№ 35460
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20211110147752 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 251344/17.11.2022 г. подадена от ищеца Б.
Д. Г. за изменение на Решение № 11655/25.10.2022 г. постановено по гр.д. №
47752/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав, в частта за разноските.
Молителят Б. Д. Г. чрез процесуалния представител адв. Ю. Г. сочи, че
се съдът неправилно е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение и не е присъдил заплатените от ищеца разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, дължимо въз основа на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. Поддържа, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото, искът е уважен и ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
има право на сторените разноски. Развиват се подробни съображение за
правото на адвоката да окаже безплатна правна помощ и на страната свободно
да упражнява свои процесуални права. Моли съда да допълни решението като
присъди претендираните разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Т..” ЕАД заема
становище за неоснователност на молбата. Счита, че не се налице материални
предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, както и че
претендирания размер адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ не отговаря на действителната правна и фактическа сложност
на делото. Моли съда да остави молбата без уважение. Претендира
присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за допълване на решението в частта за разноските е
депозирана в срока за неговото обжалване от лице, което е представили
1
списък по чл. 80 ГПК /лист 63 от делото/, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
В постановеното по делото решение съдът е приел, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото, че са налице предпоставките по чл. 78, ал.
2 ГПК и разноските в процеса следва да бъдат възложени върху ищеца.
Изложеното становище на съда остава непроменено и към настоящия момент.
Предвид приетото с Определение № 95/22.02.2018 година по ч.гр.д. №
510/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, тълкуване, следва да се има предвид, че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори и със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичане на срока за отговора на исковата молба. Ето
защо и съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
На следващо място, съдът е установил след служебна справка в
деловодната програма, че ищцата Б. Д. Г. е предявила срещу ответника „Т..“
ЕАД 16 /шестнадесет/ на брой идентични претенции за отричане на вземания
за начислена топлинна енергия за същия имот за различни периоди от по
няколко месеца всеки, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Макар
същото да е гарантирано от закона право на страната с оглед предприемане
желаната стратегия за защита на субективните права, при добросъвестно
упражняване на правата, не би се стигнало до разноски в искания размер.
Предвид цената на исковете по всяко едно от предявените дела (58,57 лева по
гр.д. № 34491/2022 г., 36,41 лева по гр.д. № 34494/2022 г., 40,64 лева по гр.д.
№ 34495/2022 г., 64,18 лева по гр.д. № 34497/2022 г.) генерирането на
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение многократно
надвишаващи размера на исковата сума, несъмнено сочи на явна злоупотреба
с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, поради което съдът счита, че не
следва да се присъждат.
Не може да бъде споделено становището на молителя, че
упражняването на едно процесуално право изначално е правомерно.
Раздробяването на претенцията на десетки периоди от по няколко месеца и
претендирането по всяко едно дело на държавна такса и адвокатско
възнаграждение, близки до дължимите за цялото вземане, противоречат на
основополагащия за облигационното право принцип, които забранява
неоснователното разместване на блага. Още повече – обременява
документооборота, осуетява своевременното разглеждане на делата, генерира
ненужни повтарящи се идентични дейности на служби регистратура,
деловодство, връчване на книжа, секретари и на съдебните състави. Такова
поведение не следва да се толерира от съда.
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. За
производството по чл. 248 ГПК не се дължат разноски на страните.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 251344/17.11.2022 г.
подадена от ищеца Б. Д. Г. за изменение на Решение № 11655/25.10.2022 г.
постановено по гр.д. № 47752/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав, в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3