Определение по дело №433/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

     ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                               гр.София, 28.08.2020г.

 

АПЕЛАТИВНИЯТ СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, трети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА

                                                                                     ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА

   

                                       

след като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНЧД № 433 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК.

С Определение от 22.07.2020 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 1892/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 22 състав, СНС е прекратил съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е върнал делото на СП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите лица. Първото процесуално нарушение, констатирано от проверявания съд, е по отношение на обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК, повдигнато на подсъдимия В.С.. Според СНС нормата на чл. 311 от НК, макар и да не е бланкетна, е следвало да бъде запълнена от СП чрез посочване на конкретни разпоредби от ГПК и ЗННД, които овластяват подсъдимия в качеството му на длъжностно лице и непосочваното им съставлява пречка за подсъдимия да разбере обвинението и да организира защитата си. Второто нарушение, посочено от СНС, се състои в противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт досежно формата на вината при извършване на престъплението по чл. 311 от НК, вменено на подсъдимия С.. Според съда фактите от обстоятелствената част говорят за непредпазлива форма на вина, а престъплението по чл. 311 от НК се осъществява при пряк умисъл. Трето процесуално нарушение отново, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, първостепенният съд е съзрял по отношение на обвинението по чл. 282, ал. 3 от НК, повдигнато на подсъдимата И.В.И.. Според съда обвинението е повдигнато на подсъдимата при наличието на квалифициращия признак по чл. 282, ал. 3 от НК, а в обстоятелствената част е посочено, че престъплението е извършено при условията на ал. 2 на чл. 282 от НК.

Срещу определението на СНС от 22.07.2020 г. е постъпил частен протест от прокурор при СП с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В протеста се сочи, че с Определение на АСНС от 04.03.2020 г. по ВНЧД 91/2020 г. по описа на АСНС, 2 състав, е констатирана липсата на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и делото е върнато на СНС за изпълнение на процедурата по чл. 248а от НПК за отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт, поради което се счита, че определението на съда е изначално незаконосъобразно. В сезиращия акт се излагат аргументи за съблюдаване на изискванията на чл. 246 от НПК при изготвянето на обвинителния акт, като подробно се обсъждат констатираните от СНС процесуални нарушения с твърдение, че същите не са допуснати, поради което не съставляват основание за връщане на делото на СП. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СНС за изпълнение на процедурата по чл. 248а от НПК.

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частните жалби и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим.

Разгледан по същество частният протест се явява основателен по следните съображения:

            Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу И.В.И. за престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК; чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 282, ал. 3, вр. ал 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 302, т. 1, б. „б“, вр. чл. 301, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; на Е.С.И. за престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 316, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на В.Д.С. за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С обжалваното определение състав на СНС за втори път се е произнесъл по въпросите, поставяни в разпоредително заседание за предаване на съд, като е констатирал съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите лица. С Определение на СНС, 16 състав, от 16.01.2020 г. също са били констатирани такива нарушения, като актът е отменен с Определение на АСНС, 2 състав, от 04.03.2020 г. по ВНЧД 91/2020 г. по описа на същия съд и е върнат на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 248а от НПК. Първостепенният съд, 16 състав, не е изпълнил посоченото определение на АСНС, вместо това е намерил основание по чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като е преценил, че с оглед осигуряване процесуалните права на адв. В. при обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК е необходимо провеждане на ново разпоредително заседание с негово участие. Поради това се е отвел от разглеждане на делото и същото е преразпределено на друг съдебен състав, а именно този, постановил атакуваното определение, който отново е пристъпил към провеждане на разпоредително заседание и произнасяне по въпросите на чл. 248 от НПК. Определенията на АСНС са задължителни за СНС, както и дадените с тях указания. Поради принципа, регламентиран в чл. 258 от НПК, за неизменност на състава на съда, СНС правилно е пристъпил към провеждане на разпоредително заседание с оглед на това, че при замяна на съдебния състав делото започва отначало. Поради това определението на АСНС е нямало как да бъде изпълнено от състава, на който делото е преразпределено- 22 състав, и на това основание постановеният акт не се явява незаконосъобразен.

