Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.03.2023 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на шести март две
хиляди и двадесет и трета година , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.съдия ВИКТОРИЯ
СТАНИСЛАВОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №157
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №157/2021 г по описа на СГС
е образувано :
- по
въззивна жалба на ГД “Изпълнение на наказанията“ гр.София срещу решение
№64731 от 11.03.2020 г постановено
по гр.д.№16987/2019 г на СРС , 32 състав , в
частта , с която въззивникът
е осъден да заплати на
основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр на И.Й.С. ЕГН ********** , понастоящем в Затвора-Стара Загора сумата
от 1000
лева – обезщетение за неимуществени
вреди търпени през
периода 27.08.2009 г – 16.07.2013 г от дискриминация , по-неблагоприятно
третиране от други лица лишени от свобода , неполучаване на награди / провеждане
на удължени свиждания/ ; ведно със законната лихва от 22.07.2013 г до
окончателното заплащане на главницата . Решението се обжалва и в частта за
разноските ;
- по
насрещна въззивна
жалба на И.Й.С. ЕГН
********** , понастоящем
в Затвора-Стара Загора срещу същото решение , но в отхвърлителната
му част – за разликата над 1000 лева до размера от 2600
лева обезщетение
за неимуществени вреди със законните последици. Решението се обжалва
и в частта за разноските ;
- по въззивна жалба на И.Й.С. ЕГН
********** срещу решение
№97765 от 22.05.2020 г по гр.д.№16987/2019 г на СРС , 32 състав
, с което е оставено без уважение молбата му от 08.04.2020 г за допълване на
решението ;
Въззивникът
ГД “Изпълнение на
наказанията“ гр.София излага доводи за неправилност на основното решение на СРС в осъдителната му част . Не е налице
дискриминация по признака „лично положение“ /положение в обществото/ . Правото
на свиждане на лишените от свобода е уредено в чл.86 ал.1 т.2 ЗИНЗС и чл.73
ал.1 ППЗИНЗС. В Затвора Стара Загора свижданията се провеждат в специално
обособена зала оборудвана с преградна стена от персиглас и телефонни апарати .
„Удълженото свиждане за срок до 4 часа“ съгласно чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС е награда
за подчертана дисциплинираност и други добри прояви , като съгласно чл.98 ал.4 ЗИНЗС се провежда в обзаведени помещения . Наградите се дават при оперативна
самостоятелност /по целесъобразност/ от началника на затвора и не може да се
обжалва отказът да се даде такава , а бездействието не е неправомерно . Няма
разлика в третирането , независимо от твърденията на свидетелите , че други
лишени от свобода с подобно поведение са получавали награди .
Въззивникът по насрещната жалба И.Й.С.
счита , че основното решение на СРС е недопустимо , защото от диспозитива не
може да се разбере за какво се води делото , а то е за провеждане на свиждане
без преграда съобразно изменението на иска в о.с.з на 31.01.2020 г.
Определеното обезщетение от 1000 лева е занижено , а справедливото обезщетение
е 2600 лева .
В насрещната въззивна жалба С. е
материализирал и отговор , в който оспорва въззивната жалбаа на ответника . Допусната
е дискриминация относно свижданията на други лишени от свобода в същия затвор ,
които са получавали награди без да участват в мероприятия и без значение дали
са спазвани нормативните изисквания . При непряка дискриминация с привидно
правомерни действия или бездействия се стига до неправомерен резултат
/неблагоприятно третиране/ на лице с определени различия . В затвора са
провеждани контактни свиждания в барчето , което не е позволено на С. и
представлява дискриминация .
В жалбата си срещу решението на СРС
за отказ от допълване С. счита , че това решение е неправилно . В съдебното
заседание на 31.01.2020 г С.е поискал от
съда да измени иска си – да се осъди ответника да му заплати 5200 лева
обезщетение затова , че в периода 27.08.2009 г – 16.07.2013 г е бил третиран
дискриминационно по отношение на награди и свиждане без преграда в барчето на
затвора , а не в специално обзаведено общо помещение . Това е непряка дискриминация , а
първоинстанционният съд тълкува превратно наличните доказателства . Предявен е
осъдителен иск за по-ефективна защита , а съдът е длъжен да разгледа основните
въпроси , с които е бил сезиран . Като не се е произнесъл по всички искове СРС
нарушил достъпа на ищеца до съд.
