Присъда по дело №130/2021 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 16/19.04.2021 година,
постановена по НОХД № 130/2021г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура-Ямбол-Териториално отделение-Елхово ведно с БП №29/2021г. по описа
на ГПУ-Елхово обвинителен акт, с който подсъдимият Ж-М.А.Ф.Н. /J.-M. A. P. V. N./,
поданик на Кралство **********е обвинен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК, за това, че на 07.04.2021 година в района на 279 гранична пирамида, в землището на
с.Лесово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, призован по реда на чл.180 ал.3 от НПК чрез служебния му
защитник – адв.П.М. от АК-Ямбол, назначен като такъв от фазата на БП и с участието на
сл.защитник, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане
на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият прокурор при РП-Ямбол-ТО-Елхово, А.С.,
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение против подсъдимия Ж-М.А.Ф.Н., като
излага доводите си, поради които счита, че от събраните по делото доказателства е
установено, че същият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
престъпния състав на вмененото му престъпление по чл.279 ал.1 от НК. Предвид на това
представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия Ж-М.А.Ф.Н. за виновен
по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, като
при определянето му от една страна се вземе предвид високата степен на обществена
опасност на инкриминираното деяние, а от друга страна чистото съдебно минало на
подсъдимия и пълните му самопризнания, способствали за разкриване на обективната
истина по делото. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК прокурорът предлага на подс. Ж-М.А.Ф.Н. да бъдат наложени минимално
предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно –
три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от
изтърпяване за срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.
Назначеният в хода на бързото досъдебно производство служебен защитник на
подсъдимия Ж-М.А.Ф.Н., адв.М. не оспорва авторството на деянието и намира обвинението
за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства. Пледира при
индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземе предвид наличието на
смекчаващи вината му обстоятелства, като в тази насока се изтъкват пълните самопризнания
на подзащитния му, с които е способствал за разкриване на обективната истина по делото,
чистото му съдебно минало и подбудите му за извършване на деянието. Поради тези си
съображения адв.М. счита, че наказанието на подс. Ж-М.А.Ф.Н. следва да бъде определено
в предвидения в престъпния състав минимален размер от 3 месеца лишаване от свобода,
което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на
100 лева.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ж-М.А.Ф.Н. /J.-M. A. P. V. N./, е роден на ********** година в
гр.Лубумбаши, Република Конго, поданик на Кралство **********с висше образование, с
адрес: гр.Едигем, Кралство **********безработен, неосъждан, разведен, без документи за
самоличност.
1

При задържането у подсъдимия не са били намерени национални документи за
самоличност, като самоличността му е била снета от разследващия орган в хода на БП чрез
преводач, по негови данни, както при привличането му, така и при разпита му като
обвиняем. Така установената във фазата на БП самоличност на подсъдимия, се възприе и от
съда, предвид липсата на представени и в хода на съдебното следствие документи за
самоличност на подсъдимия.
Видно от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, същият от 2017г. живеел и работил в сферата на туризма, в гр.Анталия,
Р.Турция. В края на месец март 2021г. решил да напусне Р.Турция и тъй като не притежавал
необходимите документи и надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни,
въпреки опитите му да се снабди с такива, предприел действия по нелегално преминаване на
турско - българската граница. На 06.04.2021г. предприел пътуване с автобус до гр.Одрин,
където пристигнал около 16.00 часа. От там продължил пеша в посока към турско-
българската граница като за ориентир ползвал приложение на смартфона си – „Гугъл
Мапс“. На 07.04.2021 година подсъдимият Ж-М.А.Ф.Н. около 12.40 часа влязъл през
границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на 279
гранична пирамида, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, област
Ямбол. На територията на Република България, подсъдимият продължил да върви и стигнал
до с.Лесово, от където имал намерение да хване такси, с което да се придвижи към
вътрешността на страната ни. Но около 18.30 часа на същата дата – 07.04.2021г. бил
задържан в центъра на селото от гранични полицаи, в т.ч. и от свидетеля П.К. – „старши
полицай“ при ГПУ-Елхово, който осъществил задържането на подс. Ж-М.А.Ф.Н., след като
било установено, че същия е чужд гражданин и е без документи за самоличност.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№ 334 от
08.04.2021г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при
Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият Ж-М.А.Ф.Н. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на БП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от
НПК, показанията на свидетелите Х. В. В. и П. Г. К., дадени в хода на съдебното следствие,
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия,
макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради
което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно
времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и
мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление. Показанията на разпитаните
свидетели В. и К. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и
последователни. Същите кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, в
т.ч. и с обясненията на самия подсъдим в частта им по задържането му от граничните
власти. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателства, приложени
по БП № 29/2021г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за
задържане на лице от 07.04.2021 г., Протокол за полицейски обиск на лице от 07.04.2021 г.,
разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 08.04.2021 г., Афис регистрация/,
се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
2

От обективна и субективна страна подсъдимият Ж-М.А.Ф.Н. /J.-M. A. P. V.
N./, роден на ********** година в гр.Лубумбаши, Република Конго, поданик на Кралство
**********с висше образование, с адрес: гр.Едигем, Кралство **********безработен,
неосъждан, разведен, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния
състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 07.04.2021 година в района на 279 гранична
пирамида, в землището на с.Лесово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
Ж-М.А.Ф.Н. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в
посока от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 07.04.2021г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница в землището на с.Лесово, общ.Елхово, като е задържан от граничните полицейски
органи в центъра на с.Лесово.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият, е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на обясненията
на подсъдимия Ж-М.А.Ф.Н., поданик на Кралство **********се установи, че същият е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е живеел и работил от 2017г., с
ясното намерение да премине на територията на държава-членка от ЕС - Р. България, за да
потърси по-добър живот. Или действията на подс. Ж-М.А.Ф.Н., са били предварително
обмислени и планирани с ясна цел. Предприемайки пътуването си към Република България
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската
граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р България и в друга
държава от ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната граница, а именно Р. Турция, е бил преследван заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че
желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимия не е направил нито при
задържането му, нито впоследствие при разпита му в хода на бързото производство. Не
може да се приеме, че всяко преминаване на границата на страната ни без разрешение на
3

държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде
установено наличието на посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279,
ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от
правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България,
като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение от преследване по
причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения или
принадлежност към определена социална група, следва да е налице по отношение на
конкретното лице – в случая на подсъдимият, поданик на Кралство **********а не
голословно да се твърди.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Ж-М.А.Ф.Н. /J.-M. A. P. V. N./,
поданик на Кралство **********за виновен в извършването на престъпление по чл.279 ал.1
от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните и икономически мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно
Р.Турция, където пребивавал от 2017г., за да потърси по-добър живот на територията на
държава-членка на ЕС.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. Ж-М.А.Ф.Н.
деяние по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с
динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската
обществена опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и
механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли
обаче да бъдат определени както като многобройни, така и като изключителни, за да се
определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на
наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се
отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия Ж-
М.А.Ф.Н. кумулативно предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на
чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и наказание Глоба в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. Ж-М.А.Ф.Н. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в
извършването на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на
извършване на инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването
му /лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Ж-М.А.Ф.Н.
наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с
висока степен на обществена опасност Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК
4

съдът отложи изпълнението на наложеното на подс. Ж-М.А.Ф.Н. наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД»ГП»-гр.Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/

5

Номер на акта:	16
Дата:	19 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20212310200130
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 април 2021 г.

Присъда по дело №130/2021 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите