МОТИВИ ПО НОХД № 293/2016г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Бяла е обвинила лицето А.И.Ш. *** в това, че на
26.10.2016г. в с.Б., обл.Р., по ул. „Г. Д.“, пред
дом №
... управлявал
МПС - л.а. марка „Волво 440” с peг. № ............. без съответно
свидетелство за управление на МПС,
като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление на МПС - с НП № 16-4569-000079/10.05.2016г.
на Началника на РУ - гр.Две могили,
влязло в законна сила на 08.06.2016г.-престъпление
по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият А.Ш. не признава вината си и дава
обяснения, в които твърди, че не той, а брат му е управлявал автомобила на
инкриминираната дата. Упълномощеният му защитник пледира Ш. да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение поради несъставомерност на
деянието от обективна и субективна страна.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на гореописаното деяние и да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, около средния, предвиден в закона размер, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.И.Ш. е роден на ***г***, български гражданин, неженен,
неграмотен, не работи, постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********. Осъждан е
четири пъти, както следва:
1.С присъда по НОХД №398/1996г. на БРС, в сила от
19.06.1998г., за престъпление по чл.195 вр. чл.63 от НК, е осъден на 3мЛС, като
изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години;
2.С присъда по НОХД №55/2003г. на БРС, в сила от
04.03.2004г., за престъпление по чл.194 от НК, е осъден на 1г.ЛС, като
изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години;
3.С присъда по НХД №6/2008г. на БРС, в сила от
30.06.2008г., за престъпление по чл.235 от НК, е осъден на наказание глоба в
размер на 300лв.
4. С присъда по НОХД №121/2012г. на РС Попово, в сила
от 21.04.2012г., за престъпления по чл.343б ал.1 от НК и по чл.343в ал.2 вр.
ал.1 от НК, на осн. чл.23 от НК, му е определено общо наказание за двете деяния-
3м.ЛС, като е определено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 08.08.2012г.
Подсъдимият А.И.Ш. не притежавал свидетелство за
управление на МПС, поради което бил неправоспособен водач на МПС. Въпреки това,
на същия били налагани многократно административни наказания за нарушения на
ЗДвП, включително и за управление на МПС без съответно СУМПС.
С НП № 16-4569-000079/10.05.2016г. на Началника на РУ-гр.Две
могили, влязло в законна сила на 08.06.2016г., на подс.Ш. било
наложено наказание глоба в размер на 300лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП-за
това, че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС. Същото
му било връчено лично на дата 31.05.2016г. от св.К.-МЛПИ
в РУ Бяла, в присъствието на св.Н.-ПИ в РУ Бяла.
Подсъдимият лично положил подпис в разписката за получаване на НП и му било
разяснено за какво нарушение е санкциониран.
Независимо, че е бил санкциониран с горепосоченото НП
за управление на МПС без СУМПС, на 26.10.2016г. подс.Ш.
отново управлявал МПС-лек автомобил „Волво 440” с per. № ........, собственост
на П. В. К. от гр.Б., като се движел в с.Б., обл.Р. В автомобила заедно
с подсъдимия бил неговия брат-св.А.Ш., който бил
седнал на предната дясна седалка на автомобила. По същото време, в с.Б.,обл.Р., работели по график св.В. и св.Д., двамата на длъжност
МлПИ в РУ Две Могили. Около 16.00часа, със служебния
полицейски автомобил, преминавали по мост в селото. В същото време служителите забелязали
автомобил с подаден ляв мигач за преминаване по този мост, поради което спрели
на моста, за да го изчакат да премине. Двата автомобила се намирали на
разстояние един от друг около пет метра. Посоченият автомобил, обаче, изключил
левия мигач и не минал по моста, а продължил движението си напред по ул.“Г.Д.“,
по която се движел, в посока от центъра на с.Б. към
изхода за с.Б. Това поведение на водача на автомобила
усъмнило полицейските служители и същите със служебния автомобил потеглили
непосредствено след него. След около 30м., без да губят пряка видимост с
автомобила, вследствие подаден сигнал за спиране, полицейските служители спрели
за проверка автомобила. Същият спрял от лявата страна на платното, в посоката, в
която се движел. Веднага двамата полицейски служители слезли от полицейския автомобил
и отишли до шофьорското място на този автомобил, където седял подс.Ш., като му поискали личните документи и тези на
автомобила. Подс.Ш. представил само лична карта и
документи на автомобила, не представил СУМПС. Св.А.Ш.
представил на служителите лична карта. След справка с ОДЧ, служителите били
уведомени, че подсъдимия няма СУМПС и че управлява автомобила в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство. Установило се, че и св.А.Ш.
не притежава СУМПС. По нареждане на ОДЧ двете лица следвало да бъдат превозени
до РУ Две Могили. За тази цел бил изпратен още един полицейски автомобил, като
до пристигането му подсъдимия и брат му, по разпореждане на полицейските
служители В. и Д., останали в автомобила, с който пътували, а впоследствие били
качени в отделни полицейски автомобили. Полицейски служител транспортирал до
управлението и автомобила им. В РУ Две Могили св.В.,
в присъствието на св.Д., съставил АУАН на подсъдимия
за нарушение на чл.150 от ЗДвП, за това, че
на 26.10.2016г., в с.Б., обл.Р.,
по ул.„Г. Д.“, пред дом № ..., управлявал МПС - л. а. марка „Волво 440” с peг.
№ ......... без да притежава свидетелство за управление на МПС. Актът бил
връчен на подсъдимия, който в графата „обяснения/възражения“ саморъчно написал
„не“, след което се подписал за нарушител. Бил му връчен екземпляр от акта.
Впоследствие, тъй като се оказало, че подсъдимия, който бил обявен за ОДИ с
телеграма №37886/2016г., и св.А.Ш. имат други
преписки за престъпления, извършени с процесния автомобил, полицейските
служители продължили да работят с двамата, като на подсъдимия, на същата
дата-26.10.2016г., била връчена и призовка за явяване в РУ Бяла пред разследващ
полицай.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията
на подсъдимия, показанията на св.В., св.Д., св.К., св.Н.,
св.А.Ш., св.А., както и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства-АУАН,
НП, справка за нарушител, справки от ОДМВР Русе, справка за съдимост,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние, както и авторството на подсъдимия Ш..
Показанията на полицейските служители В., Д., К. и Н. са подробни и безпротиворечиви
помежду си, последователни и логични, и взаимно допълващи се, поради което
съдът няма основание да не им дава вяра. Съдът ги намира предвид на това за
незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото свидетели. Несъмнено се
установява от показанията на св.В. и св.Д., че са имали непрекъснат визуален контакт с
автомобила, който е управлявал подсъдимия, от момента, в който са го забелязали
за първи път, с подаден ляв мигач в близост до моста в селото до спирането му
на ул.“Г. Д.“, когато установили, че водач е подсъдимия Ш., а возещият се до
него е св.А.Ш.. Показанията на двамата свидетели са
напълно еднопосочни относно датата, мястото и начина на спиране на автомобила,
както и относно лицето, управлявало автомобила. Показанията им са съответни и
досежно последващите действия относно отвеждането на двете лица до РУ Две
Могили и съставянето на АУАН на подсъдимия за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Безпротиворечиво двамата свидетели установяват, че подсъдимият саморъчно е вписал „“не“ в графата за възражения в акта
и се е подписал в него, което кореспондира и с приложения по делото АУАН от
дата 26.10.2016г. Изявленията на св.В. досежно това, че през м.април 2016г. на подсъдимия е
съставян предходен АУАН отново за управление на МПС без СУМПС от колегата му Г.
К., кореспондират с отразеното в приложеното по делото НП от 10.05.2016г. Несъмнено
както от показанията на св.В. и св.Д.,
така и от приложените по делото справки се установява, че подс.Ш.