ГД “Изпълнение на наказанията“
гр.София е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на С. срещу
решението на СРС за отказ от допълване на основното решение . С молба С.
изрично е посочил , че не поддържа иска си за установяване на дискриминация и
алтернативния за тормоз , а само осъдителния иск като увеличава размера му
.След като искът за установяване на дискриминация не се поддържа , то не е
имало основание да се дават указания за уточнения в тази част.
Въззивна жалба на И.Й.С. ЕГН
********** срещу решение
№192687 от 08.09.2020 г по по гр.д.№16987/2019 г на СРС , 32 състав
, с което е оставено без уважение искането му /материализирано в насрещната
въззивна жалба/ за поправка на основното решение на СРС и върната с влязло в
сила определение на СГС /потвърдено от Апелативен съд- София/ .
Въззивните
жалби са допустими. Основното решение на СРС е връчено на въззивниците на
17.03.2020 г и на 16.03.2020 г , поради което въззивните жалби съответно от 15.05.2020
г и от 12.06.2020 г / след отмяна на извънредното положение/ са подадени в срок
.Решението за отказ от допълване е връчено на С. на 02.06.2020 г , поради което
въззивната жалба от 12.06.2020 г е подадена в срок .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочените части .
След преценка на доводите в
жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е приел , че предмет на делото не са свижданията по чл.86 ал.1
т.2 от ЗИНЗС , а удължените свиждания по чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС , които в Затвора
Стара Загора се провеждат в служебното кафене без преграда . Удължените
свиждания са награда и с оглед режима на изтърпяване на наказанието „доживотен
затвор“ , за да ги получи ищецът е трябвало да бъде подчертано дисциплиниран . Според св.Е.ищецът не е имал
по-различно поведение от останалите лица, но му се отказвали награди , защото
водел дела и често отправял жалби , молби и оплаквания . Ищецът е посочил
фактите , въз основа на които може да се направи обосновано предположение , че
е налице дискриминация , а ответникът не е доказала , че принципът за равно
третиране не е нарушен т.е. че има и други лишени от свобода , които не са
получавали награди . Не е налице изключението по чл.4 ал.3 ЗЗДискр – критерият
или практиката да са обективно оправдани с оглед целта на закона и средствата
за постигане на целта да са подходящи и необходими . След неблагоприятното
третиране ищецът е влошил поведението си и само за 2014 г има 9 дисциплинарни
наказания .
По въззивната жалба на ГД “Изпълнение
на наказанията“ гр.София
Както е посочено в решение №511 от
27.07.2010 г по гр.д. №587/2009 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №85 от
13.09.2016 г по гр.д.№4328/15 г на ВКС , IV ГО , решение № 1002/07.01.2010
година, постановено по гр. д. № 3800/2008 година на ВКС, ІV ГО, решение №
115/02.08.2012 година, постановено по гр. д. № 626/2012 г на ВКС, ІV ГО,
решение № 62/19.06.2014 г , постановено по гр. д. № 3920/2013 г на ВКС, ІV ГО и
решение № 183/08.06.2013 година, постановено по гр. д. № 7381/2014 г на ВКС, ІV
ГО и решение № 153/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 6/2009 гна ВКС,
ГК, ІІІ ГО с
разпоредбата на чл.9 от Закона за защита от дискриминация е създадена изрична
уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита
срещу дискриминация . Законодателно е възприет принципът на разделяне на
доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца . Ищецът е
длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът
възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно,
че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено .
В случая ищецът не е доказал по безспорен начин факти , от които може да се
направи обосновано предположение , че е в Затвора Стара Загора за процесния
период спрямо него е бил нарушен принципа за равно третиране с други лишени от
свобода . Според св.Г.Р./осъждан за убийство на доживотен затвор / , същият е
получавал награди по един път годишно . Р.бил единственият в зоната на
специален режим , където е и ищецът , който е получил награда за добро
поведение. Според св.Е./осъждан за убийство на доживотен затвор / ищецът искал
награда разширено свиждане , за да се види с баща си , но не му разрешили . Е.бил
чул от инспектора да казва : „Докато водиш дела – така ще е ! „ . От друга
страна според св.Е.редът бил еднакъв за всички – изисквало се добро поведение ,
за да получиш награда .
Според писма от 12.04.2013 г и от
24.06.2019 г на началника на Затвора Стара Загора ищецът не е получил награда ,
защото не е променил нагласите си към извършеното престъпление и продължава да
го отрича . Постоянно недоволства и упреква служителите в липса на разнообразие
и ангажираност . Не спазва добро битово поведение и като цяло поведението му не
е подходящо за даване на награда .
Неправилно СРС е приел , че към ищеца
имало по-различно поведение от затворническата администрация от останалите лица
и му се отказвали награди , защото водел дела и често отправял жалби , молби и
оплаквания. Според св.Р.той бил единственият с награди за процесния период , а
според св.Е.редът бил еднакъв за всички затворници . Не могат да се
кредитират показанията на св.Е., в частта им , според които ищецът не получавал
награди , защото водел дела . Свидетелят си противоречи – веднъж посочва ,
че редът за наградите бил еднакъв за всички , а друг път , че имало лошо
отношение към ищеца . Свидетелят не
посочва кога евентуално „инспекторът“ е отправил подобни реплики към ищеца
/възможно е да е извън процесния период/
, нито кой е бил въпросният инспектор . Показанията са непълни , като е
вероятна пристрастност на свидетеля , а инспекторът не е органът , който дава
награди , а това е началникът на затвора . Не става ясно и дали евентуалните
възражения на инспектора не са били върху цялостното поведение на ищеца към
изтърпяването на наказанието му и ниската критичност за минали и настоящи
действия .
Отделно „удълженото свиждане за срок
до 4 часа“ съгласно чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС това е награда за подчертана дисциплинираност и други добри прояви и съгласно
чл.98 ал.4 ЗИНЗС се провежда в обзаведени помещения . Наградите са правна
възможност , а не субективно право - дават се при оперативна самостоятелност
/по целесъобразност/ от началника на затвора . По делото не е доказано ищецът
да е имал подчертана дисциплинираност , нито да е бил еднакво или по-дисциплиниран
от св.Р., който е получил награди . Обратно , данните са , че ищецът не
проявява разкаяние за извършените деяния , както и критичност към миналите и
настоящите си действия . Имало е и други лишени от свобода , които не са
получили награди .
Следователно , не е доказана от ищеца пряка
или непряка дискриминация по чл.4 ЗЗДискр на основание „лично положение“. Процесният
иск е недоказан и трябва да се отхвърли изцяло .
По насрещната въззивна жалба на С.
В диспозитива на решението на СРС
действително са допуснати известни неточности , но същите не обосновават
недопустимост на същото . Както се прие , определеното обезщетение за
неимуществени вреди не само че не е занижено , а въобще не се дължи .
Останалите доводи на ищеца ще бъдат обсъдени във връзка с жалбата му срещу
решението за отказ от допълване на СРС , както и ще се изложат мотиви по
диспозитива на СРС .
По въззивната жалба на С. срещу
решението за отказ за допълване на първоинстанционното решение
Според исковата молба ищецът е изложил
подробни оплаквания от това , че е третиран дискриминационно , защото не е
получавал награди без да е имал дисциплинарни нарушения и не му е
предоставена привилегия да провежда свиждания в барчето на затвора и без
преграда / барчето се намира вътре в самия корпус на затвора / . Според
настоящия съд се касае за две групи
факти в рамките на едно основание на иска – наличие на дискриминация през
процесния период при провеждане на
свиждания /редовни и като награда/ . Двете групи факти са разграничени в исковата
молба и в молбата на ищеца за изменение на иска представена в о.с.з на
31.01.2020 г .
Неправилно СРС е отказал да допълни решението си като се произнесе и по втората група
факти – тези свързани с провеждане на свиждания без преграда в барчето на затвора
. Според ищеца такива свиждания са разрешавани на други затворници , като това
са свиждания по реда на чл.86 ал.1 т.2
от ЗИНЗС , а не удължените свиждания по чл.98 ал.1 т.5 ЗИНЗС , които са награда
. Налице е непълнота в решението на СРС като след отмяна на решението за
отказ от допълване настоящият съд трябва да се произнесе по същество .
И по тази група от факти искът е
неоснователен . Не е доказано твърдението на ищеца за провеждане на свижданията
по чл.86 ал.1 т.2 ЗИНЗС /редовните свиждания/ в барчето на затвора. Според св.Р.в
барчето на затвора са провеждани удължени свиждания без преграда , но ищецът не
е имал такива свиждания .
По диспозитива
на първоинстанционното решение
Основателни са оплакванията на въззивника
, че диспозитивът на решението на СРС не е достатъчно изчерпателен . В
диспозитива не е очертано достатъчно подробно спорното право , а е посочен само
период , за който ищецът търси обезщетение
за неимуществени вреди .
Според чл.236 ал.1 т.5 ГПК решението
трябва да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора . Тази норма
трябва да се тълкува заедно с чл.298 ГПК уреждащ обективните и субективните
предели на СПН . За да се формира СПН за същото искане и за същото основание те
трябва ясно да са ясно очертани в съдебния диспозитив . Доколкото мотивите не
са част от съдебния диспозитив , то би трябвало съдебния диспозитив да има
такова съдържание и да е в такъв вид , че след прочитането му да става
несъмнено ясно по какъв иск се е произнесъл съда . Не е такъв процесният диспозитив
на СРС . Липсата на правна квалификация в съдебния диспозитив , както липсата
на пълна индивидуализация на спорното право водят до неяснота . Посочването
само на период от време и че ищецът е понесъл „неимуществени вреди“ /които
могат да са най-различни и на най-различни основания/ не е пълен и точен съдебен
диспозитив и не са покрити изискванията на чл.298 ал.1 ГПК . С въззивното
решение следва да се изясни и уточни диспозитива на първоинстанционното решение
.
С оглед прецизност на съдебния диспозитив
настоящият съд ще посочи първо допълването на диспозитива на СРС , а отменителния
и потвърдителен диспозитив ще бъдат изяснени и уточнени . Пред СГС разноски се
дължат от ищеца – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№97765 от 22.05.2020 г по
гр.д.№16987/2019 г на СРС , 32 състав /отказ за допълване/ ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДОПЪЛВА решение №64731 от 11.03.2020 г постановено по гр.д.№16987/2019 г на СРС , 32 състав
; като да се счита , че процесният иск касае както неполучаване на награди /
провеждане на удължени свиждания/ така и провеждане свиждания в барчето на Затвора
Стара Загора и без преграда.
ОТМЕНЯ решение №64731 от 11.03.2020 г постановено по гр.д.№16987/2019 г на СРС , 32 състав , в частта , с
която ГД “Изпълнение на наказанията“ гр.София е
осъдена да
заплати на основание
чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр на
И.Й.С. ЕГН **********
, понастоящем в Затвора-Стара Загора сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди ведно със
законната лихва от 22.07.2013 г до
окончателното заплащане на главницата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Й.С.
ЕГН **********
, понастоящем в Затвора-Стара Загора да се осъди ГД “Изпълнение на наказанията“
гр.София да му заплати на основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр сумата от 1000 лв - обезщетение
за неимуществени вреди / страдания от плач , безпомощност , незащитеност ,
сърцебиене, чувство за несправедливост и мъка и душевен дискомфорт/ от пряка и
непряка дискриминация през периода 27.08.2009 г – 16.07.2013 г спрямо други
лица лишени от свобода в Затвора Стара Загора поради това , че ищецът не е
получил на награди / провеждане на удължени свиждания/ , както и не му е
разрешено провеждане свиждания в барчето на Затвора Стара Загора и без преграда
; ведно със законната лихва от 22.07.2013 г до
окончателното заплащане на главницата .
ПОТВЪРЖДАВА решение №64731 от 11.03.2020 г постановено по гр.д.№16987/2019 г на СРС , 32 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на И.Й.С. ЕГН
********** , понастоящем
в Затвора-Стара Загора да се осъди на основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр ГД “Изпълнение на наказанията“ гр.София да му заплати разликата
над 1000 лева до размера от 2600 лева
обезщетение за неимуществени вреди /
страдания от плач , безпомощност , незащитеност , сърцебиене, чувство за
несправедливост и мъка и душевен дискомфорт/ от пряка и непряка дискриминация
през периода 27.08.2009 г – 16.07.2013 г спрямо други лица лишени от свобода в
Затвора Стара Загора поради това , че ищецът не е получил на награди /
провеждане на удължени свиждания/ , както и не му е разрешено провеждане
свиждания в барчето на Затвора Стара Загора и без преграда ; ведно със законната
лихва от 22.07.2013 г до окончателното
заплащане на главницата .
ОСЪЖДА И.Й.С. ЕГН
********** , понастоящем
в Затвора-Стара Загора да заплати на ГД “Изпълнение на наказанията“ гр.София
сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.