Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260209/12.2.2021г.
гр.Варна, 12.02.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД – тридесет
и седми наказателен състав в публичното съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петя Великова,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 4355 по описа на ВРС за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на А.Г.А., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 20 –
0442 - 000802/20.10.2020 год. на Началник Сектор към ОД
МВР - Варна, РУ 04 – Варна, с
което на въззивника са наложени административни
наказания, както следва: “Глоба” в
размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл.
174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като със
същото НП на основание Наредба N Із - 2539 на МВР са отнети 10 /десет/ контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения, оспорват се констатациите на АНО и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява .
В съдебно заседание въззиваемата
страна ОД МВР – Варна, редовно призована
за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са
постъпили писмени бележки от ю. к. Лукова в които същата изразява становище за
безспорна доказаност на адм.
наказателното обвинение и моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира също така присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно моли в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира адвокатско възнаграждение от ответната страна да бъде определено
такова в по-нисък размер.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На
07.10.2020 год. в с.Бенковски, общ. Аврен, обл.
Варна, св.З.Н. – мл. автоконтрольор към ОД МЧВР –
Варна, РУ 04 - Варна, около
15.05 часа, спрял за проверка л.а.”Нисан Терано” с рег.№ ***, движещ се по ул. „Дунав”, до №26, управляван
от въз.А.А.. На водача била извършена проверка за
употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510, АRDM,
№ 0233, като техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания от въззивника въздух -
0,93 промила.
За констатираното нарушение – управление на лек
автомобил с недопустима концентрация на алкохол срещу въззивника
бил съставен АУАН, серия „GA“, бл. №35772/ 07.10.2020 год., който
бил подписан от нарушителя без възражения.
Издаден бил Талон за изследване бл. № 0022880/
07.10.2020 год., в който била отразена стойността на взетата проба - с Алкотест Дрегер 7510 АRDM № 0232, за концентрация на алкохол в издишания
от въззивника въздух - 0,93 промила. В талона било
вписано лично от въз. А.А. – „приемам“ показанията на
техническото средство, след което се положила подписа си в него.
Въззивникът не се е възползвал от
възможността да даде кръвна проба за изследване. Този факт не е оспорен в нито
един момент от АНП.
В законоустановения срок
не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което АНО
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Н. и св.М.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото,
тъй като същите са непротиворечиви по между си.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото, НП, АУАН, заповед, талон за медицинско изследване, от др.
писмени материали, приобщени по делото, както и от показанията на св.Гачев и
св.Гавраилов.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до
следните правни изводи.
По
приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това
орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата
страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.
АУАН също е съставен от компетентно лице.
НП и АУАН са издадени при спазване на сроковете,
визирани в ЗАНН и съдържат всички необходими реквизити.Нарушението е описано
пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са обстоятелствата, при които
е извършено, посочен е и съставения АУАН, с който е поставено началото на АНП,
посочена е нарушената правна норма, поради което съдът не констатира служебно
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че по
никакъв начин, при изчерпателно посочени факти, не е било ограничено правото на
защита на нарушителя, който е имал възможност да разбере в извършването на
точно какво нарушение е обвинен. Конкретни процесуални нарушения в жалбата и в
с.з. не се сочат, поради което съдът не би могъл да изложи други конкретни
мотиви.
Срещу АУАН не са били подадени възражения, които
АНО да прецени преди да се произнесе по преписката, не са били налице спорни
обстоятелства, които да се разследват
или да се събират допълнително доказателства в подкрепа на констатираното
нарушение, поради което съдът намира, че
в хода на АНП не е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Фактическата
обстановка не е оспорена и в с.з.
По
приложението на материалния закон:
Правилно АНО е приел, че въз.А. е извършил
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата,
е управлявал МПС под въздействието на алкохол и с недопустима от закона
концентрация. Вярно е, че жалбоподателят не е дал кръвна проба, но съгласно
разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 год. при неявяване в
лечебното заведение и при недаване на кръвна проба за изследване употребата на
алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство,
поради което извършването на административно нарушение е било безспорно
доказано в хода на АНП. Твърдения, че е дадена кръвна проба, не са направени в
нито един момент от производството, поради което този въпрос допълнително не е
изследван.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, като наложените административни наказания: „Глоба” от 1
000.00 /хиляда/лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
/дванадесет/ месеца и доколкото тази санкционна норма визира абсолютен размер
на административните наказания за управление на МПС с концентрация на алкохол
над 0,8 до 1,2 на хиляда включително, а именно глоба в размер на 1 000.00
/хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 м., а
установената концентрация на алкохол е 0,93 на хиляда, съдът ги намира за
справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.
Контролните точки не са "наказания" по
смисъла на чл.13 от ЗАНН, те следва да се отнемат само при влязло в сила
наказателно постановление, същите са извън предмета на настоящия въззивен контрол, отнемането им не се оспорва в нито един
момент, поради което съдът намира, че не следва да се произнася.
С оглед
крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27
Е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение процесуално представителство по ЗАНН за
една инстанция в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия на ю. к по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з.. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП
следва да бъде потвърдено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 0442 -
000802/ 20.10.2020 год. на Началник
Сектор към ОД МВР- Варна, РУ 04 -Варна с което на А.Г.А.,
ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 1 000.00 /хиляда/
лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца,
на основание чл. 174, ал.1, т.2 от
ЗДвП , за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като със същото НП на основание
Наредба N Із - 2539 на МВР са отнети 10 /десет/
контролни точки.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН ********** *** сумата от 80, 00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл.
63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :