Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Радомир, 14.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
РАДОМИР IV състав в открито съдебно заседание проведено на петнадесети януари
две хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.А.-А.
при участието на секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 784 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.127, ал. 2 от СК.
Предмет
на делото e предявения от М.Б.Й. с ЕГН**********, като баща на
малолетния Д.М.Й. с ЕГН ********** срещу майка му А.А.Й. с ЕГН ********** иск
за предоставяне на родителските права върху малолетното дете- Д.М.Й. на бащата М.Б.Й.,
определяне на местоживеене на детето - Д.М.Й. при баща му М.Б.Й. ***, заплащане
на ежемесечна издръжка от майката – А.А.Й. на малолетното дете - Д.М.Й. чрез
баща му М.Б.Й. в качеството му на законен представител в размер на 90 лв. - ежемесечна издръжка,
считано от датата на подаване на исковата молба, както и за минало време, а
именно считано от дата, когато А.А.Й. е изоставила детето си – 15.11.2012г.,
както и определяне на лични отношения на майката - А.А.Й. с малолетното дете й Д.М.Й.
Ищецът твърди, че от бракът си с А.А.Й. имат
родено едно дете- Д.М.Й., роден на ***г., с ЕГН-**********, като в средата на
месец ноември 2012 г. ответницата ги напуснала и от тогава до сега нито я били виждали,
нито я били чували, нито тя се била интересувала по какъвто и да е начин от
детето им.Той бил този, който полага грижи и отглежда детето, като осигурява
всичко необходимо за него- храна,облекло
и други. Още докато били заедно с ответницата тя не работела. Още от тогава имали проблеми в отношенията помежду им, като тя не
полагала грижи за детето, а го оставяла непрекъснато при майка му и по цял ден
я нямало. След като ответницата ги била напуснала той с детето се преместили да живеят с Д. при родителите му, като и майка
му и баща му помагали при отглеждането на детето.
Особеният представител на ответникът, е депозирал
отговор, в който сочи, че исковата молба е допустима, в съдебно заседание взема
становище за неоснователност, тъй като твърденията на ищеца, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба не са подкрепени със съответните
доказателства, за да може да се направи извод за основателност на исковата
претенция.
В съдебно заседание ищецът се явява, подържа
исковата молба и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде
уважена, като бъда присъдени и направените разноски по делото.
Особеният
представител на ответника редовно призован се явява, и взема становище, че с
оглед събраните доказателства по делото исковата молба се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Д”СП” – гр. Радомир представя по делото писмен
социален доклад за детето Д.М.Й., като счита, че е в интерес на детето да се
отглежда от баща му, като бъде определен режим на лични отношения с майката с
оглед съхраняване на емоционалната връзка между тях.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно, а и
видно от представеното Удостоверение за раждане – дубликат, издаден на .. от
общ. Радомир, въз основа на акт за раждане №. .., че страните по делото са
родители на детето Д.М.Й.. По делото
не се спори също, че родителите на
детето имат сключен граждански брак, което е видно от Удостоверение за сключен
граждански брак – дубликат, издаден на 30.11.2012г. от общ. Радомир, въз основа
на акт за сключен граждански брак № . от дата ...
В представения по
делото социален доклад на Д”СП” гр. Радомир изготвен и на базата на направено
социално проучване се посочва, че Д.М.Й.
е роден по време на брака между родителите му А.А.Й. и М.Б.Й.. Ответницата е
напуснала обитаваното съвместно с ищеца жилище и заминала да живее в Кралство
Испания.
При проведено
социално проучване от страна на Д“СП“ Радомир е констатирано, че ответницата
след напускане на семейното жилище преди около едно година до момента на
изготвяне на социалния доклад не се е виждала с детето си, както и не се е
чувала с него по телефон. Ответницата не осигурява финансова издръжка за
детето, като не се обаждала да се интересува от състоянието на детето.
Видно от доклада на
социалния работник относно физическото и психическото състояние на малолетното
дете, то е емоционално и контактно, в добро общо здравословно състояние, с
добър външен вид по отношение на облекло и хигиена.
От оценката на
родителския капацитет на бащата се
установява, че има изградена емоционална
връзка баща-дете, полагат се ежедневни родителски грижи от бащата, разговори,
физически контакт и общуване. Емоционалната връзка с майката е нарушена.
По делото са събрани
гласни доказателства.
От свидетелските
показания на всички допуснати и разпитани свидетели, се установява, че
ответницата е напуснала семейното жилище
през месец ноември 2013г., когато заминала да живее и работи в Кралство Испания.
От тогава грижите за детето поел изцяло бащата на детето. Детето е в
предучилищна група, редовно посещава детска градина, за него се грижи основно
баща му, като е подпомаган и от бабата и дядото на детето по бащина линия. След
като е заминала да работи в Испания ответницата не е виждала детето си . От
тогава не се е обаждала и не се е интересувала за детето си. Не му е правила
никакви подаръци и не му е давала издръжка от момента на напускане на семейното
жилище. Бащата работи на срочен трудов договор като общ работник и получава
трудово възнаграждение в размер на 310,00 лв. Бащата не получава никакви
социални добавки за детето Д.М.Й..