не е притежавал СУМПС на инкриминираната дата. Различията в показанията на св.В. и св.Д. не са съществени,
не касаят факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване-напр.относно
вида на подадения сигнал за спиране-със стоп палка или светлинен сигнал,
представени ли са при проверката лични документи от св.А.Ш..
Тези неточности в показанията на свидетелите не поставят под съмнение
достоверността на показанията им като цяло, тъй като в останалата част те са
напълно идентични, обстойни и безпротиворечиви. Съдът кредитира изцяло
показанията на св.К., относно датата и начина на
връчване на НП № 16-4569-000079/10.05.2016г. на Началника на РУ -гр.Две могили.
Действително от справка от РУ Две Могили до РП Бяла се установява, че именно св.К. е лицето, връчило процесното НП на подсъдимия. Същият
е категоричен в показанията си пред съда, че в с.Д. е
връчил НП на подсъдимия, като му е разяснил нарушението, за което е
санкциониран-че е управлявал МПС без СУМПС и го е предупредил, че ако втори път
бъде “хванат“ ще отиде на съд. Свидетелят посочва, че датата на връчване е
вписал лично, както и че пред него подсъдимия е положил подпис в НП, че го
получава, след което е взел да го чете.Уточнява, че много пъти е връчвал
наказателни постановления на подсъдимия, но същият винаги ги е подписвал с
пренебрежение. Показанията на св.К. кореспондират с
тези на св.Н.. Макар и св.Н.
да не е могъл да уточни дали е присъствал при връчването на конкретното НП,
което е обяснимо предвид изминалия дълъг период от връчването му-повече от
7месеца, същият е посочил, че е бил на работа и вероятно е бил със св.К. при връчването на НП, тъй като последният е обслужвал
този район.Съдът няма основание да се съмнява в показанията на св.Н. и макар да
липсва категоричност в тях, то имайки предвид показанията на св.К., че е бил със свой колега при връчването на НП, че св.Н. е работел в РУ Бяла като ПИ, обслужвал е района и е
връчвал много документи на подсъдимия, че е бил на работа в този ден и е
посочил, че вероятно е бил със св.К., следва да се
приеме, че процесното НП е било връчено в негово присъствие. Св.Н. е категоричен в показанията си, че подсъдимия винаги
е получавал лично документите, които е следвало да му се връчат и не е имало
никакви проблеми. В съответствие с показанията на св.К.,
св.Н. потвърждава, че винаги при връчване на НП се
запознават лицата с НП, за какво са санкционирани и каква е глобата, като
особено при неправоспособните водачи е налице практика да им се обяснява още
при съставяне на АУАН, че ако ги „хванат“ в едногодишния срок се отива на съд.
Свидетелите А.Ш. и М.А. излагат различна фактическа
обстановка. Твърдят, че са ходили с автомобила, управляван от св.А.Ш., като с тях бил и подсъдимия, да купят животни в с.Б. и са спрели пред портата на продавача, с когото
говорели. В този момент дошли полицаите и с ритници блъснали подсъдимия и св.А.Ш. да седнат в автомобила си. Виждайки това, св.А., който бил тръгнал да купи цигари от близкия магазин,
се изплашил и си тръгнал. Съдът не дава вяра на показанията им, тъй като те
противоречат на показанията на св.В. и св.Д., от които по несъмнен начин се установява, че
автомобилът е бил в движение, а не е бил спрял, както и че е бил управляван от
подсъдимия. Категорично от показанията на горепосочените свидетели се
установява, че по време на спирането на автомобила в него са били само
подсъдимия и св.А.Ш.. Трето лице е нямало, нито пък
се е появило впоследствие. Не се установява при проверката подсъдимия и св.А.Ш. да са слизали от автомобила, след което посредством
употреба на сила от страна на полицейските служители да са вкарвани обратно в
автомобила. Напротив, от показанията на св.В. и св.Д. се доказва, че тези лица не са слизали от автомобила
и са останали в него до момента на пристигането на друг полицейски автомобил, с
оглед транспортирането поотделно на лицата
до РУ Две Могили. Не се установява автомобилът да се е намирал пред
входна врата на дом в с.Б., когато са пристигнали
полицаите. По категоричен начин се установява от показанията на полицейските
служители, че когато са възприели автомобила, същият се е движел по улицата и
се намирал в близост до мост, като е бил спрян след около 30м. на същата улица.
