Присъда по дело №328/2024 на Районен съд - Провадия

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна прокуратура-**** обвинителен акт против А.В.Т., с
ЕГН ********** от гр. ****, за това, че на 13.08.2024 г. в село *****, община
****, област ****, без надлежно разрешително, издадено по реда на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, в нарушение
на установените в чл.30 от същия закон правила - „Забранява се
производството, преработването, търговията, съхранението, вноса, износа,
реекспорта, транзита, пренасянето, превозването, предлагането,
придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати по списъка на чл.З, ал.2, т. 1“, държал
високорисково наркотично вещество: коноп /марихуана/ с нетно тегло 4, 73
грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
09, 30%, на стойност 94, 60 лева, включен в Приложение I към чл.З, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотичн - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ - престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава
XXVII от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено
съдебно следствие. Същият, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещото лице и не се събираха доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание, участващият в производството представител на
ВРП поддържа възведеното против подс. Т. обвинение, като счита същото за
доказано. Излага подробни съображения касателно правната квалификация на
деянието, която намира за правилна именно такава каквато е и в предявеното
на подсъдимия обвинение за осъществено деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК
и неприложимост в случая на визираната в ал.5 от законодателя маловажност.
По отношение размера на наказанието заявява, че същия следва да бъде
наложен при условията на чл.55 от НК, в минималния възможен размер от три
месеца „Лишаване от свобода“ с приложение на чл.66 от НК, като в условията
на алтернативност при преквалификаця на деянието по ал.5 на същата
разпоредба намира, че наказнието „Глоба“ трябва да е в максималния размер.
Подс. Т. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
защитник – адв.Р.П.. По време на бързото производство не отрича държането
на процесното вещество, като изразява съжаление за случилото се. В хода на
съдебното следствие подс. Т. прави самопризнания, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
последната си дума сочи, че съжалява за постъпката си.
Процесуалният представител на подс. Т. - адв.Р.П. не оспорва
изложените в обвинителния акт факти, но изтъква, че в случая е приложима
хипотезата на ал.5 на чл.354а, аргументи за което сочи – малкото количество
държано наркотично вещество и неговата стойност, чистото съдебно минало
на подсъдимия, неговата възраст, процесуално поведение, липсата на данни за
противообществени прояви, семейно положение и трудова ангажираност.
1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 13.08.2024г. , подс.Т., заедно със св.С., с която живеел на семейни
начала се движели с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел“Е 350 ИДИ“ с
рег.№**** по пътя в село ***** , община ****, област **** в посока към
гр.****. Около 15, 20 часа, автомобилът бил спрян за проверка от св. Н. –
полицейски служител в РУ-****, който бил заедно с колегите си – св.О. и П.П.
позиционирани в селото във връзка с постъпила оперативна информация
свързана с посочения автомобил и пътуващите в него лица, посочени, като
носещи марихуана. При извършената проверка било установено, че водач на
автомобила е подс.Т., като в същия пътувала и св.С.. Междувременно на
мястото на проверката пристигнал втори екип полицейски служители от РУ-
****, ОДМВР- **** — св. С. и св.Р.. Св.С. попитал намиращите се в
автомобила лица дали държат в себе си или в автомобила вещи, забранени от
закона на което получил отрицателен отговор. Била извършена проверка в
МПС-то от св.Н., която не открила такива. При лично отправен повторен
въпрос от св.С. към подс.Т. и последвал идентичен отрицателен отговор, св.С.
пристъпил към личен обиск на подсъдимия, при който в бельото, в областта на
слабините му била открита полиетиленова вакумирана торбичка с размери
9,5см на 11 см, съдържаща зелено-кафява суха тревиста маса. Същата била
извадена от подс.Т., който я подхвърлил на земята. За извършения обиск бил
съставен протокол по ЗМВР от 13.08,2024г., в който подс.Т. собственоръчно
изписал обяснение: „Вещите са мои“, както и удостоверил, че няма
възражения.
От заключението по назначена в хода на бързото производство физико –
химична експертиза се установява, че от извършените качествени и
количествени анализи на представения за изследване обект е констатирано, че
същото представлява части от растението коноп /марихуана/ със съдържание
на наркотична субстанция тетрахидроканабинол, с нетното тегло на
растителната маса е 4, 73 грама, а съдържанието на активен компонент
тетрахидроканабинол - 9, 30%, като е посочено, че конопът /марихуана/ и
тетрахидроканабинолът са поставени под контрол в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.З, ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Описаната фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП, съдът прие за
установена, като се позова на направените самопризнания на подс.Т. по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: показания на св.А. С., св.Р., св.Х. Н., св.О. О. - служители РУ
- ****, ОДМВР – ****, св.С.; от писмените доказателства - протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози,
справка за съдимост, справка за регистрирани неприключили ДП, протокол за
оценка, протокол за личен обиск, протокол за доброволно предаване, съдебно-
химическа експертиза.
Показанията на разпитаните по делото свидетели св.А. С., св.Х. Н., св.О.
2

О. и св.Р. касателно относимото към предмета на предявеното на подс.Т.
обвинение съдът кредитира като кореспондиращи, съответни на събраните
писмени доказателства и подкрепящи направеното от подсъдимия признание
за държаното от същия вещество. Съдържимата в показанията на свид. С.
информативност относно извършената им проверка, въпреки и поднесени
изключително пестеливо напълно кореспондира със заявените от
извършилите я свидетели обстоятелства, както и главното такова –
намереното у подсъдимия при същата вещество, установено в последствие
като наркотично.
Съдът изцяло кредитира изготвената в тази връзка ФХЕ, която намира
за компетентно изготвена, непредубедена и обоснована, отговаряща пълно и
конкретно на поставените задачи интересуващи процеса. Същата установява с
точност вида и количеството на държаното от подсъдимия вещество, а именно
коноп /марихуана/, с нетното тегло на растителната маса е 4, 73 грама и
съдържанието на наркотична субстанция тетрахидроканабинол - 9, 30%,а
стойността му е изчислена на база на актуалното към датата на деянието
Постановление № 106/2023 г. на МС.
Позовавайки се на направените самопризнания на подсъдимия и
доказателствата събрани в хода на бързото производство, които са
непротиворечиви и последователни, съдът приема за установени
обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че същите,
обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите правни изводи.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прие от правна страна , че подс.А. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК.
От обективна страна на 13.08.2024г., в село *****, общ.**** подс.А. Т.
без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
коноп/марихуана/ с нетно тегло 4,73 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол - 9,30 %.
Съгласно Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г.,
ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, конопът е наркотично вещество и подлежи на
контрол. Представлява високорисково наркотично вещество и е включен в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите е, в което приложение са изброени растенията и
веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Конопът /марихуана, канабис/ фигурира в Списък №
1 от Наредбата за растенията и веществата като наркотични, приета с
Постановление на МС № 293 от 27.10.2011 г., обн. ДВ бр. 87 от 04.11.2011 г., в
сила от 10.11.2011 г.
По делото е установено изпълнителното деяние, посочено в състава на
престъплението с предмет описаното високорисково наркотично вещество –
„държане“, което се определя като осъществяване на фактическа власт върху
веществото. Несъмнено установена от събраните по делото доказателства е
непосредствена лична фактическа власт от подсъдимия върху процесното
наркотично вещество. За да е осъществено престъплението при форма на
3

изпълнителното деяние "държане ", достатъчно е последното да се държи от
дееца, без да е необходимо демонстриране на това държане, нито изразено
намерение за своене на веществото. За съставомерността на деянието не е
необходим определен минимален времеви период на държане на наркотика,
нито непрекъснатост и непосредственост на държането. От момента, в който
деецът установи своя фактическа власт върху наркотичното вещество и/или
вещества, той вече ги държи и осъществява изпълнителното деяние на
разглежданото продължено престъпление.
Безспорен по делото е също и другият обективен елемент от състава на
разглежданото престъпление – липсата на надлежно разрешително за държане
на високорискови наркотични вещества, издадено в полза на
подсъдимия.Императивната норма на чл. 30 от ЗКНВП забранява
производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането,
придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Доколкото по делото не се установи подсъдимият да е държал
високорисковото наркотично вещество, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то
следва да се приеме, че посочените действия, подсъдимият е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешение за същото.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при пряк
умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществената опасност на същото,
доколкото е бил наясно, че държи високорисково наркотично вещество и няма
издадено разрешение за това. Предвиждал е общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал
обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотичното
вещество по описания по-горе начин и от вид и със съдържание, без надлежно
разрешение за това.
При преценка, обаче, на факторите, свързани с противозаконната
деятелност на подсъдимия, настоящият състав е на мнение, че извършеното от
него престъпление разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК, като аргументите за това са следните:
Още с Тълкувателното решение от 21.04.1981 година по н. д. № 12 /
1981 година от Върховната съдебна инстанция, макар и по друг повод, е
указано, че маловажността на случая зависи не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Т.е, за да се
приеме случаят за маловажен, се изхожда и от наличните смекчаващи
обстоятелства ако има такива, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. В съдебната практика се приема, че преценката за
маловажност, следва да бъде конкретна и да премине през съобразяване на
спецификите на отделния случай, относими към неговата тежест
/обстоятелства, при които е извършено престъплението, особености на
неговия механизъм, характеристики на предмета – вида и стойността на
същия, евентуални вредни последици от извършеното, подбуди и др./ - от една
страна и към личността на подсъдимия - от друга, както и всички други
обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална
4

укоримост на извършеното. Единствено след пълноценен и всеобхватен
анализ може да се достигне до законосъобразно заключение дали конкретно
извършеното престъпление разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на други извършени престъпления от
същия вид.
Следвайки този подход, настоящият съдебен състав отчита, че в
коментирания казус количеството и стойността на процесното наркотично
вещество не е значитална и е с ниско съдържание на активно действащия
компонент тетрахидроканабинол, съответно 9, 30%.Така също, количеството
от 4,73 грама не е голямо, тъй като това високорисково наркотично вещество
се употребява предимно чрез пушене и установения грамаж не позволява
повече от дузина отделни дози. Въпросът дали същото представляват
еднократна доза или не, а така и наведените твърдения, че не е лично, а се
носи с друга цел, не е изследван и не е доказан по делото, поради което
доводът на прокурора в тази насока, почива на предположение. За такова
съдът намира и изтъкнатото от обвинението, че пазарната стойност на
марихуаната е по-висока от нормативноопределената, тъй като подобно
обстоятелство не е било предмет на проверка с експертизата в хода на
проведеното бързо производство.
На следващо място, данните за личността на подсъдимия, не следва да
бъдат пренебрегвани – подс.Т. е реабилитиран, предвид и което предходното
му осъждане противно на изтъкнатото от страна на прокурора възражение не
следва да се обсъжда в контекста на лоши характеристични данни /Решение
№176/25.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 606/2018 г., II н. о., НК/. Подс.Т. е в
млада възраст, трудово ангажиран, с малко 2 годишно дете за което полага
грижи, а и за жената с която живее на семейни начала, доколкото и единствен
работи. Предмета на престъплението е бил открит при извършването на личен
обиск в слиповете на същия, но реално подс.Т. е осъществил съдействие сам
изваждайки и предавайки пакетчето съдържащо наркотичното вещество.
Същият показва отговорно поведение на личност, която ясно осъзнава
стореното и подхожда критично към постъпката си, в каквато насока е и
изразеното от него пред съда разкаяние.
Всички тези посочени обстоятелства мотивират съда да прецени че в
случая правилната правна квалификация е именно по ал.5, на чл.354а от НК , а
така и това, че на същите не могат да бъдат успешно противопоставени други
фактически данни, които да подкрепят предявеното обвинение. Освен
изложените за това аргументи, относно количеството и осъждането на
подсъдимия които съдът коментира, основен такъв се сочи и този, че
откритият наркотик е резултат на получена оперативна информация, за
евентуалната цел на пътуването, а именно - среща и предаването му от страна
на подсъдимия, като се изтъкват и противоречивите обяснения на подсъдимия.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи следното:
Престъплението по чл.354а,ал.3, т.1 от НК е формално престъпление,
при което вредните последици не се изразяват в причиняване на конкретно
увреждане /реално изменение на обществените отношения/ и няма
състовамерен резултат. По такъв признак не биха могли да се сравняват
деянията от този вид по степен на обществена опасност. Вредните последици
на посоченото престъпление се изразяват в застрашаване на обществени
отношения свързани с народното здраве, респ. поставя се в опасност животът
или здравето на неограничен кръг хора, поради и което в конкретния случай
5

не може да се изключи изцяло и въобще застрашаването на общественото
здраве, но доколкото и престъплението по чл. 354 а, ал. 3, т. 1 от НК се
осъществява единствено с установяването от дееца на фактическа власт върху
наркотичните вещества, упражнявана без надлежно разрешително, то
предназначението на противозаконното им държане в каквато насока са и
изтъкнати от страна на обвинението възражения, в тези случай е ирелевантно
за обществената опасност на деянието. Отделно от това държането на
наркотични вещества с определена цел, за тяхното разпространение
осъществява друг по-тежко наказуем състав на престъплението по чл. 354а от
НК. В този смисъл и посоченото е непротивопоставимо на изложеното от
страна на прокурора касателно получената оперативна информация, която
принципно не е доказателствено средство. Същата може да служи единствено
за насочване на органите на разследването към определено лице, но няма
качеството на събрани по реда на НПК данни, като в съдържателен аспект
следва и да се посочи, че същата не носи и посочената конкретика, доколкото
и не визира конкретно лице и в частност подсъдимия, а се използва форма на
неопределеност, доколкото визира множественото число на лично
местоимение, а именно „в тях“.
с оглед изложеното и съдът намира, че в случая са безспорни, без да
бъдат надценявани положителните характеристични данни за дееца, както и
всички посочени по-горе обстоятелства релевантни за неговата личност и
поведение, които данни не представляват просто липса на отрицателни за
личността му сведения, а са изпълнени с факти за позитивно и отговорно
обществено поведение на подс.Т., като не е без значение е и признаването на
вината и изразяване на съжаление за постъпката. Като без съмнение не е
необичайно голямо, без да бъде омаловажавано и количеството високорисково
наркотично вещество, като обаче може определено да се направи извод при
съвкупната оценка на всички тези обстоятелства, че в случая е налице както
явна незначителност на вредните последици, така и съвкупност от смекчаващи
отговорността обстоятелства, които водят до извод, че престъпната проява на
подс.Т. представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид, защото случаят е
инцидентен и попада в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
При тези факти, водещи до вътрешната убеденост на Съда с оглед
събраните доказателства да приеме посочената квалификация, са налице
основанията А.В.Т. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по чл. 78а от НК. Налице са всички
кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй
като за престъплението се предвижда наказание глоба до 1000 лева и същото е
умишлено. Подсъдимият е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път
не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК и не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
С оглед на горното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от
НК /поставяща ограничение при налагането на административно наказание,
чийто размер да не може да надвишава размера на глобата, когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание/, настоящият състав счита, че размерът на наказанието глоба следва
да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а
6

именно 1000 лева.
Така определената санкция съдът намира, че съответства на
извършеното деяние и на максимално реализиране в конкретния случай на
очертаните в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК цели на наказанието, както с оглед
специалната, така и с оглед генералната превенция.
На основание чл.354а, ал.6, вр.ал.3, т.1 от НК съдът отне в полза на
Държавата остатъка от наркотично вещество и постанови унищожаването му.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди в
тежест на подсъдимият направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 83,48 лв. по сметка на ОД на МВР гр. ****.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
7

Номер на акта:	22
Дата:	29 август 2024 г. (в сила от 14 септември 2024 г.)
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20243130200328
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2024 г.

Присъда по дело №328/2024 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите