Р Е Ш Е Н И Е
№
398
гр.
Пловдив, 13.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, IX състав в публично заседание на петнадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Велизар
Русинов
при секретар Р.
П. и участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2660 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 195б от ЗВ и чл. 166
от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. “Шести септември“ № 250, представлявано от
управителя С.Л.Н.против акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 162 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е
установено публично държавно вземане на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД на
основание § 9 от ПЗР на ЗВ за водовземане с цел
питейно-битово водоснабдяване на обект гр. Клисура, община Карлово, област
Пловдив за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в
размер на 5813,60 лева и лихва за забава в размер на 1615,03 лева.
Според
дружеството-жалбоподател оспореният акт е материално и процесуално
незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на закона, а
административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните
правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са довели до
формиране на незаконосъобразен извод. Твърди се също така, че актът е издаден
при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности,
налице е разминаване във времевия обхват на задълженията в мотивната
и диспозитивната част, неправилно са изчислени
главницата и лихвите, неправилно са посочени правните основания за издаване на
акта. Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен.
Претендира разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като
неоснователна. Съображения по съществото на спора са изложени в писмени
бележки, представени на 21.01.2020 г.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения
акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните
съображения:
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че за използваните годишни водни
количества от подземни води чрез 6 бр. каптирани естествени извора, разположени
в местността „Зли дол“ в землището на гр. Клисура, община Карлово, област
Пловдив, с цел на водовземането питейно-битово
водоснабдяване на обект град Клисура, община Карлово, област Пловдив, са
подадени справки, съответно декларации по чл. 194б от ЗВ от управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, както следва: на 30.01.2018 г. за иззетото
през 2017 г. количество вода от 68 700 м3; на 25.01.2017 г. за иззетото през
2016 г. количество вода от 92 800 м3; на 26.01.2016 г. за иззетото през 2015 г.
количество вода от 70 480 м3; на 30.01.2015 г. за иззетото през 2014 г.
количество вода от 58 700 м3.
С констативен
протокол № ПВ3-191 от 30.08.2017 г. е обективирана
проверка по документи за изчисляване на дължимите такси на основание § 9 от ПЗР
на ЗВ, с който е констатирано, че за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и декларации по
чл.194б от ЗВ за добитите количества подземна вода в размер на 221 980 куб. м.
и дължима такса за този период в размер на 4439,60 лева, изчислена съгласно чл.
10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ.
бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), определяща единичен размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово
водоснабдяване в размер на 0,02 лева.
С констативен
протокол № ПВ2-149 от 15.05.2018 г. е обективирана
проверка по документи за изчисляване на дължимите такси на основание § 9 от ПЗР
на ЗВ, с който е констатирано, че за 2017 г. иззетото водно количество е 68 700
куб. м, а таксата съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
(приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017
г., обн., ДВ. бр.2 от 06.01.2017 г.) е в размер на 1374,00
лева.
С покана за
доброволно изпълнение изх. № ПО-02-413 от 13.06.2019 г. „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от
получаването задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗВ на основание
§ 9 от ПЗР на ЗВ за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. в размер на 5813,60 лева, ведно с дължимата лихва за периода на
забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане
на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за
започване на производство за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане изх. № ПО-02-413(1) от 11.07.2019 г. управителят на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1,
във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК започва производство за установяване на
публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси
за водовземане за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г.
С оспорения
АУПДВ № 162 от 29.07.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство – е
установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД на основание § 9 от ПЗР на ЗВ за водовземане с
цел питейно-битово водоснабдяване на обект гр. Клисура, община Карлово, област
Пловдив за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в
размер на 5813,60 лева и лихва за забава в размер на 1615,03 лева, тъй като към
датата на издаване на АУПДВ, дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези
такси.
В хода на
настоящото съдебно производство, във връзка с приложените към жалбата платежни
нареждания за платени такси за водоползване за 2011
г., 2012 г. и 2013 г., е поискано да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, като в о.с.з. така направеното искане е оттеглено от процесуалния
представител на жалбоподателя адв. Г..
При така
установените факти, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
АУПДВ е издаден
от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл.
152 от ЗВ.
Не се споделя
възражението на жалбоподателя, че в административното производство по издаване
на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил
покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при
неизпълнение, ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане. Т.е., спазени са правилата на чл. 26 от АПК и на
дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем,
като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано,
че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в
настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови писмени
доказателства, установяващи плащане на процесните
задължения, което е единственият правнорелевантен
факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на
издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производството по
издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени
правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото
законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или
чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения. Всички факти
от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и
волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на
процедурата.
На следващо
място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ
актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения
от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни
документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за
доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за
изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация
оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за
иззети водни количества и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2014 г. –
2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка
за изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на
дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за
неговото издаване административнопроизводствени
правила.
Не се споделя
също възражението за нарушение на формата на акта. В достатъчна степен подробно
и ясно са определени както времевият период, за който дружеството не е погасило
задълженията за такси за водовземане, така и размерът
на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за издаване
на акта. Непосочването на целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника,
според настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на
изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт,
защото в акта е посочено, че същият се издава на основание § 9 от ПЗР на ЗВ,
съгласно който, когато използването на водите се осъществява на основата на
издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи
заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на
тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира
процедурата за издаване или преоформяне на
разрешителното му. От представеното по делото от страна на жалбоподателя
Разрешително за водоползване № 300530/16.09.2004 г. е
видно, че същото е издадено на Община Карлово, т.е. жалбоподателят не притежава
разрешително за водоползване от въпросните 6 бр.
каптирани естествени извори. Същевременно за всяка една от процесните
години „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е подавало справки, респ.
декларации, в които е декларирало използването на посочените в АУПДВ количества
вода, поради което и именно на основание § 9 от ПЗР на ЗВ дължи заплащане на
таксите, предвидени в ЗВ. В този смисъл не е налице и непълнота или нарушение
на изискването за форма. Все в тази насока следва да се посочи, че доколкото
задължението за заплащане на такси произтича от осъщественото водовземане, без значение е дали то има основание, обратното
тълкуване би поставило ползвателите на водни ресурси без разрешително в
по-благоприятно положение от това на тези, които са спазили разрешителния
режим, което очевидно не е целта на закона.
Размерът на
задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното
по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При
съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества
вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики. Следва
да бъде изрично посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са
представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са
посочени в констативните протоколи и въз основа единствено на тези декларирани
от самото дружество количества, са изчислени задълженията по години. В този
смисъл е без правно значение съществуват ли на място при двата броя тръбни
кладенеца водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества
съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото
дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне
на публичните задължения, се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от
самото дружеството данни.
Все в тази
насока следва да се посочи, че съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение
на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води от въпросните 6 бр. каптирани естествени извора, освен
установените от служителя на БДИБР в констативните протоколи, въз основа на
подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в
оспорения акт.
Неоснователни са
възраженията по отношение на определения размер на публичните задължения,
доколкото цената на правото на водовземане е
определена в съответните тарифи по чл. 194 от ЗВ, които за процесния
период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на
дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (отм., в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.) и
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г.
И в двете тарифи (чл. 10, ал. 2, т. 1 от отменената тарифа и чл. 12, ал. 2, т.
1 от новата тарифа) единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за питейно-битови нужди, е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл.
194, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща
такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.
194, ал. 2 от ЗВ таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода.
Именно по този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на
декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане
и съответния единичен размер на таксата, която за целия период от 2014 г. до
2017 г. е 0,02 лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
Съгласно чл.
194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните,
съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.
Дружеството-жалбоподател е изпълнило това задължение с подадените към БДИБР
справки през годините във връзка с осъщественото водовземане.
Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени
като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ са
посочени и размерите на дължимите такси за водоползване
по години, като размерът им е идентичен с установения от административния
орган. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя
за неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
Действително, по
преписката е налично писмо с изх. № 24-00-2540 от 09.05.2018 г., с което
дружеството изпраща коригирани данни за 2017 г. поради допусната техническа
грешка, но от една страна тези данни не касаят процесните
годишни водни количества, а от друга е налице и отговор с изх. № КД-04-1505 от
29.05.2018 г., с който БДИБР е уведомила дружеството, че съгласно чл. 194б, ал.
3 от ЗВ е извършена проверка на предоставената информация и таксите са
начислени и отразени в констативните протоколи, съответно посочените суми
следва да се заплатят в полза на БДИБР. Няма данни по административната
преписка от страна на дружеството да е направено възражение по така
определеното задължение за такса за 2017 г. В тежест на страната е да установи
благоприятните за нея факти и доколкото това не беше сторено, съдът намира, че
посоченото от административния орган количество използвана вода, е правилно
установено.
В оспорения акт
са посочени периодите по години и размерите на главницата и лихвата за забава,
както и общият период на задължението – 01.01.2014 г.
– 31.12.2017 г., общият размер на главницата – 5813,60 лева, общият размер на
лихвите – 1615,03 лева.
Неоснователни са
възраженията във връзка с начислените лихви за забава. На първо място следва да
бъде посочено, че съгласно чл. 15, ал. 1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.
21, ал. 1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване
са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началния момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт.
На следващо
място, що се отнася до размера на законната лихва, съдът намира, че същият е
правилно определен съобразно чл. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който
установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения
е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Нормата на чл.
194б, ал. 4 от ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г.,
и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата
дирекция не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра
на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради което неоснователно
и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата, направено в жалбата в
тази насока.
С оглед всичко
изложено, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма на мотивиран писмен акт, при спазване на
процесуалните правила и на материалноправните норми,
поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от
горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, IХ
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за установяване
на публично държавно вземане № 162 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с който е установено публично държавно вземане на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД на основание § 9 от ПЗР на ЗВ за водовземане
с цел питейно-битово водоснабдяване на обект гр. Клисура, община Карлово,
област Пловдив за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017
г. в размер на 5813,60 лева и лихва за забава в размер на 1615,03 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Председател: