Решение по дело №3188/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2167
Дата: 15 април 2024 г. (в сила от 15 април 2024 г.)
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20231100503188
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2167
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100503188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Т. П., действащ чрез процесуалния
си представител, срещу неизгодната част от решение № 20039947/03.06.2022 г., постановено
по гр. д. №61755/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав.
С обжалваната част от решението районният съд е осъдил П. Т. П. да заплати на Г. В.
К. сумата от 937,00 лв. - главница за дължими консумативни разходи за незаплатена
топлинна енергия за периода м. 01.2012г. — м. 04.2014г., 535,01 лв. — стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2015г. - 31.10.2015г., 24,04 лв. - стойност на
незаплатена топлинна енергия за м. 04.2015г., 349,75 лв. - стойност за незаплатена топлинна
енергия, начислена с издадени фактури в периода м. 10.2015г. - м. 04.2016г., 79.03 лв. -
стойност на незаплатена електроенергия за периода 11.11.2015г. до 11.01.2016г., ведно със
законната лихва върху всички суми от датата на депозиране на исковата молба в съда —
31.10.2016г. до окончателното плащане на задълженията.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
установителна част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В установения от закона срок, въззиваемият - Г. В. К., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната като
неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира се присъждане на сторените
във въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
1
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Уважаването на иска по чл. 232, ал. 2, е свързано с установяването на наемно
правоотношение между страните, консумирането на топлоенергия и ел. енергия, във връзка
с предоставената за временно ползване вещ и размера на тези разходи.
По делото е установено, че между страните е съществувало срочно наемно
правоотношение, въз основа на което на ответника е предоставено за временно ползване
описаното в наемния договор жилище. Дори да не е посочено изрично в наемния договор,
задължението за заплащане на консумативи от наемателя се съдържа в разпоредбите на ЗЗД.
В постановеното по делото решение СРС е приел, че договорът е бил прекратен на
18.01.2016г., съгласно т. 6 от раздел IV, когато не е била заплатена дължимата наемна
вноска. Във въззивната жалба липсват оплаквания относно този извод на СРС. Следователно
до 18.01.2016г. ответникът е ползвал наетата вещ, поради което до тази дата дължи
заплащане на консумативните разноски, каквито са разходите за ползвана топлинна енергия,
електроенергия и вноските към етажната собственост за поддръжка на общите части.
Уважените искове за консумативни разноски са за периода до датата на прекратяване
на наемния договор – 18.01.2016г.
Незаплатената топлинна енергия е за период м. 01.2012г. — м. 04.2014г., м.
01.05.2015г. - 31.10.2015г., м. 04.2015г., м. 10.2015г. - м. 04.2016г., а незаплатената
електроенергия е за период 11.11.2015г. до 11.01.2016г., за времето, през което въззивникът
е ползвал имота, поради което дължи разходите, свързани с ползването на вещта, на
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.

2
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
П. Т. П. следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС сумата от 38.50 лв.,
представляваща държавна такса по подадената въззивна жалба.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20039947/03.06.2022 г.,
постановено по гр. д. № 61755/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав.
ОСЪЖДА П. Т. П., с ЕГН: ********** да заплати на Г. В. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА П. Т. П., с ЕГН: ********** да заплати в полза на Софийки градски съд
сумата от 38.50 лв., представляваща държавна такса по подадената въззивна жалба.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3