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
базирани са на преките им и непосредствени наблюдения.
Въз
основа на така установените по делото факти,
съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл. 127,
ал.2 от СК се предявява, когато родителите не живеят заедно, и не могат те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съдът следва
служебно да се занимае с въпроса относно местожителството на детето и
родителските права, тъй като поради възникналия спор това е изцяло в интерес на
детето, а и разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК вменява на съда задължение да
се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и
144.
От събраните по
делото доказателства се установява, че бащата на детето притежава необходимия
родителски потенциал. През време на съвместното им съжителстване страните са
полагали общи грижи за дома и отглеждане на детето. На 15.11.2012г. ответницата
е напуснала семейното жилище и заминала да живее и работи в Кралство Испания.
Видно от социалния доклад, и от свидетелските показания бащата притежава необходимия капацитет да
полага грижи по отглеждането и възпитанието на сина си - осигурил е добри
хигиенно битови условия и се стреми и да създаде и семейна среда в разширения
родниски кръг. Отвеницата повече от една година не е виждала детето си, не се е
обаждала, не се интересувала как е то.
От данните по делото
се установява, че бащата М.Б.Й. се грижи постоянно и непрекъснато за детето си,
като разчита и на подкрепата на майка си и баща си. Контактите на детето с
майката са прекратени предвид обстоятелството, че тя живее постоянно в Кралство
Испания.
При спор за личните контакти на дете,
предпоставящ и обуславящ е въпроса за
упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и
издръжката, както в настоящия случай, следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, но винаги с оглед интересите на детето, за да се осигури
неговото правилно отглеждане и развитие във физически, емоционален и
интелектуален аспект. Целта е да се организират родителските функции по начин,
който най-пълно да отговаря на интересите на детето. В настоящия случай, съдът
поставен пред трудната дилема да направи избор между двама родители, неживеещи
заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, счита,
че основен критерий за това решение, свързано с текущото осъществяване на
родителските функции /материални грижи, възпитание и надзор/ са интересите на
детето. В случая става въпрос за едно момченце, навършило шестгодишна възраст,
което предопределя необходимостта от подходящ родителски контрол, съпроводен с
непосредствени грижи и контакти, при възраст в която се формират основните
познания за света във всяко дете. Такава непосредственост в отношенията си с
детето, бащата М.Б.Й. според настоящия съдебен състав е в състояние да осигури,
тъй като същия е поел изцяло грижата за детето си, показа заинтересованост от
съдбата на детето си, а именно кой и как ще се грижи за него, както и факта на
осигуряване на стабилна подкрепяща среда, в която да отрасне детето му. Ето
защо, съдът намира, че следва да бъде постановено малолетното дете да живее при
своя баща, като на същия бъде предоставено и упражняването на родителските
права, както и да определи местоживеенето на детето при него.
От свидетелските показания се установява, че
и майката преди да замине за Кралство Испания е имала желание да подържа лични
контакти с детето, поради което съдът счита, че с оглед възрастта на детето,
отношението му към майката /отчужденост и липса на скорошни контакти с нея/ и
характеристиките за последната следва да бъде определен режим на лични
отношения с майката, режим на месечни контакти, които да бъдат осъществявани в гр.
Радомир, в присъствието на бащата или на определено от него лице, а именно
всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа, през съботния и
през неделния ден, без преспиване. Контактите трябва да се извършват отначало в
позната за детето обстановка и в присъствието на негов близък, на когото има
доверие, за да може то постепенно да се адаптира и свикне с новото положение.
Първоначално срещите на детето с майката, следва да се осъществяват в
присъствието на бащата или на определено от него лице, с оглед обстоятелството,
че връзката на ответницата с детето е прекъсната. Съдът намира, че срещите през
първата събота и неделя от месеца, с продължителност от 10.00 ч. до 18.00ч.,
без преспиване, за период до навършване на четиринадесет годишна възраст, са
подходящ по вид и продължителност режим
за постигането на тази цел. В срока до навършване на четиринадесет
годишна възраст и при редките срещи /предвид пребиваването на майката в
чужбина/, които биха имали през този период, детето би могло да се адаптира към
новата обстановка, както и да достигне възраст, в която да придобие самостоятелност
и дори и да бъде изоставено от майка си отново да може да реагира адекватно и
да потърси помощ. Впоследствие след навършване на четиринадесетгодишна възраст
месечните срещи следва да са вече без задължителното присъствие на бащата, като
режимът бъде разширен както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, като се даде
възможност на детето и на ответницата да прекарват заедно и две седмици през
лятото по време на лятната ваканция на детето, което време да не съвпада с
времето на платения годишен отпуск на майката. Предвид обстоятелството, че
ответницата живее в Кралство Испания, съдът намира, че престоят на детето при
нея за две седмици през лятото трябва да е с преспиване в Република България.
При решаване въпроса
относно предоставяне на родителските права, съдът се занима с размер на
издръжка, която следва да се заплаща на детето. Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142,
ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
При изследване на
възможностите на двамата родители да дават издръжка, става ясно, че и двамата
родители работят, като доходите на бащата са формирани от средствата, работа на
трудов договор – 310,00 лв., а доходите на майката – от работа, която тя упражнява в Кралство Испания.
В случая, тъй като съдът счита, че следва да възложи упражняваното на
родителските права и местоживеенето на детето при бащата, при определянето й
следва да се вземе предвид, че бащата
сам отглежда и полага грижи за издръжката на малолетното си дете, а майката е в
трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние или друга
причина, което да се явява пречка за трудовата й заетост. Майката има ново
семейство в Испания и второ родено дете. С оглед на изложеното за доходите на
родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето,
както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че
детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигурят
обща месечна издръжка в размер на 180.00 лева, като при разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето живее при бащата и същия полага
ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че майката, с оглед
нейните доходи, следва да осигурява 90.00 лева месечна издръжка на Д.М.Й., а останалите 90.00 лв. следва да се поемат от бащата. Предвид
изложените обстоятелства съдът намира, че за задоволяване потребностите на
малолетно дете с оглед финансови
възможности на майката да я дава, същата следва да се определи в размер на по 90.00
лв. месечно, считано от датата на постановяване на съдебното решение до
навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства за нейното
прекратяване или изменяне. По същите съображения, както и предвид, че майката
не е давала издръжка, полагала грижи или осигурявала и задоволявала нуждите на
детето за храна, облекло, учебни пособия и др. и в продължение на времето от
напускане на семейното жилище на 15.11.2012г. до подаването на исковата молба в
съда и предвид обстоятелството, че е в интерес на детето, следва да бъде
уважено и искането за присъждането на издръжка за минало време за периода,
който не надвишава една година преди предявяване на исковата молба.
На
основание чл.78, ал. 1 от ГПК с оглед постановеното от съда разноските,
направени от ищеца в настоящето производство следва да бъдат заплатени от
ответника изцяло.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
малолетното дете Д.М.Й. с ЕГН **********,
роден на ***г. на бащата М.Б.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул.
“П. К. Ц.” №..
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Д.М.Й. с ЕГН ********** роден на ***г.
да живее при баща си М.Б.Й. с ЕГН **********,
като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А.А.Й. с ЕГН **********,
с малолетното дете Д.М.Й. с ЕГН **********, както следва: всяка първата събота и
неделя от месеца, от 10.00 до 18.00 часа включително през съботния и през
неделния ден, без преспиване, в присъствието на бащата М.Б.Й. с ЕГН **********
или на определено от него лице, за период до навършване на четиринадесетгодишна
възраст на детето Д.М.Й. с ЕГН **********, а след навършването на тази възраст
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя с преспиване, както и две седмици през лятото по време на
лятната ваканция на детето, което време да не съвпада с времето на платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА А.А.Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ., ж.к. . №.ет. ап..
да заплаща на малолетното си дете Д.М.Й. с ЕГН ********** роден на ***г., чрез
неговия баща и законен представител -М.Б.Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Р., ул. “П. К. Ц.” №37 месечна издръжка в размер на по 90.00лв. /деветдесет
лева/ месечно, платима до 30-то число на месеца, за който се отнася,
считано от датата на предявяване на иска – 30.07.2013г., до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменяването или прекратяването на това задължение,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
просрочието до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.А.Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Р., ж.к..
№., ет. ., ап. .да заплати на малолетното си дете Д.М.Й. с ЕГН ********** роден
на ***г., чрез неговия баща и законен представител -М.Б.Й. с ЕГН **********
с постоянен адрес гр. Р., ул. “П.К. Ц.” №.издръжка за минало време, считано от 15.11.2012г.
до 30.07.2013г., в размер на 90.00 (деветдесет) лева месечно, общо за периода в
размер на 765,00 лв. /седемстотин
шестдесет и пет лева/, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното му изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
за издръжката, на основание чл. 242,ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА А.А.Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Р., ж.к.
.№., ет. ., ап.. да заплати по сметка на ВСС, чрез Районен съд гр. Радомир,
сумата от 160.20 лв. /сто шестдесет и
лева и двадесет стотинки и четири/ лева.- държавна такса за разглеждането
на предявения иск в частта за издръжката, ведно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата .
ОСЪЖДА А.А.Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Р., ж.к.
. №., ет. ., ап.. да заплати М.Б.Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Р., ул. “П. К. Ц.” №сумата от 300 /триста/ лева – разноски в
производството, от които сумата от 30 лв. – държавна такса за образуване на
делото и 120 лв.- внесено от ищеца възнаграждение за особен представител и 150
лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.