Напълно недостоверно звучат показанията на св.А.Ш.,
че е бил попитан от полицая кой е управлявал автомобила, на което отвърнал, че
той е управлявал, но въпреки това полицаят заявил, че ще напишат акт на
подсъдимия, тъй като имал акт и преди това. Такива обстоятелства не се споменават в
показанията на св.В. и св.Д..
Твърдените от св.А.Ш. обстоятелства, за които дори и
подсъдимия не твърди в обясненията си, навеждат на извод за неговата явна
заинтересованост от изхода на делото, като брат на подсъдимия и стремеж в
максимална степен да наведе обстоятелства за целенасочени действия от страна на
полицейските служители спрямо подсъдимия, с цел подкрепа защитната теза на
подсъдимия, че не е управлявал автомобила на инкриминираната дата. По
посочените съображения съдът счита, че показанията на св.А.Ш.
и св.А. са недостоверни и не следва да им се дава
вяра.
Обясненията на подсъдимия са в унисон с показанията на
св.А.Ш. и св.А., относно
това, че заедно с тях, с автомобила, управляван от св.А.Ш.
са отишли в с.Б. и са разговаряли пред дома на
човека, от когото искали да купят крави, като през това време полицейски
автомобил, черен на цвят е спрял при тях и полицаят В. го бутнал да седне на
шофьорското място. Съдът счита, че обясненията му в тази част не отразяват
действителната фактическа обстановка, тъй като се опровергават изцяло от
показанията на полицейските служители, предвид на което намира, че не следва да
бъдат кредитирани и са израз на изцяло защитната му позиция по делото. Обясненията
на подсъдимия, че не знае, че му е връчван акт в районното управление и е
помислил, че се подписва за овце също противоречат на показанията на св.В. и св.Д., тъй като
посочените свидетели по категоричен установяват, че актът е съставен в РУ Две
Могили и на подсъдимия е обяснено за какво нарушение му се съставя. Обясненията
му, че не може да чете също следва да бъдат поставени под съмнение, тъй като
отново двамата свидетели В. и Д. посочват, че подсъдимия саморъчно е вписал в
графата възражения “не“ и положил подпис в акта. Освен това от показанията на св.В. става ясно, че когато лицата са неграмотни се питат
дали имат възражения или не и тази графа се попълва собственоръчно от
полицейския служител, а нарушителя само се подписва. В случая подсъдимият саморъчно
е вписал, че няма възражения, предвид на което св.В.
е приел, че същият не е неграмотен. От показанията на св.К.
се установява също, че подсъдимия е грамотен, тъй като го е разпитвал в
полицията и същият си е чел обясненията, които св.К.
е записвал под негова диктовка, които показания опровергават и изявленията на
подсъдимия, че не е ходил в полицията при този свидетел и не е давал обяснения
пред него. От показанията на свидетелите В., Д., К. може да се изведе, че подсъдимия
ползва при общуване официално говоримия български език и има, макар и
ограничени, способности да пише и чете, въпреки,
че не е посещавал редовно училище.Обясненията на подсъдимия, че има проблеми
със св.В. са без конкретика, неподкрепени от други
доказателства, предвид на което не навеждат на тенденциозност и преднамерено
отношение спрямо подсъдимия от страна на този полицейски служител. Обяснението
на подсъдимия, че през м.май 2016г. се е срещал със св.К.,
но не помни същият да му е връчвал наказателно постановление също се
опровергават от показанията на този свидетел, както и от приложената по делото
справка относно лицето, връчило му НП № 16-4569-000079/10.05.2016г. на
Началника на РУ-гр.Две могили, на дата 31.05.2016г.
При така установената фактическа обстановка и анализ
на доказателствата съдът намира, че следва да бъдат направени следните правни
изводи:
Подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна е осъществил
всички признаци на състава на посоченото престъпление, тъй като на 26.10.2016г. в с.Б., обл.Р., по ул. „Г. Д.“, пред
дом №
... управлявал
МПС - л. а. марка
„Волво 440” с peг. № ....... без съответно
свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство
за управление на МПС - с НП № 16-4569-000079/10.05.2016г. на Началника
на РУ -
гр.Две могили, влязло в законна сила на
08.06.2016г. Престъплението е
формално и е довършено с осъществяване
на престъпния състав. Несъмнено на посочената дата и място подсъдимият е
управлявал МПС. Същият не е притежавал СУМПС и е бил наказван за същото деяние,
като престъплението е извършил в едногодишния срок от наказването. Последното
се установява от НП №16-4569-000079/10.05.2016г. на
Началника на РУ - гр.Две могили, от което е
видно, че е влязло в законна сила на 08.06.2016г., а настоящото деяние е
извършено преди изтичане на едногодишния срок от влизането в сила на НП-на
26.10.2016г. Същото е връчено лично на подсъдимия, срещу подпис, като му е
разяснено за какво нарушение е санкциониран. Възраженията на защитника на
подсъдимия за приложимост на Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016 г. на ВКС по
т. д. № 1/2016 г., ОСНК, не могат да бъдат споделени, тъй като с него се дава отговор на
въпроса:“Осъществява ли се от субективна страна съставът на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК в случаите, когато НП за санкциониране на дееца по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление е връчено по реда на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН“? В случая не сме изправени пред такава хипотеза, тъй
като процесното НП е връчено лично, т.е по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН. Възраженията за нарушена процедура по
съставяне на АУАН на подсъдимия на 26.10.2016г., освен, че са неоснователни,
тъй като не е налице визираното от защитника на подсъдимия нарушение на чл.36
ал.1 от ЗАНН, са и ирелевантни за законосъобразността на началото на
наказателното производство спрямо подсъдимия за извършеното престъпление, тъй
като началото на наказателното производство е поставено с извършването на
процесуално-следствено действие по НПК-разпит на свидетел.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е целял настъпването им. Същият е съзнавал, че
управлява МПС без да притежава съответното СУМПС, че е наказван за същото
нарушение по административен ред, както и че не е изтекъл едногодишният срок от
наказването му по административен ред към момента на инкриминираното деяние.
По съображения от
изложеното съдът е признал подсъдимия за виновен в извършване на описаното
престъпление при горе установените обстоятелства.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление, съблюдавайки изискванията на чл.54 от НК при определянето му,
съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства –ниска степен на обща
и правна култура, полагането на грижи за
четири малолетни деца, а като отегчаващи обстоятелства-минали осъждания и
налагани наказания по административен ред
и за други нарушения на чл.150 ЗДвП, извън съставомерното.
Не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на
чл.55 от НК. При наличие на относителна тежест на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки и степента на
обществена опасност на извършеното престъпление, и личността на дееца, съдът е
определил наказание в размер над минималния и под средния размер, предвиден в
закона, а именно 1,6г.ЛС. Не са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието,
поради което същото следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, на осн. чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС. При
съобразяване на същите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, на
материалното положение и доходи на подсъдимия/няма трудови доходи, не притежава
недвижимо имущество или МПС, от които да се издържа/съдът е наложил на
подсъдимия и кумулативно наказание глоба в размер на 600лв.
Съдът счита, че
с горепосочените наказания в максимална степен ще бъдат постигнати целите на
наказанието по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и по
отношение на генералната превенция.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/