МОТИВИ по НОХД № 9/2010г. по описа на РС-гр. Монтана
Подсъдимия Б.Ц.Б., с
ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за времето от 19.06.2009г. до 24.06.2009г. в
местността “Сюлимагина ливада”, находяща се в землището на гр. Монтана, при условията
на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот, отнел от владението на А.К.Р. xxx движими вещи-1 бр. двойнотарифен
електромер, 1 бр. главен предпазител, 1 бр. малък предпазител, 2 бр. лозарски
ножици, 1 бр. тръбен ключ, 1 бр. гел за миене, всички вещи на стойност 53.42 лв.
, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
194, ал. 1от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура-Монтана поддържа обвинението и неговата
правна квалификация. Заявява, че установената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт напълно е потвърдена от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Твърди, че
престъплението е безспорно установено от обективна и субективна страна. Счита, че
при постановяване на присъдата съдът би следвало да вземе предвид, че въпреки
многократните му осъждания за престъпления от общ характер, видно от справката
за съдимост, подсъдимият съдейства на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина, почти цялата сума от откраднатото е възстановена, признава
вината си и в днешното съдебно заседание. Предлага на съда да постанови присъда
при смегчаващи вината обстоятелства и при услбовията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание от две години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален “строг” режим в
затворническо общежитие от закрит тип или затвор.
Подсъдимият Б. разбира
в какво е обвинен и признава фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Твърди, че е съдействал при разкриване на обективната истина
на ДП и е осъзнал вината си в съдебно заседание.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Прието е и изслушано и заключение на вещото лице М. В., изпълнил възложената
съдебно-оценъчна експертиза. прочетени са и показанията на неявилия се свидетел
Р., при предпоставките на чл. 281, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 5 от НК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също и във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема следното:
Подсъдимия Б.Ц.Б. е
осъждан многократно за извършени тежки престъпления от общ характер. Налагани
са му различни по вид наказания, включително и лишаване от свобода. Предвид на
това, настоящето деяние се явява извършено при условията на опасен рецидив.
За времето от19.06.2009г.
до 24.06.2009г. подсъдимият Б. извършил кражба от вилата на свидетеля А.Р., находяща
се в местността “Сюлимагина ливада”, в землището на гр. Монтана. Подсъдимият
проникнал във вилата, блъскайки силно входната врата, като една от халките на
поставения катинар се деформирала и тя се отворила. Светейки си със запалка, подсъдимият
свалил от стената и противозаконно отнел 1 бр. електромер, заедно с таблото, 2
бр. лозарски ножици, 1 бр. тръбен ключ и гел за миене. Електромера с таблото
продал на свидетеля М.А.. Последният, след разкриване на кражбата от органите
на полицията, предал електромера с таблото и подписал протокол от 22.07.2009г.,
като същите били върнати на собственика срещу разписка.
От изготвената на досъдебното
производство оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите чужди
вещи е 53.42 лв. Мнималната работна заплата в размер на 240 лв. за страната, към
момента на извършване на деянието се нанася 0.22 пъти в паричния еквивалент на
причинената вреда.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, от
показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел М.Ц.А., приобщени са и
показанията на неявилия се свидетел А.К.Р., на основание чл. 281, ал. 1, т. 5
от НПК, протокол за добровонло предаване, разписка, свидетелство за съдимост, съдебно-
оценъчната експертиза. По отношение на основните факти свидетелските показания
на всички изслушани лица са пълни, последователни и безпротиворечиви, поради
което съдът намира, че следва да бъдат кредитирани. Оценъчната експертиза също
следва да бъде приета като дадена обективно, компетентно и безпристрастно. Събраните
гласни и писмени доказатества подкрепят напълно фактите визирани в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
При така
установената от доказателствата по делото фактическа обстановка съдът намира, че
с деянието си подсъдимият Б.Ц.Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК, като
за времето от 19.06.2009г. до 24.06.2009г., в местността “Сюлимагина ливада”, в
землището на гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел от владението на А.К.Р. xxx
движими вещи-1 бр. двойнотарифен електромер, 1 бр. гл. предпазител, 1 бр. малък
предпазител, 2 бр. лозарски ножици, 1 бр. тръбен ключ, 1 бр. гел за миене, на
стойност 53.42 лв., без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да
присвои.
От субективна страна,
установените по делото доказателства сочат, че подсъдимият е действал при
условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Съобразявайки
горното и събраните в процеса доказателства, съдът прие, че с деянието си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, описано в обвинителния акт.
При определяне вида на наказанието, съдът съобрази обстоятелството, че
подсъдимият е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер, вида
и пределите на предвиденото в текстта на чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194 от НК наказание. По делото са събрани пълни
данни за съдимостта на подсъдимия Б., от които е видно, че въпреки сравнително младата
си възраст този подсъдим преди извършване на деянието е имал множество присъди
за престъпления от общ характер, почти всички-за престъпления против
собствеността и то при квалифицирани състави на чл. 195, ал. 1 от НК. С оглед
на тази съдимост, деянието извършено от подсъдимия Б. е извършено в условията
на „опасен рецидив”.
Във връзка с
индивидуализирането на наказанието, съдът съобрази степента на обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, смегчаващите-признаването
и осъзнаването на вината, съдействието на досъдебното производство за
разкриване обективната истина по делото, ниския размер на откраднатото и
връщане на голяма част от същото и отегчаващи вината обстоятелства, последните
свързани с упоритост при извършване на кражбите, въпреки наличие на достатъчно
данни за реализиране на престъплението от негова страна, обременено съдебното
минало. При превес на смеггчаващи вината обстоятелства, съдът при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК определи за деянието наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На основание чл. 61, т. 2от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното
наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. А на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС постанови, наказанието
“лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо обшежитие от
закрит тип.
Индивидуализираното
по горния начин наказание, съдът счете, че е от вид и характер да изпълни
целите на наказанието, предвидени в закона не само по отношение на подсъдимия, но
и по отношение на останалите членове на обществото.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия Б. беше
присъдена и същият се осъди да заплати по сметка на ВСС разноски по водене на
делото в размер на 50.00 лв. и 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
С оглед отразения
фактически и правен разбор на доказателствата, Районният съд постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: