, наложило се семейството да се премести в гр.Петрич, за
да не пътува майката през мястото, където е настъпила катастрофата, тъй като я
преживявяла всеки път отново. След катастрофата еднократно се е проявил и импулс
за самоубийство, който е успяла да овладее. Тежкото емоционално състояние се е
отразило и на физическото здраве на Г., която е имала проблеми да забременее
отново, преживяла е спонтанен аборт и тежка бременност, през която е била
лекувана и е съществувала опасност за плода, отключило се е и друго заболяване „Фиброаденомектомия”,
лекувано по оперативен път, което също е било в причинно следствена връзка с
преживяния стрес от загубата на детето. Дори през периода на новата бременност
ищцата е продължила да мисли за изгубеното си дете и да сравнява двете
бременности /св.Х./.
При
определяне на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че дори и
интензивността на страданието да намалее във времето, мъката от
загубата на детето ще остане до края на живота на майката, загубата за нея е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД,
съдът прие, че следва да определи обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост в максимален размер – 250 000лв.
Тъй като възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
ищцата е основателно, размерът на обезщетението следва да бъде намален с процент на съпричиняване от 70%, при което дължимото от ответника обезщетение
е 75 000лв., до който размер искът е основателен, а в останалта част, до
пълния предявен размер от 250 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за имуществени вреди в размер на
255.20лв.- разходи за погребение:
Видно
от договор №000076, без посочена в него дата, сключен между Траурна агенция „М.”
и Д.А.К., агенцията е поела задължението да извърши погребението на детето Б.Д.К. срещу заплащане на сумата от
233 лв.
Ответикът
оспори този иск, поради което в тежест на ищцата бе да установи, че
действително е заплатила посочените в договора разходи. По делото не бе
представен разходен документ, чрез който да се установи, че сумата е заплатена от
Г., поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. от АК-София, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2350.23лв., съобразно уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5652.16лв., съобразно отхвърлената част от иска.
При определяне на размера на разноските, дължими на ответника, съдът не
уважи възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответното
дружество възнаграждение за адвокат, поради следните съображения:
Минималният размер на адвокатско възнаграждение при общата цена на
предявените искове – 250 255.20лв., съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 6535.10лв. Това възнаграждение с включено ДДС възлиза на 7842.12лв.
Видно от списъка с разноски на ответника и доказателствата за заплатено
адвокатско възнаграждение, ответното дружество е заплатило възнаграждение за
адвокат в размер на 7836лв. с включено ДДС, която сума е по-малка от
минималното възнаграждение за адвокат с включено ДДС – 7842.12лв., поради което
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за
неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 3000лв. върху уважената част от иска, а на СГС
разноски за вещо лице в размер на 350,15лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.” АД със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Т. В. Г., ЕГН **********,***, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 75 000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на починалото
дете Б.Д.К., причинени в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 13.12.2014г., причинено по вина на водача Д.А.К., при управление на л.а
”Опел Астра” с рег.№ *******, по време на действие на застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
13.12.2014г. до окончателното изплащане, като иска, в останалата част, до
пълния предявен размер от 250 000лв., представляващи част от общо дължими 350 000лв.,
като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.Г. против „З.А.Д.А.” АД иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ за сумата от 255,20лв. – обезщетение за направени
разходи за погребение на починалото дете Б.Д.К., причинени в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.12.2014г. по вина на на водача Д.А.К., при управление на л.а ”Опел
Астра” с рег.№ *******, по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност/, ведно със законната лихва, считано от
13.12.2014г. до окончателото изплащане.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.” АД да заплати на адв.П.К. от АК-София, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2350.23лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.В.Г. да заплати на „З.А.Д.А.” АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5652.16лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.” АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения
иск в размер на 3000лв. върху уважената част от иска, а на СГС разноски за вещо
лице в размер на 350,15лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :