Решение по дело №29253/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5816
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20211110129253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5816
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА

СТАВРУ
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110129253 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Ястребец № 23Б, е предявил искове за признаване за установено, че
ответникът ПЛ. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.Средна гора, №127, ет. 3, ап.
5, дължи сумата от 783,31 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и
изравнителни сметки за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 142,68 лв. за периода
от 31.1.2018 г. до 26.1.2021 г., сумата от 28,35 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 31.3.2020 г. ведно със законна лихва от
28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,19 лв. за периода от
31.1.2018 г. до 26.1.2021 г., с неплащане на които суми /за главници/ се е обогатил за сметка
на обедняването на дружеството, присъдени със заповед от 03.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5211/21 г. на СРС. Поддържа се, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди като собственик на
топлоснабден имот - търговски обект в гр. София, ул. Антим I№ 5, бл.2, вх.Б. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява чрез сключването на
писмен договор при общи условия, какъвто ответникът не сключил с ищеца въпреки
отправените покани. Ищецът твърди, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответникът не я
заплатил, с което се обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Твърди се, че за сградата
където е имотът на ответника, услугата дялово разпределение на топлинна енергия е
извършена от ищеца, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
1
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота на ответника са
издадени такива изравнителни сметки. До ответника била изпратена покана за доброволно
изпълнение с посочен размер на дължимите суми, които той не платил, поради което дължи
и обезщетение за забава. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от търсената
с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор в срока по чл.
131 ГПК, в който оспорва исковете. Оспорва ответникът да е бил потребител на топлинна
енергия и да е ползвал имота за стопански нужди. Оспорва доставката на топлинна енеригя в
претендираните количества и стойност. Оспорва претенцията за лихви. Релевира възражение
за давост. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 и чл. 86
ЗЗД. Претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки обогатяването на
даден правен субект, обедняването на друг, при наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на основание за това имуществено несъответствие. В тежест на ищеца
е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и с посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, ползвайки така доставената енергия за стопански
нужди в процесния имот и през процесния период. При установяване на тези предпоставки,
ответникът следва да докаже плащане.
От приложения по делото нотариален акт № 111/3.8.2010 г. за покупко-продажба на
недвижим имот се установява, че П.Г. придобил имот, представляващ търговски обект в гр.
София, ул. Антим I№ 5, бл.2, вх.Б.
От представените протокол от Общо събраните на ЕС проведено на 8.8.2022 г. и договор
с ФДР Нелбо инженеринг ООД, се установява, че сградата, в която се намира имотът е
топлоснабдена и е избрано дружество за извършване на услугата дялово разпределение на
ТЕ.
За имота на ответника е открита партида с аб. № 313287.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесният имот е топлофициран и сградата, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа, като е избрана фирма за дялово разпределение - Нелбо ЕАД. По
данни на ФДР в имота няма отоплителни тела, ползва се топла вода, за която е извършен
отчет на водомера през 2020 г., а преди това разходът за БГВ е изчислен на база един
потпебител. На база отопляемия обем е изчислена топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация за имота. През процесния период в имота на ответника е доставена топлинна
енергия, чиято стойност възлиза на 764.46 лв., като при разпределянето й са спазени
нормативните изисквания.
Доколкото процесният имот е стопански обект, потребената в него топлинна енергия е
2
за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като
такъв договор не е сключен за имота, не е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на което ищецът да
претендира заплащането й. Поради това предявеният иск е на основание настъпило
неоснователно обогатяване.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е
настъпило без основание. В случая тези величини се съизмеряват с доставената в имота ТЕ,
с неплащане на чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а ответникът като
собственик на имота, да се е обогатил, спестявайки си този разход /обогатяването може да е
в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му/.
Липсата на договор не освобождава ответника като собственик на имота да плати
доставената в него топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя
компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се
използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия,
отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ. От заключението на СТЕ се
установи, че през процесния период в имота е била доставена топлинна енергия за БГВ и от
сградната инсталация. Без значение е дали имотът е бил ползван или не от ответника, тъй
като той като собственик на имота отговаря за разходите във връзка с него, като с
неплащането им, се е обогатил, спестявайки си тези средства, а ищецът се е обеднил.
Относно таксата за дялово разпределение, не се доказа от ищеца, че е направил такъв
разход, с което да се е обеднил с размера на претендираната сума. В тази част искът следва
да се отхвърли, а заедно с това - и акцесорната претенция за лихва върху тази сума.
Предвид гореизложените съображения, главният иск следва да се уважи за сумата от
764.46 лв. стойност на отдадена топлинна енергия за процесния имот, с която се съизмеряват
обогатяването и обедняването на страните при връзка между тях.
Относно претенцията за мораторна лихва, доколкото в случая не са приложими общите
условия на ищеца, съответно липсва уговорен срок за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
за поставяне на ответника в забава е била необходима покана. По делото не се доказа на
ответника да е връчена покана за плащане, с оглед на което той не е изпаднал в забава. С
оглед на това претенцията за обезщетение за забава се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Правопогасяващото възражение наведено в отговора за погасителна давност се явява
неоснователно, тъй като в случая вземането е от неоснователно обогатяване, към което е
3
приложима общата пет годишна давност, която не е изтекла.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за
разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете, като от направени
разноски за държавна такса /50 лв./, депозит за вещо лице /250 лв./, депозит особен
представител 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, следва да се присъдят
557.69 лв. Относно разноските в заповедното производство, дължими са 59.75 лв.
Воден от горното съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД, че ответникът ПЛ. В. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул.Средна гора, №127, ет. 3, ап. 5, дължи сумата от 764.46 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и изравнителни сметки за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 28.1.2021 г. до изплащане
на вземането, с неплащане на която се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца,
присъдена със заповед от 03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 5211/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 764.46 лв. до
претендираните 783.31 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
ПЛ. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.Средна гора, №127, ет. 3, ап. 5, дължи
сумите: 142.68 лв. мораторна лихва за периода от 31.1.2018 г. до 26.1.2021 г., 28.35 лв. цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 31.3.2020 г., с
неплащане на която се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна
лихва от 28.1.2021 г. до изплащането й, и 5.19 лв. мораторна лихва за периода от 31.1.2018 г.
до 26.1.2021 г., присъдени със заповед от 03.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5211/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА ПЛ. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.Средна гора, №127, ет. 3,
ап. 5, да заплати в полза на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 557.69 лв. разноски в исковото производство и сумата от 59.75 лв. разноски в заповедното
производство.


4
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5