По оплакванията в протеста срещу констатацията на СНС за допуснати процесуални нарушения:

По отношение на първото, констатирано от СНС, процесуално нарушение, а именно непосочване на конкретни разпоредби от ГПК и ЗННД, които да овластяват подсъдимия С. да извършва действия във връзка със службата му по съставянето на официални документи, АСНС намира, че не се касае за процесуално нарушение, допуснато от СП. Нормата на чл. 311 от НК не е бланкетна, деянието предполага длъжностно качество на извършителя, поради което се явява престъпление с особен субект- длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Посочването на такова длъжностно качество е достатъчно, без да е необходимо да се изброяват изчерпателно овластяващи разпоредби. Видно от приложения по делото обвинителен акт, в него изрично е уточнено, че в района не е имало нотариус, поради което действията от неговата компетентност се извършвали от съдия по вписванията на основание чл. 158 от ЗСВ (отм.), а като такъв в инкриминирания период е действал подсъдимият С. (стр. 2, абзац първи от обвинителния акт), намерило място и в диспозитива на акта, с който е повдигнато окончателно обвинение. Действително правомощията на нотариусите да извършват нотариални действия произтичат от разпоредбите на ГПК и Закона за нотариусите и нотариалната дейност, но непосочването им в настоящия случай не се явява съществено процесуално нарушение, тъй като в обвинителния акт е конкретизирано, че подсъдимият С. е осъществявал функции по нотариална заверка на документи, следователно от фактическа страна СП е дала достатъчно описание на извършеното така, че подсъдимият да разбере в какво е обвинен, без да е необходимо да се препраща към изрични разпоредби на ЗННД. Още повече, че образованието на подсъдимия, длъжностното качество, което е имал и правната му култура позволяват да разбере обвинението в пълнота, без да е нарушено правото му на защита в този смисъл. Освен това с оглед спазване на изискванията, регламентирани в чл. 246 от НПК, в обвинителния акт е достатъчно да се съдържа описание единствено на фактическите обстоятелства- време, място начин и др., относими към състава на престъплението, с други думи така наречените съставомерни признаци.

Второто процесуално нарушение, съзряно от СНС е, че описанието, дадено в обвинителния акт, на деянието по чл. 311 от НК, вменено на подсъдимия С., предполага непредпазлива форма на вина, а престъплението може да бъде извършено само умишлено. Формата на вина непредпазливост, подвид небрежност, предполага липсата на предвиждане на предизвиканите от деянието общественоопасни последици, при положение, че престъпният деец е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Според СП подсъдимата В. е представяла пред подсъдимия С. документите за заверка, поради което на нея й е повдигнато обвинение за подбудителство към престъплението. На много места в обвинителния акт е посочено, че С. е съзнавал изцяло извършваното от него и е действал с пряк умисъл. Самото сочено от СП деяние предполага такова субективно отношение поради това, че лъжливото документиране е на обстоятелството, че подписът в документа е положен от лицето, което действително го е съставило и подсъдимият С. като лице, осъществяващо нотариални функции, е удостоверил това и факта, че лицето се е явило пред него, за да положи подписа си, извършвайки нотариалната заверка. Поради това АСНС намира, че не само че прекият умисъл изрично е посочен от СП в обвинителния акт, но се извлича и от очертания в него механизъм на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия С..

Третото констатирано от СНС процесуално нарушение се състои в противоречие между обстоятелствена част и диспозитив касателно обвинението, повдигнато на подсъдимата В. по чл. 282 от НК, като според СНС от фактическа страна се сочи състава по ал. 2 на чл. 282 от НК, а в диспозитива- на ал. 3 на чл. 282 от НК. Прегледът на иницииращия съдебното производство документ показва, че подобно нарушение не е извършено от СП. Напротив, в документа е посочено, че деянията осъществяват състав на чл. 282, ал. 2 от НК, но поради изрично изброени в акта обстоятелства СП намира, че те покриват и квалифициращия признак особено тежък случай по ал. 3 на чл. 282 от НК и поради това обвинение е повдигнато по по-тежкия състав (стр. 310, абзац последен от ОА).

Поради изложеното АСНС намира, че при съставянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават прекратяване на съдебно производство и връщане на делото на прокурора. Не е нарушено правото на обвиняемите да научат за какво престъпление са привлечени в това им качество, поради което те успешно могат да реализират правото си на защита срещу така повдигнатите им от Специализираната прокуратура обвинения.

Предвид това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен, незаконосъобразен и необоснован поради това, че констатираните от СНС процесуални нарушения въобще не представляват такива и не са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Първостепенният съд се е произнесъл единствено по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като не е обсъдил останалите, регламентирани в чл. 248 от НПК, както и тези по чл. 248а от НПК, поради което делото следва да бъде върнато на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯВА определение от 22.07.2020г., по Н.О.Х.Д. № 1892/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд, 22 състав, като ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

                                                                                                2.