РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110113435 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. АНД. Н.-Ч. срещу „В. К.“ ООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване
на съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо да се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 425.52
лева, представляваща такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на документите
за отпускане на паричен заем“, съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем Standard 30
№ 5679575 от 24.02.2021 г. с оглед нищожността на клаузата поради противоречие със
закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради противоречие с
добрите нрави.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника на 24.02.2021 г. е
сключен описаният договор за паричен заем. В изпълнение на договореното ответникът е
предоставил на ищеца сумата в размер от 600.00 лева. Последният се задължил да върни
заетата сума разсрочено посредством 12 анюитетни месечни погасителни вноски в срок до
19.02.2022 г. при лихвен процент от 40.32% и ГПР 49.49%. Поддържа се, че между страните
е било договорено и заплащане на такса за „експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем“ в размер от 425.52 лева, чиято недължимост е предмет на
предявения иск. Същата била дължима през периода на кредита разсрочено и добавена на
равни части във всяка една погасителна вноска от погасителния план, като размерът на
общото задължение възлизало на 1 164.48 лева, а на общата вноска 97.04 лева.
Поддържа се, че клаузата за заплащане на горепосочената такса е нищожна,
доколкото противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, евентуално я заобикаля, евентуално поради
накърняване на добрите нрави.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че между него и ищеца има сключен договор за паричен заем от
1
24.02.2021 г.; че в резултат на договора е предоставил на ищеца сумата в размер от 600.00
лева, която ищецът се задължил да върне разсрочено на 12 месечни анюитетни погасителни
вноски в размер от 97.04 лева. Оспорва твърдението за нищожност на чл. 1, ал. 3 от договора
поради противоречие със закона или добрите нрави, доколкото се сочи, че ищецът имал
възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно
разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. Поддържа се, че услугата по експресно
разглеждане на заявката е реално доставена и цената като насрещна престация е дължима на
валидно правно основание.
По същество моли за отвхърляне на предявения иск и за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. С молба от 28.01.2022 г. г. поддържа исковата молба и моли за уважаването
й. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 31.01.2022 г. поддържа отгвора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За успешното провеждане на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК ищцата следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, че с ответника са страни по договор за паричен заем, сключен на 24.02.2021 г. с
уговорка за заплащане на такса „експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ в
размер от 425.52 лева.
В тежест на ответника е да установи по несъмнен начин валидността на клаузата, от
която произтича вземането му за „експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ в
размер от 425.52 лева.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и ответника е сключен договор за паричен
заем от 24.02.2021 г.; че в резултат на договора ответникът е предоставил на ищцата сумата
в размер от 600.00 лева в брой, която ищцата се задължил да върне разсрочено на 12
месечни анюитетни погасителни вноски всяка в размер от по 97.04 лева; че между страните
е договорено ищцата да заплати и такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема в размер от 425.52 лева, което е в унисон и с чл. 1, т. 3 от договора.
От съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че таксата за експресно
разглеждане е договорена да се заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се
включи в размера на всяка погасителна вноска. Уговореният между страните годишен
лихвен процент възлиза на 40.32%, а ГПР – 49.49%. Така общата сума за връщане по заема е
равна на 1 164.48 лева, формирана от заетата сума, таксата за допълнителна услуга и
договорната лихва.
По валидността на клаузата на чл. 1, т. 3 от договора за паричен заем от
24.02.2021 г.:
Договорът за кредит, сключен между страните е потребителски по своя характер,
поради което са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът констатира, че уговорената като предоставена на кредитополучателя престация
2
по чл. 1, т. 3 от договора изключва квалификацията й като допълнително благо, за което е
обосновано насрещно възнаграждение и то в размер над уговореното възнаграждение за
същинската престация /договорната лихва/ – ползване на заети парични средства за
определен период от време. Така посочената услуга /експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем/ не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което
да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещна воля на доставчика на
финансова услуга. Само ако можеше да ползва отстъпките или предимствата, без да се
договаря отново, то и предметът на допълнителната услуга би могъл да представлява
ценност като опция. Експресното разглеждане на документите за отпускане на паричния
заем от 600.00 лева е обусловено от неоповестени допълнителни условия, поради което не
гарантира каквато и да е сигурност за предоставено реално предимство. Отделно от това,
самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на
преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на договорен
кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано договаряне при
сравняване на позитивните интереси на насрещните страни /ако те се изчерпват само с
посочения предмет на допълнителната услуга, и нямат друга цел/. Каквито и да са
извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно
обслужване /допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време или завишени
консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или др. подобни/, те
не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното кредитиране разходи,
за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение и
то в размер почти колкото заетата сума и много над уговорената възнаградителна лихва.
Налага се краен извод, че допълнителната „услуга“ се свежда до средство за
съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество
предлагането й като предимство от доставчика води до икономически резултат идентичен
със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен
процент и разходи по кредита. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 2, чл. 19 ал. 3 и чл.
21 ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото
им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на
потребителя. Така уговорената такса противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която
забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване на кредита, а разглеждането на документите преди предоставянето на заетата
сума, дори и експресно /без да става ясно въз основа на какви критерии е направено това
разграничение между „обикновено“ разглеждане на документи и „експресно“/, безспорно е
типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на
договора разход, а не допълнителен такъв. Ответникът посочва, че тази такса е възникнала в
резултат на уговорена допълнителна услуга, но самото естество на действията на кредитора,
посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация, изключва
квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано насрещно
възнаграждение. Уговарянето на разходи във фиксиран размер във връзка с усвояването на
кредита, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата
дейност несъмнено придава неустоечен характер на клаузата.
Крайният извод на съда е за нищожност на клаузата на чл. 1, т. 3 от договора поради
противоречието й със закона, което обуславя недължимостта на вземането в размер от
425.52 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем.
Относно съдебно-деловодните разноски:
3
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 50.00 лева – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в полза на адв. П.Н. следва да се присъди
адвокатски хонорар в размер от 300.00 лева, имайки предвид цената на иска,
нормативноустановения минимум по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, както и фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаното
професионално съдействие.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията
между ищцата Г. АНД. Н.-Ч., ЕГН **********, с адрес: * и ответника „В. К.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: *, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер от
425.52 лева /четиристотин двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем“, съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем Standard 30 №
5679575 от 24.02.2021 г., с оглед нищожността на клаузата поради противоречието й с чл.
10а, ал. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * да заплати на Г. АНД. Н.-Ч., ЕГН **********, с адрес: * сумата в
общ размер от 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА, „В. К.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * да заплати на адв. П.Н., член на АК-гр. В., с рег. № *, с
адрес: * сумата в общ размер от 300.00 лева /триста лева/, представляваща адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4